Drebs
11-11-2008, 19:12
Амии .. това като структура и звучене е едно от най-слабите ми стихове,но просто не го мислех като го пишех,защото ме боли,и ми липсва .. и няма как да и кажа,това което искам .. таааа:
Мрамора бял - тъжен,студен.
Там се преплитат нощ и ден.
Бясно гонят се минути,часове.
Там дълбоко спи едно дете.
И колко много искам да я събудя.
Но сред гробищата и печала се губя.
И там в храма на Бог -
тъжно ме гледа един некролог.
Иска да говори,а мълчи.
Кръста самотно стърчи.
Искам да запаля свещичка,
за да стопля моята сестричка.
Увяхнали са цветята.
Бурени извиват се от земята.
А да я забравяТ уж нямаше -
колко жалко - тя им вярваше.
Млада беше,вечно щастлива,
а сега черната пръст я обвива.
Имаше хубави очи и трапчинки.
Сега ги гледам само на снимки.
Идва зима,ще я сгрея.
Тихичко над гроба ще и попея.
Гарвани уморено реват,
че вечен ще и е сънят.
Искам да я прегърна,но не мога.
Твърдо рано отиде тя при Бога.
Искам завинаги да я върна,
ала смъртта с ледените си ръце я
обгърна.
Мрамора бял - тъжен,студен.
Там се преплитат нощ и ден.
Бясно гонят се минути,часове.
Там дълбоко спи едно дете.
И колко много искам да я събудя.
Но сред гробищата и печала се губя.
И там в храма на Бог -
тъжно ме гледа един некролог.
Иска да говори,а мълчи.
Кръста самотно стърчи.
Искам да запаля свещичка,
за да стопля моята сестричка.
Увяхнали са цветята.
Бурени извиват се от земята.
А да я забравяТ уж нямаше -
колко жалко - тя им вярваше.
Млада беше,вечно щастлива,
а сега черната пръст я обвива.
Имаше хубави очи и трапчинки.
Сега ги гледам само на снимки.
Идва зима,ще я сгрея.
Тихичко над гроба ще и попея.
Гарвани уморено реват,
че вечен ще и е сънят.
Искам да я прегърна,но не мога.
Твърдо рано отиде тя при Бога.
Искам завинаги да я върна,
ала смъртта с ледените си ръце я
обгърна.