JustOneBoy
11-18-2008, 11:27
Имам спешна нужда от помощ...ако някой може да ми предостави съчинение разсъжение на: Тема номер 1 "Рамадан между дълга към рода и дълга към сърцето" и Тема номер 2 "Рамадан между любовта и отмъщението (омразата) " Много ми трябват за днес. Благодаря предварително ;) !
Дългът към рода и дългът към сърцето
есе
Дългът към рода не може да убие дългът към сърцето.В разказа “Дервишово семе” авторът ни прави свидетели на такава ситуация.Главният герой,Рамадан,остава верен на родовите закони,но в сърцето му все още гори пламъкът на истинската любов.
Нуждата от запазване и продължение на рода води до необмислено бързо обвързване на две деца в брак по сметка.Законът на рода е изпълнен ,но не съвсем.Макар младите Рамадан и Силвина да са се обикнали,те са още незрели и не могат да създадат поколиние.Оттук започва тяхната драма.
Въпреки голямата мъка,Рамадан успява да преодолее жаждата за отмъщение,заради откраднатата Силвина.Възпитан според строгите родови закони,той не смее да ги пристъпи.Изпълнява дълга си като се оженва е продължава рода.
Истинската любов не угасва през годините,колкото и много да са те.Тя устоява на всички изпитания.Макар ежедневно да вижда Силвина в двора на най-големия си враг,Рамадан не я намразва.Любовта му продължава да гори със същия ярък пламък,както в началото.По този начин у него се разгаря и жаждата за отмъщение,но дългът към сърцето не може да бъде причина да се нарушат общочовешките закони “не убивай”.Доказателство за това са и думите на Силвина:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”.
Има ли конфликт между понятията “дълг към рода” и “дълг към сърцето”?Може ли те да бъдат съвместими едно с друго?В много случаи това е напълно естествено и нормално.В разказа “Дервишово семе” обаче,това не е така.Любовта на героите остава невъзможна в продължение на 40 дълги и мъчителни години,през които те добродетелно спазват и изпълняват повелите на родовите закони.В края ня разказа,когато Рамадан и Силвина са готови да се отдадат на дълга към сърцата си,те отново са на кръстопът.Вярата в общочовешките закони,отговорността и дълга към рода не им позволяват да изпълнят своя дълг към сърцето.
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Дългът към рода срещу дълга към сърцето
Есе
Кръстопът.Целият смислен живот на всяко човешко същество е изпълнен с безброй дилеми.Няма прав път,който ще ни изведе до “храмът” т.е. до вечната хармония и щастие.Този път се състои от много криволичещи пътеки и сложни кръстовища.Често човек се пита-“Наляво или надясно”,”нагоре или надолу?”.Решенията са трудни,понякога непосилни,сърцето и разуът са в непрекъсната борба.От надделяването на едното или другото зависи целлият ни житейски път.Най-доброто е хармонията между двете,между разум и чувства,но постигането й е крайно трудно.Хармонията в човешкия път е най-голямото,но трудно съвършенство към което се стремим.За съжаление трудно успяваме да го докоснем.Стремежът на всеки човешки индивид(съзнателно или не) е хармонията между него и природата и между отделните му себеподобни.
В един от “Диви разкази” на Хайтов-“Дервишово семе” е представен проблемът от взаимоотношенията между рода и отделния индивид като част от него.Там ролята на индивида е нищожна.Преобладава диктата на рода,койтоизисква,задължав а....Представител на патриархалното общество в разказа е дядото на Рамадан.Той решава съдбата на внука си,той съветва под формата на заповеди,той направлява с твърда ръка и изисква продължение на рода.От поколение нему е внушено,че дервишовото семе не трябва да изчезне.Това е единствената ценностна система на стария човек-запазване на рода.Без детайли и компромиси.Той не признава правото на Рамадан да избира и обича.
В разказа емоционално е представена постепенно зареждащата се и разрастваща любов на Рамадан и Силвина.Първична и в началото неосъзната.Силвина е избрана от дядото за да продължи рода.Единствено.Липсват сантиментите,че внукът има право на избор и любов.Времена,общества,хор ,нрави.......Нищо лошо в запазването на родовите традиции,напротив-родовата “душа” трябва да се поддържа жива.Но къде е тук свободната воля на индивида-брънката от родовата верига?Модерният човек се различава от героите в “Дервишово семе”.Той осъзнава,че има право на това и защитава своето право.Ето го кръстопътя.Родът-символ на разум или свободен избор на сърцето?Рамадан и Силвина се обичат,но не могат и да помислят,че могат да се изправят срещу родовете си.При тях родовата традиция е ярем.Любовта е скрита дълбоко в сърцето.Пасивна е.Тя не отстоява своето изконно право на избор и пълно изживяване.Това носи страдание на Хайтовите герои.А така ли трябва да бъде?Те са на кръстопът,но посоката по която ще тръгнат,е сочена от старейшината на рода,а не е техен избор.Изключително патриархално!
-------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------
-----------------------------------------------------
Героите на разказа „Дервишово семе между любовта и омразата
Интерпретативно съчинение
Сборникът "Диви Разкази" от Н.Хайтов заема трайно място в българската литература. Чрез този сборник и останалите си разкази, писателят успява да засели с колоритни художествени образи автентичният и все още непроменен напълно от събремието геогравси район - Родопи. Изграждайки ги в своя среда, както и извън нея авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност, но въпреки това те успяват да запазят родопската си автентичност.
Разказът "Дервишово семе", станал безспорен хит в нашата литература, разгръща един от най-често срещаните проблеми на младите хора - темата на любовта следвана нептлъчно от омразата. Тук обаче се намесват родовите традиции и родовият морал. Героите в разказа сазадължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта. Една от причините, които правят разказа още по уникален, е неповторимият главен герой Рамадан и сложно разплетимият житейси възел в душата му.
Главният герой, който едновременно с това е и разказвач, се изповядва пред неизвестен събеседник назован само с "агов", е сякаш изповед пред самата му същност. Погледът му е насочен предимно към зараждащото се действие в душата му, а именно зараждането на любовта и омразата - един от основните конфликти в разказа. Всъщност героят се изявявва като личност с ярък характер и огромна вътрешна сила, но едновременно с това и в неговата душа се зараждат лоши помисли и той има своите хрехове - главният герой не е представен от автора като светец. Той го е описал такъв какъвто е, с плюсовете и минусите на характера му. Героят започва разказа си със заплитането на един типичен за родовото време "възел", младото дете осиротява и остава да живее с баба си и дядо си. дядото като глава на семейството вижда единствената възможност за продължаването на рода - внука си Рамадан. Възелът в рамадановия живот се заплита още от раждането му. Липсващите части от рода на Дервишови поражда и първия проблем - ранната сватба. Вторият породен проблем вследствие на първия е инициацията. Традициите повеляват младите да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как може едно момче да изпълни мъжките задължения? Макар да не го осъзнават Рамадан и Силвина не изпълняват строгите съпружески задължения, които наистина ги правят мъж и жена, но за сметка на това, у тях се поражда духовната връзка в едно семейство - любовта. Тази любов "навива" сърцата им и ги прави едно цяло. От този ден нататък Силвина запълва празнотата която е съществувала преди в къщата. Когато тя започва да върши къщната работа и да гледа бабата, чиято дясна ръка е вдървена къщата грейва от различните билки и чистотата, характеризираща образа, но и личността на Силвина. Рамадан всъщност е обсебен от любовта на момичето. Той неможе да си представи живота без нея, но както сам казва "никой не е и мисли, че под водата може да има скала, гемията да ни закачи и да я направи парам-парчета".
След това механично навиване на сърцата им, и след като те бъдат дръпнати, между тях остава зейнала рана, защото както всеки знае човек е роден за да даде и получи любов. След отвличането на Силвина момчето усеща празнота и тъмнина в душата си - "като се върнахме вечерта вкъщи заварихме празна, тъмна къща без невяста". Оттогава животът на Рамадан е раздвоен: едната част е щастлива - краткият, но пълноценен живот със Силвина и нещастна - обхващаща повече от четиридесет години през които той трябва да гледа любовта на живота си в ръцете на пропадналия Руфат. И в двете половини от живота си обаче Рамадан остава верен спътник на любовта. Точно тази любов го принуждава да гледа семейният живот на любимата си и на най-големия си враг през всичките тези години. "По едно време я измислих: стъмнеше ли се - качвах се на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови". Всичко това засилва омразата към Руфат и прави отмъщението на Рамадан още по неизбежно. Едновременно с това обаче това удържа гнева му, защото това му дава възможност да вижда Силвина колкото и далеч физически да е тя. Въпреки всичко минутите прекарани всяка вечер за комина през всичките тези години, са мъчителни за героя и го разяждат отвътре, единственото с което той се утешава е злобата към Руфат и момента в който ще му отмъсти – „триста пъти съм го треал и съживявал”.
Първата причина за отлагането на отмъщението на Рамадан е бащината отговорност.Втората причина е затворът. В действителност той не се притеснява от самото място, а от това, че „в затвора няма дупчица да има към Силвина”, а героят не би понесъл това. Изведнъж обаче животът му се променя коренно, след като Руфат се разболява и остава безпомощен единствено в ръцете на една жена. Рамадан има избор – той може да запази родовите ценности и да отмъсти на Руфат или да помага на Силвина в фрижите за собствения си душманин. На това кръстопътче тъпче и незнае на къде да продължи, но и в двата случая болката в душата му няма да стихне.
Авторът оставя този „възел” неразплетен, защото в този случай най-важното не е дали двамата герои отново ще бъдат заедно, а че духовно двамата герои винаги са си принадлежали, още от началото когато се е „навивала” чистата им и невинна още детска любов, до края докато Рамадан не реши по кой път да поеме. Това е осъществената духовна връзка допустима в сверата на хуманизма.
lenito_sf
11-18-2008, 13:22
dobri razsajdeniq sa ti dali no i az da ne se mina :D
Отмъщението, любовта и отговорността пред рода
(Дервишово семе)
В разказа “Дервишово семе” Николай Хайтов разкрива живота на един младеж, зависещ от родовите ценности и белязан от истинската любов.
Омразата изпълва сърцето на главния герой Рамадан, когато научава, че са му отнели Силвина. Отмъщението е единственото нещо, което го крепи през целия му живот.Любовта, която се ражда между двамата, е толкова силна, чиста и непокварена, че побеждава дори омразата. Въвлечен в тази душевна драма, Рамадан не забравя и отговорността пред рода.
Омразата изпълва сърцето на главния герой Рамадан, когато научава, че са му отнели Силвина. Отмъщението е единственото нещо, което го крепи през целия му живот.Рамадан желае отмъщението не само защото му е накърнена гордостта, но и защото той не престава да обича Силвина. Чувствата, които е изпитал, повествователят изразява динамично:
И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи.Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам. Сетне и това не одобрявах: с ножа щеше малко да се мъчи и замислях нова мъка – да го душа бавно , на почивки, но разбирах, че като го пипна, няма вече да го пусна, затова и от душенето се отказвах и намирах нови мъки.
Сега самият Рамадан, без да осъзнава, се превръща в същия “звяр”, който му е отнел любовта. След години нещата се променят. Руфат ревнува съпругата си и дори я следи. Той е взел насила Силвина от Рамадан и се бои, че когато я няма предишната му власт, тя доброволно ще се върне при първия си съпруг. Съдбата сама наказва Руфат за постъпката му: “И на Руфатя, види се, не му е било лесно всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слана...”.Омразата към Руфат замъглява разсъдъка на главния герой, който е готов да стигне и до убийство.
Любовта, която се ражда между двамата непознати, е толкова силна, чиста и непокварена, че побеждава дори омразата. Съдбата е решила да събере двама млади, които се срещат едва през първата брачна нощ и да възникне между тях любовта. Загубил веднъж Силвина , Рамадан много пъти мечтае да си я върне. Любовта му към нея е толкова силна, че той е готов за нея да се превърне от “звяр” в човек.Искрената й молба стига до сърцето му: “Ако той беше звяр, не ставай и ти!”. Рамадан преодолява собственото си нещастие и мъка и желанието си да убие Руфат, за а бъде близо до Силвина: “Ако я видя – смъкна и отрова, и умора (...)отмалявах и отлагах.”
Любовта между Рамадан и Силвина започва от срещата им през първата брачна нощ. Любов струи от описанието, което той й дава: “Мислех, че ми е докарал стар бубайко някое женище, а видех (...) ей такива!” Постепенно любовта става по-силна и по-чиста – това е любов на духовно равнище: “Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато (...) отскубнаха ми го заедно с корена.”
Любовта на повествователя е толкова силна и дълготрайна, че той е готов да се грижи за Руфат, за да е добре Силвина: “Бода си очите, трепя си ръцете да сека (...) четиридесет години ме е държал ту в огън, ту в лед!”.Рамадан е достигнал най-високата точка на духовното си развитие – помага на врага си, на този, който го дели от най-скъпото за него същество- Силвина. Главният герой е готов на много жертви, за да бъде с любимата си, дори да не спази родовите традиции: “Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида, но между нея и мене (...) Руфат, лежи, не мърда.” Между Рамадан и Силвина разцъфва една красива и силна любов, преодоляла изпитанията на времето, омразата и рода.
Въвлечен в тази душевна драма, Рамадан не забравя и отговорността пред рода. Загубил Силвина , той се жени за друга, за да изпълни родовите традиции. Женитбата му не оскърбява любовта към Силвина, която е на духовно равнище. Рамадан цял живот изпълнява родовите повели, макар и да не се е примирявал и съгласявал с тях. Повторната му женитба е в името на благото на рода и оцеляването му.Рамадан цял живот се е подчинявал на родовите повели и ги е нарушил само през първата брачна нощ, когато не изпълнява заръката на дядо си: “Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!”
Неизпълнението на родовита традиции довежда до раздялата на Рамадан и Силвина. Но те не престават да се обичат – напротив любовта им става по-чиста и се извисява на духовно равнище. Разделен от любимата си, главният герой е готов да наруши родовите традиции и да се събере със Силвина.
Омразата към Руфатя замъглява разсъдъка на главния герой, който е готов да стигне и до убийство. Между Рамадан и Силвина разцъфва една красива и силна любов, преодоляла изпитанията на времето, омразата и рода. Разделен от любимата си, главният герой е готов да наруши родовите традиции и да се събере със Силвина.
dano ti svarshi rabota sory za latinicata ma ne moga neshto da bsi oprava ezika :(