ЕСЕ ПО ПСИХОЛОГИА И ЛОГИКА ПОМОЩ МОЛЯ :( [Архив]

RiseGirl

11-18-2008, 20:34

"Животът е страдание"

Що е страдание? Какво е самота? Глупаво е да задавам подобни въпроси... Всеки сам за себе си знае отговорите. Нима има човек на този свят, който не е изпитвал болка и не е причинявал такава? А кога е самотен човек? Дали когато действително е сам и няма с кого да подели самотата? Не настъпва ли истинската самота, когато си обкръжен от хора, но които не те разбират? Можем ли от моменти на страдание, тъга и потискащи чувства да родим нещо красиво и стойностно?

Отговорите на тези и на много други въпроси са заложени в идейно-естетическите възгледи на индивидуализма. Характерни черти на новата българска литература са стремежът за догонване на западноевропейската литературна естетическа и философска мисъл, отказът от борбата, в търсене на човека у българина, идеята за постигане на живота чрез надгмоване на страданието. От тези възгледи е белязано и творчеството на един от участниците в кръга „Мисъл"-Пенчо Славейков. Произведенията му са рожба на страданието и самотата, а целият му живот е подвиг на себеовладяването, на себевъзмогването. Явно, за да създадеш нещо велико, трябва да заплатиш цената на огромна болка! Изгубил хоризонта пред себе си, можеш ли да намериш сили да потърсиш безкрайността?

Има страдание и страдание. Някои страдат от любов, други - от липсата й, трети - от самия живот. Да! И аз имам пълно основание да цитирам Йовков: "Боже, колко много мъка има по тоя свят, боже!" Това ли е животът? Не е ли смисълът на живота да се освободим от това страдание? А може би в страданието се крие мъдрост? Учи ли ни то и прави ли ни разбиращи? Загубили се в облаци от отчаяние, душевен мрак и пустота, откриваме ли себе си след това по-силни?Животът ни е даден, за да го управляваме, а не да го лекуваме. Достоен пример за това е Славейков, който с волята и духа си се нареджа сред любимите ми български творци! В борбата с нещастието той калява волята си и започва да гледа на страданието като велик учител, извисяващ духа. През зимата на 1884 година заболява тежко и физическият недъг, който го съпътства до края на дните му, превръща жизнерадостното, палаво дете в трудноподвижен юноша, в личност, прикована към стаята. Болестта остава поражения за цял живот - Славейков остава инвалид, пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия и отчаяние, от които търси лек в книгите.У поета се заражда склонноста да осмисля творчески самотата. Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрих Ибсен, Ницше, Хайне. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби. В стихотворението „Самотен гроб в самотен кът" основна тема е мотивът за самотата като търсено състояние от индивидуалистите, откъсване от битието във властващата тишина. Цитатът „пустиня около немее" издава усещане за копнеж по хармони сливане на личния порив с природата. Не отвъдното, а природата - хармонията между гроба и „пустинята", поражда впечатление за постигане на вечния покой, към който се стреми изпълнената с противоречия душа на индивида, за осъществяване на самодостатъчността. Гробът не е затваряне в тъмнината на земята, а прозорец към светлината на небето. Смъртта за Славейков не е просто раздяла с живота, не е край. Тя е начин за единение с вечността, кратка спирка по пътя към вечния живот. Самотата е неизбежният избор на твореца, отблъскване от дребнавия живот, отличаване от обикновените простосмъртни. Може би всеки от нас малко или много има нужда от такива моменти, когато остава сам със себе си и се замисля... без да направи впечатление на някого, без да предизвика безпристрастно неразбиране.Такива вдъхновяващи моменти за размисъл, себеопознаване и предприемане на важни стъпки. Но понякога вместо да надраснеш себе си, няма ли опастност да потънеш в абстрактното небитие. В този свят, пълен със самотни хора, не е ли прекалено егоистично да бъдеш сам самотен?

Навярно, за да се вгледаш в останалите, трябва да погледнеш първо към себе си. Ницше казва: "Само душа, изпълнена с хаос, може да роди танцуваща звезда". Хора сме именно за да осъзнаем, че животът е даден, за да черпим с пълни шепи от всеки ден като знаем, че повече няма да се върне. Затова мисля, че дори душите ни да са изпълнени с хаос и да царува самота, можем да отложим малко сътворението на цяла нова галактика, за да се порадваме на днешния ден!