uMnePaToPa
11-24-2008, 16:34
Дадоха ни 4 въпроса по който да пишем по нещо по литерература върху стихотворението "Скрити Вопли" .. Ето въпросите моля помагайте ,че ... :
1. Какво изразява чрез метафоричния израз "Че моето слънце своя път измина "
2. Какво изразява епитетът " МОРЕН " в стиха "Впил морен поглед в старата икона "
3. Как разбирате израза " КАТ БРЕМЕ " във стиха " Кат бреме хвърлил черната умора "
4. Кои са основните мотиви в стихотворението ?
Това са 4-те въпроса моля , който с каквото може да помага . Трябват ми за сряда ... Ето и стихотворението за което става на въпрос :
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
1. Какво изразява чрез метафоричния израз "Че моето слънце своя път измина "
2. Какво изразява епитетът " МОРЕН " в стиха "Впил морен поглед в старата икона "
3. Как разбирате израза " КАТ БРЕМЕ " във стиха " Кат бреме хвърлил черната умора "
4. Кои са основните мотиви в стихотворението ?
Това са 4-те въпроса моля , който с каквото може да помага . Трябват ми за сряда ... Ето и стихотворението за което става на въпрос :
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!