PDA

View Full Version : Тема по БЕЛ



dara
11-14-2008, 18:23
Здравейте! Темата, която ми трябва е "Образът на бореца за свобода и правда в поезията на Христо Ботев" (ЛИС върху стихотворението "На прощаване"). Моля да ми помогнете. Благодаря предварително.

MusicIsTheKey
11-14-2008, 18:30
Образът на бореца за свобода според "На прощаване"

В стихотворението „На прощаване” поетът е изразил преживяванията и надеждите на въодушивената патриотична емиграция,развълнувана в очакване на близката борба.Лирическият герой събира в себе си чертите на всички,които са наклонни да минат през „тиха бяла Дунав” ,за да дадат живота си за отечеството.Ботев не възпява вече хайдушката,а създателя революционер-емигрант,който е готов да мре за свободата на родния си край.Поетът е намерил формата,за да говири и от свое име,и от името на възтаналия „бунтовник” ,излязъл из народната среда.В творбата са споменати основните преживявания на героя и виденията,които ги придружават-майката,либето,родния край.Във встъпителната част при прощаването с майката лирическият герой характеризира себе си.Той разкрива нерадостната емигрантска съдба в „тежка чужбина”.Той е станал хайдутин,бунтовник защото има „сърце мъжко,юнашко” , което не трае да гледа „турчин че бесней над бащино му огнище”.Героят е решен да поеме пътя на борбата,тъй като не може да търпи тежко робство над родния край:
„там , дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал;
та , дето либе хубаво
черни си очи вдинеше
и с онази тиха усмивка
в скрубна ги сърце впиеше;
там , дето баща и братя
черни ернеят за мен!...
Героят е пленен от идеала за народна свобода , решен е да прояви юнашката си чест с оръжие в ръка.Началото на стихотворението е пропито с въодушевение от предстоящата борба , но и с дръго чувство-тъгата за трудностите в борбата.
„Не плачи , майко , не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин , майко , бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!”
Прощаването с майката – се сменя с епически картини – поетът си представя как ще ще се развие борбата.Той може да загине или да престигне в село като победител начело на момци напети.Ако участта му е да падне да понесе твърдо смъртта на сина си.Тя трябва да изпъни негивия завет : да се държи пред хората като майка на герой и да възпита неговите братя невръсни в идеалите , за които той е паднал:
„Да помнят , и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна , загина ,
затуй че клетник не трая
пред турци глава да скланя ,
сюромашко тегло да гледа!”
Така братята ще се възпитат в непримиримост към врага и ще продължат с оръжие в ръка борбата , та
„ ... дето срещнат душманин,
с куршум да го поздравят,
а пък със бя помилват ...”
Близките трябва да се срещнат със смъратта на героя с достойнство и гордост.Но поетът рисува в примамлива светлина и възможната победа.Героят се вижда жив и здрав , „с байрак в ръка” , посрещнат от близките си.
„О, тогаз , майко юнашка!О , либе , ило хубаво!”
Но и тук чрез отделни образи е подчертанатрудноста на борбата.(„А аз ще либе прегърн с кървава ръка през рамо ...”)
Мерчтите не героя се прекъсват от мисълта за близкия път.Стихотворението завършва отново с прощаване с близките.Лирическият герой е завладян от предишната тъга.Делото на героя ще бъде отричано и хулено от някои („нехрани-майка излезе”) , но то ще получи вярна оценка от народа:
„Но ... стига ми тая награда
да каже нявга народа:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!...
Особено се открояват образите на майката и на либето.Майката е довериница на сина , пред нея той можв да направи и най-страшната и тежка изповед.Тя е „майка юнашка” и трябва да разбере значението на голямата жертва.Образът на майката е реалистичен.С няколко израза само е създаден образът на либето с неговата вярност,тиха преданост и физическа красота:
„Там , дето либе хубаво
черни си очи вдигаше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше...”
С тия образи Ботев е създал многообразния лик на нашия народ.Запален от велик обществен идеал , той е смел и юначен , скромен и предан , с дълбока чувственост и нравственост , физически красив.Но Ботев рисува в поезията си и образа на народа като цяло; той е народ страхливец под двойното иго на турци и чорбаджии.

RiseGirl
11-14-2008, 18:31
"Образът на бореца за свобода и правда в поезията на Христо Ботев"

Единствения главен герой в поезията на Христо Ботев е борецът за национална свобода и социална правда. Най – пълно този образ е проследен и разработен в стихотворенията “Хайдути”, “На прощаване”, “Хаджи Димитър” и :Обесването на Васил Левски”. Тези творби са подредени в строг хронологичен ред, защото освен развитието и идейното израстване на бореца за свобода, те проследяват трите етапа на националноосвободителната борба на българския народ срещу поробителите. Това са: хайдутството, почиващо на базата на личното отмъщение; четничеството като борческа тактика и организираното народно въстание.

В поемата “Хайдути”, Ботев нацяло стъпва върху традицията на българската народна песен, за да предаде живота, подвизите и народното отношение към един от най – популярните български хайдути Чавдар войвода. Композицията на произведението е твърде оригинална – разделено е на три самостойни части, които обаче не спазват историческия ход на събитията.
Така в първата част на поемата поетът е разкрил собственото си отношение към герои като Чавдар войвода:
“Блазе му, който за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави, лошия с ножа по глава...”
Тук е заложено чувството на благородна завист към онези героични българи, които с оръжие в ръка са отмъщавали на чуждите поробители и социалните подтисници. Нещо повече – в подредбата на народната песен е представена гордостта на поета от факта, че неговата родина е майка на толкова много героични личности.
Във втората част на творбата Ботев разкрива героизма на Чавдар войвода, същността на неговото дело и широката му известност в циалата поробена България. Няма човек, който да не споменава името на големия български хайдутин с най – дълбоко чувство на преклонение и признателност:
“и страпшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци,
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!”
Чак в третата част Ботев влага основната сюжетна линия – осъзнаването на бъдещия борец, още от най – ранното му детство. Едва дванадесетгодишен юноша, малкия чавдар вече е успял да прецени кои са враговете на народа и в лицето на своя вуйчо да познае чорбаджията – народен подтисник и социален враг. Силни и проницателни са словата му, отправени като укор към майка му:
“Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко, казвам ти –
Не ща при него да седя...”
Най – яркото в образа на Чавдар е фактът, че още дете, той опредея сам своя бъдещ път в живота – да поеме по утъпканата пътека на бащата хайдутин:
”При татка искам да ида,
При татка в Стара планина;
Татко ми да ме научи
Ка к`ъвто иска занаят.”
Освен вълнуващия образ на легендарния Чавдар войвода Ботев разкрива и образа на майката. Тя страстно желае нейният син да се изучи, за да се изтръгне от простотията и мрака на невежеството, в което са живели неговите родители. Така поетът утвърждава българката не само като патриотка, но и като падателка на науката.
В по – нова светлина е представен борецът за свобода в поемата “На прощаване”. В нея са разкрити чувствата, мислите и вълненията на младия герой в навечерието на предстоящата борба с врага.
В това пламенно писмо – изповед до майката са вложени най – съкрошените изживявания и желания на бореца. Той не иска от нея да плаче за обречения му живот на бунтовник, а посочвайки причините, накарали го да тръгне на борба, ч кара да го разбере и да възприеме неговите идеи:
“Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда...”
Друг мотив за участието му в борбата е неговият висок патриотизъм и ярко мъжество, които му позволяват да гледа спокойно как турците вилнеят в свидната му родина. Влюбен в България до фанатизъм, героят е твърдо решен да влее своита младост, сили и жовот в тази справедлива и свещена народна борба. Нищо, дори и майчините сълзи не са в състояние да го върнат назад от поетия вече път на борбата:
” Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
И на глас тичам народен...”
Чрез двойната употреба на наречиео “вече” Хр. Ботев е разкрил непоклатимото и окончателно, неподлежащо на промяна решение на лирическия герой да участва в националноосвободителната борба. От нея са възможни два изхода. Най – щастливата възможност е той да остане жив и успешно да достигне до родния град. А най – прекрасния миг ще бъде свидната му майка да го посрещне с китка цвете, да го целуне и да го приветства със свещените за всеки борец думи: “Свобода или смърт юнашка!”. Този момент разкрива възвишения патриотизъм на човека, който желае да види свободна цялата си родина.
Ботевия герой обаче много ясно съзнава, че борбата е жестока и неумолима, че в нея ще паднат хиляди жертви и една от тях може би ще бъде самият той. Но този повод отправя няколко заветни молби към своята майка. Преди всичко иска от нея да посрещне вестта за неговата смърт без плач и с гордо вдигната глава, окриляна от мисълта, че е откърмила такъв герой, който е отдал живота си за народ и родина.
Второто, което изисква от майка си е да възпита неговите братя така, както е възпитала и самия него – в непримиримост към робството и насилието и в страстна любов към народ и отечество. Тогава те ще поемат и продължат неговото дело и може би ще го доведат до победен край:
“Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин,
с куршум да го поздравят,
а пък със саби помилват...”
В тези заветни слова е вложена великата идея за приемственост в борбата, която вече не се измерва с поколенията баща и син, както в “Хайдути”, а се предава от брат на брата. Тук се крие и оптимизмът на революционера Ботев, че започнатото освободително дело няма да загине, няма да се провали, а въпреки всичко ще успее.
Онова, което най – много извисява лирическия герой е неговата висока нравственост и чист, неопетнен патриотизъм – от борбата той не очаква никакви материални облаги. Най – голямата награда за него:
“ Но стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря, сиромах, за правда,
за правда и за свобода...”
Най – възвишен и логически завършен е образът на бореца за свобода в баладата “Хаджи Димитър”. Цялата творба е пронизана от една единствена идея – идеята за безсмъртието на бореца за свобода.
Тя се внушава още от първата фраза на произведението – “Жив е той, жив е!”. В тази творба героят е представен в момент на физическо страдание, смъртно ранен след активно участие в битката с враговете на народа си. Празната, захвърлена пушка и счупената на две сабя говорят за жестоката нерава борба за живот и смърт. От устата на умиращя въстаник се изтръгва проклятие, отправено към съдбата, която толкова рано го отстранява от борбата.
В пълна хармония със състоянието на лирическия герой е и състоянието на природата – “слънцето спряно сърдито пече”, а с изтичането на последните капки кръв, жетварската песен става все по тъжна и горестна. И в сърцето на поета се надига вълна от мъка и печа, но това е само миг, защото той е твърдо убеден, че физическата смърт е пътят към вечното безсмъртие.
За да изрази всенародното признание и всеобщото преклонение пред подвига на героя, Ботев въвежда баладични елементи – орлицата и хищния вълк кротко са притихнали до тялото на умиращия герой, а побратимяването със сокола е израз на неговата изключителна смелост и волност. Поетът е включил дори митични самодиви, в чието страдание да облекчат болките в предсмъртния му миг. И тук борецът изпъква със своята висока нравственост – в последните минути от живота си той не жали за погубената си младост и ранната си смърт, а иска да управдае съдбата на своите другари по оръжие:
“Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Дее и мойта вярна дружина?”
Пред такава самоотверженост всяко живо същество занемява в благоговейно преклонение. Дори Балканът запява хайдушка песен.
Обобщавайки характерните черти на бореца за свобода и проследявайки силата на народното признаниеи почит, Хр. Ботев племенно възкликва: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”
Тези вдъхновени слова на гениалния български поет и пламенен революционер са придобили класическо значение и се нареждат между най – великите мисли, изказвани в историята на човечеството. Те са били и ще бъдат мощно оръжие и ярък факел за всички народи, борещи се за свобода и правда.

dara
11-14-2008, 18:45
Мерси много :grin:

severina1995
01-05-2009, 15:36
SupeLL TrQbVa Mi I Na men Taz TemA PuRvAtA E StRahOtNA LELE sPaSQvATe Mi JiVotA :grin: :razz: