Whyniser
11-16-2008, 17:10
Поредния разказ.... Малко самоирония..
Вие вярвате ли във вечната любов?А в любовта от пръв поглед? Аз лично-не, но смятам, че любовта трябва да е споделена, какво по-хубаво от това да обичаш и да си обичан, но…
Живея чудесно, както подобава на една готин, усмихнат пич, който учи,работи, грижи се за духа и тялото си, за кучето, за приятелите, за цветята и която обича жените, да, да, да! А жени дал Господ! Знам, че ме харесват и това разбира се много ме ласкае. Никой досега не е успял да се спаси, щом веднъж съм вперил в нея тъмния си поглед, уцелвам жертвата си с точността на стар авджия, който обстрелва дивеч и след това извличам всички възможни и невъзможни удоволствия от жертвата.
Всеки ще ви каже, че съм самонадеян,арогантен, нагъл,себичен,егоист, интелигентен и хиперсексуална пес, който прегазва жените като трактор. И наистина бях такъв, за бога! С всички жени, освен с…Нели.
Запознахме се случайно. Тяхната фирма работеше с нашата и се бяхме чували само по телефона. Болест на нейн колега беше предопределила срещата ни. Когато влезе в офиса, погледът ми срещна нейния и аз така премалях, че за миг се почувствах почти като Хосе от някаква сапунена опера. Бързо пропъдих предателската мисъл, окопитих се и ловецът в мен нетърпеливо се размърда. Вече си представях как скалпът й скоро ще увисне на колана ми и тутакси адреналинът се разплиска по вените ми с игриво ромолене.
Повече приличаше на палаво моме, който всеки момент ще ме дръпне за ризата или ще ми подаде шепа боровинки. Имаше големи сини очи, ослепителна усмивка и тих,нежен глас.
Оказах пълно съдействие и вече се чудех по какъв начин да продължа контакта когато тя някак съвсем естествено предложи да отидем на обяд, така и така не познаваше града да й бъда и екскурзовод, и компания. Това разбира се беше прекрасна идея. Хапнахме и говорехме за десетки неща, разменихме лични телефони, ICQ-номера, времето прелетя като хала и тя…, тя трябваше да пътува обратно към Пловдив.
Моме ли казах…? Беше си жена и то каква ! Знаех и друго - че не тя, а аз й бях в кърпа вързана. И вече се мъчех с нервни пръсти да превъртя ключа, за да скрия една страшна тайна - като че ли бях влюбен... От пръв поглед стрелата се беше забила толкова дълбоко в сърцето ми, че се подаваше от гърба ми.
Скоро започнах да се държа неадекватно. Настроенията ми зависеха изцяло от нея и, според случая, изпадах ту в еуфория, ту в депресия. Ако Нели не се обадеше или не се включеше на линия, губех апетит, сън, либидо и интерес към живота. А иначе се разхубавих и очите ми трайно придобиха онзи подозрителен блясък на влюбен момък от романтичните филми.
Минаха няколко седмици и тя отново дойде в командировка, този път работата беше повече и се налагаше да остане два дни. Разбрахме се да вечеряме заедно и после…щяхме да решим по-късно, така каза тя. "
Ресторанта…Нели…В нейно присъствие се почувствах все едно съм само аз и тя.Това откритие напълно ме потресе, сякаш някой маркираше мислите ми с курсора и натискаше delete. Можех единствено да я съзерцавам с нямо обожание и да я изпивам с поглед така, както само влюбените умеят. Изглежда, че и тя не беше безразлична към мен, което нажежаваше до бяло страстите.
Усещах, че ще стане нещо фатално, което ще ми преобърне живота, но не подозирах какво ми е погодила съдбата. Уж подхванахме един безкраен, интелектуален разговор и изведнъж хоп - знаете ли какво изтърсих, аз олигофрена? Че я желая.
Отговори на секундата и тя ме желаела, и че между нас имало страшно много секс, все пак сме можели да пробваме да го направим и да видим какво ще стане. Оттук нататък разговорът не вървеше. И двамата бяхме нервни, а аз открих идиотския факт, че се чувствам като жертвен агнец пред заколение. Знаех какво е да се любиш с жена, която желаеш. От притеснение правех всевъзможни излишни движения, а Нели ме зяпаше изпод вежди и говореше глупости в отговор на моите.
В асансьора на хотела тя първа не издържа. Просто ме грабна...
Ще ви спестя подробностите. И без друго не мога да пиша за това, защото се разплаквам, а като плача, виждам размазано и не мога да пиша. Знам само, че през цялото време имах чувството, че или ще припадна, или ще умра. Дори забравихме презервативите... За пръв път правех любов и умирах от страст, страх и възторг. Останалото са го казали поетите - как времето спира, светът изчезва, космосът избухва и прочие...
От тази нощ нататък много неща се промениха, аз се променях въпреки отчаяната вътрешна съпротива и безграничното ми недоумение към хората, все Нели ми беше пред очите-страшна работа! Когато мислех за нея дори във въздуха лумваше еротика, която изпълваше стаята с талази от пухкави облаци. Лошото е, че си оставаше само във въздуха, защото тя беше далеч от мен…Често говорехме по телефона, по ICQ-то и като че ли всичко беше наред и всичко говореше за продължаване на интимната връзка, докато…Ах, тези съвременни комуникации! Една сутрин включих кю-то и разбира се първата ми работа беше да поздравя Нели, когато…на екрана се появи всъщност част от изречение, изпълнено със страст и обич, и което…не беше предназначено за мен. Нели си имала гадже, а на мен беше казал друго. Подла вещица! А тя, ни лук яла, ни лук мирисала, продължаваше да ми се мазни, мръсницата долна!
Поболях се. Посърнах и дни наред се влачех с гробовна физиономия, а скоро разочарованието ми еволюира в тежка депресия. Умът ми не го побираше! Сякаш присъствах на собствената си емоционална екзекуция. Казах си - ето го божието възмездие за греховете ми. Така де, досега на толкова жени бях изгарял душиците, крайно време беше да си получа заслуженото.
После се предадох и примирих. По едно време Нели сама си призна, че обича друг мъж - смутолеви го между другото, уж в контекста на разговора. Върхът на нахалството беше, че спомена нещо за приятелство... Сърцето ми беше разбито. Обзе ме мрачна апатия. Взех да фантазирам как прелъстявам някоя манекенка, а после безочливо го изоставям и така люто си разчиствам сметките с цялото женско племе, мътните го взели! Тази мисъл ме накара леко да живна, в очите ми за миг просветна хищен пламък, но апатията все пак надделя. Опитвах се да се напия до смърт, после повръщах по цяла нощ.
Чувствах се неописуемо гадно. Дори загубих чувството си за хумор. Любовната история бе стигнала твърде далеч - сякаш се бях телепортирал в телевизора на някоя пенсионерка и вече играех главния герой във романтична драма, и то в най-трагичния епизод, който масово разревава зрителките.
Всяко ново утро ме цапардосваше с един чудовищен факт - бях прелъстен и изоставен! По цял ден прекарвах в самосъжаление. Скоро тези ми навици станаха толкова хронични, че продължителният плач се превърна в задължителен вечерен ритуал и част от дневния ми режим, подобно на миенето на зъби и други хигиенни процедури.
Осъзнах, че не искам да поддържам никаква връзка с Нели повече, дори и телефонна, съобщих й, а тя пак започна с ония тъпи приказки за възможното приятелство между нас. А, не, не, не!
Все още се възстановявам като след тежка болест. Оказах се жилав - ей ме на, жив и здрав съм. Интересът ми към живота и жените бавно се завръща, но засега е чисто академичен. Сексът предизвиква в мен вяло безучастие или отегчено раздразнение, според случая. Още не мога да се опомня и да проумея какво беше това чудо, дето ми се стовари на главата. Сигурен съм, че ще се оправя - нали казват, че вълкът козината си мени, но не и нрава си. Всъщност почнах да се съмнявам какъв точно ми е нравът!
Вие вярвате ли във вечната любов?А в любовта от пръв поглед? Аз лично-не, но смятам, че любовта трябва да е споделена, какво по-хубаво от това да обичаш и да си обичан, но…
Живея чудесно, както подобава на една готин, усмихнат пич, който учи,работи, грижи се за духа и тялото си, за кучето, за приятелите, за цветята и която обича жените, да, да, да! А жени дал Господ! Знам, че ме харесват и това разбира се много ме ласкае. Никой досега не е успял да се спаси, щом веднъж съм вперил в нея тъмния си поглед, уцелвам жертвата си с точността на стар авджия, който обстрелва дивеч и след това извличам всички възможни и невъзможни удоволствия от жертвата.
Всеки ще ви каже, че съм самонадеян,арогантен, нагъл,себичен,егоист, интелигентен и хиперсексуална пес, който прегазва жените като трактор. И наистина бях такъв, за бога! С всички жени, освен с…Нели.
Запознахме се случайно. Тяхната фирма работеше с нашата и се бяхме чували само по телефона. Болест на нейн колега беше предопределила срещата ни. Когато влезе в офиса, погледът ми срещна нейния и аз така премалях, че за миг се почувствах почти като Хосе от някаква сапунена опера. Бързо пропъдих предателската мисъл, окопитих се и ловецът в мен нетърпеливо се размърда. Вече си представях как скалпът й скоро ще увисне на колана ми и тутакси адреналинът се разплиска по вените ми с игриво ромолене.
Повече приличаше на палаво моме, който всеки момент ще ме дръпне за ризата или ще ми подаде шепа боровинки. Имаше големи сини очи, ослепителна усмивка и тих,нежен глас.
Оказах пълно съдействие и вече се чудех по какъв начин да продължа контакта когато тя някак съвсем естествено предложи да отидем на обяд, така и така не познаваше града да й бъда и екскурзовод, и компания. Това разбира се беше прекрасна идея. Хапнахме и говорехме за десетки неща, разменихме лични телефони, ICQ-номера, времето прелетя като хала и тя…, тя трябваше да пътува обратно към Пловдив.
Моме ли казах…? Беше си жена и то каква ! Знаех и друго - че не тя, а аз й бях в кърпа вързана. И вече се мъчех с нервни пръсти да превъртя ключа, за да скрия една страшна тайна - като че ли бях влюбен... От пръв поглед стрелата се беше забила толкова дълбоко в сърцето ми, че се подаваше от гърба ми.
Скоро започнах да се държа неадекватно. Настроенията ми зависеха изцяло от нея и, според случая, изпадах ту в еуфория, ту в депресия. Ако Нели не се обадеше или не се включеше на линия, губех апетит, сън, либидо и интерес към живота. А иначе се разхубавих и очите ми трайно придобиха онзи подозрителен блясък на влюбен момък от романтичните филми.
Минаха няколко седмици и тя отново дойде в командировка, този път работата беше повече и се налагаше да остане два дни. Разбрахме се да вечеряме заедно и после…щяхме да решим по-късно, така каза тя. "
Ресторанта…Нели…В нейно присъствие се почувствах все едно съм само аз и тя.Това откритие напълно ме потресе, сякаш някой маркираше мислите ми с курсора и натискаше delete. Можех единствено да я съзерцавам с нямо обожание и да я изпивам с поглед така, както само влюбените умеят. Изглежда, че и тя не беше безразлична към мен, което нажежаваше до бяло страстите.
Усещах, че ще стане нещо фатално, което ще ми преобърне живота, но не подозирах какво ми е погодила съдбата. Уж подхванахме един безкраен, интелектуален разговор и изведнъж хоп - знаете ли какво изтърсих, аз олигофрена? Че я желая.
Отговори на секундата и тя ме желаела, и че между нас имало страшно много секс, все пак сме можели да пробваме да го направим и да видим какво ще стане. Оттук нататък разговорът не вървеше. И двамата бяхме нервни, а аз открих идиотския факт, че се чувствам като жертвен агнец пред заколение. Знаех какво е да се любиш с жена, която желаеш. От притеснение правех всевъзможни излишни движения, а Нели ме зяпаше изпод вежди и говореше глупости в отговор на моите.
В асансьора на хотела тя първа не издържа. Просто ме грабна...
Ще ви спестя подробностите. И без друго не мога да пиша за това, защото се разплаквам, а като плача, виждам размазано и не мога да пиша. Знам само, че през цялото време имах чувството, че или ще припадна, или ще умра. Дори забравихме презервативите... За пръв път правех любов и умирах от страст, страх и възторг. Останалото са го казали поетите - как времето спира, светът изчезва, космосът избухва и прочие...
От тази нощ нататък много неща се промениха, аз се променях въпреки отчаяната вътрешна съпротива и безграничното ми недоумение към хората, все Нели ми беше пред очите-страшна работа! Когато мислех за нея дори във въздуха лумваше еротика, която изпълваше стаята с талази от пухкави облаци. Лошото е, че си оставаше само във въздуха, защото тя беше далеч от мен…Често говорехме по телефона, по ICQ-то и като че ли всичко беше наред и всичко говореше за продължаване на интимната връзка, докато…Ах, тези съвременни комуникации! Една сутрин включих кю-то и разбира се първата ми работа беше да поздравя Нели, когато…на екрана се появи всъщност част от изречение, изпълнено със страст и обич, и което…не беше предназначено за мен. Нели си имала гадже, а на мен беше казал друго. Подла вещица! А тя, ни лук яла, ни лук мирисала, продължаваше да ми се мазни, мръсницата долна!
Поболях се. Посърнах и дни наред се влачех с гробовна физиономия, а скоро разочарованието ми еволюира в тежка депресия. Умът ми не го побираше! Сякаш присъствах на собствената си емоционална екзекуция. Казах си - ето го божието възмездие за греховете ми. Така де, досега на толкова жени бях изгарял душиците, крайно време беше да си получа заслуженото.
После се предадох и примирих. По едно време Нели сама си призна, че обича друг мъж - смутолеви го между другото, уж в контекста на разговора. Върхът на нахалството беше, че спомена нещо за приятелство... Сърцето ми беше разбито. Обзе ме мрачна апатия. Взех да фантазирам как прелъстявам някоя манекенка, а после безочливо го изоставям и така люто си разчиствам сметките с цялото женско племе, мътните го взели! Тази мисъл ме накара леко да живна, в очите ми за миг просветна хищен пламък, но апатията все пак надделя. Опитвах се да се напия до смърт, после повръщах по цяла нощ.
Чувствах се неописуемо гадно. Дори загубих чувството си за хумор. Любовната история бе стигнала твърде далеч - сякаш се бях телепортирал в телевизора на някоя пенсионерка и вече играех главния герой във романтична драма, и то в най-трагичния епизод, който масово разревава зрителките.
Всяко ново утро ме цапардосваше с един чудовищен факт - бях прелъстен и изоставен! По цял ден прекарвах в самосъжаление. Скоро тези ми навици станаха толкова хронични, че продължителният плач се превърна в задължителен вечерен ритуал и част от дневния ми режим, подобно на миенето на зъби и други хигиенни процедури.
Осъзнах, че не искам да поддържам никаква връзка с Нели повече, дори и телефонна, съобщих й, а тя пак започна с ония тъпи приказки за възможното приятелство между нас. А, не, не, не!
Все още се възстановявам като след тежка болест. Оказах се жилав - ей ме на, жив и здрав съм. Интересът ми към живота и жените бавно се завръща, но засега е чисто академичен. Сексът предизвиква в мен вяло безучастие или отегчено раздразнение, според случая. Още не мога да се опомня и да проумея какво беше това чудо, дето ми се стовари на главата. Сигурен съм, че ще се оправя - нали казват, че вълкът козината си мени, но не и нрава си. Всъщност почнах да се съмнявам какъв точно ми е нравът!