BeBChEtu
11-11-2008, 15:35
Това е за "Какво е да си различен сред еднаквите"
Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност. Но хубаво ли е да си различен? Да се отличаваш от останалите. Какво е да си различен? Да се чувстваш сам, живейки в своя различен свят...
Трудно е да си различен. Всеки гледа на теб, като на аутсайдер и не те приемат в техния свят. Едни ги е страх, че си нещо повече от тях, други те виждат като нещо, по- недостойно и ненужно. Трудно е да си различен, защото не намираш лесно своята сродна душа. Трудно откриваш някого, който да прилича на теб, някой който ще те разбере. Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, защото не си близък с никого и всеки опит за сближаване може да остави тежки поражения в душата ти. Защото е трудно да приемеш, че другите не те разбират, не те оценяват, не искат да ти бъдат дори приятели, и постоянно трябва да се доказваш пред тях. Да се доказваш, че ти си точно толкова човек, колкото са и те!
Но е уникално да си различен. Когато всички имат едно и също мнение – ти се отличаваш със свойте собствени, уникални възгледи. Когато всички гледат в една посока, ти се обръщаш в съвсем друга и очудваш всички с актуалните и интересни начини на твоето различно мислене. Да, ти си различен, трудно ти е, но това те прави център на вниманието на тези, които търсят човек с различни интереси, човек, който не се нуждае от друг, за да направи нещо. Ти си индивидуалистът, който сам успява в живота, без да прилича на някой друг.
Нужно е да си различен. Какво би станало със света, ако го нямаше разнообразието? Какво би станало с човечеството, ако всички си приличахме, ако всички харесвахме едни и същи неща? Мисля че различните хора са тези , които движат голямата машина на битието. Другите са тълпите, масите народ, които по отделно, не са нищо важно – има ги, само защото ги има и останалите.
Такива хора си намитрат идоли- някой на който да приличат,да подържават, не зависимо дали това ще е някой актьор, певица, политик.. Те немогат да открият себе си, за това се стремят да приличат на някой, някой който останалите ще харесат. Но има ли смисъл в това, да се опитваш да приличаш на друг, когато сам неможеш да откриеш своята същност и призвание? Нима тогава не се обезмисля цялото ти съществуване? Нима тогава ще можеш да докажеш себе си, когато ти всъщност вече съществуваш?
Е, хубаво ли е да си различен? Ти си уникален, нужен си на света, тогава какво толкова, че трябва да се бориш с общоприетите норми? Трудните неща правят живота смислен. Защото когато всичко е лесно, ти губиш стимул- амбициозността умира. Та нали човек расте стремейки се към недостъпното. Да, хубаво е да си различен, защото всичко различно е хубаво, то няма дубликат, то е уникално!
Дано съм помогнала :) :-)
RiseGirl
11-11-2008, 15:44
Виж и това:
Какво означава да бъдеш различен? Различен... Това може би значи да не бъдеш част от другите... Или да се отличаваш от тях? А може би и двете... И има ли днес различни хора? Хора, които да не са еднакви с останалите, хора, отличаващи се от тях...
Да си различен означава да си прескочил ограниченото мислене, да си преминал нормите, да си премахнал предразсъдъците, да си преминал другата страна на ежедневието - там, където са останали истинските неща и да харесаш себе си точно такъв! Да бъдеш над дребнавите неща, да те уважават, да тръгнеш без посока, но да я намериш с много упорити стъпки напред. Цената? Цената е битката.. битка с "еднаквите"...битка с живота, битка със самотата.. битка, която обикновено печелиш, ако знаеш СОБСТВЕНАТА СИ ЦЕНА!
Всеки човек е различен... И трябва да се гордее с това, че е такъв какъвто е... Аз се гордея с това, което съм, защото това съм аз и не бих заменила дори и една малка част от себе си за нищо на света... Тъй като това съм аз и НИКОЙ друг бъдете себе си...Това е най-важното...Защото, ако приличате или подражавате на някой друг ставате парцалената кукла на някой още по-объркан от вас...
В света, в който живеем, оцеляват само уникалните хора. Никой не иска да е като другия. И точно в този си стремеж хората все повече стават еднотипни, и все повече заприличват един на друг. Губят своята идентичност. стават част от цялото. А би трябвало да се опитат да се отделят от това цяло и да направят живота си по-различен. Защото да си различен означава да направиш нещо по начин, който не е общоприет, по нов, уникален начин. Да си различен означава..Просто да бъдеш себе си. Само тогава си уникален и неповторим. Всеки човек е индивидуален, стига в този свят на фалш, лицемерие и лъжа да не загуби своята уникална човешка същност.
Казват, че животът е като сцената. А ние, хората, сме актьори-излизаме на нея и играем ролите си. И никоя роля не може да се повтаря. Но аз не съм съгласна. Просто живеем във време, в което хората стават все по-еднакви..А това е жалко...Защото светът днес е толкова пъстър, толкова разнообразен...Би трябвало да е изпълнен с различни хора, а не с еднаквите, сиви,тъжни и замислени лица...
Хубаво е да си различен. Хубаво е да си нещо повече от останалите, хубаво е да си уникален. Прекрасно е да бъдеш себе си, а още повече когато всички около теб са еднакви...
Да си различен? Това е да бъдеш просто ТИ! Защото си единствен, неповторим и уникален!!!...
------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------
Обществото няма добро или високо мнение както за различните. Принципът на нещо различно може да се схване единствено така: в едно свободно и спонтанно "вживяване" на цялата душа, на цялата мисловност и чувствителност да се опиташ да преживееш, да се овладееш от вътрешността на една друга личност и различност и то така, че да не позволиш нищо да не ти се изплъзне, все едно че си… загубил себе си и си станал… друг, но въпреки това да си самия себе си и то в един истински и най-висш смисъл. Само така ние разбираме каквото и да било, не само другия, но дори и себе си: когато пък себе си опитвам да разбера, то моето Аз (съзнанието) трябва да се потопи в "океана" на моята цялостна душевност, да се проникне от нея и да я "поеме" до такава степен, че да не позволи нищо да му се изплъзне, и същевременно да запазя себе си, сам да схвана своята пълнота и богатство, и така да бъда себе си по най-добрия начин. Всеки индивид е неоценимо богатство, това е принципът на екзистенциално-хуманистична психология и философия на човека, това е един прост принцип, който обаче толкова повече е истинен. Макар всеки човек да е с нещо различен от другите, за да бъде част от обществото, той трябва да спазва установените норми. Своята индивидуалност той може да прояви в лицхен, но не и в обществен план. Творчетсвото е един добър начин на изява на неговата индивидуалност. Но колкото по-различен е човек от обществото, в което живее, толкова по-трудно му е да възприеме неговите норми на поведение. А колкото повече им се подчинява, толкова повече губи индивидуалността си в личен план. Човек може да е различен само докато се бори за своята индивидуалност. Откажеш ли се от борбата започва приспособяването към обществото и неговите стереотипи. Макар всеки човек да има своя индивидуалност, той носи в себе си културата на обществото, в което живее, неговата ценностна система и модели на поведение. За да си различен, трябва да си различен винаги, както в частния, така и в обществения живот, да отстояваш принципите си и да не позволяваш обществото да ти налага своите възгледи. Първо трябва да се откъснеш от всичко и да откриеш себе си, и второ - трябва да се бориш за да запазиш своята индивидуалност... напрактика да се обречеш на самота, изолация, неразбиране... на една вечна борба, която няма как да спечелиш. Всъщност трябва да се отречеш от света и да запазиш своите идеали.
------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------
Светът около нас непрекъснато се променя. Заедно с него малко или много, дори и неусетно се променяме и ние. Нашият дом - Земята, е изпъстрена с безброй много хора. Хора, които се различават по своята расова принадлежност, народност, вярата, която изповядват. Въпреки тези различия, всички ние си приличаме по това, че имаме мечти и цели, към които се стремим и с цялото си същество желаем да осъществим.
Тъй забързан е животът около нас, че не ни остава време да се замислим кои сме ние, различаваме ли се от другите или сме като тях. Поне веднъж в живота си всеки от нас си е задавал въпроса - хубаво ли е да си различен и дали самият той е такъв. Но не всеки си е отговарял на този въпрос.
Да си различен, означава да притежаваш нещо, което да те отличава от останалите. Не всеки желае да е такъв. Повечето хора цял живот живеят в сянката на някой друг и им е добре така да нямат собствено Аз, да са невзрачни. Малко хора имат смелостта да са различни. Не всеки може да се изправи пред другите и гордо да покаже и докаже, че не е като тях. Трудно е да изпъкваш сред тълпата. Тези, които са поели по този път са щастливци. Защото е хубаво да знаеш, че си уникален, единствен, неповторим, просто различен. Всеки ден е една борба - да докажеш на околните, че си достоен за уважение, че имаш право на живот точно колкото всеки човек има.
Малко са хората избрали тази съдба, но още по-малко са тези, които ги разбират и подкрепят. Доста хора се плашат от мисълта, че някой не се вписва в общоприетите норми. Трябва ли да продължава това? Нужно ли е хората да странят от теб само, защото не си като тях? Защото слушаш музика не по вкуса им, или се обличаш странно, или пък прическата ти е шантава, или имаш различни интереси и принципи. Често различните са наричани "черната овца" и са нагрубявани, дори унизявани. Тези постъпки са напълно неподходящи и неморални за едно нормално човешко същество. 21 век е и е крайно време тези неща да изчезнат. Нужно е да се прояви повече толерантност и разбиране. Всеки човек е свободен и има правото да бъде такъв, какъвто би желал, стига това да го прави щастлив и пълноценен.
Хубаво е да си различен, въпреки неразбирането и негодуванието на останалите. Всеки, който се чувства различен и иска да е такъв, нека смело поеме напред. Не се страхувайте да покажете, че притежавате нещо уникално, което никой друг не притежава. Не подражавайте на никого, просто бъдете себе си и живейте смело живота си, без угризения и притеснения. Именно тези, които се различават от хората около тях, се помнят дълго време и оставят след себе си светла диря.
------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------
Ежедневно всеки един от нас се сблъсква с хиляди въпроси и проблеми, много от които нямат еднозначен отговор.
Хубаво ли е да си различен?! Първият отговор, който се оформя в главата ми е не, не е хубаво да си различен, тъй като човек търси себеподобния нему, а този, чийто интереси са различни бива отхвърлен на една страна, поради неспособността да бъде разбран. Да, но мислейки по-дълго върху този въпрос, стигам до съвсем противоположна теза. Нека обърнем поглед назад и се взрем в далечното минало. Именно тези, неразбраните и отхвърлените хора, гениите са докарали човечеството до тази точка на развитие. Ако не бяха те, просто щяхме да си стоим и да си тъпчем на едно място, приличащи на стадо овце. Но откъдето и да се погледнем, малко или много всички ние сме едно стадо овце. Сочим с пръст и блеем едногласно срещу черната овчица. Стоим и се чудим защо тя не е като нас и доволно предъвкваме тревицата, задоволявайки напълно интересите си. Но какво прави различният различен? Тук отговорът е един. Хората се страхуват от неизвестното и не искат да надникнат в него. Черната овца е такава, но само в очите на останалите, еднаквите. Тя не може да се впише в общоприетото, еднообразното и нейните интереси далеч не се изчерпват само с безвкусната трева. Една такава невинна душа е обречена на самота в един или друг смисъл. Колкото и да се гордеем, че сме жители на свободен и демократичен свят, колко от нас наистина могат да разчупят идеалите си като през призма, да излязат от черупката си и да надникнат, та дори и да влязат в нечия чужда "пещера"?! Всеки от нас е различен по своему, всеки крие малка частичка уникалност вътре в себе си. Да, но защо само този, който я показва и изразява открито, бива нападнат като престъпник?! Отговор на този въпрос аз не мога да дам, нито ще мога да успея да Ви убедя в истиността на някоя от тезите, поради простата причина, че дори аз не знам кое е правилното и кое грешното. Но може би точно там се крие отговорът - между тези двата, може би няма правилно, няма и грешно. Човек сам избира по коя пътечка ще тръгне. Жалко е само това, че не спираме да преповтаряме грешките, които виждаме в миналото и продължаваме да ги правим. Кога ли геният ще бъде разбран в своето си време?! Кога ли ще спрем да отхвърляме хората, които не харесват това, което ние харесваме?! Може би никога...