Философско есе

[Crazy_sunchO]

Някой може ли да ми каже как по дяволите трябва да изглежда едно философско есе.. и ако на някой случайно му се пише такова.. :oops: начи, тва са темите, от които трябва да си изберем една:
-"Съществувснето предхожда същността"
-"Човекът е това, което сам се направи"
-"Човекът е осъден да бъде свободен"
-"Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър"
-"Религиите са като светулките - за да светят им трябва тъмнина"
-"Границите на моя език са граници на моя свят"

по принцип ми трябва за четвъртък, но може и по-късно :) супер много ще съм благодарна ако някой ми помогне :)

[Lysit0]

Човекът е осъден да бъде свободен. (http://www.zapiski.info/view.php?id=1059)

[Lysit0]

И това:


Човек е това, което сам се направи
„Всеки се ражда, но не всеки става човек” гласи една руска поговорка. А аз бих добавил/а , че всеки става такъв човек, какъвто сам се направи.
Всички ние се появяваме на белия свят по един и същи начин. Поемаме първата глътка въздух, после изговаряме първата дума, правим първата крачка…В началото на земния си път като че ли всички хора са еднакви – малки, безпомощни същества, нуждаещи се от обич и грижи. Защо обаче, когато станат възрастни, хората са толкова различни? Може би, защото след първата дума, след първата крачка, всеки тръгва по различен път на развитие, попада в различна среда, влияе се от различни фактори. И най-вече, защото прави различни избори.
Всеки, вече зрял човек, има възможност да избира. И от този избор зависи какъв житейски път ще поеме, какъв начин на живот ще има и оттам какъв човек ще бъде.
Много е важна целта, към която се стремиш. Тя до голяма степен определя приоритетите и ценностите в живота ти. Ако твоята цел е богатството, то ти ще правиш всичко възможно, за да го постигнеш. Ще отделяш цялото си време и сили, за да печелиш пари и да имаш все повече и повече. Покрай тази обсебваща страст ти може да забравиш за семейството, за приятелите си, въобще за хората около теб. В един момент обаче ще се окаже, че си много, много богат, но си безкрайно самотен. И тогава се питаш: „Защо другите не ме обичат? Защо никой не се интересува от мен?” Готов си да обвиняваш всички да критикуваш целия свят, че не срещаш разбиране и обич. А всъщност не си даваш сметка, че вината е в теб, самия. Без да усетиш, в стремежа към така желаното богатство, ти си се превърнал в жалък егоист, в бездушно и неприятно същество, отблъскващо околните. И точно ти си се направил такъв, никой друг не е виновен за това.
Разбира се, може да направиш съвсем различен избор. Вместо богатство, да решиш, че усвояването на добра професия, полезна за обществото, е твоето съкровено желание. Тогава ти ще насочиш своите усилия за духовно и професионално израстване. Ще се стремиш да формираш у себе си онези качества и умения, нужни за общуване с хората. Целият ти живот ще премине с мисъл за другите, с грижа за общото благо. Така ти ще станеш уважаван гражданин, желан приятел и любим, добър и обичан родител. Само тогава ще разбереш какво е истинско щастие, защото според Сократ „Като най-съвършен между хората може да се счита онзи човек, който се стреми към усъвършенстване; като най-щастлив може да се счита онзи, който съзнава, че вече постига целта си.”

[Lysit0]

Границите на моят език,са граници на моят свят (http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=62369)

[MusicIsTheKey]

• Човек е това, което сам се направи

• Човек е осъден да бъде свободен

• Границите на моя език са граници на моят свят (линк към 3 есета)

• Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър (линк към 2 есета)

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=4022441&highlight=#4022441

[Crazy_sunchO]

благодаря ви супер много :-) :-) :-)