View Full Version : Споделено. Лошо начало-щастливи моменти-болезнен край.
Пиша в този форум от сума ти години, а май сега за втори или трети път пускам тема. Не знам дали имам нужда от съвет, но трябва някъде да изсипя всичко, което ми се насъбра напоследък в емоционален аспект, защото ми идва в повече. А май в този форум се чувствам "у дома"... Ще ме извинявате за дългата тема, но цялото интернет пространство не би могло да побере това, което се случва в момента в душата и ума ми... :)
С приятеля ми се запознахме преди 3-4 години. Първо бяхме добри приятели. В един момент започнахме да си споделяме почти всичко. Той имаше приятелка - споделяше ми за проблемите, сдобряванията, беше й изневерил...общо взето, говорехме за всичко. Постепенно прекрачихме границата на приятелството - той започна да ме закача, аз не се дърпах особено и в крайна сметка стигнахме дотам, че аз изисквах да се изясним - приятели ли ще бъдем или нещо повече. Последва половин година разиграване - той искаше ту мен, ту приятелката си - объркан беше и го разбирах. Аз не бях планирала нищо такова, защото есента заминавах да уча в чужбина (но се случи, кой ме пита). В крайна сметка заминах и със заминаването ми той реши, че му липсвам и ще ме чака. Скоро се раздели окончателно с приятелката си (естествено пак през ден си сменяше настроението и желанията, но в крайна сметка ситуацията беше тежка - аз бях далече, с другото момиче имаха минало). Аз разбирах и не го обвинявах за нищо, въпреки че цялата тази несигурност ме побъркваше. Накрая все пак се събрахме - на всеки мой опит да се откъсна от него, той казваше, че не иска да ме губи, че само аз съм важна и не може без мен. Добре, повярвах. Каза, че в началото ще му е трудно - казах, че ще го преодолеем заедно. От тогава минаха 2 години. Преживяхме много, той е най-добрият ми приятел, вярвала съм на всяка негова дума, пътувала съм през 20 дена между Милано и София в продължение на две години. В началото наистина беше трудно - той беше ту горещ, ту хладен; ту много близък, ту дистанциран. Никога не казах нищо и го обичах безкомпромисно. В последната година всичко тръгна идеално. Обичахме се все повече. Докато един ден не си заряза е-мейла отворен пред мен. Аз бях виждала, че получава смс-и от бившата си приятелка, че тя му звъни, но му вярвах безрезервно и не правех въпрос. Той винаги повтаряше, че не поддържа никакъв контакт с нея. Казваше, че от както сме заедно не я е виждал. Само дето в пощата му - писма от нея, от преди няколко месеца. Прочетох неща, които не ми харесаха - той я канеше у тях, обсъждаха отношенията си - дълга кореспонденция, за която той никога не беше споменавал. Както и да е, той каза, че съжалява, че се е чувствал объркан, че не знае защо й е писал нещата, които видях (пояснявам, че ако и-мейлите бяха невинни и приятелски аз нямаше да имам абсолютно нищо против). Тогава изживях една малка душевна криза, но си затворих очите - в крайна сметка, беше минало, а ние се обичахме. След няколко месеца попаднах на стар техен разговор в скайп - пак от първата половин година на нашата връзка - пак нещо я закачаше и я канеше у тях. Той вече твърдеше, че са се виждали само веднъж от както ние сме заедно (до едно време вижданията уж бяха нула...) Не била ходила у тях. Добре - и това подминах, бил е объркан. Преди два месеца обаче попаднах на разговор с негов приятел - пак от онова време - аз просто имах чувството, че нещо е станало, а той ме уверяваше, че нищо не крие. Само че аз вече не му вярвах. Та в този разговор, приятелят ми разказваше на другото момче как е спал с друго...трето момиче след едно парти. Това вече удари тавана. И промени всичко. Разговорът беше грозен, безочлив, арогантен. Не можех да повярвам, че това го е писало моето момче. Той твърдеше, че е излъгал, че не знае защо е разправял такива глупости, шегувал се бил, не било сериозно, не знае какво го е прихванало да говори такива работи (той тогава е бил почти на 20, а и по начало няма манталитет на 16 годишен...) Помоли ме за втори шанс, съзнавайки, че дори и да не ми е изневерил, това че е говорил такива неща на приятел ме е наранило предостатъчно. Отгоре на всичко, докато обсъждахме въпроса, се изпусна, че бившата му приятелка била ходила до тях на рождения му ден (добре де, какво пречи като питам "Виждали ли сте се?", просто да получа едно честно "Да, на един купон и веднъж мина покрай нас." вместо "Нее, от както съм с теб не съм я виждал изобщо") Аз не исках да се разделяме заради неща от преди година и половина, след като всичко в момента беше идеално. Но се промених. Отношението ми към него се промени. Просто нещо се счупи. И в момента, в който ми се стори, че може нещата в някакъв момент да потръгнат, попаднах на последната капка в чашата. Разговор с бившата му приятелка. Пак от първите 4-5 месеца на връзката ни. Виждали се. Прегръдки, целувки. Той й липсвал, тя му липсвала... И за всичките тези неща близо две години не ми е казал нито дума. А тогава казваше, че ме обича. Че не може без мен. Сега не знам на какво да вярвам. Не знам на кой свят съм, не знам какво се случва, не знам какво чувствам и не знам кой е този човек, когото превърнах в център на вселената си преди две години. Вярвах, че с него имаме нещо много искрено и много истинско. И ме боли, че дори и в момента отношенията ни да са такива, дори и в момента, той да ме обожава (защото той наистина много се промени за тези две години и всичко ставаше все по-хубаво всеки ден) аз не мога да го оценя. Ние с него винаги сме били наясно - не сме по свободните връзки. Аз съм маниакално честна и вярна. Във всяка една секунда съм се старала той да се чувства обичан. Но вече просто не мога да съм същата. Всяко "обичам те", което ми казва сега, ми напомня на разговора, който прочетох между него и бившата му...и как във същото време и на мен ми е казвал колко ме обича. Всеки път като ме докосне, се сещам за това как разказва на приятеля си как е бил с друга (или по-лошо - сещам се, че може би наистина да е бил с друга). А знам, че още го обичам. Не искам, не искам да се откажа от това, което имахме...но просто вече не съм сигурна какво точно съм имала. Знам, че ако успеем да преодолеем това, ще можем да бъдем щастливи заедно, но не знам дали бих могла отново да го обичам така (а така ми се иска да мога да се отпусна и просто да го оставя да ме обича...но това също не се получава). Имам чувството, че някой се е вмъкнал и за един миг е ограбил целия ми свят. С него мислехме как ще живеем заедно като завърша (завършвам тази година), как ще следваме заедно магистратура някъде...до преди два месеца си представях живота си с него. А сега....сега просто искам да изчезна.
Seducti0n
11-13-2008, 23:06
Здравей, мила!хъг
Прочетох цялата тема и ми стана тъжно, доста тъжно дори, защото си дадох сметка, колко нищожно е разочарованието, което изпитах след една мимолетна лятна връзка, в сравнение с това, което ти си изпитала преди, а и изпитваш към настоящия момент.
Принципно съм -За- пълноценните, истински и стабилни връзки, каквата е била и ваща, но не и за тези, в които компромисите са почти винаги едностранни.
Наясно съм с това, че влюбвайки се, човек оглупява и все пак, не е редно, така да се униживаш, да прощаваш всяко едно провинение от страна на приятеля ти, да го оправдаваш и да се самоубеждаваш, че всяка грешка, търпи прошка.
Ти си живо същество и като такова имаш гордост, която не може просто така да потъпчеш.Изписаните редове са пропити с невъобразимо количество тъга, а тази тъга не може да се заличи от щастливите минали моменти.Тя просто съществува и определено има защо, дори и да не искаш да го приемеш.
Разбирам, че си вложила всичките си надежди, мечти и очаквания в тази връзка,но това е било преди, когато и самитте ви отношения са били различни, когато си имала реалното основание да потънеш в своята утопия.
Голямо момиче си вече, помисли трезво над това, какво ти дава и какво ти отнема настоящата ти връзка.Има ли перспектива за развитие или сте изчерпали това, което до преди сте си давали едни на друг.Ако е така-изходът е ясен.Сълзи ще има, но по-добре навременни, отколкото закъснели неколкократно по-болезнени. :wink:
Успех! :)
Не знам дали има нещо по-лошо в една връзка от чувството, че си предаден.
Опасявам се, че каквито и усилия да правиш ти трудно ще му имаш доверие отново.
Опасявам се, че не е ясно дали той лъже или не.
Опасявам се, че третото момиче, за което е споделял с приятеля си е истина.
Всъщност проблемът, който аз виждам е, че ти не знаеш каква е истината. Мисля, че си готова да преглътнеш много неща в името на вашата връзка, стига да знаеш истината.
Сигурно няма да си изненадана от моя съвет, но един разговор очи в очи е наложителен. Трябва да си разясните отношенията веднъж за винаги, без лъжи. Трябва да изчистите връзката ви от лъжи и исмислици ако искате да я спасите.
А ако смяташ, че не можеш да му имаш доветие отново тогава по-добре му обърни гръб.
Искрено се надявам да вземеш правилното решение и да спреш да се измъчваш, защото очевидно доста си се мъчила за тези 1-2 години. Връзката ви от самото начало куца и не може вечно да е така.
Към Seducti0n:
Всичко това само по себе си е съвсем вярно, но проблемът е, че в настоящия момент или поне до момента, в който видях писмата му (или най-вече последните неща, на които попаднах преди 2-3 месеца ), връзката ни се развиваше прекрасно - бяхме успели да се научим и двамата да правим компромиси, за да сме щастливи, прекарвахме цялото си време заедно и пак не ни стигаше. И дума не може да става връзката ни да се е изчерпала...нищо подобно.
Но просто не мога да приема, че ме е лагъл за толкова много неща. Било е в началото, да, но това всъщност не променя факта, че се чувствам ужасно предадена. До преди два месеца бяхме безумно щастливи, прекарахме страхотно лято...а сега всичко е к главата надолу. За него нищо не се е променило - той ме обича, казва го, показва го...и сигурно е така. Но за мен се промени всичко...
Към Hottie
Всъщност си съвсем, съвсем права. Измъчва ме, че не знам истината. Разговори очи в очи имаше много. Плакали сме заедно, повтаряли сме едни и същи неща. Той твърдеше че казва истината. Последно твърдеше, че с бившата си приятелка се е виждал два пъти (но както стана ясно миналата седмица, пак не е бил честен). Изобщо не помнел, кога се бил срещал с нея на времето... Не знам защо не може просто да ми каже всичко. Обяснявах му го, молих го...и той всеки път твърди, че вече каквото има да се знае се знае...и всеки път изскача нещо ново. И всеки път ми разбива сърцето.
Офффф незнам какво да кажа освен,че си получила много болка със случилото се с това момче.Според мен това,което той е правил е супер малаумно и детско.Според мен истинската любов е само между двама а не да обичаш 100 човека.Според мен не е хубаво да започваш нова връзка като не си превъзмогнал предишната любов и може би искаш да си още с нея.Аз много лесно се привързвам към човека с които съм това е много голям минус,защото понякога хората не оценяват това което им даваш.С една голяма част с момичетата с които съм бил само съм се мъчил,защото се привързвам и накрая нищо.До колкото виждам вашата любов или (поне твойта)е била истинска обичала си го много.Според мен той не заслужава човек,като теб до себе си,защото е супер малаумно да се държиш с един човек така знам,че много боли и никои като теб не го заслужава.Не мога да ти дам конкретен съвет,но ти пожелавам успех и много много любов.Хубаво е,че споделяш.И мен много ме е боляло след раздяла с момиче,но не съм бил толкова дълго с човек до себе си та да се привържа към него толкова.Та като гледам връзката ти е била пълна с много болка.И ти е било много много трудно,което според мен е тъпо да се постъпва към един човек.Не те познавам,но мисля,че не го заслужаваш.
Пфф..Какво да кажа..
Може да те лъже,може да не..
Може да е бил с бившата си, може би не..
Трудно ще го разбереш това.
Както се каза в постовете, най-добре да се изясните очи в очи за това,какво ще правите, и да спрете с лъжите.
И не го познавам, но ти прецени дали да му дадеш шанс.Но Щом те обича, (и ако е наистина)Не ми се вярва да е имало трета.
Аз примерно не съм се виждал с приятелката си от... около месец.И през това време издивявам, по всякакъв начин.И ми липсва безкрайно много.И много ми се *** :) .Но колкото и да е, не съм започнал изобщо да се занимавам с друго момиче.Защото я обичам ужасно много за да я нараня по-този начин..
Пък и доколкото разбрах, тези неща ,които ги е казал, са от преди половон-една година..Може вече, да те е обикнал толкова много, че да не му пука от нищо.И изобщо няма да погледне друга.
Ти трябва да прецениш, дали да му дадеш шанс.И ако отново направи такива неща...Ти си решаваш :)
Успех.Btw.. Стана ми супер гадно като прочетох темата..Не само за теб, ами и за мен..
Seducti0n
11-14-2008, 08:00
:) Балби, доверието ти към него се е изчерпало и пак ти казвам, не позволявай на красивите моменти от миналото да окажат толкова голямо влияние върху решението, което ти предстои да вземеш.
hooliganka89
11-14-2008, 08:01
В някой от постовете пише,че през цялата си връзка си била изпълнена с много болка,но аз разбрах,че сега наскоро след като си видяла тези кирливи ризи всичко се е преобърнало с главата надоло.
Никога никой не ме е предавал така или може и да го е правил,но аз никога не съм обичала така някой както ти своя приятел.
Аз също си имам приятел от около 2 години,живеем заедно,той ми е толкова верен,че чак не ми се вярва,но като гледам и при теб е било горе-долу така докато не си прочела всички тези неща който изброи.
Само си представям какво се е случило в този момент когато си прочела всичко това,как си се чуствала все едно някой е дошъл и ти е откраднал всичко хубаво и как не ти се иска да повярваш в предателството на приятелят си.
Конкретен съвет не мога да ти дам,няма нещо фиксирано което да действа на каквито и да е ситъаций,всичко си е строго индивидуално.
Знам,че ти знаеш решението на проблема,дълбоко в себе си ще откриеш отговора.Надявам се да си щастлива каквото и да предприемеш.
Wrathchild
11-14-2008, 08:29
Проблема тук е, че много неща ти се спестяват. Неща, които не трябва. Знаела си, че в началото е бил много объркан, а разговорите до колкото разбрах са били точно от тогава. Сега може и да се е променила ситуацията, да не те лъже. Но е факт, че те лъже за нещата от тогава и до ден днешен. Но по мое мнение, това третото момиче не е негова измислица. Ако беше шега, дори в скайп щеше да си личи. Много, много хубаво си помисли, ще можеш ли да му имаш някакво доверие занапред. Както и дали си сигурна, че това тогава е било краят на лъжите.
Не мисля,че толко трябва да се впрягаш за глупости...
Той не те обича,но се пак си млада,те първа ще си намериш някой,който да те обича.Помисли трезво... :)
:) Балби, доверието ти към него се е изчерпало и пак ти казвам, не позволявай на красивите моменти от миналото да окажат толкова голямо влияние върху решението, което ти предстои да вземеш.
Исках да напиша същото :) Все пак си помисли колко много си изстрадала и колко по-малко щастливи моменти си имала. Ти имаш право да знаеш истината, а той дори това не може да ти даде.
Виж, аз знам, че има хора, които наистина обичат някого, но са толкова несигури в тях, че правят какви ли не глупости. Аз смятам, че той е от тези объркани хора.
Аз на твое място бих се отдалечила и ако наистина те обича и държи на теб през следващите месеци той може да порастне, да си разбере грешките и да те спечели отново. Но не хвърляй големи надежди, защото това момче според мен е наистина объркано.
PeopleAlwaysLeave
11-14-2008, 10:36
Мила, моята история я знаеш вече - нещо подобно е. Знам колко боли от лъжите и знам колко ти е трудно да решиш какво да правиш. Както казват останалите, а и ти самата, за това време, в което сте били заедно той много се е променил и няма смисъл да слагаш минали неща на преден план. Но...помисли добре - след като се е променил и след като става дума за неща от миналото защо продължава да ги крие и да те лъже? Когато един човек е променен той не се срамува от миналото си, а го споделя и продължава напред...обръща нова страница. Ти самата казваш, че всеки път ти се кълне едва ли не, че каквото има да излиза на яве е излезнало и всеки път ти разбираш за нова, и нова лъжа... За въпросното трето момиче - аз също не вярвам, че е било на базик. Ако този човек те обича толкова много не би си позволил да продължава с лъжите. Не знам той как разсъждава, но лично аз ако изпадна в подобна ситуация, когато знам, че ако премълча ще нараня човека до себе си, ако проговоря пак ще го нараня - лично аз ще избера да проговоря. Да, така отново рискувам да го нараня този човек, но поне ще съм искрена пред него. А колкото до това дали да му дадеш втори шанс - това единствено ти сама можеш да го решиш, защото ти най-добре си знаеш как се чувстваш в момента, колко си предадена и дали си готова ако се наложи утре да понесеш нова лъжа. Не забравяй, че доверие се губи лесно, но не така лесно се връща... Искрено ти пожелавам колкото се може по-скоро да направиш най-добрият избор ЗА ТЕБ самата. :-)
:) Балби, доверието ти към него се е изчерпало и пак ти казвам, не позволявай на красивите моменти от миналото да окажат толкова голямо влияние върху решението, което ти предстои да вземеш.
Исках да напиша същото :) Все пак си помисли колко много си изстрадала и колко по-малко щастливи моменти си имала. Ти имаш право да знаеш истината, а той дори това не може да ти даде.
Виж, аз знам, че има хора, които наистина обичат някого, но са толкова несигури в тях, че правят какви ли не глупости. Аз смятам, че той е от тези объркани хора.
Аз на твое място бих се отдалечила и ако наистина те обича и държи на теб през следващите месеци той може да порастне, да си разбере грешките и да те спечели отново. Но не хвърляй големи надежди, защото това момче според мен е наистина объркано.
Ако щастливите ни моменти заедно бяха малко, щеше да ми е по-лесно сега да си отида. :) Но не са. Много са и не мога да се откажа от тях. Но са помрачени от чувството, че съм била лъгана и предадена...и че дори не знам със сигурност, кое е било лъжа и кое истина.
Мерси на всички много за вниманието...просто имам нужда да говоря...да си изясна сама за себе си какво точно се случва.
sasha_90
11-14-2008, 11:06
Дори и хубавите ви моменти да са много...Нима цял живот искаш да си с този човек?Непрекъснато да се сещаш за миналото,което няма да забравиш и което само те наранява?Не мисля,че ще издържиш дълго.
Barbie наистина много съжалявам, че се чувстваш по този начин, но не мога да не отбележа колко се смях на отговорите, които са ти дали особено тези на Seducti0n и crs, които нямат нищо общо с живота на човека, а са плод по скоро плод на романтично-летящото въображение на млад и романтични хора, не видели още грозотата на живота. Сигурен съм че тези пориви на романтизъм скоро ще отшумят и за съжаление ще се наложи да видят истината за света и отношенията м/у хората. Също така доста се чудих на твоята собствена наивност. Ако ми позволиш ще изкажа своето мнение, което ще е в разрез с всички останали до сега. Ако по някакъв начин то не ти хареса имаш пълното право да го изтриеш (имаш мод права гледам) и да ме напсуваш, няма да се сърдя.
Значи сега аз ще ти разкажа за другата гледна точка...тази на твоето момче. Аз говоря малко условно, защото не го познавам, но според това което си описала, все едно гледам себе си :D . Първата и основна твоя грешка, е че гледаш само от твоята си позиция (на жена) и въобще не се опитваш да разбереш него. Всъщност вие жените никога не се опитвате да разберете мъжа, защото сте твърдо убедени в собствената си безпогрешност, а това далеч не е така. Замисляла ли си се колко много може да му липсваш докато си била там? Замисляла ли си се, че той когато е бил там с другата, всъщност е търсел теб? Замисляла ли си се колко много един мъж се нуждае от женска ласка? Знаеш ли че най-тежките си моменти един мъж може да преживее и преодолее само от едно единствено милване по бузата? Знаеш ли колко много един мъж се нуждае от жена, когато му е трудно(не в сексуалния смисъл)? Ти знаеш ли всичко което му се е случило докато те е нямало? Най-обичам детските истории от рода...изневерил е значи не те обича. Айде бе!!! Защо винаги сте толкова тесногръди?
...Ядосах се и изтрих половината текст надолу. Ако преценя по-натам ще ти го пратя на лично.
Единствената му грешка е била тази, че е бил достатъчно тъп, че да не си изтрие кореспонденцията. Ако той имаше малко мозък, сега щеше да си най-щастливото момиче на света и нямаше да има и тази тема. Не го съди толкова строго, а използвай сивото вещество в кутийката на върха на тялото, както и женската си интуиция и разбери отговорите на въпросите по-горе, както и на следните: Защо го е правил? Истина ли е било? Само е гъделичкал егото си или наистина не изпитва чувства към теб? Крие истината за да не те нарани или щото е тъп мачо?
Не ме разбирай погрешно! Не го защитавам, нито оправдавам постъпките му! Няма да ти казвам да направиш това и онова, но ако намериш отговори на горните въпроси ще стигнеш бързо до правилното решение.
Надявам се да съм помогнал поне малко. Поздрави.
Към Alderis :)
За всички тези неща съм се замисляла - та аз съм ги изпитала. Когато аз съм била далече от него и той е бил далече от мен. Мислиш, че една жена има по-малка нужда да прегърне любимия си човек, когато й е трудно, от един мъж. Не. Всеки има нужда. И връзката от разстояние е трудна. Животът в чужда страна може да бъде ужасно подтискащ. Но всяко мое действие беше посветено на него - как той да бъде щастлив, как той да знае, че го обичам, как той да не чувства толкова силно разстоянието. Всяка седмица пращах картички, правих изненади, пътувах постоянно (изпусках лекции, не спях по цели нощи, за да наваксвам, да взимам изпити по-рано и тн.) Той далеч не полагаше такива усилия. Не го й исках от него - приемах, че сме различни хора, че изразяваме емоциите си по различен начин, че и на него му е трудно... Но все пак се надявах, че и той влага енергията си и мислите си в отношенията ни (защото ме уверяваше, че съм всичко за него, че не изпитва нищо към друго момиче, че не би ме наранил, че единственото, което желае, е да бъде с мен). И най-много от всичко се надявах, че е искрен. Вярвах, че е искрен. Положих огромни усилия да го направя щастлив и основното, което исках от него, е честност. В началото на връзката ни приемах много условия от негова страна (а, повярвай, да знаеш, че някой непрестанно поставя граници и условия на любовта си към теб...наранява). И все пак, вярвах, че сме преминали през тези месеци заедно, бидейки съвсем искрени един към друг. Аз съм идеалист във всичко, което правя - за мен персоналният ти свят е такъв, какъвто го направиш, любовта е толкова красива, колкото й позволиш да бъде и й помогнеш да стане и или обичам до крайност и давам всичко от себе си, или изобщо не обичам. Да знам, че когато аз бях готова да обърна света, за да е щастлив, той ме е лъгал и заблуждавал...ме побърква. А аз имам нужда или отново да го обичам така безумно, както преди...или изобщо да не присъствам в живота му (Мога ли отново да го обичам така?!). Не казвам, че нещата не са се променили от тогава - именно, промениха се. Но в момента аз не мога да го оценя трезво.
Едно от нещата, които му казах преди 2-3 месеца, беше "Ако си ме лъгал, поне лъжи така, че никога да не разбера. Ако смяташ, че има начин да разбера - признай ми всичко, за да го преодолеем и да започнем начисто." Той не направи нито едното, нито другото...
(В крайна сметка - гледам нещата от негова гледна точка от както се познаваме. Проявявам разбиране от както се познаваме. Достатъчно разбиране и уважение, за да не го излъжа никога, за да чакам, когато ми е казвал, че е объркан и несигурен, за да не се откажа никога от него...в някакъв момент обаче разбирането свършва.)
Barbie,
Точно там е въпросът. Виждаш ли...точно там е разликата в изразяването на любовта, ти не си спала с дни, писала си картички и т.н. При повечето индивиди, с разположени външно репродуктивни органи, няма нужда да се доказва колко много обичат някого. Защо трябва да казвам всеки ден, на някои колко много го обичам, като аз не спирам да го доказвам, но не с ежедневни лигавения и т.н., а с намеса когато този човек има най-много нужда от помощ. Много от мъжете не смятат подаряването на цветя или писането на поеми или нещо от тоя сорт за израз на привързаност. Аз да речем въобще няма и да забележа подобно нещо. Виж ако ми помогне някои когато ми е най тежко, никога няма да го забравя. Може би той полага усилия да ти докаже любовта си по нестандартен начин, който ти не разбираш. Както и да е ...за друго говорехме. Ти сигурна ли си в тези изневери, както и сигурна ли си че просто не е доказвал сам на себе си че все още става??
Едно от нещата, които му казах преди 2-3 месеца, беше "Ако си ме лъгал, поне лъжи така, че никога да не разбера.
Ей тия думи много ме впечатлиха. Друг е въпроса, че той не е бил достатъчно умен за да го осъществи. И аз едно време на моята изгора и казах горе долу същото "Прави каквото искаш, с когото искаш, само гледай аз да не разбирам". Докато не знам, значи не се е случило и с пълна сила изпълнявам правилото "Да не се дебнеме, щото ще се хванеме" :D .
(В крайна сметка - гледам нещата от негова гледна точка от както се познаваме. Проявявам разбиране от както се познаваме. Достатъчно разбиране и уважение, за да не го излъжа никога, за да чакам, когато ми е казвал, че е объркан и несигурен, за да не се откажа никога от него...в някакъв момент обаче разбирането свършва.)
Да направила си компромиси много, но все пак мисля че не можеш да погледнеш нещата от мъжка гледна точка. В тоя абзац пак гледаш нещата само от женска гледна точка. Може да не те е лъгал, а просто да ти е спестил истината, за да не се чувстваш така, както в момента. Ами ако си си извадила грешни изводи? И аз флиртувам от време на време за да излъскам прашасалото си мъжко его :D, но т'ва не значи че ще кажа на приятелката си...малко тъпо ще стане, щото и тя ще се впрегне така.
Малко много лично си взела нещата, а може да не са чак толкова трагични. Отсипи малко пепел от главата си, както и от неговата, изясни си нещата които те интересуват (не само от него, а се опитай да подхлъзнеш някой от приятелите му :D , току виж си казал 'сичко), пък после реши какво да правиш. Ако на истина е така, както си го представяш и има тенденция да продължи, направо го режи...една година не е чак толкова много. Айде и горе главата. Първо ползвай ума, пък после сърцето :)
krem4et0
11-14-2008, 18:00
Скъпа Барби, искрено се натъжих от историята, която прочетох. В този форум признавах 5-6 момичета с искрени, истински и сериозни връзки, които според мен могат да продължат много години. 1 от тези момичета си ти. В съзнанието ми всичко в твоя личен живот изглеждаше прекрасно (разбира се без момента с разстоянието). Четейки това мен ме хваща страх за стотици неща-лъжи, изневери, предателство...всичко ми се струваше за самата мен така далечно, но през последните 5 минути ми се стори страшно близко. Няма да крия, че не мога да си представя подобно нещо. Факт е, че за 4 години моят приятел 1 път на купон се е целувал с друго момиче и още на следващия ден дойде и си призна.......а аз простих. Не съжалявам, защото последваха 3 и половина прекрасни години. Факт е, че не съм била мамена по такъв начин и едва ли мога да ти предложа нещо адекватно и ценно като съвет. Знам обаче какво е да правиш компромиси във връзката си, а отсрещната страна да не се старае. Знам какво е да правиш всичко възможно и да преобърнеш света за някой, а отсреща да не срещаш същото. Знам, че не се търпи дори и да го правиш доброволно и с цялото си сърце. 3 дни с моята половинка имаме много тежки разговори именно за тези неща-изразяването на чувствата и защо сме така различни. Представям си какво е това да е 3 месеца......
И все пак лъжата си е лъжа, а аз лъжа и предателство не бих простила. ти си реши можеш ли. Ти реши склонна ли си да забравиш и да продължиш, склонна ли си да преглътнеш миналото и да гледаш напред. Все пак любовта се случва 1 път и не бива заради нещо станало преди години да я изпускаме. Но факт е, че вазата вече се е счупила и никога няма да е същото. Има болки, които не се забравят дори и от най-обичащото сърце. И точно, когато стане нещо дребно, те ще прекършат връзката ви, защото ти ще се сещаш колко те е наранил тогава.
За финал ще ти кажа 1 мисъл, която сестра ми ми каза преди повече от 3 години, когато моето момче счупи вазата в нашите отношения(но не заради гореспоменатата изневяра, а заради нещо друго). 1 седмица аз не бях жив човек, а парцал, безплътно дишащо нищожество. Тя ми каза-мъжете ще идват и ще си заминават в твоя живот. Той не е единствения. Това не значи, че не трябва да обичаш всеки до край и безусловно. Но запази 1% от любовта си за най-важния човек-за себе си. Този 1% ще ти позволи да се съхраниш като личност, след като паднеш, да повярваш в любовта, селд като я изгубиш, да продължиш да живееш, дори и любовта на живота ти да си отиде.
Не слагам кавички, защото част от нещата са мое допълнение :-)
в крайна сметка аз реших да дам 2-ри шанс на любовта ни и не съжалявам. Изживях и продължавам да изживявам най-прекрасните години в живота си. Понякога счупеното помага, защото по-лесно откримвам какво има на дъното на вазата, нали?
Успех мила. Вземи най-доброто решение за самата теб!
Barbie,
Точно там е въпросът. Виждаш ли...точно там е разликата в изразяването на любовта, ти не си спала с дни, писала си картички и т.н. При повечето индивиди, с разположени външно репродуктивни органи, няма нужда да се доказва колко много обичат някого. Защо трябва да казвам всеки ден, на някои колко много го обичам, като аз не спирам да го доказвам, но не с ежедневни лигавения и т.н., а с намеса когато този човек има най-много нужда от помощ. Много от мъжете не смятат подаряването на цветя или писането на поеми или нещо от тоя сорт за израз на привързаност. Аз да речем въобще няма и да забележа подобно нещо. Виж ако ми помогне някои когато ми е най тежко, никога няма да го забравя. Може би той полага усилия да ти докаже любовта си по нестандартен начин, който ти не разбираш. Както и да е ...за друго говорехме. Ти сигурна ли си в тези изневери, както и сигурна ли си че просто не е доказвал сам на себе си че все още става??
Именно - не съм искала да ми сваля звезди, но исках да направи най-основното - да бъде честен и да не предава доверието ми.
И, тук ще съм съвсем честна, изобщо не ме интересува дали е доказвал на себе си, че все още става. Аз когато се чувствам недостатъчно привлекателна не се обяснявам в любов на бившите си и не черпя самочувствие от свалки с други мъже. Боря се с вътрешните си личностни проблеми и несигурност без да разбивам сърцето на човека, който има доверие в мен. За две години заедно не съм погледнала друг и съм бягала като от дявол от мъже, които проявяват какъвто и да е било интерес към мен (защото знам, че след като съм с някого, му дължа цялата си честност и ако изпитвам нужда от чуждо внимание, значи просто не трабва да съм с този човек.) Аз наистина съм много крайна когато става дума за отдаденост в една връзка. И той това го знае от самото начало. А аз от своя страна знам, че ако аз бях направила дори малка част от нещата, които той е направил, той не би могъл да ме погледне отново...
Seducti0n
11-14-2008, 19:53
:) Балби, доверието ти към него се е изчерпало и пак ти казвам, не позволявай на красивите моменти от миналото да окажат толкова голямо влияние върху решението, което ти предстои да вземеш.
Исках да напиша същото :) Все пак си помисли колко много си изстрадала и колко по-малко щастливи моменти си имала. Ти имаш право да знаеш истината, а той дори това не може да ти даде.
Виж, аз знам, че има хора, които наистина обичат някого, но са толкова несигури в тях, че правят какви ли не глупости. Аз смятам, че той е от тези объркани хора.
Аз на твое място бих се отдалечила и ако наистина те обича и държи на теб през следващите месеци той може да порастне, да си разбере грешките и да те спечели отново. Но не хвърляй големи надежди, защото това момче според мен е наистина объркано.
Ако щастливите ни моменти заедно бяха малко, щеше да ми е по-лесно сега да си отида. :) Но не са. Много са и не мога да се откажа от тях. Но са помрачени от чувството, че съм била лъгана и предадена...и че дори не знам със сигурност, кое е било лъжа и кое истина.
Мерси на всички много за вниманието...просто имам нужда да говоря...да си изясна сама за себе си какво точно се случва.
Опитай се да се абстрахираш от миналото, но преди това си помисли до колко истинско е било щастието, дали въобще го е имало или към онези моменти е било по-лесно и приятно за теб просто да си затвориш очите, с надеждата да запазиш илюзорната стабилност и хармония на отношенията ви.
Не се страхувай от раздялата, а ако е наистина необходимо я предприеми, защото забавиш ли се, след време те очаква още по-голямо разочарование, а ти определено не го заслужаваш, следователно не Си позволявай да го изпиташ.
Доверието е в основата на всичко, умението да правиш компромиси-градивно, но когато станат повече от поводите за усмивка...значи не нещо, а много неща не са така както би трябвало да бъдат... :?
shadow4e
11-14-2008, 23:23
Пфуууу, много гадно. Няма да ти тълкувам думите както 1-2 вече бяха направили, а ще ти разкажа за мен :)
И аз като представител на момичетата със сериозни вързки във формуа ще кажа, че и аз до преди 2 месеца минах през период, през който си мислех, че всичко е свършило, че му нямам доверие на този човек и си мислех, че го обичам доста по-малко от преди. Честно казано вече наистина му нямам доверие на 100% като преди, а може би на 95%. Винаги съм казвала, че доверието е най-важното и дъра бъра, но сега виждам, че връзката ни и така продължава. Бях си казала, че морето ще е решаващо, ако се получи добре, значи ще сме заедно, ако не- кой от къде е и това е. Но морето ин се отрази адски добре, влюбих се в него както в началото /без 5% доверие, които ми тежат, де/, но като говоря с него по телефон и направо ми идав като малко момиченце да поскачам по улиците, наистина съм адски щастлива.
Не съм разбирала за изневери, а при мен става дума за обещания, които не изпълни. /става дума за адски дребни неща най-вече свързани тогава още с училище:)/
Всички сме различни, но и аз си мислех, че има неща, без които една връзка не може да продължи, че ще спра да обичам, даже си бях втълпила, че не го обичам като преди, а то просто беше, защото бях обидена. Но на морето всичко се промени прекарахме 10 дена заедон и аз видях, че това е моят човек и не мога просот да спра да го обичам.
Наложих си да спра да се цупя и да се опитвам да си изкарваме страхотно и се получи.
Някои ти казват да го зарежеш. Аз лично не бих успяла, просто знам какво е да обичаш много, да се чувстваш предадена, но да искаш да продължиш напред с този човек.
Най-вече осъзнах, че наиситна го обичам, когато се карахме и вечер, когато си лежах в леглото, въпреки че съм му ядосана исках той да е до мен и да ме утеши. Хем не исках да го виждам, хем умирах за него :D
Решението си е твое. Просто обмисли добре дали наистина можеш да загърбиш всичко, ако можеш - давай, явно това не е твоят човек и животът продължава. Ще ти липсва, но ако вече в главата не са ти плановете за общата магистратура и неща от този род, то тогава няма смисъл да се измъчвате взаимно.
Желая ти много, много щастие. :)