Анализ на фразата? [Архив]

MusicIsTheKey

11-16-2008, 12:10

"Времето е в нас и ние сме във времето" - Левски

Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне всичко, от което някога си имал нужда. Всичко, на което си държал. Всичко, което си обичал.
Ти си част от времето. То е в теб и ти си в него. Но ти си нищо, изправен пред времето. Безпомощен герой в играта му. Безименна, малка, направо нищожна пешка в шахматната дъска на отминаващото време, на всепоглъщащата вечност. Ти обаче продължаваш да бързаш, да чакаш и да подраняваш. Обичаш времето, защото то е част от теб, защото си човек. А хората са принудени да обичат това, което наричат свое.
Ти ще останеш част от времето. Няма значение дали имаш нещо, дали ти самият си някой. Ще оставиш своя отпечатък някъде дълбоко в калта и никой няма да може (а и няма да иска) да те измести оттам. Имаш свое място. Времето е в теб.
Хората казват, че времето е пари, власт или слава, но не осъзнават, че тези признаци на ''добър социален статус'' са и ще останат във времето като всичко останало. Точно като починал близък. Или статия във вестник. Пред времето хората и събитията са равни. То с радост ще им помогне да се осъществят, да се развият и после просто ще ги унищожи. Но никой не трябва да страда, защото ''така стоят нещата'' .
Сега ми се струва, че не съм разбрала правилно дъмите на Левски. Може би е ставало въпрос за лични жертви и патриотични деяния. Но едва ли има значение. Това есе е част от мен, а аз съм част от времето. И никой не може да го промени.

"Времето е в нас и ние сме във времето" - Левски

Какво е времето?! Съществува ли въобще такова понятие? Това е един от многото спорни въпроси във философията. А задължително ли трябва да има движение, за да тече времето?! Смята се, че то се състои от минало, настояще и бъдеще. Логично е да мислим,че живеем в настоящето, защото миналото е вече свършено, а бъдещето още не е дошло и не знаем какво ни носи. Въпреки това ние сме обвързани по някакъв начин с миналото и бъдещето, но често не го съзнаваме. Както винаги във философията може да има и има противоположни становища, в които всеки смята, че той е прав. Никой не може да съди мисълта на другия.
Левски ни завещава своя дух и ние сме длъжни да го предадем, така той ще бъде вечно жив и ще топли сърцата ни. Времето е в нас, защото знаейки миналото си взимаме поука за по-добро бъдеще. Ставаме по-мъдри, разбира се,
по-мъдри стават тези, които могат да си извлекат тази поука.
В какво време е живял Левски? Време на мъка, робство, той организира българската национална революция, завещал ни е във времето духът на борбата. Левски е можел да избегне залавянето си в Къкринското ханче! Другарят, с когото нощувал , го събудил през нощта и разтревожен го убеждавал да бягат, защото сънувал сън, според който над тях е надвесена зловеща опасност. Но Левски отказал, защото не обичал да бяга от опасности, имал здрав дух и твърда воля. Другарят му напуснал ханчето, а Левски само след два часа бил заловен. Кой не знае за съня на Гоце Делчев?! На сън е бил предупреден, че ще бъде убит. Затова и поетът Яворов изплаква :”Сън сънувах, сън прокоба, сънувах си гроба!”. Можем ли да познаем бъдещето? За него може само да гадаем, но има случаи, при които надникваме в бъдещето, чрез душата. Душата има странни и тайни качества, за които ние не знаем. Можем ли да постигнем познание?!
Ние следваме заветите на миналите поколения и ги предаваме на тези след нас. Миналото остава върху нас някакъв белег, който пазим в настоящето и го предаваме на другото поколение, т.е. и ние оставаме във времето. Става верижна реакция. Обществото днес знае за подвизите на древните българи, които са положили началото на държавата ни, т.е. времето е в нас. Ние сме се поучили от техните действия. След много години бъдещото общество ще има съзнанието за нас, за тези, които са подписали договор за присъединяване на държавата ни в НАТО или ЕС,т.е. ние ще останем също във времето.
Какво е времето?-това, което позволява явяването на битието в неговата цялост. Времето, в което се простират границите на човешкия живот и неизменно води до смъртта. То разкрива човешките същества като исторични, т.е. притежаващи съдбовност – способността да се познае преходът : битие-смърт. Затова неговата същност е бъдещето, където подтикнат от страха, човек вижда своята проекция, но и смъртта, а отвъд нея е нищото. Следователно единственото, което остава на индивида е да се върне към миналото, да се вслуша в традицията и опита на предците. Да се опита да открие изгубения път в ежедневието, така че да може в настоящето да бъде своята същност. Това може да се осъществи само в съдбовността , а малко са призваните да достигнат до нея. Според Хайдегер това се открива в страха-да се осъзнае крайността на съществуването и в тишината- тоест в мъдростта, в които индивидът се сблъсква със собствената си нищожност и полага живота си в светлината или тъмнината на това откритие.
Според някой пътят на познанието е чиста загуба на време, но пък задължителна, защото осмисля съществуването. Разбираме, че времето ни носи мъдрост. А какво е мъдростта?! Един въпрос поражда друг! Мъдростта е началото, пътят, истината, животът, любовта, Бог. Аристотел смята, че мъдростта зависи от нашата душевност. Един от елементите на мъдростта е паметта, която съхранява опита от нашето минало. Друг е досетливостта, чрез която можем да се ориентираме в бъдещите си планове. Ако помним какво се е случило в нашия живот имаме представа за опита ни и няма да отхвърляме чуждата мъдрост. Този придобит опит ни помага на бъдещите действия в живота. Мъдростта е много ценно нещо, полезно във вечността, към което се стремят най-проницателните хора.
Може би, времето е илюзия, заблуда. Нещо, което нито тече, нито може да бъде спряно. Времето е мисъл. Времето е… Времето е сега!
Левски е бил доста проницателен и всички по-горни размисли е обединил в смисъла само на една фраза : “Времето е в нас и ние сме във времето”. Всеки би извлякъл поука от тези думи, стига да вникне в същността им.

Тези есета вършат ли ти някаква работа?