PDA

View Full Version : Есе по Етика и право!Спешно!



j_adore2
11-13-2008, 16:25
За какво сме на този свят?Да плачем или да се смеем?Да умираме или да се раждаме???[/b]

sexa_na_kompleksa
11-13-2008, 17:01
Виж това:

Защо сме тук – за да се смеем, или да плачем?

Още с раждането си предизвикваме смесени чувства и емоции, изразени по различен начин.В опит да поемем така необходимата глътка въздух, плачем, а родители и роднини се радват, смеят се и се суетят около това щастливо събитие..Ето,че дори от появата ни на този свят изниква въпроса „За какво сме тук – за да се смеем, или да плачем?”.
Задавали ли сте си някога този въпрос? Е, на мен ми се наложи да си го задам, но не стигнах до отговора веднага. Попитах приятели, получих различни мнения, но стигнех ли до въпроса „Защо ?” , получавах отговор „Не знам.” . Това не ми беше достатъчно, поразрових се и из Интернет, но главен източник беше душата ми. Душата, която ме различава от всички останали и е моя най-съкровен приятел и спътник в душата.Тя единствено знае от какво да продуктувани моите сълзи или звъннливия ми смях... Човек става личност, единствено когато познава себе си и тогава, когато осъзнае за какво е тук, да се смее и да приема превратностите на живота с усмивка или да оплаква през сълзи произволите на съдбата.
Тръгвайки от раждането на всеки от нас, приех че отговора е – тук сме, за да плачем. Траките са смятали, че появата ни на този свят и земния живот е вид изпитание, през което всеки трябва да премине преди да заживее в отвъдното. Ето защо при всяко раждане те са оплаквали бебето и са съжалявали,че то трябва да изтърпи страданието, болката и сълзите, поднасяни ни от съдбата.
Но нашата поява не е край на сълзите. През целия си живот се сблъскваме с изпитания и трудности , които често водят до плач. Но и самият Балзак е казал „Всяка сила е постигната с търпение и време”. А това време ни донася както сълзи така и смях. Смеем се на малките неща от живота и това ни прави максимално щастливи. С усмивка и подвигнато настроение някой казват, че трябва да приемаме живота , но това не ни ли прави раними, не ставаме ли лесна мишена за машинации и злонамерени деяния. Не винаги смехът е неизменния помощник на човека. Ще попитате „Не се ли смееш?” .Да, смея се, но и смеха понякога е през сълзи.Не ми казвайте,че не сте ронили и сладки сълзи от щастие, смях или изненада.Гъоте някога е споделил „Нищо не разкрива по-добре характера на човека, колкото това, на което се смее” На какво се смеем..- разочаровани, отблъснати от нещо, сломени, изненадани, щастливи,весели и всякак, вървейки по своя жизнен път ние често се смеем, но най-често плачем.
Не, плача не свършва дотук.Плача продължава и след нашата смърт, но тогава не плачем ние.Плачат околните,спомняйки си с умиление за всички моменти – трудни и весели, които са прекарали с нас. Това е кръговратът на живота. Ние си отиваме, остават другите, които ронят сълзи вместо нас. Остава и мисълта, че след нас ще се родят и други и ще преминат през що-годе същото.
През смях и сълзи преминава неусетно живота и изтича като пясък между пръстите на тези, които не знаят за какво са тук на земята, да бъдат над нещата и да се смеят над повратностите на съдбата , да ронят сълзи и да окайват живота си или просто отговора е някъде по средата..