PDA

View Full Version : Немили недраги преразказ от името...



pikLaA
11-16-2008, 16:56
Hii :P
Трябва ми преразказ на Немили недраги от името на Владиков 3 глава .. ако някой случайно знае някакав сайт примерно където е написан .. или сте го писали и ми го дадете ужасно много ще съм ви благодарна :mrgreen: :twisted:

Lysit0
11-16-2008, 17:00
ИВАН ВАЗОВ
“Немили-недраги”
ТРЕТА ГЛАВА


Повестта “Немили-недраги” е картина на вълнуваща епоха, драматична биография на едно поколение оставило име в историята ни.С много любов Вазов пресъздава живото на българските хъшове в Румъния, като изгражда незабравимите образи на тези мъченици и герой, поборници за свободата на България.Те са хора различни, но обединени от мисълта за родината и любовта си към нея, от готовността да жертват живота си в името на свободата.
Прочувстената и патетична речта на Странджата е идеен и емоционален център в повестта на Вазов.
В речта на Странджата намират свои висш израз цялата човешка драма и величие на хъшовете.Те са хора с общи идеали и свети мечти, в които отечеството неизменно присъства.Хъшовете са безкористни родолюбци изпълнили дълга си към отечеството,а мъченичеството им е цената на българската свобода.
Повествованието в трета глава извежда на преден план взаимоотношението на хъшовете в обичайната им делнична атмосфера.Животът им е неизменно свързан с кръчмата на Странджата,където около огъня,тенджерата с фасул и киселото вино те разпалено разговарят.Поведението на хъшовете тук петнят името им на герои,защото в споровете си те са невъздържани,груби,стигат до саморазправа,дори с оръжие в ръка.Читателят разбира,че споровете между хъшовете са породени не от мизерният живот,а от отношението към чорбаджиите ,турците и най-вече от това кой какво е направил за България.Кавгата показва ценностната система на хъшовете-отечеството винаги е над всичко.
Разгорещената обстановка в началото на трета глава разкрива драмата на тези мъже.Горчилката у тях е породена от невъзможността да намерят мост между миналото и настоящето си.Този мост ще им даде речта на Странджата.
Стария хъш успявя да умири и сдружи героите не само, защото ги приютява.Той е верен страж на миналото, справедливостта е негова неотменна черта.Великодушен и мъдър, Странджата с гордост и оптимизъм понася настоящето.Хъшовете му варват, той е техния духовенводач, защото в тъжното настояще този мъдрец носи факела на родолюбието и свободата.
Старият знаменосец добре познава думите на своите братя по съдба.Те са хора с различни характери, но преди всичко с общи възгледи и идеали.Затова ясно и отчетливо определя върховната цел на общата им изгнаническа орис: “Ние се жетвуваме за свободата на България и ако найдем отплата то тя ще бъде освобождението;ни повече,ни по-малко”.Пряко и категорично старият хъш формулира общия идеал, запратил юнаците на народа отвъд Дунава, като го изчерпва със свободата на отечеството.Друг възможен избор, като смисъл и цел на своето съществуване хъшовете не познават и не биха могли да приемат.
Свободата на България е свята цел за патриотите страдалци,а участието им в борбата е тяхната свята мечта.Готовността да пожертват живота си в новите битки с поробителя е върховното проявление на патриотизма им.Единствено вярата,че “Ако не днес,то утре ще удари пак часът”,ги крепи и сдружава.И за стария болен хъш тя е неутолим копнеж и върховна отговорност:”Ние трябва да сме готови – аз със старите си кости пак ще взема байряка,бари още един път да го издигна в Балкана,па така да умра”.
Трогателна е устремеността на Странджата към новата борба и желанието му да умре като герой в Балкана,вместо в тази чужда страна.Тази необикновена духовна мощ чувстват и другарите му,затова го почитат.Той е техният морален крепител и мъдър наставник.Повелителните нотки в израза му”Ние трябва да сме готови” издават личната му загриженост и отговорност,която носи за предстоящата борба.
Странджата развълнувано и искрено споделя със своите другари пророческото си предчувствие;”Ще се бием още братя мили!Ще се бием за свободата на България!Да живее България!...”.Двете най-скъпи неща в живота на стария знаменосец сега са братята му по съдба и България.Повествователя неслучайно очертава с обръщението”Братя мили” възклицанието”да живей България!...” композиционната рамка на речта на Странджата.По този начин се изявява по-непосредствено въодушевлението и светия оптимизъм на стария знаменосец,а чрез неговия образ и на цялата хъшова емиграция в Румъния.
Речта на Странджата открива и друга истина за бедните и презрени страдалци в Румъния- те са хора, достойно изпълнили човешкия си дълг към отечеството.
Стария знаменосец припомня на съотечествениците си , че са извършили свято дело за измъчения си народ:пробудили са народното съзнание и са вдъхнали на поробените воля за свобода и правда.А това означава,че те са поставили началото на освободителната борба в отечеството си.Народът”ги помни”,а оставената следа в народното съзнание е достатъчен повод за гордост и самочувствие от направеното.По този мъдър и деликатен начин Странджата вдъхва нови морални сили на братята си по съдба и им помага да надмогнат унизителното безцелно съществуване в чуждата страна.
Героичното минало на хъшовете е обвързано с достойни за преклонение добродетели.Доброволно са се отрекли от имоти,пари,за да отдадат силите си на Родината.Съзнателно и по своя воля са се обрекли на изгнаничество ,за да изпълнят докрай своята свята длъжност към отечеството.Странджата натрупва в речта си реторичните въпроси”Днес кой ни зачита?Кой ни признава?”.Какво ни трябва...?Пари ли?... Имот ли искаме или къщи?”.Така той ,убеден в думите си,изказва и мнението на братята си по съдба.Натрупаните въпроси и преките им отговори,повторението на личното местоимение”ние” в изразите”Ние сме човеци,ние сме българи,ние изпълнихме нашата свята длъжност към отечеството” разкриват благородното му желание да извиси страдалците ,да им внуши,че тяхната бедност в настоящето не е срамна ,а белязана с благородство и човешко достойнство.
Така чрез речта на Странджата родолюбеца Вазов извисява безкористно изпълнения дълг към отечеството до най-висша общочовешка и българска ценност.
Изповедта на стария родолюбец определя страданието на хъшовета като цена на свободата.Неговата истина за мъченичеството на прокудените от родината патриоти е дълбоко изстрадана.Контраста между възвишените идеали на Странджата и личният му обезсмислен живот в настоящето поражда цялото му страдание:”наистинс,мъчно е за вас да гладувате и да се скитате немили – недраги по чуждите места,мъчно е и за мене със старите кокали и с болните гърди да шътам и да върша тия работи,аз,дето едно време носех левското знаме,ази,храбрия Странджа,тая ръка сега държи лъжицата!Станахме баби...!Ах!Братя мили!...”
Това е драмата на хъшовете.Да гладуват,да бъдат презрени и незабележими,да бездействат в чуждата страна е голямо страдание за тях,защото те са патриоти и щастието,осмисления им живот е възможен само в родината.
Странджата осмисля страданията им ,като ги съпоставя с това на поробения народ в отечеството,където турците “глобят,събличат,убиват,по зорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори”.
Стария хъш мъдро напътства своите съотечественици:”Ние сме поне свободни.А като имаме свободата имаме всичко”.Така ги учи на мъдро търпение,облагородява изтерзаните им души с идеята ,че свободата им дава възможност да се борят,че личното им щастие е пожертвано,заради отечеството.
За стария знаменосец хъш означава да си мъченик на свободата.”Колкото повече са тези мъченици,толкова по-добре за България,защото няма народ,който да е отвоювал най-ценното си достояние – свободата,без да е дал хиляди жертви.”Признанието на Странджата:”Ама ние сме били тия мъченици,нека” откроява емигрантите като хора,които не търсят съчувствие заради мъченичеството си отвъд Дунава,не се разкайват и самосъжаляват,а гордо носят мисията си на страдалци в името на святата си мечта.
Чрез патриотичната и дълбоко проницателна реч на храбрия знаменосец на Хаджи-Димитровата чета Вазов равнопоставя мъченическата орис на революционерите емигрснти до величието на подвига в кръвопролитните борби и така ги утвърждава като национални герои.
Драматичната съдба на хъшовете,тези истински българи,е доказателство за непобедимата сила на духа на човека,който може да го спаси от деградация и обезличаване.В техните образи Вазов съчетава страданието и подвига,трагичното и величавото.Хъшовете са мъченици в подвига и герои в мъченичеството,дали име на цяла една епоха,най-яркото проявление на българския възрожденски дух.

pikLaA
11-16-2008, 17:07
Това го знам, но на мен ми трябва от името на Владиков ;]]]

Infinity
11-17-2008, 12:34
еми като ти трябва седни и си го напиши ние в момента правим същите неща и бих ти казала че с желание и поне малко усилия сама ще си го направиш :grin: