Цигарен камък

[ScionOfStorm]

Цигарен камък

Да запаля...
Да запаля както Прометей преди
Огън, който да разпали..
...да разпаля...
Огнищата, които някой скри.

Да натроша рева им
На парчета, на камък
Безсловесен и умрял,
На късче стъклен дим
Из многоточието – карък
Албинос изстрадал, бял.

Да запаля кибрита (мокър е)
И да запуша цигара
От човешката трагедия.
И Прометея без дроб да дойде
Да върне на нас (да!) дара
И мъничко божествена комедия.

Запалих, угасих...
Угасих безкраен стих
Низ от струни на пушек и плач
Огън водно заплака, тих
На мрака в сърцата ни гаснещий палач.

[morkofka]

уважавам!