Философско есе по етика (на Ницше, Монтен или на Екзиопери) [Архив]

pingofdeath

11-21-2008, 14:43

Здравейте и добър вечер на всички ! :-$

Прегледах темите написани по психология и етика тук: httр://tеenproblem.nеt/school/c/8.html , но нямаше това което ми трябва всъщност.

Използвах форумната търсачка, но и тя не ми помогна никък. Естествено намерих други теми, но не ми вършиха работа, защото не се отнасят за това, което имам като задача.
Търсил съм и в други сайтове, но без успех :(

Вие сте ми последната надежда :smt022

Ето и за какво става на въпрос:

Тези дни ми дадоха домашно по Етика да се напише философско есе на някоя от следните теми:

1. Истинско богатство е това което представляваш, а не онова което притежаваш.
2. Този който има "защо" да живее може да понесе всичко "как" (Фридрих Ницше)
3. Стойността на живота не се измерва с неговата продължителност, а с това как сте го използвали (Мишел Монтен)
4. Най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите (Антон дьо Сент Екзиопери - "Малкия Принц")

Ще съм ви безкрайно благодарен, ако ми дадете някакъв материал, БЛАГОДАРЯ !

Lysit0

11-25-2008, 14:01

1. Истинско богатство е това което представляваш, а не онова което притежаваш.
2. Този който има "защо" да живее може да понесе всичко "как" (Фридрих Ницше)
3. Стойността на живота не се измерва с неговата продължителност, а с това как сте го използвали (Мишел Монтен)
4. Най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите (Антон дьо Сент Екзиопери - "Малкия Принц")

Истинското богатство е това, което представляваш, а не онова което притежаваш

Без съмнение материалното състояние и просперитет на даден индивид играят голяма роля във формирането на неговото самомнение. Това не винаги е правилно от психологическа гледна точка, тъй като често наблюдаваме случаи на заможни, но неграмотни и неграмотни и нечувствителни хора, типичен прототип на Бай Ганьо, но точно като него с огромно самомнение. Това ни кара да се замислим по отношение на "истинското богатство".За един умен и интелигентен човек истинското богатсво се ичерпва с духовната характеристика на въпроса, но все пак виждаме че мнението на много хора зависи първоначално от средата в която са израснали или продължават да растат, съответно от начина по който тя влияе или е повлияла на възгледите им ина начина им на мислене. Тук също оказват влияние и зрелостта и житейският опит. Един по-възрастен човек би казал например без да се колебае, че исинското богатство е " онова което представляваме" (за разлика от един младеж ), тъй като материалните блага са нещо преходно- истина е, че ако човек е богат, дори и да успее да запази имуществото си до смъртта си, той не може да го задържи отвъд нея. Прекрасен пример за това е Александър Велики - той пожелал да бъде погребан с отворени длани, за да могат хората да видят че той - притежателят на най-голямата империя по онова време умира с празни ръце. И все пак днес ние не го помним заради богатствата му, а заради изключителната му личност на пълководец и завоевател. От това може да се направи и друг извод,а именно че материалният аспект на въпроса- притежанията и имуществата на даден индивид изчезват много по бързо във времето отколкото, отколкото споменът за неговата личност или иначе казано -" онова което е представлявал". Например и до днес може да се види къщата, която е имал П.Р.Славейков в град Стара Загора, но той е много по- известен с поемата си " Изворът на Белоногата", а не с това че е притежавал въпросната къща. С други думи плодовете на личните му достойнства ,т.е на " онова, което е представлявал" са много по-дълготрайни. Наистина издигането в материално отношение подобрява социалния статут, а съответно и самочувствието и кара много хора да се заблуждават в истинската "стойност" на богатсвото. То безспорно подобрява жизнения статут, дори участва във формирането на характера ( определено ясно е, че едно добро благосъстояние би допринесло за по- добро образование и усвояване на културните ценности,а съотвтно и за усъвършенстване на личността, ако бъде използвано в тази насока разбира се). Всеки би могъл да прецени сам за себе си какво е "истинско богатство", но истината е че хората биват запомняни с техните постижения като личности, с това което всеки един от тях е допринесъл за развитието на обществото, в което живее и начина по, който е изпълнил или изпълнява житейското си предназначение. Това става само благодарение на личността и на характера. С тяхна помощ се изправяме по- лесно срещу проблемите на ежедневнието- които,необходимо е да се отбележи, не изчезват с нарастването на благосъстоянието ( понякога даже и се увеличават своевременно). Тези две "съставки" на душевната характеристика са неизменна част от нашата индивидуалност - нещо,което си е само наше,независимо дали бива добро или лошо. За разлика от материалните ни притежания това никой не може да ни го отнеме, и затова смятам че истинското богатство е това което представляваме, а не онова,което притежаваме.

цъкни върху това за малкият принц дали ще ти върши работа. (http://bobsun123.blog.bg/viewpost.php?id=139101)