PDA

View Full Version : Трябват ми есета. Помощ!



s1ni7o0o0o
11-20-2008, 21:25
Трябват ми есета на следните теми "Талантът да имаш приятели" и " Доброто и лошото". Моляви помагайте есетата ми трябват запонеделник. Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[

nia711
11-20-2008, 21:40
о.О тва доброто и лошото и аз го имах да пиша =)

погледни това :)
ЕСЕ

Доброто и лошото....



Добро и зло-доброто и злото са основни категории на етиката, а добродетел и порок са качества на личността или характеристики на поведението, й.
Сократ-учението си представя в устна форма-Познанието на истината и живот според нея.
Платон-Съзерцанието на доброто е цел на човешкия живот.Светът е единно цяло-идеи, материя-добродетел.
Душата-3 части: висша-мъдрост-философи; гневлива-мъжество- воини
желаеща- въздържание- търговци
Добродетели-Антични представи за добродетел: средина м/у два лоши начина на постъпване, тя е и край.Добродетелта маже да се научи чрез повторение или подръжание.Добродетелните са еднообразни, а порочните разнообразни. Спиноза и възгледите на новото време за добродетелта.За Спиноза добродетелно е всяко действие, което е насочено към съхраняване на човешката природа и човешкото съществуване.Животът е ценност сам по себе си и трябва да се съхранява.
Библейските представи за добродетел- Завет, Обет (завет-договор: обет-обещание).
Дълг и дължимо -Античният стоицизъм- живот според природата.
Понятие за дълг и дължимо-дължимото е съвкупност от обективно съществуващи норми и предписания, произтичащи от закона на природата.Дългът е субективна конкретизация-решението на човека как да се подчини и изпълни предписанията на дължимото. (деонтология-наука за дълг и дължимо).
Стоицизъм-живот според природата, както нашата, така и природата като космос.Не бива да вършим това, което противоречи на разума и нарушава логоса.Смисълът на живота е в строгото съблюдаване на всеобщия закон и следване предначертанията на съдбата.Дължимото действие не зависи от човека, а съществува по природа.
Категоричният императив на Кант - Постъпвай така че да използваш човека в свое лице както и в лицето на всеки друг винаги като цел никога само като средство.Всеки дълг е принуда, но моралният дълг предполага само вътрешно законодателство, за да е достоен човек за човешкото в себе си.
Отричане на дължимото от волята - в античността - от Диоген Циника - Законите са човекоустановени.Природат , чиято рожба сме, ни е създала за прост и скромен начин на живот, но вечният ни копнеж по прекомерността прави живота ни труден и пълен с условности.Съвременността- Ницше -Най-големият недостатък на предишния морал е в опита му да наложи идеята за едно непреходно добро.
Смисълът на човешкия живот - Битуват две тенденции.Първата вменява един общ смисъл за всички хора.Втората противопоставя смисъл и съществуване.Смисълът е отвъден на съществуването.Смисълът трябва да бъде опазен от отъждествяване с ежедневието.Човек сам избира смисъла на живота си, а постигането му, поставя целите в живота му.Така той сочи граница вечно надхвърляща ръста му.
Чест и достойнство - честта е мярката за стойността която човек има в обкръжаващата го среда.Тя е външно изразеното, обществено значимо и обществено видимо достойнство.Достойнство- понятие за морално съзнание, което изразява представата за ценността на човека.Категория на етиката, която отразява моралното отношение на индивида към самия себе си.
Героичната и рицарска чест - В героичния морал определящо е отношението на другите към героя.Външната оценка, а не самооценката е водеща и мотивираща поведението.Всяка изява е демонстративна и публична и търси одобрението и поощрението от другите.Рицарят има знатно потекло- той е войн, носител на всички воински качества и добродетели, които не носят слава.Рицарската чест се печели само в боя.Важен компонент е дамата на сърцето.Ново отношение към изкуството музиката и поезията.
Достойнство на Ренесансовия човек - здравето и силата са условия за сила на човешката душа.Хармоничното единство м/у тяло и душа преодолява конфликта м/у греховност и божественост.Сетивата са упора на сетивния опит, защото дават достоверна за обективния свят.Земният живот предлага удоволствия и възможности за реализация на човека в различни области.
Съвест- Съвестта е нов тип ценност, различна от другите.Тя не е знание, а нравствен колектив и критерии за действия.Изпълнява две функции - възпираща и гарантираща правотата на постъпването.
Съвестта като вътрешно раздвоение - Съвестта е вътрешен морален закон, записан от бога в човешкото сърце.Тя е свидетел на мотивите на действията, затова самото деяние не прибавя нищо към греха.В такъм смисъл, съвестта е тази, която може да освободи от греховността ни със строгото си бдение над мислите ни и насочването им в правия път.
Съвестта като творческа способност - Според Кант съвестта е гарант за изпълнението на дълга, каквито и оправдания да си измисляме, съвестта винаги знае и сочи вината.Тя води човека към разкаяние и покаяние.Кант установява връзка м/у разума като нравствен законодател и съвестта като посредник за осъществяване на моралните решения.При Хегел съвестта е морален съдник, който решава какво е право, какво е дълг.Тя е убеждение, че приетото за добро е наистина такова.
Съвестта като окови - За Нитше съвестта е рожба на упадъка на човешкия дух, на упадъка на волята му за власт.Съвестта е рожба на насилието от една страна от общността с/у човека.От друга страна е автоагресия.
Свобода и избор- Свободен избор - Паскал, Киркегор, Облог за съществуване на Бог.(Паскал). Не става дума за онова което се избира, а за реалността на самото избиране.Човек трябва да реши “или-или” ако отлага, животът решава вместо него.Приемането на вината на предците и свързаното с нея разкаяние ни открива пътя към Бога, но това не е достатъчно, за да се достигне Бог трябва да приеме невъзможното за възможно, приемайки Апсурда, той приема абсолютната свобода.
Свободата като присъда -За Сартр Бог не съществува и човек е оставен сам на себе си.Неговото съществуване предхожда същността.Човек е самата свобода и е осъден на свобода.Човек е сумата от неговите конкретни и свободни изрази във всяка конкретна ситуация.
Бягство от свободата - Съвременният човек има всички обективни условия за свободата, но се чувства сам, безпомощен и изоставен пред огромната отговорност на свободата.Това поражда дилемата пред човека или да реализира позитивната си свобода или да избяга от свободата чрез създаване на нови зависимости:авторитаризъм( садомазохизъм), разрушителност, конформизъм.
Ерих Фром - негативна свобода , от която се изразява в непрекъснато освобождаване от връзки и зависимости и е съпроводена с нарастваща изолация и засилващо се чувство за самота.
Позитивна свобода-за която се изразява в доброволен ангажимент за създаване на връзки и отношения.