PDA

View Full Version : ЛИС в/у дон Кихот плс хелп



fr3nzyto0
11-13-2008, 19:35
Трябва ми ЛИС в/у дон Кихот от 32 глава от 2-ра част

az199
11-13-2008, 23:44
Кажи поне за какво се разправя в глава 32 за да ти помогна...

fr3nzyto0
11-14-2008, 12:51
По точно е представата на дон Кихот за рицарството.. и да се обясни дон Кихот като рицар..

sexa_na_kompleksa
11-14-2008, 14:45
Виж това:

Изцяло в плана на пародията е развито повествованието в първите шест глави на романа на Сервантес, в които се описват премеждията на знаменития рицар Дон Кихот.
Озовал се сред козарите, героят се впуска в опасно приключение – да приобщи чрез тайнството на словото група обикновени люде към идеалиете, в служба на които се е обрекъл да служи като странствуващ рицар. Дон Кихот произнася пред тях прочутата си реч за “Златния век” от дълбочината на сърцето си, така както човек говори на самия себе си или насаме с бога, в който вярва.
Героят на Сервантес доказва тук за първи път, че човек с безпределна вяра в духовното преобразяване на хората, във възможностите на собствения си високоблагороден, безкористен ум. В крайна сметка Дон Кихот успява да просветли смаяните козари не с изисканото си ораторско майсторство, а със завладяващото си външно излъчване. Седнал върху едно корито сред козарите, стиснал в ръка шепа жълъди, Дон Кихот размишлява дълбокомъдрено на глас, произнася възбудено вълнуващи слова, изпълнени с надежда и любов. В дълбоката си съшност героят на Сервантес си остава дете. Той носи покоряващата искреност, непосредственост и безкористност на детето. Симпатията ни към него се ражда още от в началото, когато той се насочва увереноо към рицарското поприще. Дон Кихот дава своеобразен обет за бедност и излиза от дома си без стотинка. Той отказва да плати в храна, защото като рицар се смята освободен от задължението да плаща. Практично мислещия ханджия, който го освешава в рицарско звание, се опитва да му внуши, че трябва да носи винаги с себе си пари и чисти ризи. По-нататък самоотверженият рицар ни става близък с трогателните си усилия да прикрива бедността си, която, както ще видим, е само материална оскъдица, но в никой случай духовна нищета.
Главния стимул, който вдъхновява подвизите на странствуващия рицар от Ла Манча, е неизтощимата му обич към човешкия род. Осъществяването на тази дълбока вътрешна подбуда, която тласка героя на Сервантес към все нови и нови подвизи, му доставя безгранично удоволствие – удоволствието на изпълнения дълг към страдащото човечество. Дон Кихот решава сам как да се справи с злото в света, без да признава над себе си никаква власт, нито закон.
Чувството за справедливост е извънредно развито у странствуващия рицар Дон Кихот. Неговата жертвоготовност за възцаряването на милосърдието и праволюбието на земята е може би най-пленителната черта в характера му, с която той предизвиква съпричастието на търсещия истината читател. Рицарят от Ла Манча е непримирим с несправедливостите. Като изправя неправдите, Дон Кихот не се настървява срещу виновниците, защото вярва, че човешката природа е поправима и поученията могат да я върнат в праведния път.Въвеждането на оръженосеца Санчо Панса в повествованието изменя рязко замисъла и строежа на романа “Дон Кихот”. От този момент всички събития в творбата вече се оценяват от второто, не по-малко будно съзнание – съзнанието на трезвомислещия, пресметлив селянин, който е свикнал да анализира всичко около себе си, като изхожда от непреходната мъдрост на народните умотворения. Мъдрите сентенциозни поучения на оръженосеца се превръщат в своеобразен втори смислов пласт в романа на Сервантес.“Санчо Панса се променя, търпи еволюция, превръща се в двойник на Дон Кихот. Еволюцията на оръженосеца е вътрешно опровержение на собствената му поговорка и скоро той захвърля по дяволите врабчетата, за да се устреми към орлите.”
След осем дни Санчо се отказва от губернаторството, изоставя мечтата си да натрупа бързо пари и възвръща вътрешната си свобода. Оръженосецът се отрича от властта, подтикван не само от практичната си трезвост, а и от отзивчивата си съпричасност към мъдрите уроци, получени от рицаря Дон Кихот.



Един писател, колкото и да е велик, колкото и да е гениално неговото творчество не изчерпва литературното богатство на една нация през дадена епоха, но с цялото си наследство или само с една своя творба може да бележи най-високите върхове на литературата.
По заслуги и по достойнство Мигел де Сервантес Сааведра заема първо място в литературата на Испанския ренесанс, защото на-дълбоко и с изключителна художествена сила е отразил духа и смисъла на своето време. По гениално неповторим начин той е разкрил битката между старото и новото в своята епоха от позициите на хуманизма.
В историята на световната литература Сервантес е известен преди всичко като автор на романа “Дон Кихот”.
Още в началото на творбата авторът иска да ни увери, че си е поставил скромната задача да сътвори пародия и карикатура на рицарските романи, а именно да осмее твърде разпространените в Испания произведения, които подхранвали горещото въобръжение на много свободни дворяни към приключения и чудновато – фантастични дела. В пролога на произведението си той пише: “Единственото му желание беше да възбуди отвращение към глупавите и лъжливи рицарски книги, които поразени от моята истинска история с Дон Кихот се разклащат, губят равновесие, скоро ще паднат съвсем и никога вече не ще се вдигнат”.
Намерението на Сервантес да осмее рицарските романи, които чрез невероятна и фалшива представа за света замъгляват съзнанието на хората се осъществява с написването на романа. След “Дон Кихот” не е написан нито един рицарски роман, а старите престанали да итересуват читателите.
В борбата срещу тази вредна литература, изпълнена с фантастични измислици – с вълшебства, феи, омагьосани принцове и принцеси и други чудовища авторът си служи не със силата на оръжието, а със силата на смеха. Както всички велики мъдреци той е разбирал силата на това оръжие.
Самото произведение до голяма степен напомня за рицарски роман със заглавието си, начина на повествование, изграждането на персонажите. Композицията също е подчинена на тази традиция. В романа се разказват редица приключения, чрез които Дон Кихот иска да да прослави както себе си така и родната Ла Манча, и в същото време желае да възцари справедливост на земята.
Безбройни са чудноватите и странни дела на героя, както и последствията от тях: борбата с вятърните мелници, които приема за великани, нападението на стадото овце , което взема за неприятелска войска, а пострадалите овчари го пребиват с камъни, освобождаването на каторжниците, след което им заповядва да вземат веригите си и така да се представят пред” дамата на сърцето му”, приключенията в двореца на херцога, двубоят с рицаря на огледалата и много други трагикомични епизоди. Многобройните му подвизи подредени по хронологичен ред съставят сюжета на романа.
Както във всички рицарски романи така и в този Дон Кихот се стреми към изключително превъзходство на “своята дама” над всички останали жени.
Главните герои в безсмъртното произведение на Сервантес са създадени по образец на на героите в рицарските романи, но всъщност са истински карикатури.
Дон Кихот е над 50 годишен мъж, мършав, грозен и смешен. Копието му е ръждясало, шлемът на Мамбрино е бръснарско легенче, а бойният му кон Росинант е една дръглива кранта. Пълна противоположност на рицар, който обикновено е млад, красив и строен.
В другите романи героят се завръща победител от своите пътешествия, а рицарят на печалния образ винаги търпи поражение и след всяко приключение е пребит от бой.
Когато е посветен в рицарство и дава обет пред ханджията, когото смята за управител на замък, проличава неговата глупост и наивност. Принизяването на рицарския ритуар и размиването между представите на Дон Кихот и действителността подчертават пародията на романа.
Подобно сравнение може да се направи и със Санчо Панса и оръженосците от другите рицарски творби. Санчо обича да похапва, да пийва и да дремва. Това са качества присъщи на човека от народи със здрав стомах и здрави нерви. Ръководи се от материалното и прагматичното и живее като обикновен човек. За него земните радости са по-важни от духовните. Другите оръженосци са подобия на своите господари.Бият се в името на доброто и се ръководят от благородни подбуди. Те са красиви, смели и пленителни, а Санчо не е нито красив и пленителен, нито пък смел.
Дебелата грозна селянка с пъпчиво лице, наречена от Дон Кихот Дулсинея няма нищо общо с благородната дама на рицаря от другите романи.
Мигел Де Сервантес многократно ни повтаря в изложението на романа , че е замислил творбата си само като пародия на рицарските романи. И колкото повече напредва перото на писателя, колкото по-релефно рисува образа на своя герой, смехът му става по-звучен и заедно с това романът се превръща в грандиозна сатирично – реалистична епопея на цялата епоха.
Дългият живот на романа доказва, че идейният му смисъл не се изчерпва само с пародията.
Думите на Айнщайн:”Три неща ми дават представа за вечност: звездите, “Дон Кихот” и “Престъпление и наказание” въздигат рицаря на печалния образ чак до звездите и го правят бляскав и вечен като тях. А великият учен е познавал звездния блясък и звездната вечност като никой друг.




Мигел де Сервантес е написал романа си „Дон Кихот” преди векове, но имената на героите му и редица епизоди от тази творба продължават да живеят и днес в съзнанието на всеки културен човек. Дон Кихот, Санчо Панса, Дулсинея и Росинант отдавна са станали нарицателни имена. Донкихотството отдавна е прекрачило страниците на романа, за да се превърне в тип човешко поведение и днес, когато окачествяваме дадена постъпка като донкихотство, изразяваме не пренебрежение и снизходителност, а възхищение от делата на човек, тръгнал на открита честна борба в името на справедливостта, доброто и истината.
Авторът поставя своя герой пред изпитания, сблъсква го със силите, които му пречат да осъществи намеренията си. Всичко това му причинява страдание. Несполуките и пораженията обаче не са в състояние да накарат Дон Кихот да се откаже от започнатото дело, нито пък да измени на себе си. Нищо не може да отклони героя от целта и смисъла на живота му. Тази борба е наистина много драматична. Дон Кихот въплъщава най- възвишените човешки помисли, мечтата му за справедливост и щастие е мечта на всички хора. Но тази мечта остава неосъществена:суровата и жестока действителност излиза победителка. Важното е, че рицарят на печалния образ вярва в своята истина и се жертва за нея.
В началото на творбата Алонсо Кохано по нищо не се отличава от останалите идалги. Примирил се е с условията, той води безцелен и бездеен живот. Единственото му удоволствие е да чете рицарски романи, изпълнени с подвизи, приключения, непобедими герои. Тези четива му въздействат така, че у него настъпва безумие и героят започва да се противопоставя на дейстгвителността на своя дотогавашен живот, на самия себе си. Безличният Кихано се превръща в ярка личност. Сам нарича себе си Рицар на печалния образ. Той се стреми да прогони злото, да защити страдащите и да възстанови справедливостта. Оттук започват несполуките на нещастния рицар, който на всяка крачка среща присмех, удари и поражения:”Намери господаря си неподвижен, защото страшен беше ударът, който го повали заедно с коня му на земята”. Много са премеждията на Дон Кихот. За него Санчо Панса казва:” той съвсем не е хитрец, напротив, наивен е и е добър, не може да причини зло на никого….. Заради тази му наивност го обикнах, както обичам обвивката на сърцето си и не мога да го напусна, каквито и глупости да върши”.
Дон Кихот искрено вярва, че светът на рицарските романи съществува, защото този свят отговаря на светлата му представа за човека и за човечеството, и обратно – това, което отговаря на представите му за невярно и фалшиво е самата действителност – практична, мизерна и жалка. Не случайно полудява тогава, когато мъдростта и добротата му са достигнали до своята зрялост.
На света и на самия себе си рицарят гледа през помраченото си съзнание. Убедеността в непоколебимата правда на неговите представа е изразена в собствените му думи: ”…мисля, значи така е”.


Никой и нищо не е в състояние да го разубеди. Понякога, макар и рядко, той съзнава, че живее в настоящето и съвсем не е човек от миналото: ”Приятелю Санчо, знай, че аз се родих по волята на небето в този железен век, какъвто е нашият, за да възкреся златния век, както обикновено го наричат”.
Дон Кихот често става смешен, защото иска да осъществи своя прекрасен идеал по неподходящ начин. Той иска да въведе правдата в живота, но средствата, които използва, са нелепи и безумни,. Комизмът на героя е всъщност трагичен, защото мечтата му остава неосъществена.
Дон Кихот е сложен образ. Той е едновременно син на Средновековието и на Ренесанса. В лудостта си иска да възкреси рицарските времена, но в същото време се стреми към създаването на една нова действителност, на едни нов свят. За него съществува хармония между природата и човека. За Дон Кихот всичко, което е близо до природата, е добро. Непосредственият Санчо, който обикновено действа воден от истинктите си, простите овчари, дори грозната прислужница Мариторна, която той нарича „мила девойка”.
С отношението си към любовта, която според него трябва да почива върху естествени, а не върху социални закони, със защитата си на човека, с исканията си за равенство и с възхвалата си на свободата Дон Кихот престава да бъде средновековен рицар и се превръща в борец за тържеството на идеите на хуманизма. Типична за Ренесанса е идеята за благородството на човека, което се определя не от произхода, а от делата: ”Побни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни дела, няма защо завиждаш на тези, чийто прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.” На друго място той подчертава, че „човек е син на своите дела”.
Най-висшето според Дон Кихот са свободата и справедливостта, в които той вярва и ако мечтае за отдавна отминалия златен век, то е защото и свободата и справедливостта са потъпкани в тогавашната Испания. Ето защоизвършва редица подвизи в името на любовта, доброто, правдата, независимо какви страдания му причиняват те.
Дон Кихот е символ мечтателността,хуманизма,с вободолюбието и чувството за справедливост.Той съчетава качества,които малко или много всеки човек може да открие в себе си.Чрез неговия образ Мигел де Сервантес изпреварва своето време и се нарежда сред най-заслужилите писатели в световната литература.

kutt
11-17-2009, 14:39
ако някой може да ми каже или намери анализи на 22 глава първа част трябва ми какво изпитва дон кихот когато вижда каторжниците когато разговаря с тях и когато ги особождава и какво е отношението на каторжниците в по горе изброените ситуации

patence98
12-10-2010, 17:47
трябва ми ЛИС на тема "Рицарските приключения на Дон Кихот в търсене на човешките ценности". Някой ако може да помогне ПЛС