философия

[PerfectByNature]

ето няколко теми на една от които трябва да пиша есе , моля ако някой има някаква идея или коментар да пише независимо какви понеже така и така нищо не ми идва на ум....
1.Да философстваш означава да си на път.
2.Болката и интереса към живота.
3.Ако ви предлагат магичен елексир за забрава на проблемите и тревогите,бихте ли го изпили?
4.Какво съчинение бихте избрали,ако сте осъдени на смърт:развлекателен роман,библията или философско съчинение?
5.Защо хората дават охотно милостиня на просяците и сакатите,но не и на философите?

успеь !!! :(

[RiseGirl]

Болката и интереса към живота
Животът е лабиринт, в който се сблъскваме с различни препятствия. Препятствията ни поставят изпитания или ни принуждават да правим жертви за да продължим по пътя си напред.
Здравето е най-важното нещо в живота на всяко едно живо същество. Поради своята ценност и стойност, здравето не може да бъде купувано и продавано, като повечето неща в нашето ежедневие. Когато човек е болен той забелязва промени в организма си, но когато е здрав това не му прави впечатление.
На свой ред идват и болестите. Те всъщност са изпитания за човечеството, а също така и начин здравето да бъде възприето, като нещо изключително важно, което трябва да бъде пазено. Защото хората започват да се грижат за нещо, едва когато то е счупено или загубено, тъй като чак тогава осъзнават неговата стойност. Най-ценностното в живия свят е здравето и не бива да чакаме да ни бъде изпратена чума, която има силата да разруши цял град, за да се осъзнаем.
Поредното изпитание в живота е начина на самосъздаване на личността. В зависимост от психиката и влиянието на околните, върху човека, в живота има спадове и подеми.
Преди Робинзон Крузо да се озове на самотния остров той бил нормален човек като всички останали, но не знаел как да се справя с трудностите. Попадайки на острова, той научил какъв всъщност е живота, с цената на много болка и страдания. Всеки сам трябва да осъзнае себе си преди да кара други да го правят. Знаеш ли какъв си всъщност и не забравяш ли това, то можеш да продължиш по пътя без страх от миналото.
Рано или късно във всеки живот навлизат децата. Те са продължение на рода и съществуването им ни дава да разберем, че не сме живели напразно и ще има кой да продължи започнатото от нас. Точно факта, че родителя иска най-доброто за детето си, че дори и повече от това, което той самия е постигнал в своя живот, обяснява неговата жертвоготовност.
На свой ред идват и парите, без които едва ли бихме могли да преживяваме в днешно време. Въпреки че с тях можем да си купим хляб, вода, топлина и светлина, те нямат силата да купят човешкото здраве, щастие и уважението на околните.
Можеш да събираш пари цял живот, да търпиш лишения, за да си купиш един шинел. Но накрая жертвата, която ще се наложи да даде човек, никак няма да е малка и няма да може да бъде сравнена с нищо друго. Защото човешкия живот не може да бъде сравнен с нищо толкова ценно. Единственото нещо, което трябва да притежава човек е здравето, всичко останало е постижимо.
Пътят на живота може да бъде много лесен. Неравностите са просто изпитания, пред които трябва да се изправяме дори с цената на жертва. Не бива да се оставяме течението да ни отнесе, трябва да изплуваме, защото оставим ли се – ние сме слаби.