amazonkata90
11-11-2008, 07:01
Гневът на Ахил – Движеща сила в
героичния свят на “Или¬а¬да”.
Ахил като типичен епически герой, живее според ценностната система на своето време – ценностна система, която включва култа към насилието и жестокостта към славните битки и убийствата, към физическото унижение на противника, с което троянци и ахейци взаимно се доказват един на друг, че са силни, храбри и достойни мъже и бойни.
Храбростта, издражливостта и дори жестокостта в сраженията са качества, които печелят всеобщото признание и уважение, и заемат почетно място в йерархията от ценности на древните. Колкото повече са жертвите, толкова по-големи са почестите и уважението към убиеца.
Синът на Пелей и Тетида е типичен представител на този вид войни. Изпълнен с ярост, с жажда за мъст, гневен, самоуверен, ахеецът вярва в своята мощ и сила и неудържим, с цялата си същество е устремен към битката. Той “стремглаво лети по полето”,носи се както стихия и буди ужас и страх у троянци.
Подбудите, които тласкат Ахил към двубоя, са много съкровени и лични – убит е приятелят му Пастрокъл, човекът, когото “богоравният” обича най-много от всички. С неговата смърт той губи частица от самия себе си, затова гневът му, ненавистта му, омразата му, яростта му избухват неудържимо и се съсредоточават в една цел - отмъщението.
Ахил е силно честолюбив, потъпкването на човешкото и воинското му достойнство ражда и драмата му. Когато е уязвен в най – съкровеното, в най – интимното, което е смисълът на краткия му живот- личниият му принос за победите на ахейците, когато няма признание за безумната му храброст и за смелостта му, когато честно спечелена награда, Ахил става безпощаден и отстоява правото си на хай-силен със средствата на най-силния :
“Горко ще страдаш тагава, душата ти мъка ще къса, че разярен не зачете най-храбрия межди ахейци”
Ахил, бранителят и пазителят на ахейските вини, забравя за обикновените ахейци и даже иска да измоли Зевс тяхната масова смърт, за да докаже и наложи собственото си право. “гинейки, нека те всички узнаят какъв им е царят”. Ахил не изпълнява заканата си, защото чувството му за чест го задължава да се подчини на върховния вожд във време на война, а чувството му за дълг – да постави колективните интереси над личните.