"Зимни вечери"

[BaBy_bS]

някой може ли да ми даде линк или да копира тука разсъжденията върху стихотворението на Смирненски-"Зимни вечери"?Дадено ми е за доклад,за това не съм написала точната тема.Ще съм ви много благодарна,ако успеете да ми помогнете

[huligankata]

Картината на града в цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски

І Увод:
Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написването на цикъла “Зимни Вечери” в България са се заменили ценностите на рода, майката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни.
ІІ Теза:
М1: Чрез з”Зимни вечери” христо Смирненски Показва как едността, безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния работнически квъртал.
М2: Жените, децата и старците , най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на І-та световна война .
М3: Образът на бедния работнически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.
М4: Веселбата е немислима, там където им само тъга, плач и смърт
М5: Скръбта и тягостната обстановка се носят като зараза- бързо и сигурно.

ІІІ Доказателствена част
М1: Чрез з”Зимни вечери” христо Смирненски Показва как едността, безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния работнически квъртал.
1 Разсъждения 2. Доказателства
Целият квартал е в очакване на нещо тагично






Тъга скръб, мрачно тягостно нсатроение






Цялото население е обзето от тези чувства “Като черна гробница и тази вечер пуст и мрачен е градът”-определяйки града като черна гробница , Смирненски поставя основната тема и определя един от нюанските в “Зимни вечери”
“глъхнат сградите, зловещо гледа всяка” “оскрежената топола- призрак сякаш” “мълком гаснеща от скръб”-природата и заобикалящите сгради допълват усещането


“Вървя край смълчаните хижи”- чрез тази ментонимия авторът внушава, че чувствата не са единични, а това е всеобщ проблем

Извод 1: В цикъла “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки
Преходно изречение: Като истинска зараза се носят скръбта и тъгата, превземайки най често сърцата на децата, жените и старците.


М2: Жените, децата и старците , най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на І-та световна война .
Няма нищо по-лошо от гледката на безнадежността в очите на детето

Бащата, който би трябвало да е патриарха в семейството, да дава надежда и мъдри слова, сега е в пълно противоречие с родовите ценности

Щом бащата е изпаднал в безразличие, какво остава за децата и жените. Те са описани в авторовото море от отрицателни емоции. “Но ето къщурка позната в прозореца моминсо лице”



‘Завърнал се вкъщи безхлебен, пиян пак бащата ругай”- Обезличен, без право на друг избор, бащата приема съдбата си и дави мъката си в алкохол.
“Децата пищят и се молят, а вънка привела глава, сред своята скръб и неволя, жена проридава едва”
Извод 2: Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи.
Преходно изречение: като най-тежък за преживяване сезон, зимата хвърля своя отпечатък върху живота на хората.


М3: Образът на бедния работнически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.
Чрез описанието на зимата Смирненски обогатява цветовата картина в текста.





Снегът и зимата скриват всички други цветове и точно като трудните времена карат хората да оставят в душите си само мъка.

“Чертала е бялата зима неземни сребристи цветя”
“Спускат се змийки от лед”
“Оскрежената топола”
“И в мъглата жълто-пепелява”


“Като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг”
“Синкави и жълти алени снопчета пламък трептят в огнен блясък запалени черни ковачи коват”




Извод 3: В “Зимни вечери” Смирненски създава картина изградена от три цвята: черно, бяло и жълто, сякаш хората се борят за своя живот.

Преходно изречение: Цветовата обагреност води само до мисълта за смъртта

М4: Веселбата е немислима, там където им само тъга, плач и смърт
Авторът отново акцентира на основните идеи на “Зимни вечери”



Използването на реторични въпроси засилва усещането за трагизъм и невъзможността за други чувства. “БРатя мои, бедно мия братя”- чрез това попворерние Смирненски показваобщата съдба на хората.

“Пак ли са старите цигани?
Пак ли по тъмно коват?”


Извод 4: Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано.

Преходно изречение: Авторът обобщава основната идея в цикъла “Зимни вечери”
М5: Скръбта и тягостната обстановка се носят като зараза- бързо и сигурно.

Авторът повтаря тази метонимя като показва колко вайно е значението и

ОТново децата с атук важна част от населението, бъдещаето, което сега расте със скръб. “И пак край смълчаните хижи вървя в бледосиня мъгла”

“стоят две деца и треперят и дреме в очите им скръб”


Извод 5 : Това е съдбата надвиснала над БЪЛгария- скръб, мъка , тъга и мизерия.
ІV Заключение:

Извод 1: В цикъла “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки.
Извод 2: Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи.
Извод 3: В “Зимни вечери” Смирненски създава картина изградена от три цвята: черно, бяло и жълто, сякаш хората се борят за своя живот.
Извод 4: Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано.
Извод 5 : Това е съдбата надвиснала над БЪЛгария- скръб, мъка , тъга и мизерия.

[huligankata]

Как е разкрито социалното страдание в “Зимни вечери” от Христо Смирненски
/лис/

В цикъла “Зимни вечери” Смирненски създава галерия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лирическите герои, стават важни за емоционалния и естетически опит на много поколения читатели.
Атмосферата, която авторът създава в творбата си е тревожна и напрегната, предвещаваща нещо лошо. Пустота, мрак, призрачност и скръб са основните характеристики на градското пространство.
Смирненски разкрива социалното страдание на своите герои като описва техния живот. Всекидневието им е изпълнено със скръб и много трудности.
Разхождайки се из покрайнините на града, авторът вижда живот изпълнен с мизерия, беднотия и грижи, които сякаш нямат край.
и вечната бедност и грижа
ме гледат праз мътни стъкла.
Но има неща, които се противопоставят на тъгата и мрака. Това са песните на старите цигани и пламъците на огъня, горящ в една сгушена барака.
Въпреки тъжното си горене, музиката прекъсва дълбокия сън на нощта.
Трепна цигулка разплакана
сепна тя зимния сън
мигом след нея, нечакано,
хукнаха звън подир звън.
Огънят, който може да се приеме като символ на живота, проблясва и угасва в мрака, тъй както душата. Както всеки пламък е с различен цвят, така и всеки живот е различен, както всеки ковач кове желязото по различен начин, така и всеки човек живее по различен начин.
Синкави, жълти и алени
снопчета пламък трептят
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.
Мъглата, която се явява в почти всички стихове, страданието, мъката и пустотата. Всеки звук в тъмното е заглушен от нея.
А навън мъглата гъста тегне
влачи своя плащ злокобно сив
и всуе се мъчи да пробегне
остър писък на локомотив
но само един единствен, тежкия звън известяващ настъпването на полунощ, се разпръсква из града. Този звук е предвестник на смъртта. Едно младо момиче си отива покосено от жълтата гостенка, която е оставила своите следи по ръцете му.
Сред стаята ковчег положен,
а в него- моминско лице,
и жълти скръстени ръце
у дъсченото черно ложе.

[huligankata]

Жертвени фигури на страданието в поемата на Христо Смирненски-“Зимни Вечери”
Литературно-интерпретативно съчинение



Цикълът “Зимни вечери е сред най-големите поетически постижения на Смирненски.В стилистично отношение той е сруктуриран с рядко майсторство,като тук особено изразително самата форма(редуването на два основни типа изказ)излъчва художествени значения.Освен че “Зимни вечери”е творчески връх в лириката на Христо Смирненски,в него виртуозът на мерената реч и на благозвучното слово достига завидно единство между мисъл и чувство,изобразителност и изразителност,физическо и психологическо състояние на своите герои,външна и вътрешна атмосфера,лирически обект и субект.
За жанровата специфика на “ Зимни вечери” в литературната наука съществуват две понятия-цикъл и поема.И двете са еднакво убедителни и задълбочено основани.Всяка от седемте части може да съществува самостоятелно като художествено завършена цялост.Това е достатъчно основание творбата да се определи като поетичен цикъл.От друга страна-тематичното единство и присъсвието на лирическия “аз” обединяват детайлите на мозайката в разказ за жестоките фигури на страданието в града.Някъде в надтекстуалните сцепления на текста се оформя единното смислово и емоционално,интонационно звучене на творбата и отделните и части се възприемат като фрагменти от завършена поема.
Символният смисъл на студ и смърт е заложен още в заглавието “Зимни вечери”.В самото начало са поставени и основните чувства на творбата-безнадежност,отчаяние,студ ,самота,тъга.Тия мрачни и тягосни настроения се превръщат в конкретна и зрима представа още в първото двустишие:
Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът
Алитерацията на “р” в повечето от значещите думи усилва чувството на обреченост.Сякаш ръмженето на някакъв незнаен звяр ни посреща в предверието на това царство на хаоса.А поетът както Дантевия Вергилий,ще ни поведе през страшните кръгове на ада,за да видим и ние през неговите очи мъките на градската беднота.
Великолепният звукопис продължава и във второто двустишие:
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят
Пълната липса на “р” само подчертава скрития смисъл от засилената му употреба в началото.Вместо него сега читателят възприема едновременно и със съзнанието и със слуха си тия призрачно отдалечаващи се стъпки.В мрака на този полуреален свят бавно изчезва звукът и движението замира.
Втората строфа доуточнява детайлите на пейзажа и усилва усещането за присъствието на злото:
Глъхнат сградите,зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола-призрак сякаш-
в сивата мъгла стърчи


Глаголите не назовават действия,а състояния.Метафорите и сравненията не се нуждаят от усилия,за да бъдат разгадани.Странна и злокобна е метаморфозата на сградите-нещо демонично има в погледа на техните “ жълти стъклени очи”.Те са навсякъде-живи и зловещо дебнещи.Смирненски е намерил силно въздействащ поетичен образ на тополата.Тайствено и нереално като привидение-“призрак сякаш”,самотно то стърчи в “сивата мъгла”.Вледена,тополата вече не е онзи многозначен символ-“дървото на живота”.Тя би могла да присъства в текста и като фигура на страданието-нейните листа са толкова чувствителни,че потрепват и при най-слабия повей.Но оскрежена,тополата вече не може да оплаква страданията на невинните.Тук тя по-скоро символизира вечната замръзналост на света-безжизненост излъчват нейните клони.Появила се е и мъглата, “сивата мъгла”-вездесъща,плътна и безплътна едновременно.Тя постепенно се изпълва с някакво неясно още съдържание,чийто смисъл е много по-обхватен от известните ни символни значения.
Леден студ е сковал и “изопнатте жици”,които доизграждат иреалната картина,като “странни струни са изопнатите жици,посребрени…”Зловещ е техният студен звън и сякаш се чува и в звукоиса на съчетанията на сонорните “р” и “н”.
Внушеното от самото начало мрачно и тягостно чувство достига в своя апогей в следващото двустишие.Повторенията на “глъхнат”-“глух” и “зъл”-“зловещ” се допълват от неясния “вопъл” и за пореден път въвеждат странното предчувствие за зло,което дебне в безмълвието на мрака и студа.
В последната строфа няма хора,нито дори звук и движение.Всичко е замръзнало.Даже нежното нощно светило,възпято в народните ни песни като ясен месец,сега е “младата луна”,която гасне,обсебена от скръбта.Тънкият “огнен сърп”търси своя път и няма нежда за изход.
Единствено мъглата остава нед света,за да угаси и последния лъч светлина.
Във втория поетичен фрагмент Христо Смирненски открито заявява своето присъствие: “Вървя край смълчаните хижи”.Около него не са вече зловещите сгради “с жълти стъклени очи”, а “смълчаните хижи”.Не е в центъра на големия град,а в бедняшките покрайнини,където са събрани жестоките фигури на страданието.
Вездесъща и потискаща,мъглата е погълнала света.Мрачно и тягостно настроение излъчва картината и няма изход от страшните бездни на “бедност и грижа”.Те са “вечни” в този несправедлив свят.В контраст с ярката светлина от ония “жълти стъклени очи” на каменните сгради сега стъклата са “мътни”.И хижите гледат,но не “зловещо”,а с поглед през сълзи.
Но основният персонаж на интериорната картина във втората част на цикала не е мъглата,а –бащата.Той е въведен с реални социални белези,но с гласови характеристики(“пияни слова” и ругатни),които контрастират на представата за обич и грижовност.Социалната заостреност на образа обяснява,но не оправдава грубостта.Чрез силната си обоснованост в изречението посредством тире и чрез инверсионалната си позиция епитетът “безхлебен” получава логическо ударение на фразата,за да подчертае най-страшното несъответствие:бащата,приз ван да осигури насъщния хляб на семейството го е лишил от него.Рухнала е хармонията на родовия космос,така характерна за българското семейство през Възраждането.Но неведоми за съзнанието на обикновения човечец зли стихии са разрушили порядъка.Останалото е непоносимо страдание.В доказателство на това се явява и плачът,който дифузира от част я част и определя елегизма им:
Децата пищят и се молят,
а вънка,привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва


В цитираните стихове писъкът,молитвата и риданието стават градивни елементи на страданието.
Непосредствено след тази,идва картината с “черните ковачи”.Темата за старите цигани внася и нов ритъм-амфибрахият от предходната част е даменен от дактил,а преходът към стихотворен размер с ударена първа сричка носи отривисто звучене.
Двете картини са едновременно свързани и разделени.Въпреки самостоятелността на сцените втората сякаш се “улавя” за първата,тъй като песните на “скрита тъга”прозвучават като отклик на женския плач от предходната част:
Сякаш плачът и дочули са
сякаш са ехо в снега-
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга
Песенното начало градира в мотива за “цигулка разплакана”,за да достигне кулминацията си в звъна на ковашките чукове.Така скръбното униние и отчаяние от предходната част постепенно е заменено от романтически атрактивния образ на старите цигани.Екзотизмът,с който образът се свързва в своя романтически контекст,при Смирненски е съхранен.Въпреки цялостния отчаян дух на цикъла циганите периодично се появяват в него,внасяйки една красива динамика-техният труд изглежда повече мистичен,вълнуващ,отколкот о робски и мъчителен.Затова и образът на черните ковачи на фона на “синкави,жълти и алени/снопчета пламък”е своеобразна антитеза на скръбта в “Зимни вечери”.
Следва завръщане към мъглата-образ,съпътстващ темата за тъжната бедност от самото начало.С цветовата си неопределеност и тягостното си внушение той е въведен като контрапункт на ковачите с техните ярки цветове и отривисти движения.Контрастът е подчертан от противопоставителния съюз “а” в началото на частта: “А навън мъглата гъста тегне…”От тази мъгла изникват “слепият старик” и детето.Обобщителното риторично обръщение:
Братя мои,бедни мои братя-
пленници на орис вечна,зла-
ледено тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла.
идва да разбули метафората на мъглата-да я превърне в алегория,казвайки,че това всъщност е безрадостният живот на бедните.
Подобни образни паралелизми имат ключово значение за текста-те движат по свой начин сюжета му.Аналогичен пример са топящите се ледени цветя,видени в един план с умиращото момиче,като признакът “кратка красота” по инерция се отнася и за двата образа.
Финалната седма част синтезира поетические подходи и внушения от предходните части.Лирическият автор отново попада в полезрението-той върви край “смълчаните хижи”,а сцената с двете деца,оставили чувалчетата,които мъкнат в полумрака,за да погледат снежинките,концентрира огорчението на текста в мрачна яснота:
А бликат снежинки сребристи,
прелитат,блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал
Така в последната строфа чрез метафората за жестоките фигури на страданието,в красивата “символистична” смътност се врязва големият реалистичен извод,назрявал в хода на целия цикъл.


Така цикълът на Христо Смирненски “Зимни вечери” има обобщаващ характер.В него авторът не само изрежда епизоди на обреченост в различни картини,но и проследява част от монотонния,жесток живот на бедните,които се превръщат въвфигури на страданието.

[huligankata]

Надявам се съм помогнала до някъде ;)

[BaBy_bS]

Много ти благодаря,ти си първата,която някога ми е помагало,Много мерси,наистина.Със сигурност ще ми помогнат,просто ще си отделя най-важното и ще го напиша,и науча.Много благодаря,мила :-)