sexa_na_kompleksa
11-14-2008, 14:46
По втората тема:
Лудостта да бъдеш различен
Хубаво ли е да си различен? Всъщност къде е границата между
различното и лудостта? Какво е да си различен? Луд означава
ли различен и обратното-различните хора луди ли са? На тези
въпроси може да се отговори по много и по различни начини.
моето мнение е, че човек трябва да бъде такъв, какъвто иска, без
да се подчинява на всеприетите норми за поведение!
Когато някой е различен не се приема особено добре от обкъже-
нието си и от обществото. Било то и поради факта,че има различни
виждания за света и за живота, или че има по-особени черти в
външния си вид-не се облича по всеприетия за нормален начин,
или просто прическата му не е по „последен писък на модата”...
различните се смятат за луди, но погледнато от друга гледна
точка-има ли еднакви хора?
Всеки човек е различен и неповторим сам за себе си.И не трябва
да съжалява за различните си възгледи и действия.Аз не искам
да съм като другите, не искам да подражавам или да приличам
на някого. Аз съм си аз-своенравна и различна.И не мисля че това
ме прави луда!
Но в обществото, в което живеем е много трудно, почти невъз-
можно да бъдеш различен. За повечето хора не е лесно да си непу-
шач, сред пушачи... Да си трезвен, сред пияни! За мен не е така,
не бих искала да си провалям живота, само за да бъда приета
Подобаващо сред обкръжението си, което определено не знае,че
Да съществуваш на този свят е неповторима възможност, която
би било много жалко да се погуби. Ето защо е добре да живееш та-
ка , че да си горд със себе си, разбира се , което не означава ,че
грешки не могат да се допускат. Напротив, но трябва да се учиш
от тях и най-важното да не ги повтаряш!
Да си различен е да бъдеш просто себе си, без да подражаваш
на някого по поведение, характер или физика! Хубаво е да си
различен, защото е прекрасно да си уникален и единствен!
Хубаво ли е да си различен?
Да си различен означава да си прескочил ограниченото мислене, да си преминал нормите, да си премахнал предразсъдъците, да си преминал другата страна на ежедневието - там, където са останали истинските неща и да харесаш себе си точно такъв! Всеки човек е различен и трябва да се гордее с това че е такъв какъвто. Аз се гордея с това което съм, защото това съм аз и не бих заменил дори и една малка част от себе си за нищо на света. Тъй като това съм аз и НИКОЙ друг - бъдете себе си. Това е най-важното. Защото ако приличаш или подражаваш на някой друг ставаш парцалената кукла на някой още по-объркан от теб.
В света, в който живеем, оцеляват само уникалните хора. Никой не иска да е като другия. И точно в този си стремеж хората все повече стават еднотипни, и все повече заприличват един на друг. Губят своята идентичност, стават част от цялото. А би трябвало да се опитат да се отделят от това цяло и да направят живота си по-различен. Защото да си различен означава да направиш нещо по начин, който не е общоприет, по нов, уникален начин. Да си различен означава, просто да бъдеш себе си. Само тогава си уникален и неповторим. Всеки човек е индивидуален, стига в този свят на фалш, лицемерие и лъжа да не загуби своята уникална човешка същност.
Когато си различен от другите ти рискуваш да понесеш злобата им върху себе си , защото първото което е ти не си един от тях, а групата винаги е по – силна от един човек. Например ако се обличаш по един начин и слушаш определена музика, а те друга музика и вярват, че щом притежаваш някакви материални богатства и достатъчно пари за всичко – стъпваш на по – горно стъпало дори от Бог, значи ти вече си различен и в същото време мразен. Когато някой е различен не се привма особено добре от обкръжението си и от обществото. Било то и поради факта, че има различни виждания за света и за живота, или че има по - особени черти във външния си вид – не св облича по всеприетия за нормален начин, или просто прическата му не е по „последен писък на модата”. Различните се смятат за луди, но погледнато от друга гледна точка – има ли еднакви хора?
Казват, че животът е като сцената. А ние, хората, сме актьори-излизаме на нея и играем ролите си. И никоя роля не може да се повтаря. Но аз не съм съгласен. Просто живеем във време, в което хората стават все по-еднакви. А това е жалко. Защото светът днес е толкова пъстър, толкова разнообразен. Би трябвало да е изпълнен с различни хора, а не с еднаквите, сиви, тъжни и замислени лица.
Но лесно ли е да си различен, т.е. да бъдеш себе си, сред продажното общество от еднакви и банални, от тълпата „хора”, „консуматори” ? Тогава човек е един сред всички, различава се от тях, но отличието му остава незабелязано. Той може да осъзнава или да не осъзнава, но само фактът, че е един сред всички, го прави различен. Нещо, за което той не се труди, не го мисли, постига го чрез минимални усилия – следователно това нещо е лесно за него. Самото название „един сред всички останали” говори за това - той може да е сред всички, но е само един такъв сред тях. Единствен, уникален и различен.
Да бъдеш различен е лесно, но и трудно, зависи каква е ситуацията, в която е попаднал човек. Но да бъдеш различен от самия себе си – така човек обръща гръб на собствените си принципи, на това, което е и той става това, което не е – това е трудно. Когато успее да достигне до това ниво, човек губи индивидуалността си сред другите, става безличен и започва да живее по трудния начин – без да може да отстоява достойнството и честта си. Затова най-лесно е да бъдем себе си насред всички, които не са себе си, за да знаем, че сме различни и че следваме най-правилният път – този на нашите чувства и разум.
Колкото и да си говорим за това колко рискуваш ако си различен, тези проблеми винаги ще си ги има, но смятам, че независимо от коя страна на невидимата бариера стоиш трябва да си толерантен и добър към другите, защото до вчера ако беше при едните, днес може да се окаж , че различният си ти .
ЛЕСНО ЛИ Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН
Различието у хората е нещо, което винаги съществува. Всеки човек е различен по своята външност, характер, индивидуалност. Всеки един от нас притежава единственост и неповторимост, но ние никога не се замисляме за това. И не осъзнаваме колко е лесно да бъдеш различен от другите, именно защото си.
Какво е да си различен? Да имаш по-черна коса или по-светла кожа? Да се обличаш с пола или да мразиш да носиш панталон? Да слушаш различен стил музика от твоите приятели? Това са видимите разлики между хората, те са хиляди, защото всеки индивид има различни интереси. Доста често обаче тези „различни” интереси се припокриват с други подобни и в обществото се получава тълпата „хора”, „консуматори”, които нямат собствено мнение. Да живееш сред такава тълпа означава да не се зачиташ за индивидуална личност, да си загубен сред многото. А да се махнеш от нея, означава да бъдеш различен. В днешно време всеки се мъчи да бъде различен, за да стане по-интересен. По този начин в общество, в което всеки твърди че е различен, единствен, уникален, е трудно някой да бъде наистина неповторим сред всички и да го покаже. Така той ще се възприеме като част от всички останали – ще е поредният, който ще твърди, че не е еднакъв с другите. Ако да си различен се изразява в това да избягаш от обществото, съставено от еднакви по интереси хора, то в този аспект да бъдеш различен насред всички останали е трудно.
Според мен ако хората независимо в каква ситуация бъдат себе си и постъпват така, както диктуват техните чувства и разум, а не така „както трябва” или „че да стана по-интересен”, ще бъде много лесно да бъдем различни едни от други. Защото разумът и чувствата на всеки един от нас диктуват различни неща. Смятам, че точно това означава да бъдеш различен – да бъдеш себе си и няма нищо по-лесно от това да направиш дадено нещо така, както го чувстваш, без да се налага да скриваш истинската си същност. В този аспект еднакви хора няма. Следователно ние всички сме различни сами по себе си и в сравнение с другите. Това не ни прави по-малко хора, а по-скоро засилва нашата индивидуалност насред другите. До колко можем да бъдем различни от другите всъщност зависи само от нас. В света няма нищо лесно, по-скоро нещата биха могли да бъдат свеждани само до тяхното улесняване. Дори за да бъде себе си човек трябва да положи известни усилия, но тези усилия с нищо не могат да се сравнят с онези, които човек полага, когато се опитва да бъде нещо различно от себе си. По-скоро е по-лесно да се опитваме да бъдем себе си, отколкото да се правим на някого или нещо. Само чрез самия си опит да бъдем това, което сме, на фона на другия свят, ние ставаме различни. И все пак вземането на подобно решение може да бъде най-лесното, но и най-трудното нещо.
Но лесно ли е да си различен, т.е. да бъдеш себе си, сред продажното общество от еднакви и банални, от тълпата „хора”, „консуматори” ? Тогава човек е един сред всички, различава се от тях, но отличието му остава незабелязано. Той може да осъзнава или да не осъзнава, но само фактът, че е един сред всички, го прави различен. Нещо, за което той не се труди, не го мисли, постига го чрез минимални усилия – следователно това нещо е лесно за него. Самото название „един сред всички останали” говори за това - той може да е сред всички, но е само един такъв сред тях. Единствен, уникален и различен.
Да бъдеш различен е лесно, но и трудно, зависи каква е ситуацията, в която е попаднал човек. Но да бъдеш различен от самия себе си – така човек обръща гръб на собствените си принципи, на това, което е и той става това, което не е – това е трудно. Когато успее да достигне до това ниво, човек губи индивидуалността си сред другите, става безличен и започва да живее по трудния начин – без да може да отстоява достойнството и честта си. Затова най-лесно е да бъдем себе си насред всички, които не са себе си, за да знаем, че сме различни и че следваме най-правилният път – този на нашите чувства и разум.
Рискът да бъдеш различен
Надали на света има човек , който да е абсолютно еднакъв на друг човек . Всеки човек на тази земя е своя собствена индивидулност , с нейните си особености и се различава от другите , тоест всички ние , които живеем на тази планета сме различни и разликите са главно по физически и духовни белези . Но все пак все пак съществуват общовъзприети морални и социални закони и стереотипи , които обединяват големи групи от хора в едно общо . Ето тук точно идва въпросът за другия вид разлики , тези при които човек е извън тези догми установени от другите хора .
Рискът да си различен в повечето случаи е тежко бреме , което различният човек трябва да носи , тъй като той не е редом с другите като него в това което та подкрепят , вярват или което са . И понеже властният характер на човека не търпи неподчинение и различно мнение и възприятие от неговото , различните хора са не възприемани , отхвърляни , изолирани и доста пъти малтретирани . Щом човек е различен той рискува да си спечели неуважението и лошите погледи на другите . Разбира се не абсолютно на сто процента различните хора са неуважавани , има и такива , които са заслужили почитта към тях от другите хора , но винаги щом си различен рискуваш да носиш онзи кръст на самотата и на омразата спрямо тебе .
Когато си различен от другите ти рискуваш да понесеш злобата им върху себе си , защото първото което е ти не си един от тях , а групата винаги е по – силна от едон човек . Например ако се обличаш по един начин и слушаш определена музика , а те друга музика и вярват че щом притежаваш някакви материални богатства и достатъчно пари за всичко – стъпваш на по – горно стъпало дори от Бог , значи ти вече си различен и в същото време мразен .
Ако например си българин , а те са група роми от махалата , ти си различният и могат да ти се случат много неща тогава .
Това може би са най – болезнените примери за онези разлики , с които рискуваш да имаш неприятности , дори да не искаш , дори да не желаеш .
Колкото и да си говорим за това колко рискуваш ако си различен , тези проблеми винаги ще си ги има , но смятам , че независимо от коя страна на невидимата бариера стоиш трябва да си толерантен и добър към другите , защото до вчера ако беше при едните , днес може да се окаже , че различният си ти .
Хубаво ли е да си различен?
Не би могло да се определи, дали това да си различен, е хубаво. В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.
Различията в мисленето и поведението на хората са проявени както от вътрешни фактори като стремежа им към самоизява и разнообразие, или пък душевна неуравновесеност, така и от външни фактори като физическото им развитие, социалното им положение и други. Желанията да се отличаваш от другите, да караш хората да те забелязват, се определят като правилни или не, в зависимост от посоките, в които са отправени.
Човек може да бъде различен, защото просто неговата същност е такава, неговите разбирания не съвпадат с тези на околните, поведението му не е като на другите, защото той по свой начин вижда света и делата, които върши, са пряко свързани с тази негова нагласа. Но когато човек е различен по природа, не трябва да се опитва да се слее с тълпата, да подръжава на другите с цел да им се хареса или от страх да не бъде отхвърлен от тях. Различното има добри и лоши страни, но границата е тънка. Добра страна е, че когато си различен от представата за поведение на обществото, по този начин си до някаква степен независим от него. Една от лошите страни на различното е това, че човек често бива отделен от обществото и това го кара да се чувства самотен.
Разликата ти от околните може да бъде както в поведението, така и физическа. В случай, че физически се отличаваш ярко от тълпата, това различие от другите причинява в теб комплекс за малоценност. В повечето случаи нямаш избор да бъдеш или не, защото по никакъв начин не можеш да се промениш. Комплексът може да бъде потиснат или до някаква степен превъзмогнат, приемайки своето различие като нещо, което е неизбежно, но не променя твоята същност и карайки хората около теб също да го приемат. Така ти можеш да бъдеш пример за други хора, които имат същите проблеми. Различни организации се занимават с отстраняване на расовата дискриминация, пренебрежителното отношение към инвалидите и други, но човекът е устроен по такъв начин, че всичко различно му се струва негодно и предизвиква у него нежелание за близост или други взаимоотношения. Много често прераства и в агресия.
По отношение на поведението, когато вътрешните ти убеждения за света и начина на общуване са различни от тези на другите, най-важно е да се съобразяваш до известна степен с останалите, защото иначе не би могъл да живееш в обществото. Различие в поведението често е предизвикано от стремежа да изпъкнеш пред другите като по-странен и интересен, да ги впечатлиш или просто да покажеш, че не си като тях, със заблудата, че това ти дава свобода на мисленето. Ако се чувстваш наистина независим от обществените разбирания и си вътрешно убеден в свободата си, такава демонстрация пред другите и пред самия себе си не би била нужна.
Хора, които се стремят да се отличават ярко, са тези, които обичат славата и похвалите. Това са или смели нарцистични натури, които сами се възхищават от себе си, от талантите си и искат да блеснат чрез тях, или хора, които чрез самоизявата компенсират комплекса си от това, че тези таланти им липсват. Често различието е обявявано за лудост. Нали точно това определя понятието „луд” според възгледите на болшенството „нормални”. Луд е човекът, който в максимална степен показва различието си.
Всеки един от нас е по своему различен от останалите, еднакви хора няма. Но отличаващите се ярко стават или жертва на обществените норми и възгледи, или обект на интерес и внимание. Дали това е хубаво или не, всеки сам преценява за себе си, но най-важното е човек да се приема такъв, какъвто е, колкото и трудно да е това понякога, защото в противен сличай той губи личността си и всичко, което е.
Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност. Но трудно ли е да си различен? Да се отличаваш от останалите. Какво е да си различен? Да се чувстваш сам, живейки в своя различен свят...
Трудно е да си различен. Всеки гледа на теб, като на аутсайдер и не те приемат в техния свят. Едни ги е страх, че си нещо повече от тях, други те виждат като нещо, по- недостойно и ненужно. Трудно е да си различен, защото не намираш лесно своята сродна душа. Трудно откриваш някого, който да прилича на теб, някой който ще те разбере. Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, защото не си близък с никого и всеки опит за сближаване може да остави тежки поражения в душата ти. Защото е трудно да приемеш, че другите не те разбират, не те оценяват, не искат да ти бъдат дори приятели, и постоянно трябва да се доказваш пред тях. Да се доказваш, че ти си точно толкова човек, колкото са и те!
Но е уникално да си различен. Когато всички имат едно и също мнение – ти се отличаваш със свойте собствени, уникални възгледи. Когато всички гледат в една посока, ти се обръщаш в съвсем друга и очудваш всички с актуалните и интересни начини на твоето различно мислене. Да, ти си различен, трудно ти е, но това те прави център на вниманието на тези, които търсят човек с различни интереси, човек, който не се нуждае от друг, за да направи нещо. Ти си индивидуалистът, който сам успява в живота, без да прилича на някой друг.
Нужно е да си различен. Какво би станало със света, ако го нямаше разнообразието? Какво би станало с човечеството, ако всички си приличахме, ако всички харесвахме едни и същи неща? Мисля че различните хора са тези , които движат голямата машина на битието. Другите са тълпите, масите народ, които по отделно, не са нищо важно – има ги, само защото ги има и останалите.
Такива хора си намитрат идоли- някой на който да приличат,да подържават, не зависимо дали това ще е някой актьор, певица, политик.. Те не могат да открият себе си, за това се стремят да приличат на някой, някой който останалите ще харесат. Но има ли смисъл в това, да се опитваш да приличаш на друг, когато сам неможеш да откриеш своята същност и призвание? Нима тогава не се обезмисля цялото ти съществуване? Нима тогава ще можеш да докажеш себе си, когато ти всъщност вече съществуваш?
Е, трудно ли е да си различен? Ти си уникален, нужен си на света, тогава какво толкова, че трябва да се бориш с общоприетите норми? Трудните неща правят живота смислен. Защото когато всичко е лесно, ти губиш стимул- амбициозността умира. Та нали човек расте стремейки се към недостъпното. Да, трудно е да си различен, защото всичко трудно е хубаво, то няма дубликат, то е уникално!
sexa_na_kompleksa
11-14-2008, 14:50
По четвъртата:
Има ли бъдеще книгата
в епохата на глобализацията?
Книгата-безброй събрани листи на което човечеството дължи ного неща-историята,своята същност и всичко за човечеството от най-древни времена.
Голи сме ние хората без книги.За да съществува един човек,като полезен човек за света ,трябва да знае своята история,а за да знае своето минало,трябва да го пише някаде.Ето от каде започва нуждата ни от книгите.
За да съществува човечеството трябват език,култура,наука,писмено т и много други.Ако си помислим всички ,каква е ползата на азбуката ,която ни е дадена от братята Кирил и Методий всички ще се учудим.Всяка година празнуваме 24 май,а защо го правим?дали е само формалност или защото ги почитаме много?...
Аз като човек,който чете книги през свободното си време съм спорила много пъти за ползата на книгите и филмите.Това което пише в една книга ,никога не може да се събере в един филм за два часа.Подробностите,които са писани в една книга никога няма да бъдат илюзирани в един филм.Ние младите днес използваме интернета повече отколкото книгите,но да не забравим,че по-голяма част от материалите в интерната са дошли от някаде-от книгите.
За да оставим нещо на поколенята имаме две възможности.Единият вариант е да направим зло,за унищожим книгите,като по този начин ще унищожим и миналото на хората след нас.А другият вариант е на направим добро,което за повечето хора е много по-сложно.Достатучно е само да оставим нещо полезно на свта и да не забравим книгите в прашните рафтове на библиотеката.
Днес в еохата на глобалните технологии,трябва да направим нещо за да запазим някакви ценности-а книгите са една от тях.Не трябва да позволяваме мишката да изяде книжката.Трябва да пазим книгите,защото в тях има живот вечен.Книгите не свъшватикога,днес или утре,а остават за винаги,затова те имат живот вечен.
По петата тема:
Какво печели и какво губи българската култура от срещите си с други култури на Балканите и в Европа?
Според англичанинът Едуард Тейлър: “Културата или цивилизацията са това сложно цяло, което включва знания, вярвания, изкуство, нравственост, закони, обичаи и всички други особености и привички, които човек придобива като член на обществото. На културата може да се гледа като на общо усъвършенстване на човешкия род по пътя на по-висшата организация на отделното общество, на силите и щастието на човека.”
Без да търсим много аргументи можем веднага да заключим, че в такъв случай културите на българите и тези на сърбите, румънците, турците, гърците и албанците нямат големи различия. Да, религията на официално ниво на турците и повечето албанци е различна от тази на останалите православни, но изследвания сочат, че в бита вярванията на балканците са твърде сходни. И няма как да не бъде така, след като съжителстваме заедно на Балканския полуостров от векове.Нашите знания, вярвания и суеверия, изкуство, нравственост, норми и обичаи са много общи.
Не така стои въпросът с културата на небалканските европейци обаче. Всъщност вече две столетия продължава този душевен конфликт у нас. Да бъдем ли европейци, или да ценим балканската си същност? Бай Ганьо е най-известният карикатурен модел на балканския манталитет. Дори самият Алеко Константинов подчертано нарича героя си „Балкански“. Харесваме ли ние този образ,гордеем ли се с него,защитаваме ли го?Не е ли той човекът,на когото се смеем,когато четем за него още в 7-ми клас,а не осъзнаваме ли всъщност,че той съдържа много от облика на балканеца.
Вероятният резултат от това вековно съперничество на манталитет и ценности, което се случва в съзнанието на балканците, може да бъде нещо средно между европеец и балканец,но важното е, че в стремежа си да се срещнем,да научим нещо ново,а дори и да копираме европейската култура, тази на Сервантес, Шекспир, Еразъм, Монтескьо и много други, ние приемаме ценности, които правят обществата ни по-добри, справедливи и хуманни. Ние не се срещаме с европейците инцидентно,ние просто живеем заедно, на едно и също място, в Европа и това съвсем не е просто едно клише. Защото до Лисабон разстоянието е само…3 часа.
Всички балканци, в това число и ние българите, можем само да спечелим, ако приемем дълбоко и искрено, че демокрацията, правата на човека, забраната за изтезания и смъртни наказания, свободната пазарна икономика и още много подобни неща,са наши свещени ценности. Тяхното споделяни ни прави европейци. Единственото, което ще загубим, е някой наши доста отрицателни черти , някое подло номерче или способа на тебе да ти е добре,когато на другия му е зле. Но това не би било велика загуба…