bibo
11-24-2008, 05:28
Така,историята ми е малко тривиална и дълга,но все пак...Тази година ми е първа като студент.Знаех,че в курса ми ще има доста момичета.Наясно ми беше какво можеше да стане и то стана..Още от първия ден едно момиче ми направи впечатление повече от другите.Беше супер сладка,имаше невероятна усмивка,страхотни очи,а за капак на всичко приличаше поразително много на бившата ми приятелка...абе,въобще беше точно от типа момичета,които аз харесвам.Когато впоследствие я опознах започнах направо да хлътвам и то доста..Беше скромна,но без да преминава границата и да клони към задръстенячка,или човек с който не можеш да си кажеш една дума.По говора и си личеше,че е момиче с характер и примнципи.И винаги за всичко имаше соствено мнение - нещо което аз много харесвам у момичетата.Но проблема беше,че никога не бях говорил с нея насаме,а винаги бяхме в компания,защото се виждахме само в университета,а там е доста трудно да останем само двамата...Но това беше най-малкия проблем.Май забравих да спомена,че тя е от друг град...Но и това не е болка за умиране.Първата седмица си блъсках доста главата как да я откъсна от групичката и,която заформиха тя и няколко момичета.Не исках да и се натрапвам,защото още не се познавахме,а както казах тя е малко срамежлива...И реших - трябваше да сеприсъединя към тяхната групичка...И малко по малко започнах да се присламчвам към така наречената от мен тяхна "тарторка".Тя беше "най-отворената" от всички тях и реших,че с нея ще е най-добре да започна с нея,тъй като още от началото на годината видях,че на нея най-много и шарят очите.И така започнах малко по малко - първо с тъпи и клишарани реплики,каквито казва всяко момче на момиче,с което се запознават тепърва..И номера взе,че мина.Започнах да ходя с тях на кафе преди и след лекции,на разходки,насам-натам,абе въобще - станахме доста гъсти...Тогава дойде най-кофтито - разбрах че тя си има приятел.Разочарованието и объркването ми бяха тотални..Аз тъкмо се бях решил да я поканя на кафенце или на нещо там да сме само двамата и да и намекна,че ми харесва,пък оттам нататък да става каквото ще...И сега не знаех какво да правя..Започнах да разпитвам тоя и ония за нейния приятел..Оказа се че били заедно от 4-5 месеца ..Тя никога не беше говорила преди това за него...През цялото време доката обикалях с тях (около 15-20 дена) тя се държеше супер мило с мен,личеше си,че ме харесва,защото с всеки друг говореше открито,а когато говореше с мен почти не ме гледаше в очите,а 2-3 пъти когато го направи се изчерви като домат...Един път я прегърнах уж на майтап и усетих как цялата настръхна,но после малко по малко се отпусна и се сгуши в мен,а след това ми хвана ръката под масата...Стояхме така над час и половина и ако не бяха другите да ни мрънкат,че трябва да ходим на лекции въобще сигурно нямаше и да отидем...така че съм почти сигурен че и тя ме харесва..И когато разбрах за нейния приятел направо ми се преобърна всичко.Спрях да движа с тях,все си намирах някакво оправдание,защото бях супер разочарован..Тогава момичетата започнаха да ме умоляват всеки ден ,да ми се сърдят и въобще приложиха всичките си женски трикове,за да ме накарат да обикалям пак с тях..Аз отказвах твърдо под предлог,че съм имал лични проблеми..Не че беше лъжа де...Един ден бяхме втора смяна,т.е. от обяд...Събудих се в супер весело настроение сутринта..Точно преди да тръгна за университета едното момиче от тяхната групичка ми се обади и след 10-минтно молене и уговорки по телефона се съгласих да отида с тях за по едно кафенце преди да почнем..Цялото ми настроение си замина,когато видях кой беше там - приятеля на момичето,което харесвам..Беше нормално момче,2-3 години по-голям от мен...Аз седнах разпрегръщах се с другите и си дадох вид , едва ли не,че съм пълния непукист,а всъщност отвътре кръвта ми се качи в главата...А когато започна да я целува,стиснах зъби и се обърнах на другата страна,защото имах чувството,че ако го видя как я целува щях да му забия един..После като я погледнах тя ме гледаше много странно - в погледа и личеше нещо средно между вина и жал...на мен ми стана още по кофти..
И така вече минаха 2 седмици,аз не знам какво да правя...Не ми е в характера да се меся в чужди неща,а още по-малко - да ги развалям..Обаче усещам как всеки ден все повече хлътвам по нея,усещам се как мисля за нея каквото и да правя,в събота и неделя,когато не я виждам се чувствам още по-отвратително,ужасно много ми липсва...В същото време я избягвам,не ходя вече с тях на кафе,нарочно зе скарах с едната от тяхната група,за да не ме търсят повече,като наговорих супер глупости на горкото момиче,за което съжалявам..на лекции гледам да седна възможно най-далече от нея и така,че да не я виждам и пак постоянно я търся с поглед..Всичко ми е супер тъпо и сиво вече,нищо не ме радва с никой не ми се излиза,никъде не ми се ходи,нищо не ми се прави...само тя ми е в главата..Повечето ми приятели всеки ден ми пишат по skype ,защото се притесняват за мен,но аз не им отговарям..Въобще съм в нещо като депресия и постоянно ме е яд на себе си или на нещо друго ..Преместих се да живея временно при баба ми,за да не ме намери никой,защото за момента не искам да виждам никой...дори с родитрелите си съм скаран(горката ми майка с нищо не го е заслужила след всички жертви,които е правила за мен)...Ходя само на лекции и то колкото да я видя и си тръгвам още по-тъжен и ядосан на себе си - хем искам да я видя,хем я отбягвам...
Тя също вече ме отбягва..Все едно ме няма...Не знам какво да правя - не може да сме заедно,докато тя е с приятеля си,а доколкото разбрах от един колега връзката им върви повече от добре и нямало никакви изгледи да се разделят..Тя си ходи през уикендите...
В същото време не мога да я забравя,защото я виждам всеки ден...
Вече не знам..пуснал съм се по течението и изгубих всякакъв смисъл и желание за каквото и да било...
Не очаквам адекватно мнение по моя проблем,просто исках да си излея мъката и яда някъде,защото след 1 час пак ще съм на лекции,пак ще я гледам като олигофрен и пак ще съм в същата безизходица,в каквато съм от почти месец...
Блягодаря,че отделихте от времето си .... :(
И така вече минаха 2 седмици,аз не знам какво да правя...Не ми е в характера да се меся в чужди неща,а още по-малко - да ги развалям..Обаче усещам как всеки ден все повече хлътвам по нея,усещам се как мисля за нея каквото и да правя,в събота и неделя,когато не я виждам се чувствам още по-отвратително,ужасно много ми липсва...В същото време я избягвам,не ходя вече с тях на кафе,нарочно зе скарах с едната от тяхната група,за да не ме търсят повече,като наговорих супер глупости на горкото момиче,за което съжалявам..на лекции гледам да седна възможно най-далече от нея и така,че да не я виждам и пак постоянно я търся с поглед..Всичко ми е супер тъпо и сиво вече,нищо не ме радва с никой не ми се излиза,никъде не ми се ходи,нищо не ми се прави...само тя ми е в главата..Повечето ми приятели всеки ден ми пишат по skype ,защото се притесняват за мен,но аз не им отговарям..Въобще съм в нещо като депресия и постоянно ме е яд на себе си или на нещо друго ..Преместих се да живея временно при баба ми,за да не ме намери никой,защото за момента не искам да виждам никой...дори с родитрелите си съм скаран(горката ми майка с нищо не го е заслужила след всички жертви,които е правила за мен)...Ходя само на лекции и то колкото да я видя и си тръгвам още по-тъжен и ядосан на себе си - хем искам да я видя,хем я отбягвам...
Тя също вече ме отбягва..Все едно ме няма...Не знам какво да правя - не може да сме заедно,докато тя е с приятеля си,а доколкото разбрах от един колега връзката им върви повече от добре и нямало никакви изгледи да се разделят..Тя си ходи през уикендите...
В същото време не мога да я забравя,защото я виждам всеки ден...
Вече не знам..пуснал съм се по течението и изгубих всякакъв смисъл и желание за каквото и да било...
Не очаквам адекватно мнение по моя проблем,просто исках да си излея мъката и яда някъде,защото след 1 час пак ще съм на лекции,пак ще я гледам като олигофрен и пак ще съм в същата безизходица,в каквато съм от почти месец...
Блягодаря,че отделихте от времето си .... :(