Имам нужда да споделя..

[hgfgfhjgjhjkkkkj]

Здравейте! От доста отдавна не съм пускала тема, но май тук е най-доброто място, където мога да си излея душата..Ох, толкова много ми се е насъбрало, че направо не знам откъде да започна..
Преди около 5 месеца се преместих да живея в чужбина и животът ми тотално се преобърна..По принцип съм адски оптимистично настроен човек, тръгнах с аболютно позитивна нагласа; че си струва, че тази промяна ще бъде положителна, че ще ми осигури по-добър живот..Надявах се, че ще свикна бързо с новата среда, че ще си намеря приятели за нула време и изобщо.. рай.
Хах, колко наивна съм била..8-) Веднага щом дойдох тук, трябваше да се сблъкам с реалността, която за съжаление нямаше нищо общо с идеализирания от мен свят, който си представях. Отначало изобщо не знаех къде се намирам и какво става с мен..не можех да повярвам, че приятелите ми, роднините ми, целия ми свят е толкова далеч.. всичко ми липсваше, чувствах се ужасно празна и самотна. Все пак се опитвах да бъда силна, да не драматизирам прекалено нещата.. а и наште са с мен,така че до известна степен ми беше добре, всичко беше нормално.
Ии разбира се, в началото на септември дойде най-отвратителната част от всичко-училището.На идея си нямах колко трудно ще ми бъде да се впиша.Приятелски настроена съм, опитвам се да си говоря със съучениците ми.. и въпреки това просто някак си не се получава.Повечето са затворени, не особено общителни.. сякаш не ме приемат,чувствам се страшно изолирана.И така вече 3 месеца просто не мога да си намеря среда.Животът ми стана адски скучен и еднообразен(нещо което не беше изобщо присъщо за забавното ми и безгрижно ежедневие в БГ).
Въпреки че смятам,че съм силен характер и че знам, че може би това е временно положение и не трябва да се предавам в никакъв случай..понякога просто не издържам.Имам чувството,че се задушавам, не мога да си намеря място, идва ми да крещя.. побърквам се. Самотна съъъм, отчаяно имам нужда от някого, на когото да се опра,някой, с когото да мога да си споделям и да ме разбира.. Не знам, може би отчасти вината е в мен, може би аз не съм достатъчно инициативна и самоуверена,и не правя достатъчно усилия, за да променя положението в което съм.. ноo факт е, че това е адски труден период от живота ми ии понякога направо не знам какво да правя..колкото повече го мисля и премислям,толкова по-объркана ставам ииии направо издивявам.
А имам и толкова други неща, върху които трябва да се съсредоточа.. трябва да помагам да нашите,трябва да си намеря работа, трябва да се готвя за кандидатстване(вече започнах,само че тук това е дълъг и малко сложен процес). Трябва да се стегна, трябва да вкарам живота си в ред.. само че наистина не знам откъде да започна.
Опитвам се да бъда силна, опитвам се да мисля позитивно и да гледам от хубавата страна на нещата.. но понякога просто избухвам в сълзи.Толкова неща имам в главата си, че ми се струва, че направо ще избухне..
Засега уж се държа.. нещата, които ме крепят, са вярата, че накрая някак си всичко ще се оправи, че ще изгрее слънце и на моята улица;филмите с щастлив край, музиката, както и красивите спомени.. моментите на радост с приятелите ми, 8те най-прекрасни месеца в живота ми с бившия ми приятел.. :)
Оох, съжалявам, че се получи толкова дълго и благодаря на всички, които са го прочели! :-) Много ще се радвам на някой коментар/съвет. :)

[Sladyranna]

В коя държава сте?

Спокойно, всичко сте се нареди с времето. Всеки отишъл в чужбина е минал през тази стъпка.

[BaiToq]

Добре дошли в коша за
душевни отпадъци тийнпроблем :grin:

[happy_cute]

Спокойно.Ето какво бих направила на твое място аз.
1.Направи си списък с нещата,с които надделява живота в чужбина
2.Намери си двама-трима аутсайдери (всяко даскало си има независимо,в коя страна е) и почни да движиш с тях.Опитай се да ги разбереш и те ще те разберат
3.Учи!Учи!Учи!Това не само ще ти помогне с кандидатстването,а и ще станеш по-организирана,за да се подготвиш за работата.
4.Запиши се на някво random занимание плуване/тенис/бадминтон/китара/театрална група.Нещо,с което ще се запознаеш с много хора,и едновременно с това ще ти бъде забавно
5.Помисли си какво искаш най-много в този момент.Ако желаеш нещо много то ще се сбъдне.Но гледай да конкретизираш нещата повече,за да не се разочароваш после (нз дали ме разбра)

Дръж ни в течение кво става с теб,
Вики :-D

[hgfgfhjgjhjkkkkj]

Спокойно.Ето какво бих направила на твое място аз.
1.Направи си списък с нещата,с които надделява живота в чужбина
2.Намери си двама-трима аутсайдери (всяко даскало си има независимо,в коя страна е) и почни да движиш с тях.Опитай се да ги разбереш и те ще те разберат
3.Учи!Учи!Учи!Това не само ще ти помогне с кандидатстването,а и ще станеш по-организирана,за да се подготвиш за работата.
4.Запиши се на някво random занимание плуване/тенис/бадминтон/китара/театрална група.Нещо,с което ще се запознаеш с много хора,и едновременно с това ще ти бъде забавно
5.Помисли си какво искаш най-много в този момент.Ако желаеш нещо много то ще се сбъдне.Но гледай да конкретизираш нещата повече,за да не се разочароваш после (нз дали ме разбра)

Дръж ни в течение кво става с теб,
Вики :-D
Mерсии за подкрепата. :-) Харесаха ми съветите ти. Мисля, че наистина трябва да се включа някакво занимание..че така се чувствам страшно излолирана, а трябва рано или късно да стана част от това училище.Само че каквато съм безотговорна, неорганизирана и мързелива.. не знам как ще се оправя. Трябва да спра да отлагам всичко за "утре" и да действам най-после!!
Между другото има и друго нещо което ме тормози.. От доста време харесвам един съученик.. само че и идея си нямам как да подходя,тъй като не се познаваме особено. Аааадски много ме привлича;погледът, гласът,усмивката му излъчват такъв магнетичен чаар и сексапил, че направо ми идва да го хвана някъде натясно иии..8-) Но за съжаление просто не мога да събера смелост да направя нищо..страшно се притеснявам да не сгафя нещо. :oops: Много ще се радвам ако някой даде идейки и по този въпрос. :)

[zaraaa]

. Не знам, може би отчасти вината е в мен, може би аз не съм достатъчно инициативна и самоуверена,и не правя достатъчно усилия, за да променя положението в което съм..

Първо не се самообвинявай, ти нямаш вина, за абсолютно нищо, като например, че съучениците ти са сухари :D Само едно ще ти кажа, ако сам не си направиш веселото няма кой друг да ти го направи! :) Не се предавай, а се радвай на живота! :grin:

[sweet4esf]

milichka i az sam ot 4 meseca v chujbina i otnachalo bqx taka no sega si imam priqtelii a i me krepi misuta che priqtelite mi me chakat v bgg nali she si hodq tam takachee ne e tolkova strashno..
da nov ezik novi horaa vs e razlichno no s vremeto se svikvaa.. :P
uspex :-)

[SomeGirl]

hm...da, s vremeto kakto kazvate vsi4ko se opravq, no dali e taka? az sa6to ne sam v bg ot okolo 3g i 4estno kazano ne mislq 4e yspqx da se vpi6a v sredata tyk, priqteli nqmam. strannoto oba4e e 4e nabludavam o6te dosta takiva sly4ai na imigranti koiti ne mogat da se integrirat vklu4itelno i balgari. az opitax mnogo ne6ta, no prosto ne se poly4ava pri men.

[SunShinePearl]

една от най-близките ми приятелки замина преди година и нещо в Канада(френската част) отначало и беше адски трудно но с времето нещата се промениха дори сега се задява с един момък 8-) та няма страшно...но мъката по родината винаги ще я има,но няма нищо поплачи си ще ти олекне..говори с фр си от БГ и така..лека полека нещата ще се оправят и УЧИ!!!!

[UFOs]

Винаги,като отидеш в Чужбина е така.Аз на турне за по седмица съм ходил и ми е било ужасно,а пък 3 месеца.Ще свикнеш.За момчето:
Не прибързвай.Чужденците тълкуват някой неща по съвсем друг начин
Сприятели се с него,но преди това ще е хубаво да разбереш дали си има гадже,за да не си навличаш проблеми след това.Успех и не се притеснявай.Не всички са затворени.Ще намериш отворения :P

[LqPi7oO]

мойта наи-дубра фр е от 3 години в америка .... и тя казва че там хората са адски недрожелубни и на нея и е мега кофти :-# напълно те разбирам и както казаха учи и си намери 2ма 3ма с които да дружиш и да знаеш ,че имаш некфа опора ..от там нататък ще ти е по лесно :smt056

[soul1199]

ee spokoino,vsi4ko 6e se opravi,6e se podredi,govori s fr si ot bg , za mom4eto,moje6 da si govori6 s nego prez mejdyd4asiqta,da my vzeme6 skype,tel i da izlezete dori,prosto deistvai :)

[Chrissie]

Казваш,че се опитваш да гледаш оптимистично на нещата,а това означава да си винаги в добро настроение,да се радваш на живота и на всяко малко нещо около себе си,да нямаш грижи.А до колкото разбрах,това не е животът ти.Може би трябва да спреш за малко да мислиш оптимистично.Може би трябва да допуснеш тъгата до себе си и да усетиш огромната бучна на сподавен плач в гърлото си.Позволи й да излезе навън,излей сълзите си и определено ще се почувстваш доста по-добре.Втората стъпка след това е да се усмихнеш широко,да погледнеш слънцето и да видиш живота си с нови очи.Да,може и да си права,че не полагаш достатъчно усилия за сближаване със съучениците си и да направиш нещо по въпроса,но го погледни и от тази страна:ти си ново нещо за тях,навлизаш в тяхното общество,а хората се плашат от новото.Затова им покажи,че не ги застрашаваш по никакъв,какъвто и да било начин,а искаш просто да им бъдеш приятелка.Те ще го разберат и от там нататък нещата ще се развият от добре по-добре.
Мисля,че ще се справиш! :wink: Успех! :)