Анализ на "Септември" от Гео Милев

[Hubavelky]

По конкретно ми трябва анализ на 9 част на "Септември"

[mrssmith]

http://ivasilev.hit.bg/mat/Kolarov_Septemvri.htm в тази статия някъде малко след средата започва анализа на 9 част (там покрай първия цитат за поп Андрей). ;)

[Lysit0]

9 част на Септември

В поемата Септември естетическите принципи на експресионизма,възприеман� � от Гео Милев са довели до изключително творческа реалност.Тази изумителна,написана като че на един дъх творба не случайно е заговорила чрез преводи на 30 езика по света,а на корицата на английското й издание е написано:”Това е най-великата творба на европейския експресионизъм”.
Септември се ражда като израз на чувствителната,болезнено реагираща душа на автора й,разтърсена от неочаквано жестокия терор при потушаване на Септемврийското въстание.Най-силните части на поемата са посветени на трагичния погром.Единствен епизод в тях,в който трагизмът отстъпва са стоицизма и героизма,е епизодът с поп Андрей.Поетът е изобразил героя като обобщен образ на човека,защитаващ човешките си права и със смъртта си ,и на народа,извисил се чрез волята си “за светъл живот”и вярата си в правдата.
Подвигът на поп Андрей е изобразен на фона на отчаянието и ужаса и на катастрофално пропадналите устрем и вяра.В изреждането на родовете войска са заложени горчива ирония и оскърбеното патриотично чувство на лирическия говорител.Авторът остава при темата за погрома,но прибавя към нея нови мотиви и художествени елементи.Дори чрез образа на поп Андрей –единствения индивидуализиран герой в поемата-нейния автор не цели препокриване между историческа реалност и художествена действителност.Героят не е историческа личност,но е действително лице-поп,който по време на Септемврийското въстание е бил командир на отряд.изключителното в него,което е привлякло поета,не е само в нетрадиционното съчетание-поп-въстаник”,а и в необикновеният му героизъм в една екстремна ситуация,когато останал сам,на изпитание и проверка са подложени обществено-политическите му убеждения и чувството за чест:”Там посред общия смут..”
Въпреки начупените стихове и чести рими,ритъмът е тържествено забавен и епически.С поставянето на акценти върху изключителното започва извисяването,а с това и митологизирането на героя.
В поетическият епизод с екзекуцията се открояват два момента –първият статичен-втория динамизиран чрез ред и действие на героя.Смисловата им стойност е постигната както чрез изобразителния принцип,така и чрез силната експресивност на словото и устойчиви мотиви,преминали през българската събитийна и културна история:”До телеграфния стълб…”
Смислово емоционалните импулси в текста се получават от натрупването на лексеми-съществителни имена с тяхната конкретност и символни конотации,насочени към изобличението.
С-у шестващата паника се изправят спокойствието и неугасналата вяра на поп Андрей в бъдното,творчески сполучливо подчертана чрез стилистично обагрената старинна дума грядущето и мултиплицирания образ на Балкана в балканите.В тях е въплътена и поетовата нравствена и гражданска позиция.
Чрез героичното приемане на смъртта поп Андрей израства духовно-нравствено до висотата на Балкана.С мултиплицирането на образа на своя плач чрез обръщението плачи героя излиза от рамките на националното,с което Септемврийското въстание се изживява като неотделимо от всички подобни събития в световната история.Огрубената лексика не влиза в конфликт с финалната характеристика на героя,осъществена в патетично приповдигнат стил, с които завършва първата глава на поемата.
Цялата девета глава е потвърждение на тезата,че в своята лирическа и фрагментарна поема Септември Гео Милев е осъществил предпочитанията и творческите си възможности за синтез м-у поезия,музика и живопис.В нея се редуват статика и пластичност,дълги и къси начупени стихове,отсъствие на хармонична поетическа метрика и често избухване на рими.,които разтърсват текста със своята емоционална и смислова значимост.
Преди да изтече и една година от въстанието,Гео Милев се връща към него ,за да изрази личното си мнение към това екстремно събитие в историята на нацията ни,а през следващата година го застига поредната вълна от нестихналите погроми на варварството.Неговият поп Андрей гордо загива на бесилото,с възможност,дадена му от поета,да изрази презрението си към палачите.От същите палачи подло е задушен смелия творец,поради което не е имал възможност за последна дума.Но с поемата си той вече е казал безсмъртното си заветно слово:”Смърт,убийство и кръв!/Докога,докога?”,като послание за граждански мир в родината ни.

[Hubavelky]

Златни сте благодаря ви :)

[foggy]

а има те ли нещо за последната част :( или за цялото :oops:

[danny_f4e]

А някой да знае за четвърта част :( Спешно ми е .

[TEARS]

Помогнете ми малко и за 12 част... :grin:

[alex4eto]

aa na men ako mi pomognete s 8 chast ... plss 8-[

[sexa_na_kompleksa]

Тук има разработки за поемата:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/49-%D0%B3%D0%B5%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2