Amalgama
11-17-2008, 05:46
ДЪЛГА ТЕМА! :D
Значи, от бая време чета по форума, но сега реших да се регистрирам..каква ирония, първи постинг - и първа тема за любофф, точно такива теми не обичам, но ще се побъркам..
На почти 20 години съм и за първи път ми се случи да се сблъскам с взаимоотношения, с които просто не мога да се оправя. Имах си аз 1 година симпатии към един младеж, той също към мен, но си имаше приятелка и някак си никога не сме приказвали за това. Имах си връзки с други хора, не е било несподелена любов, просто ми харесваше. Още тогава бяхме приятели и си мислех, че така може би ще е по-добре.
Той се раздели с нея и се почна една психологическа игричка, никой на другия открито не казва какво иска, и така - излизаме като приятели, но никога не е било само приятелско. Имах гаджета през това време, но той все повече и повече ми харесваше...И кво стана един ден - бяхме у нас \често се случваше, защото бяхме доста добри приятели\ да гледаме нещо, той ме целуна, от целувка минахме на други действия и, казано накратко, 7 месеца имахме чисто сексуална връзка. Защо чисто сексуална, защото и двамата бяхме буквално повредени от предишни разочарования и ту единият се опитваше да задълбочи нещата, ту другият, но все удряхме на камък, защото вече бяхме свикнали да не си говорим за това какво чувстваме, а и двамата бяхме нечовешки страхливи...Да не очакваш такова поведение от хора на наш'та възраст..иначе си се държахме като двойка - излизахме много често, пишехме си всекидневно с часове, от никого не сме крили каквото и да било. Той обаче започна да става опасен - взе да ми намира грешки навсякъде, да ми казва каква трябва да бъда, нервността му от началото на тия отношения прерасна в някаква неясна за мен грубост, на която му и отвръщах подобаващо, де...след това винаги се разнежваше и казваше, че се е превърнал в боклук и че, колкото и достойнство да имал, смятал, че съм в правото си да му помогна както реша, за да се превърне в предишния човек, казваше, че заради мен ще се промени. От сигурен източник знам, че не е бил с друга, докато е бил с мен...за себе си същото не мога да кажа - към края на тия отношения ми прекипя от отношението му и имах някакви кратки отношения с едно момче, за които той разбра и изглеждаше вбесен, но ми каза само - хващай се с него и да се свършва...после взе да се самосъжалява...Оставих го тоя младеж, ама и аз не знам за какво - започнах да се побърквам от депресиите и абсурдните настроения на този мой приятел, които винаги се отразяваха зле на мен и аз помагах, помагах...последният месец взех да му казвам, че след като очевидно сме само приятели, които се чукат, а аз имам толкова трески за дялане, да вземем да си намерим други и толкова, той се сдуха зверски и дума не даваше да се издума, приказваше ми как нямало да ме пусне никога, как това просто нямало да стане, как не трябвало да става...но аз не издържах, наистина, на шизофренията му и на депресиите му и му казах, че не искам да имам нищо общо с него. Известно време не желаеше да ме слуша даже, но накрая вика - щом си го решила, аз явно не мога да те спра, видяхме се, разделихме се уж приятелски...вечерта той пак ми пише, не му отговорих, бяхме се разбрали тотално да се отдалечим. На другия ден пак...отговорих му тоя път, скарахме се и аз му зададох един-единствен въпрос - дали иска наистина да не ме вижда повече, или се държи така, защото аз искам. Не ми отговори. Вбесих се, защото поне тоя отговор заслужавах, според мен...и го блокнах и изтрих отвсякъде.
Проблемът е там, че с времето аз ужасно се привързах към този човек и вече трети ден ми липсва чудовищно, дори само това да си говоря с него...
И не знам дали, когато са те блокнали по тоя начин, ще искаш да говориш изобщо с човека след това...
Общо взето, не знам вече и аз какво да правя
Значи, от бая време чета по форума, но сега реших да се регистрирам..каква ирония, първи постинг - и първа тема за любофф, точно такива теми не обичам, но ще се побъркам..
На почти 20 години съм и за първи път ми се случи да се сблъскам с взаимоотношения, с които просто не мога да се оправя. Имах си аз 1 година симпатии към един младеж, той също към мен, но си имаше приятелка и някак си никога не сме приказвали за това. Имах си връзки с други хора, не е било несподелена любов, просто ми харесваше. Още тогава бяхме приятели и си мислех, че така може би ще е по-добре.
Той се раздели с нея и се почна една психологическа игричка, никой на другия открито не казва какво иска, и така - излизаме като приятели, но никога не е било само приятелско. Имах гаджета през това време, но той все повече и повече ми харесваше...И кво стана един ден - бяхме у нас \често се случваше, защото бяхме доста добри приятели\ да гледаме нещо, той ме целуна, от целувка минахме на други действия и, казано накратко, 7 месеца имахме чисто сексуална връзка. Защо чисто сексуална, защото и двамата бяхме буквално повредени от предишни разочарования и ту единият се опитваше да задълбочи нещата, ту другият, но все удряхме на камък, защото вече бяхме свикнали да не си говорим за това какво чувстваме, а и двамата бяхме нечовешки страхливи...Да не очакваш такова поведение от хора на наш'та възраст..иначе си се държахме като двойка - излизахме много често, пишехме си всекидневно с часове, от никого не сме крили каквото и да било. Той обаче започна да става опасен - взе да ми намира грешки навсякъде, да ми казва каква трябва да бъда, нервността му от началото на тия отношения прерасна в някаква неясна за мен грубост, на която му и отвръщах подобаващо, де...след това винаги се разнежваше и казваше, че се е превърнал в боклук и че, колкото и достойнство да имал, смятал, че съм в правото си да му помогна както реша, за да се превърне в предишния човек, казваше, че заради мен ще се промени. От сигурен източник знам, че не е бил с друга, докато е бил с мен...за себе си същото не мога да кажа - към края на тия отношения ми прекипя от отношението му и имах някакви кратки отношения с едно момче, за които той разбра и изглеждаше вбесен, но ми каза само - хващай се с него и да се свършва...после взе да се самосъжалява...Оставих го тоя младеж, ама и аз не знам за какво - започнах да се побърквам от депресиите и абсурдните настроения на този мой приятел, които винаги се отразяваха зле на мен и аз помагах, помагах...последният месец взех да му казвам, че след като очевидно сме само приятели, които се чукат, а аз имам толкова трески за дялане, да вземем да си намерим други и толкова, той се сдуха зверски и дума не даваше да се издума, приказваше ми как нямало да ме пусне никога, как това просто нямало да стане, как не трябвало да става...но аз не издържах, наистина, на шизофренията му и на депресиите му и му казах, че не искам да имам нищо общо с него. Известно време не желаеше да ме слуша даже, но накрая вика - щом си го решила, аз явно не мога да те спра, видяхме се, разделихме се уж приятелски...вечерта той пак ми пише, не му отговорих, бяхме се разбрали тотално да се отдалечим. На другия ден пак...отговорих му тоя път, скарахме се и аз му зададох един-единствен въпрос - дали иска наистина да не ме вижда повече, или се държи така, защото аз искам. Не ми отговори. Вбесих се, защото поне тоя отговор заслужавах, според мен...и го блокнах и изтрих отвсякъде.
Проблемът е там, че с времето аз ужасно се привързах към този човек и вече трети ден ми липсва чудовищно, дори само това да си говоря с него...
И не знам дали, когато са те блокнали по тоя начин, ще искаш да говориш изобщо с човека след това...
Общо взето, не знам вече и аз какво да правя