PDA

View Full Version : Изневярата??



Drebs
11-11-2008, 22:41
Добре де .. чета толкова теми ( хора,които са отдавна заедно и уж много се обичат ) иии си изневеряват .. добре де не ви ли е гузно,после като гледате или целувате този човек (гаджето си) ?

Или като изневерявате с някой,който също е обвързан не се ли поставяте на мястото на неговия/нейния партньор?

Иии имам още един въпрос: признавали ли сте на вашо гадже / било то и бивше след мн. време /,че сте му изневерявали?

Аа още един: вас хващали ли ви са в изневяра и как се почувствахте след това.

Нз дали ме разбрахте,малко объркано го написах.
Абе размислите ми се въртят около изневерите ни (нашите),не на гаджетата ни .. ПО ПРИНЦИП.

ThereIsNoWayOut
11-11-2008, 22:49
Никога не съм изневерявал и никога не бих.. (със сегашната ми приятелка , много я обичам)
Никога не са ми изневерявали и така се надявам да продължава.
Никога не бих простил изневяра.. никога..
Мисля , че изневярата е най-голямото предателство спрямо половинката ти .

Готово изразих си мнението относно изневярата

Drebs
11-11-2008, 22:51
Никога не съм изневерявал и никога не бих.. (със сегашната ми приятелка , много я обичам)
Никога не са ми изневерявали и така се надявам да продължава.
Никога не бих простил изневяра.. никога..
Мисля , че изневярата е най-голямото предателство спрямо половинката ти .

Готово изразих си мнението относно изневярата
А мислиш ли например,че много хора преди да изневерят точно като теб са казвали "Никога!" ? ;]
Иначе по това,което казваш за момче е доста добре,ии мога само да те поздравя. :razz:

PeopleAlwaysLeave
11-11-2008, 23:28
Ами аз също до сега не съм изневерявала никога, нито пък на мен ми е изневерявано, но...наистина - никога не казвая никога...
Против изневерите съм, защото за мен това е може би най-голямото предателство + лъжата... Да ме излъже близък човек или да ми изневери - изневяра със сигурност не бих простила, лъжа съм прощавала - не с лекота, трудно ми е било да го превъзмогна, но когато виновният покаже, че съжалява, възможно е да се прости. Но специално за изневярата - не бих могла да я простя ако обичам човека до себе си. А и за мен изневярата не е решение на проблема - когато ми липсва нещо в една връзка просто говоря открито с човека и му казвам какво ми липсва и че не мога да продължавам така, разделяме се и тогава вече мога да си правя каквото поискам и с който поискам. Предпочитам и с мен да се постъпва така - по-добре да ме боли от истината, отколкото от лъжата...

cherinka
11-11-2008, 23:45
Добре де .. чета толкова теми ( хора,които са отдавна заедно и уж много се обичат ) иии си изневеряват .. добре де не ви ли е гузно,после като гледате или целувате този човек (гаджето си) ?

това не съм го преживяла :)


Или като изневерявате с някой,който също е обвързан не се ли поставяте на мястото на неговия/нейния партньор?
не съм се поствяла чесно казано..
последното "опбвъразно момче' минаваше с приказките "у теб виждам нещо, което наистина ми липсва с моето момиче", "ти си тооолкова различна", "с теб се чувствам така както с никоя друга до сега", "с теб мога да споделя толкова много неща и наистина знам, че ме разбираш"., "ти си това, което моята приятелка никога няма да бъде"
ахахахаха пълен кретен.
ФАКТ е, че вече не са заедно :D :D :D :D :D


Иии имам още един въпрос: признавали ли сте на вашо гадже / било то и бивше след мн. време /,че сте му изневерявали?
не съм изневерявала, че а се налага да си признавам ;)

оо, имаше един период, в който тамън се залюбих с едно момче (но си беше чист и прост секс) и спах с една негова партийка и после въпросия "залюбен" пич отиде да работи на друго място (извън моя град) за дълъг период от врем е и до ден днеше скитоства България и ми мина с номера "нещата между нас не се получиха, щото ти спа с моя приятел" ахаха пълен кретен.. аз не бих искала и не бих могла да поддържам връзка от не знам си колко километра и все пак:
ФАКТ е, че днес намерих момче, с което да съм наистина щастлива и което да си заслужава;)


Аа още един: вас хващали ли ви са в изневяра и как се почувствахте след това.

чувствах, че все едно нищо не съм направила а чисто и просто съм си задоволила потребностите.. било ти психически и физически.. ;););)
'


Нз дали ме разбрахте,малко объркано го написах.
Абе размислите ми се въртят около изневерите ни (нашите),не на гаджетата ни .. ПО ПРИНЦИП.
разбрахме те ;)

soul1199
11-12-2008, 12:10
[quote="Drebs"]Добре де .. чета толкова теми ( хора,които са отдавна заедно и уж много се обичат ) иии си изневеряват .. добре де не ви ли е гузно,после като гледате или целувате този човек (гаджето си) ?--az ne izneverqvam,no,ako stane 6e mi e mn gadno i bih my kazala

Или като изневерявате с някой,който също е обвързан не се ли поставяте на мястото на неговия/нейния партньор?--da,no ne izneverqvam

Иии имам още един въпрос: признавали ли сте на вашо гадже / било то и бивше след мн. време /,че сте му изневерявали?--az ne sum izneverqvala,no,kakto pisah po-gore o6e otna4alo bih my kazala

Аа още един: вас хващали ли ви са в изневяра и как се почувствахте след това--ne
[quote]

Alderis
11-12-2008, 12:22
уж много се обичат иии си изневеряват
Едното няма нищо общо с другото.

.. добре де не ви ли е гузно,после като гледате или целувате този човек (гаджето си) ?
Свиква се.

Или като изневерявате с някой,който също е обвързан не се ли поставяте на мястото на неговия/нейния партньор?
Това е оптималния вариант. Така и двамата търсят нещо, което ще намерят...без задължения. Какво има да се поставям...докато не знам, че са ми изневерили за мен не се е случило, което значи, че не съм наранен...което значи че не ми пука.

Иии имам още един въпрос: признавали ли сте на вашо гадже / било то и бивше след мн. време /,че сте му изневерявали?
Не съм садист. Вече така или иначе е минало...за нея няма значение.

Аа още един: вас хващали ли ви са в изневяра и как се почувствахте след това.
Трудно ще стане...пазя се максимално...въпреки това, ако стане, сигурно няма да е приятна тръпка.

Rofl4e
11-12-2008, 12:47
Веднъж съм изневерявала!И то на сегашния ми приятел,не ме хвана само му казах и го помолих за прошка щото ми беше гадно --> съответно я получих... щом сме още заедно :grin:

curka87
11-12-2008, 15:21
Винаги съм мислила, че за да изневериш на някого, значи нещо ти липсва в отношенията ти с този човек и си го търсиш при някой друг.Според мен лично това е супер глупаво.
В крайна сметка за мен има два изхода: 1. да се разделиш с човека и да отидеш при този, който ти дава това, което ти е липсвало (без да мамиш никой от двамата). и 2. да поговориш с човека до себе си (ако го обичаш наистина) и да се опитате да намерите решение така, че да не се стига до изневяра.

Все пак аз съм изневерявала веднъж и псоле съжалих.Не казах на приятеля ми (се още сме заедно) , защото осъзнах, че той може да ми даде много други неща, които хиляди пъти да изместят това, което ми липсва.Това обаче не означава, че още не ми е гадно за това, което направих, макар да беше преди доста време.

За мен изневярата е израз на слабост и несигурност.

sextazy_baby
11-12-2008, 15:21
Не съм изневерявала и не са ми изневерявали,ако ми липсва нещо в някого му го казвам или го зарязвам,но не изневерявам

Alderis
11-12-2008, 15:27
Винаги съм мислила, че за да изневериш на някого, значи нещо ти липсва в отношенията ти с този човек и си го търсиш при някой друг.
Абе т'ва не е точно така, ама 'айде...

Bellatrix
11-12-2008, 15:41
Изневерявали са ми и боли като никое друго нещо на света. Това усещане, че мразиш, обичаш, ненавиждаш, гнусиш се, но и не можеш да живееш без човека, който ти е изневерил е нечовешко. Обичаш го и искаш да му простиш (смътно се питаш до каква степен ти си виновна), но всеки опит да го целунеш и да му позволиш да те докосне ти напомня, че тези ръце са докосвали другата, че тези устни са я целували... какви картини само ти изскачат в ума, губиш си съня... абе ужасно е.
Иманно за това НИКОГА не бих причинила това на момчето, с което съм сега. Самата мисъл за болката, която ще преживее, за чувството на несигурност и целия ужас на това да си предаден... Не бих се понесла и миг след това, ако знам, че съм му го причинила. Не мога да изневерявам. Нещо отвътре ме спира.

sasha_90
11-12-2008, 15:47
Не съм изневерявала и не бих го направила.

GabisiTa
11-12-2008, 16:49
Аз не съм изневерявала, но на мен са ми изневерявали и най-тъпото беше, че скъсах с него, без да знам, а той дори и след това не ми каза и дори не знае, че знам за "другата" .. :?

krisiiiiito
11-12-2008, 17:25
Не съм изневерявала и не бих го направила.

chokolate_girl
11-12-2008, 17:29
до сега не съм изневерявала и нямам намерение да го правя.Държа страшно мн на човека до мен и го обичам мн,затова не бих му причинила такава болка.Предпочитам преди да бъда с друг да кажа на гаджето,вместо да го лъжа напразно,но това няма да стане защото го обичам с цялото си сърце и не бих го напуснала (освен ако той не изневери)

NaNa_SladuRana
11-12-2008, 17:53
не бих изневерила,не съм го и правила...до сега :) Просто това е нещо много долно,това е ЛЪЖА,а аз мразя лъжите,толко ли "обичам" този човек,че след мизериите,които правя го гледам в очите и го мамя,и капка смелост ли няма у мене...Е,НЕ благодаря,такава "любов" не искам :?

ImmortalForever
11-13-2008, 19:14
добре де не ви ли е гузно,после като гледате или целувате този човек (гаджето си) ? Ако гаджето си го е заслужило да изневеря от кфо да ми е гузно
Или като изневерявате с някой,който също е обвързан не се ли поставяте на мястото на неговия/нейния партньор? Да му мисли партньора му.. :-|

Иии имам още един въпрос: признавали ли сте на вашо гадже / било то и бивше след мн. време /,че сте му изневерявали? Той вече беше бивш, когато му признах..

Аа още един: вас хващали ли ви са в изневяра и как се почувствахте след това. Не.Па и да ме хванат все таз, щом изневерявам, значи нещо куца [-(

Пък аз направих 600 мнения.. :lol:

Wrathchild
11-13-2008, 19:32
Не бих била 'любовница' на някого. Била съм на мястото на половинката. 2 пъти. Не е готино.
Изневерявала съм. Заслужил си го е, но не ме е хващал, всичките пъти съм му казвала. В един момент аз го зарязах - получи се така, че хлътнах по сегашният си приятел, с който изневерявах на бившия. И нямах вече причина да не го оставя. Преди бяха нещата така - той упорито искаше да е с мен, а много повече го болеше от мисълта да не е с мен, от колкото от всичките ми изневери. Не исках да го наранявам, но се получи така, че естествено в един момент трябваше да избирам - неговото щастие с мен или моето щастие и това на друг човек едновременно. Естествено второто надделя. Не бяха правилни изневерите ми, проблеми имахме. Но и с разговори не се решаваха.
The_immortal_f, за пореден път се убеждавам колко детско мислене имаш за нещата. Значи е по-добре да се вмъкнеш в нечие легло, от колкото да обсъдиш проблемите с приятеля си?