GabisiTa
11-22-2008, 12:49
В света на вечната надежда и сбъдващите се чудеса, какво ли означава да имаш вяра в любовта? Запитах се, колко ли хора могат наистина да кажат „Да, любовта съществува!”, но не само защото в приказките е така, а защото те самите са изпитвали това чувство...?! Нима ако сме загубили вяра в онова едничкото нещо, което ни прави хора, то ние не се превръщаме в същества без сърца, изгубили себе си по пътя на отчаянието...?!
Защо ли повечето хора трябва да са скептично настроени към това чувство? Нима то е най-красивото и святото, което човек може да изпита?! Само човек, който наистина обича може да потвърди това. Да, аз мога! Вече знам какво е да обичаш и да бъдеш обичан! Да живееш за един човек, за едно сърце, слято с твоето... Само това чувство може да заличи всичката болка и страдание, изпитани някога, само една усмивка е нужна, за да прикрие хиляди сълзи! Единствено любовта, показва колко красив в действителност е света...
Любовта....онова велико чувство, което ни кара да мислим за някого, който постепенно се превръща в център на малкия ни свят; магията, която превръща сивите дни в слънчеви, а нас самите кара да греем от щастие всеки път, когато сме близо до любимия човек! ... Човекът, който разтуптява сърцето ти и ускорява пулса ти; този, който осмисля живота ти..; този, с когото можеш да бъдеш себе си, без да се страхуваш..., който ти помага в трудни моменти и знаеш, че винаги ще бъде до теб...!
Любовта е най-прекрасното чувство на света! Тя е тази, която не всеки има късмета да намери, но веднъж намерил я, е длъжен да се бори докрай за нея...! Така, както и аз ще продължа да се боря.... Защото когато го няма, Той ми липсва ужасно много! Дните, в които съм без Него, ми се струват цяла вечност... Когато си тръгва броя стъпките му... Когато го няма, имам нужда да чуя думите, които ми помагат да се справя със всичко! Всичко, което правя ми напомня за Него...
Никога преди не съм се чувствала така и знам че това наистина е любовта...! Бих дала душата и сърцето си, за да бъда завинаги с Него... Не мога дори да дишам спокойно, когато не е до мен. Той е всичко онова, без което не мога... Той е моят живот... Да, Tой за мен е любовта....!
Защо ли повечето хора трябва да са скептично настроени към това чувство? Нима то е най-красивото и святото, което човек може да изпита?! Само човек, който наистина обича може да потвърди това. Да, аз мога! Вече знам какво е да обичаш и да бъдеш обичан! Да живееш за един човек, за едно сърце, слято с твоето... Само това чувство може да заличи всичката болка и страдание, изпитани някога, само една усмивка е нужна, за да прикрие хиляди сълзи! Единствено любовта, показва колко красив в действителност е света...
Любовта....онова велико чувство, което ни кара да мислим за някого, който постепенно се превръща в център на малкия ни свят; магията, която превръща сивите дни в слънчеви, а нас самите кара да греем от щастие всеки път, когато сме близо до любимия човек! ... Човекът, който разтуптява сърцето ти и ускорява пулса ти; този, който осмисля живота ти..; този, с когото можеш да бъдеш себе си, без да се страхуваш..., който ти помага в трудни моменти и знаеш, че винаги ще бъде до теб...!
Любовта е най-прекрасното чувство на света! Тя е тази, която не всеки има късмета да намери, но веднъж намерил я, е длъжен да се бори докрай за нея...! Така, както и аз ще продължа да се боря.... Защото когато го няма, Той ми липсва ужасно много! Дните, в които съм без Него, ми се струват цяла вечност... Когато си тръгва броя стъпките му... Когато го няма, имам нужда да чуя думите, които ми помагат да се справя със всичко! Всичко, което правя ми напомня за Него...
Никога преди не съм се чувствала така и знам че това наистина е любовта...! Бих дала душата и сърцето си, за да бъда завинаги с Него... Не мога дори да дишам спокойно, когато не е до мен. Той е всичко онова, без което не мога... Той е моят живот... Да, Tой за мен е любовта....!