View Full Version : Моят гняв
titin4eto
11-19-2008, 22:30
Пиша това, защото повече не издържам-този гняв се пропива в мене вече 3та година и реших да си излея чувствата си. Да видя какви ще са мненията и дали има някой, който ме разбира...
Яд ме е, че съм в този шибан, тъп клас! Яд ме е, че съм с тази дебелана, откачалка, идиотка с високо самочувствие; яд ме е, че съм с тези откачалки, които смятат мен за откачалка; яд ме е, че съм с тези идиотки, които се смятат за нещо повече от мен. Яд ме е, че съм с тези шибани момчета!! Но най ме е яд, че съм с дебеланата! Писна ми!! Гневна съм! Яд ме е за това, че тези години би трябвало да са най-хубавите в живота ми, а НЕ са!!! Не са!!! Защо не отидох в "А" клас - ако не друго, то поне щях да науча шибания език, м*** м* д***а!!! А сега и нищо не знам!!! Яд ме е че съм нещастна; че искам да се върна в миналото! Яд ме е и за това, че трябва да се правя на щастлива!!! Яд ме е и за това, че не се пробвах за по-високото ниво, когато възможностите ми го позволяваха!!! Яд ме е, че имах възможност, от която не се възползвах! Яд ме е, че послушах майка си, а не ПОМИСЛИХ МАЛКО! Яд ме е че отидох там, където са под нивото ми! Яд ме е, че това ми беше основата и аз я осрах, осрах я, ОСРАХ Я!!! На мен ли се е случило само това-съмнявам се, но всъщност не знам... Знам само че съм една нещастна, завистлива, безотговорна, безволева кучка! Ето това съм аз-в това се превърнах.
Не можеш вечно да стоиш на едно място обърната назад към миналото. Боли, а и нищо не се променя така.
Едва преди месец разбрах какво значи изразът "под нивото ми са". В гимназията не си харесвах класа, но не умея да се преструвам. Така е и сега. Попаднах в среда, в която повечето са по-елементарни отколкото някога съм си представяла, че може да бъде човек. Не издържах и прекъснах. Просто не си струва да се правиш на такъв, какъвто не си. Може би често биваш наранен, бидейки откровен и истински, но цената си струва пред това да водиш маскарада.
Само ти можеш да си помогнеш. Следва клише - слушай сърцето си! Излишно е да се злобиш, както и да се обграждаш с елементарни, не-по-вкуса-ти хора. Направи това, което ще те освободи и ще можеш отново да бъдеш себе си.
-----
бля-бля... като никога спя, та 2 не виждам...
zareji vsi4ko..az taka prava
Изпрати ми някакви контакти на лично съобщение.
Не можеш вечно да стоиш на едно място обърната назад към миналото. Боли, а и нищо не се променя така.
Едва преди месец разбрах какво значи изразът "под нивото ми са". В гимназията не си харесвах класа, но не умея да се преструвам. Така е и сега. Попаднах в среда, в която повечето са по-елементарни отколкото някога съм си представяла, че може да бъде човек. Не издържах и прекъснах. Просто не си струва да се правиш на такъв, какъвто не си. Може би често биваш наранен, бидейки откровен и истински, но цената си струва пред това да водиш маскарада.
Само ти можеш да си помогнеш. Следва клише - слушай сърцето си! Излишно е да се злобиш, както и да се обграждаш с елементарни, не-по-вкуса-ти хора. Направи това, което ще те освободи и ще можеш отново да бъдеш себе си.
-----
бля-бля... като никога спя, та 2 не виждам...
Правилно.
Адски добре те разбирам, но, за съжаление, не мога да ти помогна.
еми ако цял живот съжаляваш за миналато ,кога ще ти остане време за будещето .Език винаги моеш да научиш (частни уроци г/д за 1 година ше си с добро ниво).Вгледай се в бъдешето ,когато не мислиш за проблемите те изчезваат и мисли как да не повтаряш грешките си :)
zareji vsi4ko..az taka prava
тъпи емота ,най-лесно е да се откажеш :lol:
аз се чувствам подобно..много съжелявам за избора си..за това че не послушах себе си и затова че сгреших...винаги ще съжелявам за избора си и за това че не направих каквото исках и не следвах сърцето си..казват ти продължи напред но не мога толкова е трудно да го направя..постоянно си мисля ако бях...и наистина се чувствам много гадно и ужасно като видя грешките си..толкова са елементарни..можех да се справя но не ..не го направих и сега съжелявам за това което причиних на много хора които обичам и на себе си влючително.това не е по силите ми..и аз тая гняв и сама страдам от него..и аз послушах майка си не себе си..нищо не става без желание..как да се преструвам че искам нещо което не искам как?как да бъда щастлива като ми е толкова тежко..драматично така е..искам да се събудя от този кошмар в който живея..не знаех че има друг като мен..как да продължа напред как да не се връщам всеки ден назад в моето минало изпълнено с грешки..по силно е от мен..и боли за всичко за времето което трябва да е най-хубавото в живота ми а всъщност е непоносимо..и не мога да следвам себе си..и не изпълнявам желанията си и мечтите...а и обвинявам майка ми на която също и е тежко..и тя е съсипана и прекършена от трудностите в живота ..но не мога да спра не искам да продължавам така но просто не мога..отказвам се лесно такава съм..и съм страхлива и тъжна..знам че не мога да ти помогна но искам да помогна на тези които се чудят дали да следват себе си и дали избирам прявилният избор..бъдете себе си..отстояваите мечтите и веланията си и принципите си..бъдете верни на себе си..не се отказваите така лесно и ще сте щастливи..не се отказваите от мечтите си!
Човек не е застрахован от грешки дори и когато следва мечтите си. Аз примерно последвах мечтите си и заради лош късмет сега съм в клас пълен с идиоти, които все на мен се опират да им помагам. И от всичките елитни паралелки в даскалото, моято е може би с най-лоша репутация, но все пак не съжалявам за което и да е :) Станалото, станало. Вдигаш гордо глава и продължаваш напред без да ти пука за другите ;)
П.С. Ако толкова много съжаляваш за избора си, не е късно да започнеш да учиш и да се явиш на приравнителен изпит, за да следваш мечтите си :) Все пак те са нравственият идеал на човека :)
mArMaLaDkA
11-20-2008, 17:01
Изпрати ми някакви контакти на лично съобщение.
Е,т'ва е то да си форумен сваляч! 8-)
love_enrique
11-20-2008, 19:29
Пфффф колко ми е познато...Не бих използвала израза "Не са ми на нивото",но с хората от класа ми нямам нищо общо
Колкото и да ти е гадно,връщане назад няма... Просто не си заслужава да се ядосваш за нещо,което вече не може да се промени.Живей си живота и му се радвай, аз съм на тоя принцип :)
НЕможеш цял живот да стоиш на едно място,и да повтаряш,че примерно не ти харесва да си дебела.Като не ти харесва го промени.Тепърва живота е пред теб.Може сега да съжалявяш ,че не си влезла да учиш там,където сега искаш,но всеки прави грешен избор понякога.Но пък можеш да влезеш в ,който университет искаш,също така можеш да отслабнеш щом не се харесваш.А колкото до тези от класът ти....просто не им обръщай внимание и те ще спрат,защото ще изгубят интерес. Можеш да се обградиш с хора,които имате общи интереси,хора ,които харесваш,твой приятели.НЕ трябва да седиш и да се самосъжаляваш!!Действай,до ато не е станало прекалена късно.
titin4eto
11-21-2008, 19:05
Много благодаря на всички за коментарите. И аз си казвам да гледам напред и да продължавам, но просто понякога толкова ми се насъбира, че искам да се изкрещя с всички сили. Старая се да съм оптимистка, но не винаги се получава ;)
HeartOfRaven
11-21-2008, 20:34
Като отидеш в 5-ти клас ще ти е по-леко. :)
Много благодаря на всички за коментарите. И аз си казвам да гледам напред и да продължавам, но просто понякога толкова ми се насъбира, че искам да се изкрещя с всички сили. Старая се да съм оптимистка, но не винаги се получава ;)
Не е и нужно.;
Спадове има всеки човек в живота си, променливите настроения и депресиите в тийнейджърска възраст са факт.
Важното е да гледаш напред с усмивка!)
ПП:Нуждаеш ли се още мнения?
Много благодаря на всички за коментарите. И аз си казвам да гледам напред и да продължавам, но просто понякога толкова ми се насъбира, че искам да се изкрещя с всички сили. Старая се да съм оптимистка, но не винаги се получава ;)
Разбирам те напълно,защото и аз съм имала такива моменти :)
Всеки ги има...
И все пак късмет от мен :)
HeartOfRaven
11-22-2008, 16:44
Ходи на школа, за да научиш езика, който искаш и може и да се запознаеш с нови хора, почни спорт или танци, рисуване или каквото ти харева.
titin4eto
11-25-2008, 21:12
Благодаря на всички. и мисля, че вече няма да ми трябват повече мнения-тези ми стигат ;)
кофти наистина
съдба...
времето ще излекува лошите спомени.
verdjitO
11-26-2008, 19:02
ми премести се в друг клас 8-)