View Full Version : Лъжата ?!
PeopleAlwaysLeave
11-13-2008, 15:20
Може би вече е имало такава тема, погледнах в търсачката, но не успях да намеря... За това ако има такава тема се извинявам предварително.
Ако задам въпроса така "Случвало ли ви се е да ви лъжат?" няма да е правилен, защото почти всеки е бил лъган някога. Но случвало ли ви се е да бъдете с някого много време, да си мислите, че го познавате и че всичко между вас и истинско и в един прекрасен ден да разберете за колко много неща ви е лъгал този човек? Случвало ли ви се е да обичате някой с цялото си сърце, да направите всичко за него и той да ви се отблагодари с лъжи ? И как се справихте с това бе хора? :( Защото аз не мога...
На кратко моята история: Бях с едно момче 2 години, всичко беше много хубаво, обичахме се, бях сигурна в него, но дойде момент, в който нещата спряха да вървят и се разделихме. В продължение на една година не сме спирали да си общуваме, имах възможност да бъда с други момчета, но аз отблъсквах всеки, който се доближи до мен, защото имах чувства към И. и просто не исках да ги лъжа тия хора.... Той си хвана гадже, коеот аз не познавам лично, само по снимки съм виждала и ми беше разказал една история за тях двамата, а от миналата неделя насам всеки ден разбирам по нещичко, което няма нищо общо с това, което ми е казал... Значи за този период, в който бяха заедно аз се съсипвах, защото страшно много го обичах и ми беше адски трудно да знам, че е с друга... Снощи разбрах, че въпросното момиче въобще не е от София... Аз съм страдала напразно, лягала съм и съм ставала с мисълта, че той прекарва нощите си с нея, а същност тя изобщо не е от нашият град... И когато му ги казах той дори не си направи труда да се опита да обясни нещо, не че обяснението му ще промени нещо, но поне да си мръдне пръста, защото до вчера твърддеше, че му пука за мен и държи на мен...А думите му бяха "Абе нямам какво да ти се обеснявам не ме грее кво мислиш"... Цяла нощ и цял ден се опитвам да проумея възможно ли е да постъпи така с мен... И не мога, и не мога, и не мога да повярвам, че точно той - най-близкият за мен човек, единственият човек на когото съм се доверявала някога, човекът, който ме познава най-добре.... (той твърдеше, че аз също съм единствения човек, който го познава толкова добре, а сега същност и за това ме е излъгал, защото аз изобщо не знам кой е той....), точно той постъпи толкова гадно и подло с мен... И не мога да повярвам, че не го интересува какво мисля аз, а до вчера ми се обесняваше колко много държи на мен... И тия 2 години за него нищо ли не са означавали ? Наистина ли аз съм била никоя в неговия жимот... Защото, дори и в момента да не го искам, той е част от моя живот...И аз трябва да намеря начин да го загърбя и да продължа напред. А как да стане тоя номер? :cry:
Ако някога някой от вас е попадал в подобна ситуация нека сподели как е успял да се съвземе и да продължи напред. А и от останалите съвети не отказвам, съжалявам, че ви занимавам с моите неща, но в момента ми е много трудно и няма към кого да се обърна :cry: :cry: :cry:
;( наистина историята ти е много тъжна. Предполагам, че наистина адски те боли. На мн лично не ми се е случвало подобно нещо.
Казваш, че искаш да се отървеш от всички тези болезнени за теб мисли( за него).....За съжаление предполагам няма да се изненадаш като ти кажа, че няма рецепта срещу болката.Няма как да махнеш с магическа пръчица и вече да се чувстваш по-добре.Само времето ще ти помогне.Не казвам , че ще ти миен напълно, но поне няма да боли толкова, а ще се превърне в един лош спомен.
Иначе според мен той не заслужава сълзите ти.Опитай се да не мислиш псотоянно за него.
Казваш, че отблъскваш всички момчета-НЕДЕЙ! Нали знаеш-клин клин избива.Понякога помага.Ако пък не помогне , поне ще се поразсейваш малко.
Само не се отчайвай.
WhenTheLoveIsGone
11-13-2008, 16:23
Много тъжна история наистина... съчувствам ти. Но трябва да спреш да общуваш с него, за да го забравиш. Когато постоянно го виждаш или си пишете мислиш само за него и т.н... трябва да се разсеяш с нещо - рисуване, спорт, приятели, кафета.. и с приятелите си не говори за него, а на някаква друга тема, слушкай си музичка, но не такава, която ти напомня за него, общувай с момчета... ии др.. нз това е, но ти казвам, че докато не спрете да общувате няма да го забравиш .. гаранция ти давам :?
PeopleAlwaysLeave
11-13-2008, 16:55
Аз съм решила вече, че не желая да общувам с него. Ще се опитам да не мисля толкова за него, ще се занимавам с други неща и дано да помогне. Странното е, че беше дошъл момент, в който не ми пукаше и вече мислех, че съм го преодоляла и точно тогава той отново се появи, казваше ми, че му липсвам, обичал си ме не знам си какво и това явно разпали отново искрите... Мен не ме е яд, че е с друга, а че ве излъга и от това ме заболя най-много... Просто да не ми беше казвал нищо от това, че му лепсвам и т.н. сега нямаше да ми е толкова кофти... Сега се опитват да ми обеснят, че не е така,както си мисля, че тя идвала много често в София, някакви такива, но самият факт, че той ми беше казал, че си живее тука, е достатъчен, а и честно казано - на нищо не вярвам вече... :( А по-лошото е,че след като сега са предали доверието ми, дори да си намеря точно момче доста дълго време няма да мога да му се доверя и да го допусна до себе си...
sexa_na_kompleksa
11-13-2008, 17:06
Приеми, че не ви е било писано да сте заедно, колкото и гадно да звучи. В момента и аз съм в някакъв труден период, но не е като твоя. Мога само да си представя какво е... 2 години... Наистина ти съчувствам! Но знам, че от това не ти става по-добре. Просто трябва да го забравиш, да спреш всякакви контакти с него, да изтриеш номера му и смс-ите му, да не говориш и мислиш за него... Ще ти бъде трудно, със сигурност! Но само така ще можеш да продължиш напред и да живееш един пълноценен живот!
Пускай си хубава музика, която те мотивира. Аз така правя и преди няколко часа всъщност много се бях нахъсала. Имах едно такова желание... да живея! Да бъда свободна! Да не мисля за глупости! Да спра да влушавам здравето си.
Намирай си и постоянно занимавка - учене, домакинска работа, спортуване, излизане с приятели... Аз сега ще се съсредоточа точно върху тези неща, съветвам те и ти това да направиш!
Успех и дано нещата се наредят възможно най-бързо!
Знам че сигурно последното, което ти трябва в момента са обвинения или каквото и да било, но защо малко не раздвижиш мислите си настрани от станалото. Отговори си на няколко въпроса.
Толкова ли е ужасен той, човек който две години е с теб, вместо да те зареже след един два месеца, за да обвиняваш единствено него за станалото ?
Абсолютно невинна ли си, никога не си му правила проблеми за глупости или си предавала неговото доверие ?
Истински щастливи ли сте били през цялото това време или само ти си се залъгвала че имате щастлива връза ?
Единствената причина да се меся по този начин е защото съм бил в ролята на "гадняра" и от това, което помня вината за случилото беше взаимна.
Относно преодоляването на проблемите, няма начин. Относно доверието, което имаш на следващите си "мъже", не се хаби да стоиш хладна и недоверчива, собственоръчно ще ги отдалечиш и няма да откриеш щастие. Дори и някой да те нарани, вече няма да ти е за пръв път, но поне ще си имала "нещо". Все пак са казали "По-добре да загубиш любовта, отколото никога да не си я имал" (е може да е малко пресилено, но се опитвам да дам съвет, не ме критикувайте)
PeopleAlwaysLeave
11-13-2008, 17:40
Толкова ли е ужасен той, човек който две години е с теб, вместо да те зареже след един два месеца, за да обвиняваш единствено него за станалото ?
Абсолютно невинна ли си, никога не си му правила проблеми за глупости или си предавала неговото доверие ?
Истински щастливи ли сте били през цялото това време или само ти си се залъгвала че имате щастлива връза ?
Точно това е, че той не е такъв човек, или поне така си мислех до снощи... Естествено, че не обвинявам него за всичко. Тук говоря специално за тази ситуация, а не за връзката ни и за това какви проблеми сме имали. Относно това не го обвинявам за нищо - и двамата си имаме вина, както казват щом има проблем - има и двама виновни... А и не ме е зарязал той, аз скъсах с него.
Не съм абсолютно невинна. Както казах вече и двамата си имаме вина, че нещата се получиха така. Но в случая яз нямам вина, че той ме лъже нали ? Аз не съм заслужила подобно отношение, защото може да съм всякаква, може да съм правила грешки, но тия неща и тия жертви, които аз направих за него той никога няма да ги направи за мен, нито пък ще намери момиче, което да ги направи. Защото всяка на мое място щеше да си каже "абе майната му!" или да почне да му прави мръсно, защото е с друга и т.н. и т.н. Много са малко тези, които пренебрегват себе си в името на щастието на някой.
Колкото до това дали сме били щастливи - да,бяхме. И не се залъгвам - и двамата бяхме щастливи и то си личеше. Естествено, че не през цялото време - нормално е да има моменти на скандали и т.н. Но наистина аз се чувствах щастлива и усещах, че той също е щастлив...
DevilWish
11-13-2008, 17:48
Много тъжно :( Знаеш, че трябва да продължиш напред, той не те заслужава.И това са 2 години, ох Боже, сега осъзнавам, че моята половин година всъщност не значи нищо :shock: :( Надявам се, че ще си намериш някой, който наистина те заслужава.
Боже, ще почна да не доверявам толкова много след това, което чух :#
Уфф много гадно ми стана и за теб и за нещо, което преди време аз направих :# А бе . . само знай, че това момче ще си плати жестоко за всичко - и аз си плащам :С :(
PeopleAlwaysLeave
11-13-2008, 17:56
Ами аз не искам да си плаща - знам, че един ден всичко се връща, но аз не искам да му се връща нищо. Искам да ми върне живота и той да не е в него... :(
Много гадна ситуация :( Но вярвай ми след време ще успееш да оставиш всичко това в миналото ;)
Относно въпроса ти ... моята ситуация не е по-хубава от твоята. :-k Обаче при мен става въпрос за едно момиче,което смятах за най-добрата си приятелка вече от доста години и си мислех,че много ме обича...И един хубав слънчев ден научих,че всичко е било една голяма ЛЪЖА ... Тя не спираше да ми говори зад гърба и да настройва хората срещу мен.Стана 1 месец от както сме скарани и в началото найстина страдах и исках да се сдобрим,но вече изобщо не ми дреме.Оставих всичко зад гърба си и не смятам,че тя ми е нужна повече... 8)
П.П. Затова според мен не трябва да се вярва на никой :!: :?
Аз нещо не разбрах. Нали сте разделени? От една година вече?
Какво е станало - разказвал ти е нещо за новата си приятелка, което не е съвсем вярно и тя е от друг град? Нещо се обърках...
sladur4etyYy
11-13-2008, 18:18
за ква ГОЛЯМА лъжа говорим?! аз доколкото разбрах, той ти е казал, че ходи с това момиче, след като вече сте били скъсали. не ти ли е хрумвало, че ти е казал за това несъществуващо ''гадже'' само, за да те накара по някакъв начин да ревнуваш? всъщност вие защо сте скъсали? ако ти си го оставила първа, това, което ти казвам, е логично.
прекалено много се впрягаш.
НЕ!
Единствената ми сериозна връзка в която вярвах и имах голямо доверие на момчето....я пропилях сама,като приятелите ми започнаха да ми говорят,как на него не му пука за мен и разни такива глупости. След това един грешен ход от негова страна,който ме накара да се убедя в думите на приятелите ми и...край.
За да съм първа в прецакването му изневерих и с това преебах всичко...
След време разбрах,че това е момчето,което ме е обичало най-много,но беше много късно. Много се наранихме взаимно и не можахме да се оправим
PeopleAlwaysLeave
11-13-2008, 18:38
Скъсах го, защото постоянно се карахме, нямаше ден, в който да не се скараме, беше станал студен и арогантен и буквално ме принуди да го оставя. Продължихме да си общуваме, защото той твърдеше, че има чувства към мен, аз също имах, и решихме, че ще е глупаво след тази приказка, която имахме да не си проговорим цял живот. С течение на времето той сподели, че не е искал да става така, че нарочно се е държал кофти с мене, защото е усетил някаква промяна в мен, която не му е харесвала и си е помислил, че той е виновен да се променя така. 4-5 месеца след раздялата тай си хвана друга, за която ми беше казал, че е от София, живее тука, учи тука, но от време на време си ходи в Русе. Снощи аз разбрах обратното и то от сигурен източник - тя живее в Русе и от време на време идва в София. С него си останахме близки по простата причина, че той беше наясно с моите чувства и ми казваше разни нещица от сорта на "Липсваш ми" "ми аз те обичам само че не знам точно как не е като приятелка имам нещо повече към теб ама не знам какво е" ... и в един момент спряхме да си ги говорим тия неща, на мен ми писна и станах безразлична, просто спря да ми пука... и в следващия момент, когато вече бях почти сигурна, че съм го преодоляла той пак почна с обесненията, стана изключително любвеобилен и пак разпали искрите в мене... Аз не му държа сметка за това, че ме е излъгал след като сме скъсали или се е опитвал да ме дразни с другото момиче и т.н. - боли ме, защото бяхме много близки и си споделяхме всичко и в един момент разбирам, че точно този човек, на когото съм имала пълно доверие си е позволявал да ме лъже. Вярно е-за незначителни неща, но когато обичаш някого и държиш на него, най-малкото предателство е склонно да ти рабие сърцето...
Abbie_Broken
11-13-2008, 18:49
Се едно слушам за моята история. След като едно момче ме накара да вярвам отново в любовта и ме правеше щаслива всеки ден, накрая имах "радостта" освен да разбера за всичките му лъжи за всичко, а и се запознах с онази, с която е бил изестно време преди да приключи с мен. Няма да ти казвам какви неща ми наговори това момиче (другата), признавам,че ме нарани много и това никога няма да го забравя. След онази вечер аз се промених много. Вече съм недоверчива, не вярвам на никой, постоянно си мисля, че ме лъжат и се чуда как да не притеснявам човека с мен заради това. Но след като бях излъгана супер брутално как няма да се променя. Аз се промених психически и това вече не мога да го оправя. Но времето лекува почти всичко така, че нищо друго не можеш да направиш сега, освен да се разсейваш, да не мислиш за това, да го ибягваш и ще видиш, че като мине известно време всичко ще се оправи.
PeopleAlwaysLeave
11-13-2008, 19:41
Благодаря ви много на всички за съветите. Така й ще направя - ще си намеря хоби и ще се постарая да не мисля за него :) Стискайте ми палци!
Добре, че поне ти е казал, че изобщо има друго момиче. Можеше да ти говори колко си му близка, как му липсваш и тн. докато всъщност си има приятелка, на която разказва същите приказки.
(Питай приятелят ми - това му е специалитетът. Преди една седмица разбрах, че докато сме били заедно в началото е излизал с бившата си приятелка, поддържали са връзка, разправял й е колко му липсва, канил я е у тях...и някои други неща, които ме нараниха. Не беше казал на момичето, че вече има нова връзка. От мен пък вече близо 2 години крие, че всъщност не е бил искрен с мен тогава. А аз изрично съм го питала... С две думи - с гръм и трясък се разпада връзка, градена с много енергия, емоции и усилия. Заради лъжи... Общо взето съм в абсолютен емоционален срив.)
В крайна сметка, ако искаш да се събереш с бившия си приятел - кажи му го. Един разговор - още имам чувства, искам да опитаме отново. Ако не, по-добре се отдръпни от него. Явно не можете в момента да имате искрено приятелство - нещата, които сте преживели, ще застават между вас. Понякога трябва да е или всичко, или нищо...
PeopleAlwaysLeave
11-14-2008, 06:33
Barbie искрено ти съчувствам и напълно те разбирам как се чувстваш! :( Ужасно е да разбереш, че те лъже човек, от когота най-малко очакваш подобно нещо... Колкото до това, което казваш - добре, че ми е казал изобщо за другата... ами честно да ти кажа след като почнах да откривам ей такива незначителни лъжи, се замислям, че щом за такова дребно нещо ме е лъгал какво ли остава за тия 2 години докато сме били заедно :( Не знам, може и да бъркам, може тогава да е бил искрен с мен, но как да му вярвам след всичко? Изгубеното доверие се връща много трудно...
А колкото до това да се събираме отново -не, аз вече реших, че не желая да общувам с този човек. А и не мисля, че е възможно след всичко, което стана да се получи отново нещо между нас. Надявам се времето да ми помогне да преодолея чувствата си и да спре да ме боли.