спешно за утре есе на тема - митичният герой днес [Архив]

Tedi4ka

11-23-2008, 12:26

Колко хубаво! Пак е Събота и не сме на училище. Стоя си в удобното кресло и разлиствам старите си тетрадки по Литература. Чета си старите теми и изведнъж попадам на заглавието „Дон Кихот – един луд или герой?” -Я,колко интересно! Хубава книга беше. А и Дон Кихот с всичките си геройства беше уникален. В тази връзка започвам да си мисля:” Има ли герои днес, толкова години след написването на книгата? И какво значи въобще да си герой? Дали и те са смятани за луди? И как можем да ги познаем?”

Героите днес не носят доспехи и не спасяват принцеси от непристъпни замъци. Не живеят през девет планини в десета. Те са сред нас, вътре в нас. Да си герой значи ежечасно, ежеминутно да се бориш с несправедливостите и нелепостите на чудото, наречено Живот, да бъдеш непримирим към лицемерието и подлостта, да търсиш истината и справедливостта. С две думи - да бъдеш човек и да вярваш в доброто у човека.

Но героите са самотни. Те са като една капка роса в блато от кал и тиня, капка, която непрестанно се бори за своето място и не иска да се слее с мръсотията. Всеки ден героите биват заливани от завистта и злобата на околните. Но те не губят вярата си в истинската любов и в нейната пречистваща сила. След всяко нещастие, след всеки провал те се изправят и продължават с усмивка. Защото са герои. Човек си мисли, че е невъзможно да ги срещне, а всъщност е нужно толкова малко. Ако само се огледаме внимателно и ще ги видим. Те са в градския транспорт-бледи, измъчени майки с бебенца в ръце. Те са на улицата – дрипави възрастни хора, които не разбират защо другите ги гледат с такова презрение. Героите са и в училище – онези малцина ученици, които въпреки подигравките и обидните думи като „зубър” не губят желание да учат и скромно казват: „Аз не преписах, аз го знаех.” Всички тези хора са герои, но парадират ли с това? – Не! Може би дори не го знаят. А всеки ден за тях е поредното изпитание. Притиснати от грижи и проблеми, уморени от човешката злоба, те намират сили да продължат без омраза. Те знаят, че никоя цел не е толкова висша, че да оправдае изплозването на всякакви средства.

Да, страшно трудно е да бъдеш герой. Понякога просто ти писва дотолкова, че се чудиш: „Защо не съм като другите? Защо не мога да мисля само за себе си?” Но има нещо в сърцето ти, което не позволява да си като останалите. Тогава се оглеждаш и виждаш, че си заобиколен само от скотове, от подли същества, готови на всичко за да се доберат до целта си. Изкачвайки се по стълбицата на успеха, повечето от тях мачкат всичко по пътя си. Понякога се интересуват само от своето жалко съществуване и от своите интереси. Забързани, увлечени, затворени в тясната рамка на ежедневието си, хората забравят и потъпкват изконните традиции и непреходните патриархални ценности. По една оживена улица на един голям град, например, трима хулигани ритат и пребиват почти до смърт едно хлапе, а стотици хора си вървят спокойно без да обърнат внимание. Вървят, вървят и накъде отиват? Нима работното им място или близкият бутик са по-важни от живота на това хлапе? – Не, но някъде по пътя към прогреса се губят човещината и морала. Човек е склонен да реагира само на това, което засяга пряко интересите му. В противен случай просто отминава с думите „Ами не ме засяга.” Само че има неща, които засягат всички. Без значение раса, пол или социално положение подлостта си е подлост и несправедливостта си е несправедливост. Това, че нещо не накърнява нашите интереси не означава, че е справедливо.

Наш дълг е да се борим за един по-хуманен свят, защото има неща, които са много по-ценни от парите.Трябва да има! Аз искам да вярвам в това. И затова всеки ден се опитвам да бъда герой. Знам,че не мога да направя целия свят по-добър, но истински се старая да не го правя по-лош. Една лястовичка пролет не прави, но каквото и да става, аз живея с чувството, че изпълнявам своя човешки дълг!

Това ще ти помогне ли