Съчинине-разсъждение "Речта на Странджата" [Архив]

MusicIsTheKey

11-13-2008, 07:36

Идеалите и стремежите на хъшовете, разкрити в речта на Странджата

Идеалите и стремежите на хъшовете,разкрити в речта на Странджата (Съчинение разсъждение върху III-та глава на повестта “Немили-надраги”) Повестта “Немили-недраги” изобразява съдбата на българските хъшове в Румъния-тяхното мъченичество и страдание, техния героизъм, съкровени мечти и идеали. Голи, гладни, бездомни, народните страдалци често дирят подслон в кръчмата на Странджата. Там те намират роден дом, добра дума, утеха, там живеят в скъпия за тях свят на спомените и мечтите. Странджата е не само благодетел, а обединител и вдъхновител на мъчениците поборници. Неговата патетична реч в трета глава на повестта създава духовен портрет на хъша-на неговото славно минало, страдално настояще, на мечтите му за величава смърт в името на отечествената свобода. В момент на изпитание, когато страстите в наболелите души на героите се разгорещят и се разгорят остри спорове, мъдрите слова на Странджата ги успокояват и им дават духовна сила да преодолеят униженията в чуждата страна, защото им припомнят идеалите и стремежите, на които са посветили живота си-“освобождението на България; ни повече, ни по-малко”. Странджата е вдъхновител на хъшовете. В трета глава на повестта “Немили-недраги” той се явява обединяваща фигура сред другарите си, която излъчва човешко достойнство и гордост, каквито трудно се запазват в тежките емигрантски години. Във възникналия спор Странджата се намесва умело със своята реч, като създава ред у озлобелите си събратя и като им дава духовна сила да преодолеят униженията в чуждата страна. Знаменосеца защитава Димитрото, защото за него той е юнак, защото се сражава за отечеството: “Народен, като вас! Аз го видях в битката... юнак е, нямате право...”. В речта на героя чрез риторичните въпроси, обръщения, възклицателни изречения е внушено силното вълнение на възрастния хъш. Речта му разкрива славното и непризнато минало на хъшовете, тежкото им настояще, стремежите и идеалите им да живеят в свободна България, като свободни хора. В първата й част Странджата кара своите другари да си спомнят за славните си битки и така събужда надежда за свобода в душите им, защото за хъшовете тя е най-значимият човешки идеал, заради когото са принудени да понасят студенината на “чуждите”. В завладяващата си реч Странджата не отрича мизерното настояще на българите в Браила, изпълнено с болка от бездействието, а напротив-внушава им, че трябва да се гордеят, че преживяват всички тези унижения в името на своя светъл идеал. Старият хъш признава, че животът им в Румъния е мизерен и го сравнява с този на хората в Бълтария, където българите са “хилядо пъти по-зле” и където народът “пищи кански в робство и няма какво да стори”. Това сравнение вдъхва надежда и дава духовна сила на хъшовете да се борят за свободата на родината и да избавят българския народ от робската му участ. Ако в отечеството народът е поруган и обезверен, то хъшовете имат най-ценното-свободен дух и желание за борба. Окрилят ги мечтите за свободата на родината, подкрепят ги в саможертвените им дела, защото “Народ без жертви не е народ”. Саможертвата е нравствена ценност, проявеният героизъм- път към свободата-висш идеал за хъшовете. В речта си Знаменосеца внушава на другарите си, въпреки че се ск! итат гладни, болнави и измъчени, все пак са свободни, и че докато имат “ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си” трябва да следват идеала си-отечествената свобода. Така хъшовете забравят озлоблението си, несгодите и униженията. За да внуши още повече величието на тяхната саможертва и за да им напомни идеала, Странджата представя оптимистичен финал на завладяващата си реч. Най-съкровената мечта на патриотите е да умрат в името на родината. Знаменосеца им вдэхва надежда, че тя ще се сбъдне:”И ще умрем със слава и в борба и няма да издъхнем като кучета по тия улици”. Романтична вяра и пророческо предчувствие излъчват пламенните думи на Странджата:”Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!”. С тези думи той отново възпламенява в сърцата на младите българи огъня на жаждата за решителната битка. С речта си старият хъш събужда у озлобените души на другарите си надеждата и патриотизма. Тази ентусиазирана и завладяваща реч буди възхищението на хъшовете пред Странджата. Тя облагородява и възвисява емигрантските души. Благорадение на нея патриотите забравят злобата и отново си спомнят идеала-свободата на България ”ни повече, ни по-малко”. Песента “Тръба звучи, Балкан стене” внушава, че героите са възвърнали загубаното си самочувствие и е израз на желанието им за изява в освободителните борби. Чрез развитието на действието в трета глава и най-вече чрез речта на Странджата, която е своебразен идейно-емоционален център на творбата, Вазов дава възможност на читателя да надникне в най-съкровените кътчета на хъшовската душа, разкрива му богатството от благородни копнежи, скрити там. Словото на най-достойния сред тях-Странджата, поддържа пламъка на чистия патриотизъм в душите на изстрадалите мъченици.