PDA

View Full Version : Ами сега?



Alonebutnotlonely
11-22-2008, 23:02
Здравейте!Не пиша мн мн в този форум,но пък имам наблюдения върху него,и все пак някога беше по-интересно или просто вече не се вписвам мн във възрастовата граница,скоро вече няма да съм тийн...
Но да мина на въпроса,просто донякъде ми се иска да чуя обективно мнение,просто да си попиша...
И така....По принцип не се интересувам от момчета(не че съм обратна или нещо подобно),но не държа да имам гадже. Досега съм имала една връзка,всичко беше мн хубаво,но се случиха някои неща,а и започнах да възприемам човека до себе си единствено като приятел и се разделихме...
Но сега се случи така,че един приятел ми призна,че изпитва някакви чувства към мен,които не са приятелски.С него се познаваме от около 2 години.Той знае мнението ми за връзките и това,че не харесвам близостта с момчета,а и по принцип трудно се доверявам на хората,трудно наричам някого приятел,повечето са добри познати и дотук нищо ново...
Не знам какво да правя,приятно ми е да си говоря с него,компанията му,но по принцип не се възприемам като гадже на някого,доста чужди са ми тези неща,сякаш не са за мен...Не искам да изгубя приятелството му,той ме убеждава да опитаме,а аз се дърпам,не исках да става така и да се развалят отношенията ни.
Слушам мненията ви и ако имате въпроси.Не знам доколко ясно ви представих ситуацията,доста ми е объркано,извинявам се за което.Благодаря на прочелите го!

s3xy
11-23-2008, 00:18
Здравей :) Горе-долу ми е ясно за какво говориш... относно приятеля ти, не можеш да накараш някой да те харесва като гадже - или да или не, щом цениш това което имате дотук като отношения му го кажи, ако наистина държи на теб ще се откаже да те пришпорва, кой знае може след време и да стане нещо :) дано скоро излезеш от този " каша-период" ( така му викам аз ) :D

zaraaa
11-23-2008, 18:09
Имам чувството, че тази тема я пише моята най-добра приятелка, тя също има твоя проблем, гаджетата за нея са "чужди", не може да се възприеме като приятелка на някое момче....мисля, че е ктайно време да допуснеш някого до себе си, да повярваш в любовта и в това момче, ако е грешка, е хората се учат от грешките си, не се затваряй в себе си, не бъди единак...Успех :):):)

cassidi
11-23-2008, 19:19
Аз мисля ,че просто още не си се влюбила в някое момче ,когато това стане ще изпиташ нужда да си близка с обекта на чувствата ти :)

CinDeReLLa_
11-23-2008, 19:34
Az imam pochti sushtiq problem (ako moje da se kaje che tova e problem) .Samo deto sum na 16. Pochti vsichki hora na moqta vuzrast che daje i po-malki mislqt che shtom nqmat gadje ili prosto za momenta neiskat da sa obvurzani neshto im ima...

Prosto ne si otkrila choveka za teb, no jivota e pred teb :)

MoHuTo
11-23-2008, 20:10
Щом цениш приятелството ви и не изпитваш по-сериозни чувства, няма смисъл да пробваш каквото и да било с него. Обясни му как стоят нещата и толкова. А относно "проблема" ти - спокойно, просто не си открила, човека с когото ще поискаш наистина да бъдеш. Някой ден и това ще стане. Успех ;)

Drebs
11-23-2008, 20:30
Oстави нещата такива,каквито са. Не върви срещу принципите си,защото няма да си щастлива най-вероятно,както и човека до теб. Моя съвет е да не предприемаш нищо на този етап.
Сигурна съм,че рано или късно ще те заинтригува някой и ще искаш да сте повече от приятели. Успех :)

balu4ka
11-23-2008, 20:52
Та така..да се върнем на това колко пъти сме наранявани,колко пъти сме били сами ...и тук идва въпроса,защо след време губим надеждите,мечтите и на тяхно място идва страхът.Страхът,отново да не бъдем наранени.Това и аз не мога да отговоря,но има едно "но"не всеки път трябва да приемаме една връзка токлкова на сериозно..и ти си дала почивка от това.Та мисълта ми е почивката ти не ти ли стигна ...момиче забавлявай се.Дай шанс на момчето и забрави тези неща "Не м е приятно да се занимавам с момчета и темп подобни..Защото щастието идва когато най-малко очакваме

Alonebutnotlonely
11-23-2008, 21:39
Отново му казах,че нищо няма да се получи и че няма смисъл да опитва и той пак се понамуси,но.......Кофти ми е,че му става гадно,но пък и не искам да рискувам и да върша глупоасти,а и нямам време за всичко това...
На някои може и да им звучи смешно,но все пак си е въпрос на личен избор.
Колкото до това за подходящия,не съм сигурна,че има такъв,не съм краен песимист,а по-скоро реалист,явно става така,че в един момент един изглежда подходящ,докато не те нарани и разочарова...след това започва ново търсене на любовта в лицето на ново м/ф и всичко е един кръговрат...Може и да създадеш семейство с някого,но това не гарантира вечно щастие и любов,идва разводът,а след това самотата....
Не искам да звуча така минорно,по принцип даже съм романтичка,иска ми наистина някъде,дори в единичен неповторим случай да съществува любов като тази на Ромео и Жулиета......На хората им е неубходимо да вярват в съществуването на нещо силно и добро,което да осмисля живота......