това не е конспект ,а развитата тема.прочети го и извади най-важното и готово.
"Бит и душевност" на героите в повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя"
Разказвачът в повестта "Преди да се родя" представя автобиографията си от особена гледна точка - "преди" собственото си раждане.И още този променен ракурс в заглавието подсказва,че ни предстои среща с миналото - среща смешна и тъжна,забавна и трагична,но истинска и неподправена,такава каквато може да сътвори само истинският живот.Ироничното обяснение,че автобиографията е отговор на "упреците" за знатния произход,едва ли може да подведе със своето добродушие запознатите с нравите от онова време.Именно родовото потекло в онези години (края на 60-те,когато е публикувана повестта) до голяма степен определя мястото на човека в обществото.Ценностната система на обществото,в което живее авторът,е формирана от принципите на равноправието,но в техния огрубен и материализиран вид.
В "Преди да се родя" разказвачът Ивайло Петров по-скоро търси,но не дава лесен отговор на вечния философски въпрос за отношението между битието и съзнанието.Битът и душевността на героите се намират в някакво ужасяващо равновесие,наподобяващо блатното спокойствие.Изключително трудно е да се определи дали скотския начин на живот е резултат от глупостта или пък душевните недъзи и пороци на селяните пораждат несъвършения им,ужасен бит.Иронията на автора би достигнала всички прибързани съждения за бита и душевността на селяните.Очевидно е обаче,че неговият поглед към патриархалното село не е романтичен и не възхвалява несъществуващи и отдавна забравени достойнства.
Домът в родовото общество е сакрална територия,защитена и защитаваща обитателите си.В повествованието обаче домът е белязан от глупостта на неговите обитатели и невероятната мръсотия,в която живеят.Къщата като най-важна и съществена част от бита на селянина носи и онази двойнственост,така характерна за морала му - пренебрежение към истината и реалността,но от друга страна и нескрит стремеж чрез лъжа да се представи в по-добра светлина пред другите,на чието мнение не държи особено.Ироничният и пародиен поглед на разказвача разкрива тази двуличност в бита,която се отразява и върху нравствеността на героите.
Иронията на автора с почти натуралистична точност пресъздава онази част от бита на семейството,която хората обаче не забелязват поради вродена леност и нехайство.Къщата е сравнена със землянка "ала Първата световна война",пред нея липсва само часовой със затъкнат щик на пушката.Снизходително звучи и констатацията,че външната архитектура не била видяна от майката поради дебелите преспи сняг. "Вътре землянката по приличаше на жилище,макар че бе вкопана доста дълбоко в земята." - споделя по-късните си впечатления разказвачът и прави очевидна разлика между семантиката на къща,дом и жилище.Къщата не е онова място,което привлича с топлотата си членовете на рода,напротив - те често са или напъждани,за "да не шляпат по чистото",или си намират работо по-далеч от "семейното огнище",за да не слушат постоянните и "мъдри" съвети на по-възрастните членове на рода. "Горният праг" е достатъчно нисък,та майката често си удря главата при влизане и тово дава повод на дядото да формуира една от любимите си мъдрости,установяващи реда в къщата: "полезно е за жените,за да си сабират ума,преди да влязат вкъщи". "Собата" може да се използва за почивка само в изключителни случаи,когато бременната Бера е паднала от диканята.Липсата на човешка загриженост и топлота,притискаща атмосферата на дома се допълва и от ниския таван,видян през погледа на новородения и освободен от предрасъдъците на рода малък човек - "гредите бяха изкорубени и ниски,боядисани със синка и отрупани с едри черни мухи".
Почистването на дома се налага,за да бъде заблудено "разузнаването" на противника.Къщата на бабата и дядото е толкова мръсна,че при подготовката за "визитата" на Каракачанката на бунището са изхвърлени "седем кофи боклук".Към интериора на "родното огнище" се прибавя описание и на измазания с говежди тор под,като че да се подчертае още по-силно скотския бит на семейството.Това е къщата,в която предстои да се роди разказвачът - тя очевидно е обиталище,считано за временно,в което са установени по някакъв странен начин притворни,неискрени,грубо материални отношения между обитателите й.
Още в първото изречение на повестта се садържа пренебрежение към ума на предците - "баща ми,като мнозина от нашия род е в силно противоречие с християнския морал,където да се почитат родителите е дълг и отговорност на всички.Бащата на разказвачът не поглежда майка си,защото или не я забелязва,или не иска да и обърне внимание,когато тя го известява за предстоящата му женитба.
Посещението на годежарката предизвиква "истинска революция в домашната хигиена" на рода,за да се представи той в престижна,но невярна светлина.Чистотата е смятана за проява на превзетост.Дядото,който си мие главата от Великден на Великден,преди да отиде на черква",е принуден от обстоятелствата да "падне на четири крака пред коритото".В едно изречение иронията на автора достига до смесване на високото и ниското - светият християнски празник и аналогията с животинския свят.Паническият ужас от водата и хигиената трябва да бъде преодолян "къде с молби,къде с бой".Женихът счита за достатъчно да "си изтърка ръцете със сняг и да ги избърше от ръкавите на антерията".Иронията на автора обяснява нежеланието на момъка със страха да не се удави в куритото "тъкмо преди най-значителното събитие в живота си".
Очевидно семейството живее в изолирания си свят и общуването с другите носи неудоволетворение от съобразяването с правила за хигиена,които не са част от бита на селянина,прекарващ повече време с животни и на полето,отколкото със себеподобните си.Въшките и бълхите са неотменен списък в делника и празника на дома,те са част от семейството.Идиличната пролетна картина на чистотата е пародирана чрез описание на любимото "върховно удоволствие" на бабата - да седне на припек и снаха и да я попощи;"Иначе всичко бе хубаво и дори поетично".Сравнението с "авгиевите обори",които майката по-късно разчиства в новото си семейство,потвърждава оценката за липсата на всякаква хигиена в къщата.Изтупани са и рогозките,на които спи семейството и на които предстой да си роди разказвачът.
Пространството на дома се допълва от стопанските постройки в двора на къщата.Там,според романтичните представи за живота на селянина,трябва да е чисто,красиво и подредено.Ироничният поглед на разказвачът ни представя няколко "окопа",водещи до "обора,кошарата и хамбара".Оборът е на "една стена" и там бащата чака с по-голямо нетърпение раждането на телето,отколкото появата на първото си чедо.Заобикаля собата,където лежи жена му преди раждането,и отива в обора,където наближава кравата да си отели.Върти се все около кравата,постила и прясно сено,храни я и съчувствено я гали по челото.Бъдещият баща не проявява внимание към майката,избягва да я среща и говори с нея,сякаш тя се готви да направи "нещо,оскърбяващо мъжкото му достойнство".В тази двойнственост на поведението при появата на живота има наистина патриархален срам от всичко,което е свързано с тайнството на живота,но и една непреднамерена глупост,упорито и ясно проявявана от героите.Пренебрежението към бъдещата майка е израз и на пренебрежението към раждането на нов човек в рода - дядото грухти "като стар нерез" и смята,че ще е по-добре майката "да се окоти през зимата,когато няма работа".Анималистичните сравнения изобилстват в повествованието,но не за да означат романтичната връзка между човека и природата,а за да разкрият оскотяването на селянина и превръщането му в същество,лишено от човешки емоции.Ироничният разказ за "спринта" на героя към белия свят подсказва,че появата на нов човек в рода по-скоро се свързва с появата на чифт нови работни ръце.Изпреварен от едно теле още на житейския старт,героя е предопределен да се включи в "паството" на Доко пъдаря и да пасе шилета и крави,както всички момчета на неговата възраст от селото.
Все пак домът в съзнанието на селянина е знак за зрелостта на стопанина си.След години,когато бащата на разказвача посещава строежа на жилището му в София,възкликва "Е,ти май взе да ставаш човек!".
Храната на семейството,както и целият му бит,също има две основни измерения - тайното,скрито интимното и онова,което трябва да бъде показано пред хората като знак за социално благополучие.Водени от разбирането,че "материалното благополучие винаги е било по-убедетелно пропагандно средство от словесното",героите от повестта на Ивайло Петров се стремят да излъжат изпратената от Могиларово съгледвачка и "професионална годежарка".
Хитростта на бабата и дядото ги подсеща да подготвят храна,каквато в техните представи е сигурен белег за богатство и охолство - "кокоша яхния с тънка баница".Замяната на делничното меню с празнично е осъществена,за да бъде измамен "добре законспириран шпионин" - Каракачанката.Но дори и тази лъжа е съпроводена с терзания,защото е разсипия и "лукс",който дядото никога няма да си прости.В представите на селяните скромността и възпитанието си доказват с престорена скромност и твърдение,че не си гладен,когато завариш домакините да обядват или вечерят.Фалшът обаче е само обичайно представяне,след което от "залче за хатър" бързо се стига и до здраво "наплюскване".Присъствието на чужди хора на трапезата поражда и съперничество,на всички им се досвидява като гледат как Каракачанката "потапя черните си пръсти в яхнията" и "унищожава баницата съвсем безогледно".Годежарката отнема "един голям празник" на децата и дълги години след това те си спомнят за нея с омраза: "Оная черната,дето изяде баницата и кокошката".Гостоприемството не е сред моралните добродетели на Ивайло-Петровите герои - с откровенна омраза дядото мисли за гостенката,че "стомахът и е пробит и храната изтича някъде изпод шарената и фуста".Нанесените "щети" от посещението на годежарката изглеждат непоправими,дори и да доведе "златна снаха",защото лакомията и потриса домакините.
Ежедневната храна на героите е оскъдна,еднообразна,какъвт о е и животът им - беден и монотонен.Още от първите страници се разнася аромата на "лучена чорба" и той сякаш съпътства делника на семейството,разнообразява понякога със "зелева чорба,поръсена с червен пипер" или "кокали от саздърма",които децата глозгат и шарят из къщата, "измацани от ушете до краката с овча лой...".В края на есента,сезон благодатен,когато се сабира реколтата от плодородната земя,дворищата се изпълват "с камари от дини пъпеши" и тогава настъпва онзи почти празник на утоляване на глада,в който "всичко живо - коне,волове,свине"(и най-вече децата) се трупа и "ръфа" кори.Авторовата ирония и сарказъм са смекчени от употребата на умалителни думи само по отношение на "ненаситните деца",които трудно примъкват "издутите си тумбачета" до постелите,заспиват веднага и още в първия си сън се напикават.
Дрехите на героите по своеобразен начин представят двойнственото отношение на селянина към света.От една страна,в делника си той е безкрайно небрежен и немарлив към облеклото,защото битът му изисква да е сред животните и на полето,защото голямата част от живота му протича в затвореното пространство но родовото общуване.Героите на Ивайло Петров са бедни и за тях дрехата не е вещ от първа необходимост.Тази тяхна позиция не може да бъде променена дори от предстоящото раждане на младенеца,който с горчив смях консатира след години: "Баща ми не се интересуваше от моето предстоящо раждане и не ми купи нито дрешки,нито детска количка."Дрехата в бита на селянина е по-скоро своеобразна "визитна картичка",знак за социалния и икономически статус на личността в обществото,начин да бъдат заблудени "другите" и да се представи желаното за реално.По нея се познават и успелите,и неудачниците,тя е мярката, "с която посрещат" непознатия и определят мястото му в обществото.Това е и основната причина героите в повестта на Ивайло Петров в най-решаващия момент в живота си да търсят смисала на преобличането,като в някакъв странен ритуал,като в някакъв карнавал на бедността,да предизвикат завистта на другите и да придобият по някакъв вълшебен начин не само ново самочувствие,но и несметно богатство.
Семейството е небрежно към облеклото в делника си - селяните не се интересуват какво точно ще облекат,когато ще бъдат видени само от най-близките си в затворения патриархален свят на рода.Дрехите,представени от разказвача не чрез етнографско описание на носии,а чрез художествени детайли,достатъчно красноречиво бележат бедността на героите.Детайлите в облеклото,представящи и душевността на героите,са някак подчертано достоверни,може би и за да означат внимателният поглед на разказвача към света,който го заобикаля.Младежът до шеснайсетата си година може "да си връзва самостоятелно потурите и да си бърше носа с ръкавите на антерията",както иронично отбелязва разказвачът.При първото посещение в Могиларово женихът не откъсва очи от "козинявите си цървули",а "калпака на тила" свидетелства за пренебрежението към мнението на околните и подчертава "бабаитското" отношение към живота.Описвайки облеклото на бъдещия годеник,авторът не скрива иронията си и към хигиенните навици на героя - "и бълхите в антерията му не стояха мирно".
Женският костюм е представен чрез употребата на "фуста" в многобройните и устойчеви словосъчетания,изразяващи отношението на мъжа към цялата женска природа в широката амплитуда от пренебрежението до истинската почит - мъжът не иска до бъде "жертва на една фуста";момата обича да бъде задиряна от момците, "приятно и бе да кокетничи с тях и да развява фустите си под носовете им";децата се крият зад "широката фуста" на майка си при опасност;в първата брачна нощ младоженецът губи повече от два часа,"докато се справи с безбройните фусти" на булката;Каракачанката, "навлечена с пъстри фусти и престилки",не може да заблуди никого,дори и децата.Разознавателната и мисия е разкрита и "контраразузнаването" предприема енергични противодействия.
Битът на селянина в повестта на Ивайло Петров "Преди да се родя" е изобразен реалистично,но в значителна степен се различава от съществуващите литературни традиции в творчеството на Иван Вазов,Елин Пелин,Йордан Йовков.Хуморът на автора е присъда за човешките слабости и пороци на предците,но и начин да открием и победим собствените си нравствени недъзи,които очевидно не могат да бъдат обяснени с промененото битие на хората от 21-ви век.