PDA

View Full Version : Трансформиращ преразказ на "Немили-недраги" 3 глав



Lian
11-17-2008, 18:54
Спешно ми трябва трансформиращ преразказ на "Немили-недраги" 3та глава от името на Странджата!!!Плс хелп :P

Lysit0
11-17-2008, 20:17
Немили Недраги
Иван Вазов
Трансформиращ преразказ


Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади.Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал без средства и гладен. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата заедно, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът, угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна. Попчето остана още ден-два и той тръгна да си търси щастието. Останахме двамата със Странджата. Не можех да го оставя сам. Пари нямах, но морална подкрепа можех да му дам.Той беше много болен, кашляше и пъшкаше и нито искаше, нито можеше да се храни.Умираше, а аз не можех да му помогна и го гледах с мъка. Лицето му стана изпито и бледо, хлътналите му очи бяха лъскави, а раните по лицето му първо посиняха, а после потъмняха. Гледаше ме със сълзи на очи и ми приказваше за битките в Стара планина. Спомените за юнашкото минало му помагаха да приеме по-леко съдбата си. Юнака знаеше, че умира и търпеливо и гордо чакаше смъртта.Тежко му беше, че ще я срещне болен, а не в борба за свобода. Понякога споменаваше и роднините си и после пак за хъшуванията си говореше. Аз го слушах с благоговение и запомнях всяка негова дума, но болестта му напредна и той взе все по-рядко да говори. Старият герой ми благодари, че не съм го оставил да умре сам на чужда земя и е спокоен, че ще има кой да му затвори очите. Казах му да не се вълнува и да знае, че името му ще остане вечно, че е герой. Странджата ми стисна благодарно ръката. Хубаво му беше да чуе тези утешителни думи, после хвърли разсеян поглед и пак проговори. Кахъреше се, че не е богат, че няма какво да ми остави. Успокоих го, че за мен неговият пример е достатъчен. Тогава той ми каза, че на дъното на ковчега има една връзка, в която е скрил две много скъпи за него неща и поиска да ги види. Отворих ковчега и извадих нещата от него. На дъното намерих една връзка, в която бяха увити някои меки неща. Развързах я предпазливо и извадих една хартия и една дрипа. Хартията беше мемоарът издаден на 1867 година от Революционния комитет, а дрипата - къс от вето знаме, на което се виждаха само думите „...или смърт!”.
Това бяха величествени, славни документи. Потреперах от вълнение. Странджата се повдигна и ги поиска. Пое ги и ги целуна и със слаб глас ми каза да ги взема за спомен от него и да не го забравям.
След два дни умря. Затворих очите на един славен българин. Продадох съдовете и стъклата, за да платя погребението. Само аз го изпратих до гроба.
Такъв беше краят на предците на българското освобождение.



Това върши ли работа?

Lian
11-18-2008, 11:48
Това върши ли работа?
Еми, ако е на 3та глава и е от името на Странджата-да!

nik4ooo
11-18-2008, 12:30
ти дори не си го чел/a :x

nik4ooo
11-18-2008, 12:35
a i + tva........toq trens prerezkaz ne e ot imeto na stranjata

Atlantic
11-23-2008, 09:13
Трябва ми спешно трансформиращ преразказ от името на Странджата на,,Немили,недраги'' на 5-та глава.Там където Странджата умира накрая.

Atlantic
11-23-2008, 09:17
Трябва ми спешно трансформиращ преразказ от името на Странджата на,,Немили,недраги'' на 5-та глава.Там където Странджата умира накрая.

DeSsiTy
03-19-2009, 07:09
:oops: плс и на мен ми трябва трансформиращ преразказ от името на Странджата на,,Немили-недраги'' 5 глава...ако някой има някакъв материал да пише плс...нищо не мога да намеря :-o

kotence_91
03-19-2009, 08:01
“Немили-недраги”,V глава
Трансформиращ преразказ
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Странджата започна да пита къде е Хаджият,Македонски.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.
Тъй свършваха предвестниците на българското освобождение.

kotence_91
03-19-2009, 08:02
Трансформиращ преразказ на I глава от името на Бръчков

Казвам се Бръчков.Млад съм.Причината да дойда в Браила е ,че избягах от магазина на бащаси,защото ми бе омръзнало тихото,сигурното и егоистичното съществуване.По време на пътуването написах и една патриотическа поема.
Слязох от парахода и видях един човек, висок, с дребно и надупчено от шарката лице.Той ме съгледа,запознахме се,казваше се Македонски и съобщи, че отивахме в кръчмата на Странджата.
По пътя към тази кръчма внимателно разгледах околността.Улиците пустееха.Мъжделивите фенере едва-едва светеха.Всички магазини бяха завторени.Разбрах от Македонски че по това време всички лавки и кафенета ,които принадлежат на българи,имат гръмливи надписи.Върху едно кафене пишеше с големи буки Филип Тотю,храбрий Български войвода.Но най-интересните бяха лавките на тютюнджиите.На една бе изобразен един турчин, а до него,хъш с гола сабя.Тогава хъш се наричаше всеки,който е избягал от тъмницата,от робството.
Най-накрая стигнахме до тази кръчма.Имаше едно прозорче , дето бе наравно със земята, над прозорчето пишеше Народна кръчма на Знаменосецът!.
Влязохме.Кръчмата бе една дълбока изба,в която се слизаше по една стръмна и извита стълба.Една опушена и полуразбита лампа осветяваше вътрешността. На една стена бяха налепени няколко картини,които представят боевете на Балкана.Най-любопитна ми беше картината ,на която е изобразено село,а от него излизат няколко селяни.Пред тия сиромаси вървеше един стар търчин с блюдо на ръце,в което стоеше пита хляб.Срещу тая група се задаваше друга група,състояща се от момци войници.В средата се издигаше един великан , който държеше огромно червено знаме с думите:”Свобода или смърт!”.Отдолу,под тая величествена картина пишеше:Да живее храбрият Странджа-знаменосец!
Седнахме с Македонски на масата при другите хъшове.Той започна да разказва за боевете в Стара Планина.Най-старият от хъшовете,това бе Странджата.Той бе сух,жълт,с гъста черна брада.Слушаше внимателно за разказа.При най-малка невярност викаше по другаря си гневно и се мусеше.Зяпах в устата на Македонски и жадно ловях всяка негова дума,а когато се обадеше Странджата,вниманието ми се преобръщаше в благоговение.Впивах вторачено очите си в жълото лице на стария хъш,как се свива от рани и трудове чел. До Знаменосеца стоеше по турски един момъкс сухо,длъгнесто,хълтеникаво лице.Викаха му Хаджият.До него седеше друг млад човек с черно и нагърчено от преждевременна старост лице.Той гледаше внимателно към Македонски.Викаха му Попчето.
Но най-много се възхищавах на Странджата.Тоя бледолук,сух като скелет човек го гледах със страхопочетание.Настоящет му се вижда тежко и безласвно,но се вълнуваше при възпоминанието на славните и героични подвизи,дето ги разказваше Македонски.

kotence_91
03-19-2009, 08:04
Смъртта на Странджата

Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е резултат от преживяванията на автора и наблюденията му над трудния емигрантски живот на хъшовете, които преживяват много физически страдания, но успяват да запазят в себе си борбения дух и любовта към родината.

Смъртта на Странджата е достойна, защото тя е финал на един честно извървян житейски път, отдаден на родината, посветен на борбата за свобода на Отечеството. На смъртния си одър героят се държи гордо – той не съжалява за отиващия си живот, а страда, че не загива като истински герой в битка. Умирайки, знаменосецът завещава своя борбен дух и идеите на борбата на бъдещото покоение борци.

Странджата е обединяваща фигура, играе важна роля в живота на хъшовете, но те го оставят в този критичен момент и се разделят. Единствено Бръчков остава до него, защото за него той е един идеал, приема го за голяма личност, за истински хъш. Постъпката му е благородна. Той смята, че е длъжен да даде духовна подкрепа на „таз юнашка душа”, възхищава му се. Странджата приема смъртта спокоино, чака я още от момента, когато е решил да стане хъш. Предсмъртната болест го изтощава, проличава, оставя следите си и знаците си върху лицето му: „И действително, лицето на Странджата от ден на ден се измахваше и добиваше смъртна бледност.” Но в последните си мигове стария хъш не мисли за самосъжаление, страх, а продължава да мисли единствено за Отечеството. Измъчват го само две мисли – че умира далеч от родината и че умира безславно. Той цени грижите на Бръчков, трогнат е, развълнуван е от всеотдайните му грижи, оценя моралната подкрепа, защото поне българин щя затвори очите му. Странджата е идеалист, приема смъртта като героична, славна. Славното му минало е доказателство за геройските му дела. Това предава героичност на смъртта. Думите на стария хъш са нещо свещено, сакрално за Бръчков. За него е чест дори да бъде до него. Младият хъш се явява като връзката между поколенията. Авторът неслучайно избира в този момент да събере най-стария и най-младия хъш.

Предметите, които Странджата завещава на Бръчков са доказателство за славното му минало, славните му битки и за самия път, извървян от него. Завещавайки ги на младия хъш, той оставя и частица от себе си, от борбения си дух. Документите са величествени, свещени. Така отиващото си поколение е спокойно, че борбата ще продължи.

Дори на смъртния си одър Странджата показва патриотизма си. Отива си със съжаление, че не е изпълнил дълга си. Вазов показва болката си, че толкова героични личности умират по толкова безславен начин.

kotence_91
03-19-2009, 08:06
Смъртта на Странджата- една свята смърт
(съчинение разсъждение)
Повестта “ Немили-недраги” на Иван Вазов, създадена в края на XIX век, увековечава паметта на героите, отдали живота си в борбата за освобеждението на родената от турско робство. В V-та глава писателят рисува покъртителна картина- как умира един стар хъш, изоставен от почти всичките си другари, за които е бил водач и икона.
Гибелта на стария знаменосец е една свята смърт, въпреки че той не загива в битка за свободата на България, а умира в мизерия, далеч от отечеството. Последните му мисли са мисли за родината, на която той е посветил всичко. В последните минути на своя живот хъшът запазва най-светлите си мечти и стремежи, и завещава на другарите си знаците на свободата- мемоар и къс от знаме. Смъртта на Странджата е достоен завършек на един достойно изживян живот и последен урок по родолюбие за младита хъшове.
Към разказа за последните мигове на Странджата и за неговата смърт писателят пристъпва чрез описание на кръчмата. Худажествените детайли градят представа за самота и създават предчувствие за трагичен край “...съдовете, шулците, чашите, немити и без ред, лежаха повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покриваше вече. Разтройството и запустението царуваха вече в кръчмата, тъй шумна и многолюдна преди няколко време”. В обезлюдения дом, където хъшовете са мечтали за нови подвизи и слава, при болния хъш е само Бръчков. Явно гладът и нуждите са се оказали по-силни от съчувствието към страдащия. Странджата понася физическо страдание: лицето му добива “смъртна бледност”, очите му са “избистрено и необикновено лъскави”, гласът му е”слаб и пресеклив”. Този вид е мъченически. Но още по-голямо от физическото страдание на хъша е душевното. За един герой като него болничното легло е недостойно смъртно ложе.
Последните мигове от живота на героя са свързани със спомени за минали битки. Той говори “само за битките в Стара планина” и за”хъшуванията си”. Странджата е неутешим, че смъртта го стига в чуждата страна, грохнал от болест, забравен и изоставен. Той се чувства самотен и страда, защото неговите приятели не са до него в предсмъртния му час. Хъшът тъгува и затова, че няма да доживее, за да види как най-съкровената му мечта-свободата на България, ще се сбъдне.
Въпреки болката, че не е изпълнил докрай мисията си, Странджата очаква смъртта с гордост и достойнство: той я очаква като “своя гостенка”, защото патриотизмът на героя не може да бъде победен от смъртта и защото смъртта не веднъж е съпътсвала този горд и самоотвержен човек. Знаменосецът не умира напразно, защото в очите на Бръчков той завинаги остава герой. Младият хъш успокоява Странджата с признание, което България му дължи: “България няма да забрави своите храбри синове”. А това е единствената награда, която очаква всеки, отдал себе си в името на родината и свободата. Старият хъш завещава на Бръчков мемоар и къс от знаме, защото той е единственият, който е до него в този момент. Тези величествени документи, сами по себе си свещени за революционера, стават за Бръчков още по-святи заради посвещението от такъв герой, какъвто е Знаменосецът. Странджата завещава на младия хъш не само спомена за своето минало, но и своята мечта- свободата на България. Целувката върху знамето и мемоара е прощална с живота и завет към младежа: “Помни Странджата! Умри за България!...”.
Смъртта на Странджата е свята, защото той умира като родолюбец с единствената мисъл, че това трябва да се случи не на чужда земя, а в Балкана, в битка за свободата на родината. Смъртта му е свята и защото е подчинена изцяла на вярата, че България ще бъде свободна. Тази смърт е пример за подражание.

kotence_91
03-19-2009, 08:08
:oops: плс и на мен ми трябва трансформиращ преразказ от името на Странджата на,,Немили-недраги'' 5 глава...ако някой има някакъв материал да пише плс...нищо не мога да намеря :-o

Не можеш да намериш или не си потърсила? И чакаш на готово? :-x

DeSsiTy
03-19-2009, 10:33
:oops: плс и на мен ми трябва трансформиращ преразказ от името на Странджата на,,Немили-недраги'' 5 глава...ако някой има някакъв материал да пише плс...нищо не мога да намеря :-o

Не можеш да намериш или не си потърсила? И чакаш на готово? :-x

Мерси много :-) а и аз без да искам съм се объркала...то не от името на Странджата а на Бръчков :oops: търсих ама не намерих нищо подходящо :-k но това ще ми свърши работа...мсс :---)

Zahari1996
11-21-2009, 10:54
“Немили-недраги”,V глава
Трансформиращ преразказ
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Странджата започна да пита къде е Хаджият,Македонски.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.
Тъй свършваха предвестниците на българското освобождение.

ама хора тоя преразказ от името на бръчков ли е???

bathory
11-22-2009, 13:36
^Май е от Бръчков, но преразказа не е добър.. :?

Tedi4ka
11-22-2009, 13:54
Беше 20 февруари.Студените зимни ветрове духаха безжалостно. Дебел пласт лед покриваше величествения Дунав. Вместо параходите,които пътувха по реката,сега пътниците преминаваха вкаменените гърди на Дунава. На турския бряг се мяркаха светлините на малките колиби,покрити от сняг.
Нощните ледени ветрове не спираха да брулят лицето ми,но аз вървях напред през замръзналата река. Когато стигнах средата,спрях да си почина,защото пътят беше труден,драпав и дълъг.
Отдъхнах и отново продължих напред. Ненадейно пред пътя ми се изправи една пропаст. Това беше ивица,която снегът още не беше покрил. Невъзможно беше да я прескоча. Стоях няколко минути в нерешителност. Изведнъж вдъхновението ме обзе.Упътих се право към една пуста дъсчена колиба на влашкия бряг. Когато стигнах, потрих ръце и започнах да дърпам една дъска от стряхата на колибата. Тогава излезе един гологлав човек с дебел кожух. Хвана ме за ръката, като се опитваше да ме спре. Аз му препоръчах да се прибере в колибата си,но той не ме послуша. Предприех решителни действия , защото бях готов на всичко. Съборих противника на земята, измъкнах от ръцете му дъската и с цялата си сила я стоварих върху главата му. Влахът не помръдна вече.
Грабнах ценната дъска и бързо се упътих към незамръзналата част на Дунава. Използвах това спасение като мост към българския бряг. Преди да премина през дъската се прекръстих,нещо което не бях правил от доста време.
Приближавах долчинката,в която исках да се скрия. Чуството , че премеждията и опасностите наближават, ме обзе и накара да побързам. Най-после стигнах до убежната точка. Всичко спеше и не се чуваше никакъв звук. Като предпазна мярка извадих револвера си. Недалеч видях нещо като човек. Стори ми се,че идва към мен. Снижих се и очаквах непоправимото да се случи.Гърдите ми бъхтеха, да се пукнат. Тогава се чу един турски глас. Не можех да дишам. Легнах цял по гръб и насочих револвера си. Стъпките приближаваха, но скоро изчезнаха в тъмнината. За нещастие усетих, че крайниците ми бяха замръзнали. Лазешком стигнах до края на долчето, след което бързешката преминах рътлината.
Скоро се озовах в една долина. Спрях да си почина и постопля. След като си отдъхнах, качих се на един връх и от там видях светлините в Русчук. Фукнах и бързо стигнах до града. Последните светлини мъжделиво осветяваха улиците. Опасността сега беше най-голяма. В Тонкината къща се влизаше от три входа. Помислих си,че вероятно нощната стража може да ме забележи. Затова поех по посока към Дунава,наведох се и хванах да подприпквам безшумно.Минах през една стръмна пътека и вляох в един двор.Това беше баба Тонкина къща. Почуках на вратата и женски глас ми отговори. Обясних й кой съм и попитах къде е Дякона. Старицата ме заведе ,през една дупка в пода , при Левски. Той стоеше на един стол и увит в кожух, пишеше нещо. Първото,което ме попита Апостола беше дали някой ме е забелязал. Аз категорично отрекох. След това извадих едно писмо и му го подадох. Дякона започна да го чете,под светлината на свещта. Гостолюбивата Баба Тонка се погрижа за мен - пратеника на браилските хъшове.

Cappy1997
12-12-2010, 06:14
Спешно ми трябва трансформиращ преразказ на Немили-недраги 3глава

karagiozov
01-03-2011, 15:18
Здравейте, имам нужда от трансформиращ преразказ на 3 глава Немили Недраги от името на Бръчков и от името на Странджата по отделно. Сега го взехме и искам горе-долу да разбера за какво става въпрос, БЛАГОДАРЯ.
СПЕШНО, УТРЕ ПРАВИМ КОНТРОЛНО, СПЕШНО.

Nickymeep
11-01-2011, 12:34
Хора трябва ми спешно Подробен преразказ на трета и пета глава от Немили - недраги на Иван Вазов !!!! :(

bluerose98
11-02-2011, 14:05
Здравейте, имам нужда от трансформиращ преразказ на 3 глава Немили Недраги от името на Бръчков и от името на Странджата по отделно. Сега го взехме и искам горе-долу да разбера за какво става въпрос, БЛАГОДАРЯ.
СПЕШНО, УТРЕ ПРАВИМ КОНТРОЛНО, СПЕШНО.


И на нас ни искат същото! :( :-x

Viktor Dabenski
12-09-2013, 16:39
Tva e ot imeto na bruckov i tva e ot 5 glava