DYNAMIC
11-13-2008, 20:43
Здравейте на всички честно казано не знам откъде да почна,може би с това,че в момента докато пиша това плача,защото душата ми крещи и не намирам решение и имам нужда от помощ,наистина имам.Тази година съм 10ти клас и откакто е почнала годината все по на зле отивам,чувствам се като някаква некадърница.За себе си мога да разкажа,че преди бях добър и отговорен човек,пукаше ми за всичко и всички,имах желание да преследвам цели,радвах се когато имах успех в нещо ,защото съм добра в него и някой го е оценил,но това беше преди.Никога не съм била зубър или най-умната в класа,най-големият гений или нещо от сорта..бях човек,който си гледаше образованието и се интересуваше от бъдещето си,по някой предмети в училище бях най-добрата от всички..сега съм изпълнена с болезнено безразличие.От много дълго време искам да напиша тази тема,обаче все ме е страх,да си призния,че пропадам и така ми се реве.Преди наще се гордееха с мен и ме даваха за пример пред сестра ми,а мама преди малко ми каза: как може сестра ти да искаш да учи,като тя всеки ден ме пита-мамо,защо само мен ме караш да уча,а Х.(тоест аз) спи до късно и не поглежда по нищо.
Тази учебна година почнах зле,с 3ки после нещо прищрака в мен и реших да се стягам и оправих всичко,но сега старата песен се пее..не знам защо съм станала такава.Ходя на кафе с хора,които не харесвам,не уча почти по нищо,преди 1 месец се напих толкова зверски на един купон,добре че нищо не стана,почнах да лъжа често,крия оценки от наще,най-вече себе си лъгах досега,мислех си-щом всички го правят,едва ли е грешно),усещам как бавно пропадам.Преди бях по-усмихната,по-умна,по-амбициозна,бях целенасочена и упорита бях себе си.А сега само и само да не съм задръстена пия без мярка(вече спрях),пуша от вр на време,събирам се с хора,които не ми допадат като цяло,правя коментари,които всъщност не мисля,сякаш съм повърхностна.
Не знам как се стигна до тук,всяка вечер се питам,Боже какво става с мен,това просто не съм аз..искам да съм като преди,искам да съм щастлива,да съм весела,да съм удовлетворена от себе си.Сега чувствам една голяма празнота и разочарование и го виждам в очите на майка ми и баща ми.Толкова искат да съм стойностен човек,искат от мен да съм отлична и да уча,но аз май затънах,сега толкова мноого съжалявам искам да се поправя,обаче вече не знам откъде да започна.
Имам си 2 фр. истиснки,които ме подкрепят и им пука много за мен,но и те почнаха да пропадат като мен,а нз колко го осъзнават.Искам да се измъкна от тоя шибан фалш и лицемерие и материалност и простототия,напоследък мисля,че съм адски затъпяла,незаинтересована и апатична и ме боли чак в сърцето.Всичко,което правя ми е на сила.Може би от части съм така заради една нещастна любов,заради едно момче,което много гадно постъпи с мен,а знае,че го обичам или поне го обичах преди..но никога любовта не ми е пречела на разсъдъка на мисленето и на училището.Какво да правя сега,как да се амбицирам ,с какво,имам ли шанс още да поправя всичко,което не ми харесва,да се променя,да отстоявам себе си и принципите ми,имам ли шанс да си оправя успеха с едно щракване..ах ако искате да ме питате още нещо ,питайте..ако някой е бил ,в мойто положение какво е направил.Имам нужда да започна на чисто със всичко,което ще правя още от утре,ама нз как и нз дали мога,не вярвам в себе си,мисля,че като се издъних и вече край..как да се стегна ,как да си стана отново аз и как да спре да ми пука за простотията дето ме е налегнала и да почне да ми пука за важните неща..има ли нужда от разтърсване и ако има как да стресна себе си и да се променя?!Как?!
Тази учебна година почнах зле,с 3ки после нещо прищрака в мен и реших да се стягам и оправих всичко,но сега старата песен се пее..не знам защо съм станала такава.Ходя на кафе с хора,които не харесвам,не уча почти по нищо,преди 1 месец се напих толкова зверски на един купон,добре че нищо не стана,почнах да лъжа често,крия оценки от наще,най-вече себе си лъгах досега,мислех си-щом всички го правят,едва ли е грешно),усещам как бавно пропадам.Преди бях по-усмихната,по-умна,по-амбициозна,бях целенасочена и упорита бях себе си.А сега само и само да не съм задръстена пия без мярка(вече спрях),пуша от вр на време,събирам се с хора,които не ми допадат като цяло,правя коментари,които всъщност не мисля,сякаш съм повърхностна.
Не знам как се стигна до тук,всяка вечер се питам,Боже какво става с мен,това просто не съм аз..искам да съм като преди,искам да съм щастлива,да съм весела,да съм удовлетворена от себе си.Сега чувствам една голяма празнота и разочарование и го виждам в очите на майка ми и баща ми.Толкова искат да съм стойностен човек,искат от мен да съм отлична и да уча,но аз май затънах,сега толкова мноого съжалявам искам да се поправя,обаче вече не знам откъде да започна.
Имам си 2 фр. истиснки,които ме подкрепят и им пука много за мен,но и те почнаха да пропадат като мен,а нз колко го осъзнават.Искам да се измъкна от тоя шибан фалш и лицемерие и материалност и простототия,напоследък мисля,че съм адски затъпяла,незаинтересована и апатична и ме боли чак в сърцето.Всичко,което правя ми е на сила.Може би от части съм така заради една нещастна любов,заради едно момче,което много гадно постъпи с мен,а знае,че го обичам или поне го обичах преди..но никога любовта не ми е пречела на разсъдъка на мисленето и на училището.Какво да правя сега,как да се амбицирам ,с какво,имам ли шанс още да поправя всичко,което не ми харесва,да се променя,да отстоявам себе си и принципите ми,имам ли шанс да си оправя успеха с едно щракване..ах ако искате да ме питате още нещо ,питайте..ако някой е бил ,в мойто положение какво е направил.Имам нужда да започна на чисто със всичко,което ще правя още от утре,ама нз как и нз дали мога,не вярвам в себе си,мисля,че като се издъних и вече край..как да се стегна ,как да си стана отново аз и как да спре да ми пука за простотията дето ме е налегнала и да почне да ми пука за важните неща..има ли нужда от разтърсване и ако има как да стресна себе си и да се променя?!Как?!