ScionOfStorm
11-25-2008, 09:24
Отворих си внимателно очите и веднага се хванах за главата. Вселената беше милиони цветове и всеки се опитваше да грее по-ярко от другите. Стоях така известно време и след малко успях да фокусирам погледа така, че да виждам и детайли. Този, що няма име ме изгледа с крива усмивка, а пък аз си помислих, че ей сега ще издрайфам всичко, което се беше събрало докато бях умрял.
- Защо по дяволите съм жив? – подозрително му мернах поглед аз. Бях поел по третата пътека, бях срещнал Смъртта, бях умрял след това, спомнях си всичко. Тогава действително КАКВО правех лежащ в някаква сумрачна стая?
- Беше прероден. – освети ме непознатият ми познат, ангелът-демон с две различни криле. – Затова се и върна.
- Не вярвам в прераждането и подобни глупости. – отсякох аз и станах. Виеше ми се ужасяващо свят.
- Не е нужно да вярваш в нещо, за да ти се случи то.
- Брей, мерси за споделената мъдрост тогава. – присвих очи аз и потърсих нещо за пиене с поглед. Аха, ето го хладилника. Отворих го и си взех Кока кола от два литра, с оръфан етикет. – А някой питал ли ме е мен въобще какво мисля за тези неща?
Той сви рамене със странно движение и крилете шибнаха плавно въздуха. И той беше минал по третата пътека, но беше оживял. Но виж...той беше някакво..същество, незнайно, докато аз бях обикновен човек. Цялата ситуация беше нелепа.
- Имаш въпрос, усещам.
- Освен около стоте, свързани с това, което ТРЯБВАШЕ да си остане – да. – заядливо подметнах аз. – Нека си говорим за Бог.
Беше изненадан, със сигурност.
- Та нали крачеше сред серафите и падналите ангели преди да умреш, какво искаш да знаеш.
- Двете неща нямат общо. Защо хората имат този глупав навик да възвеличават Бог и да принизяват Луцифер в цялата тази работа?
Той се усмихна и разпери двете крила, сякаш получил някакво вдъхновение и осенение.
- Знаеш ли, смъртни, и аз съм се чудил защо това е тъй доста време. В крайна сметка и двамата – и Демиурга и Носителят на Светлина са две равнопоставени по значение сили. Реално няма добър или лош в този конфликт – „лошотията” на Луцифер идва от това, че е извършил най-тежкия грях – бунт и неподчинение на Божите заповеди. Оттам нататък историята и културата градят негативни наноси върху образа му и го заклеймяват като неизменно зло начало, противовес на Бог. Всъщност двамата са аналогията на търговска конкуренция – единият постоянно се опитва да надделее над другия посредством акцизите си, и по този начин прибира повече печалба – в нашия случай – души.
- Доста икономически гледаш на нещата, демонични ангеле. – усмихнах се аз. – Все едно си агент из религиозния Уолстрийт, да знаеш. Значи до този момент Бог има превес в ситуацията, най-малкото защото е постарал да изгради схемата си доста умело. Но от друга страна имаме събуждане на бунтовническото и непреклонно начало в нашата същност. Изключвам теб от това „нас”, естествено, след като ти не си човек.
- Точно така. – кимна той и очите му блеснаха стоманено. – Подозирам, че след време двете начала ще се изравнят и дори може да бъде отритната бариерата „зло” – „добро”, която в цялата ситуация е малко или много абсурдна. Замисли се, смъртни, зло и греховно ли ще е ако бъдете накарани да коленичите пред дивите животни и да ги признаете за по-висше творение, което да е властник, да откажеш да участваш в това падение и да отстояваш принципа си на първородно разумно същество, единствено по вида си.
- Животно, - поправих го аз – все пак сме животни и ние. Но не бих коленичил пред някой плъх, за да го призная за свой господар и не бих му предоставил плътта си, ако така питаш. А за глупавия мит за Ада?
- Адът е невъзможно пространство. Падналите ангели са такива, защото са изпратени в изгнание по земната шир, не ПОД нея. Така погледнато, всъщност земята, която обитават смъртните едновременно се явява медиаторът между Рай и Ад и самият Ад. И крилете на очернените метат всеки ден, всеки миг с незрим полъх повърхността и носят знака на своята неутешима печал. Представи си ги, смъртни, Носителю на Тях – според Книгата на Енох и човешката история, особено средновековната такава, земята кръстосват 133 милиона паднали ангели, близо една трета от общия ангелически свят. 133 милиона очернени са избрали да не коленичат пред човешката раса, олицетворена от сина Божии – Иисус и са бродещи в изгнание някъде из земите ни.
- Е, погледнато по-широко, и самият Луцифер е действал не особено смислено, заслепен от Гордостта – най-ужасяващ грях от седемте може би. Да бъдеш по-нисше същество от Бог и да искаш да узурпираш трона му, като в същото време не искаш по-нисш от теб да узурпира твоето място в Божиите очи е...необективно.
- Религията е изтъкана от необективни неща като цяло. За действията на Луцифер не мога да отговарям, имайки предвид че тогава не присъствах въобще в Ефира на ангелическото съсловие. Но Бог, като висшестоящо и най-мъдро същество, като Демиург на всичко, което е познато на вас смъртните, е можел да види и предубеди последствията, които ще бъдат в зародиш при появата на човешкия му Син.
- По логиката, която следваме с теб сега, падналите ангели всъщност трябва да ни мразят. Не просто да ни мразят, да ни ненавиждат. Нима стоят кротко? – спомих си Лилит, Самаил и другите им дружки от едната страна по пътеката, противовес на херувимите.
- Това е спорно...ако действително ви мразеха, би трябвало да са ви заличили от лицето на земята. В същото време, като втория, по-млад, но набиращ опитност търговец, Луцифер би трябвало да е наясно, че ще накърни и нарани Бог повече като привлече душите на омразните низши същества на своя страна и после, сред грохота на стоновете им, поведе своите паднали събратя срещу Небесата.
- В такъв контекст и ти самият означаваш Зорницата, Носителят на Светлина като „зъл” и демоничен.
- Това е, защото не можеш да пробиеш религиозните окови, макар че не си дори средно навътре в религията и поверията й. Демоничен е, защото е демон, но демоните всъщност са ангели в същността си. Нито демоните са зли, нито ангелите – добри, това е просто изкривено възприятие на вас хората, търсещи винаги две крайности – добро и зло. Двете страни са прави сами по себе си, и ако сме неутрални наблюдатели трябва да осъзнаем това, че са еднакви начали, разкривени от смъртните в две крайности.
- Значи хем ни мразят, хем не? Това е странно.
- Присъствието им на земята ви е направило амбивалентни, това е влиянието от тяхната ненавист и пребиваването им тук – от вас се е очаквало да бъдете светло, непорочно начало – нещо, което е започнало да се руши още с откъсването на ябълката и приемането на греха. Оттам нататък вече започва влиянието на падналите ангели върху вас. Вземи като пример Астарот, един от по-известните очернени. Смята се, че демоничното му влияние върху човешката раса е най-силно през месец август, като той „дарява” ленивост, суета и по-рационализиран възглед за света и в същото време се явява покровител на дарбата на човек да властва над змиите. Ако погледнем в реална обстановка и следваме това, излиза, че известните индийски майстори на призоваването и контактуването със змии неизменно са покорени от Астарот в същността си. Това е тяхното отмъщение за това, че сте посмели да се издигнете до тяхно равнище, че и отгоре, в Божиите очи.
Помръднах, смутен.
- Този, що няма име...сигурен ли си, че наистина нямаш такова? И кой си ти в крайна сметка, по дяволите, че знаеш за тези неща?
Стоманеният блясък залъщя в мрака.
- Защо по дяволите съм жив? – подозрително му мернах поглед аз. Бях поел по третата пътека, бях срещнал Смъртта, бях умрял след това, спомнях си всичко. Тогава действително КАКВО правех лежащ в някаква сумрачна стая?
- Беше прероден. – освети ме непознатият ми познат, ангелът-демон с две различни криле. – Затова се и върна.
- Не вярвам в прераждането и подобни глупости. – отсякох аз и станах. Виеше ми се ужасяващо свят.
- Не е нужно да вярваш в нещо, за да ти се случи то.
- Брей, мерси за споделената мъдрост тогава. – присвих очи аз и потърсих нещо за пиене с поглед. Аха, ето го хладилника. Отворих го и си взех Кока кола от два литра, с оръфан етикет. – А някой питал ли ме е мен въобще какво мисля за тези неща?
Той сви рамене със странно движение и крилете шибнаха плавно въздуха. И той беше минал по третата пътека, но беше оживял. Но виж...той беше някакво..същество, незнайно, докато аз бях обикновен човек. Цялата ситуация беше нелепа.
- Имаш въпрос, усещам.
- Освен около стоте, свързани с това, което ТРЯБВАШЕ да си остане – да. – заядливо подметнах аз. – Нека си говорим за Бог.
Беше изненадан, със сигурност.
- Та нали крачеше сред серафите и падналите ангели преди да умреш, какво искаш да знаеш.
- Двете неща нямат общо. Защо хората имат този глупав навик да възвеличават Бог и да принизяват Луцифер в цялата тази работа?
Той се усмихна и разпери двете крила, сякаш получил някакво вдъхновение и осенение.
- Знаеш ли, смъртни, и аз съм се чудил защо това е тъй доста време. В крайна сметка и двамата – и Демиурга и Носителят на Светлина са две равнопоставени по значение сили. Реално няма добър или лош в този конфликт – „лошотията” на Луцифер идва от това, че е извършил най-тежкия грях – бунт и неподчинение на Божите заповеди. Оттам нататък историята и културата градят негативни наноси върху образа му и го заклеймяват като неизменно зло начало, противовес на Бог. Всъщност двамата са аналогията на търговска конкуренция – единият постоянно се опитва да надделее над другия посредством акцизите си, и по този начин прибира повече печалба – в нашия случай – души.
- Доста икономически гледаш на нещата, демонични ангеле. – усмихнах се аз. – Все едно си агент из религиозния Уолстрийт, да знаеш. Значи до този момент Бог има превес в ситуацията, най-малкото защото е постарал да изгради схемата си доста умело. Но от друга страна имаме събуждане на бунтовническото и непреклонно начало в нашата същност. Изключвам теб от това „нас”, естествено, след като ти не си човек.
- Точно така. – кимна той и очите му блеснаха стоманено. – Подозирам, че след време двете начала ще се изравнят и дори може да бъде отритната бариерата „зло” – „добро”, която в цялата ситуация е малко или много абсурдна. Замисли се, смъртни, зло и греховно ли ще е ако бъдете накарани да коленичите пред дивите животни и да ги признаете за по-висше творение, което да е властник, да откажеш да участваш в това падение и да отстояваш принципа си на първородно разумно същество, единствено по вида си.
- Животно, - поправих го аз – все пак сме животни и ние. Но не бих коленичил пред някой плъх, за да го призная за свой господар и не бих му предоставил плътта си, ако така питаш. А за глупавия мит за Ада?
- Адът е невъзможно пространство. Падналите ангели са такива, защото са изпратени в изгнание по земната шир, не ПОД нея. Така погледнато, всъщност земята, която обитават смъртните едновременно се явява медиаторът между Рай и Ад и самият Ад. И крилете на очернените метат всеки ден, всеки миг с незрим полъх повърхността и носят знака на своята неутешима печал. Представи си ги, смъртни, Носителю на Тях – според Книгата на Енох и човешката история, особено средновековната такава, земята кръстосват 133 милиона паднали ангели, близо една трета от общия ангелически свят. 133 милиона очернени са избрали да не коленичат пред човешката раса, олицетворена от сина Божии – Иисус и са бродещи в изгнание някъде из земите ни.
- Е, погледнато по-широко, и самият Луцифер е действал не особено смислено, заслепен от Гордостта – най-ужасяващ грях от седемте може би. Да бъдеш по-нисше същество от Бог и да искаш да узурпираш трона му, като в същото време не искаш по-нисш от теб да узурпира твоето място в Божиите очи е...необективно.
- Религията е изтъкана от необективни неща като цяло. За действията на Луцифер не мога да отговарям, имайки предвид че тогава не присъствах въобще в Ефира на ангелическото съсловие. Но Бог, като висшестоящо и най-мъдро същество, като Демиург на всичко, което е познато на вас смъртните, е можел да види и предубеди последствията, които ще бъдат в зародиш при появата на човешкия му Син.
- По логиката, която следваме с теб сега, падналите ангели всъщност трябва да ни мразят. Не просто да ни мразят, да ни ненавиждат. Нима стоят кротко? – спомих си Лилит, Самаил и другите им дружки от едната страна по пътеката, противовес на херувимите.
- Това е спорно...ако действително ви мразеха, би трябвало да са ви заличили от лицето на земята. В същото време, като втория, по-млад, но набиращ опитност търговец, Луцифер би трябвало да е наясно, че ще накърни и нарани Бог повече като привлече душите на омразните низши същества на своя страна и после, сред грохота на стоновете им, поведе своите паднали събратя срещу Небесата.
- В такъв контекст и ти самият означаваш Зорницата, Носителят на Светлина като „зъл” и демоничен.
- Това е, защото не можеш да пробиеш религиозните окови, макар че не си дори средно навътре в религията и поверията й. Демоничен е, защото е демон, но демоните всъщност са ангели в същността си. Нито демоните са зли, нито ангелите – добри, това е просто изкривено възприятие на вас хората, търсещи винаги две крайности – добро и зло. Двете страни са прави сами по себе си, и ако сме неутрални наблюдатели трябва да осъзнаем това, че са еднакви начали, разкривени от смъртните в две крайности.
- Значи хем ни мразят, хем не? Това е странно.
- Присъствието им на земята ви е направило амбивалентни, това е влиянието от тяхната ненавист и пребиваването им тук – от вас се е очаквало да бъдете светло, непорочно начало – нещо, което е започнало да се руши още с откъсването на ябълката и приемането на греха. Оттам нататък вече започва влиянието на падналите ангели върху вас. Вземи като пример Астарот, един от по-известните очернени. Смята се, че демоничното му влияние върху човешката раса е най-силно през месец август, като той „дарява” ленивост, суета и по-рационализиран възглед за света и в същото време се явява покровител на дарбата на човек да властва над змиите. Ако погледнем в реална обстановка и следваме това, излиза, че известните индийски майстори на призоваването и контактуването със змии неизменно са покорени от Астарот в същността си. Това е тяхното отмъщение за това, че сте посмели да се издигнете до тяхно равнище, че и отгоре, в Божиите очи.
Помръднах, смутен.
- Този, що няма име...сигурен ли си, че наистина нямаш такова? И кой си ти в крайна сметка, по дяволите, че знаеш за тези неща?
Стоманеният блясък залъщя в мрака.