Образа на Терсит - ЛИС

[kendiman]

Образа на Терсит от "Илиада" - ЛИС

[amazonkata90]

Заповядай:

Първа и Втора песен на „Илиада” представят конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. Участващ във войната, за да защити честта на рода си, а също и да извоюва богата плячка, Агамемнон се сблъсква с гнева ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото отношение към войските, от грубостта, ненаситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Така поведението на Агамемнон предизвиква негодуванието на Ахил и Терсит.
Втора песен на „Илиада” представя протеста на Терсит - обикновения войник. Терсит изразява народното недоволство и негодувание пред несправедливата подялба на благата и самоволното управление. Агамемнон решава да изпита войските, своите подчинени, като уж обяви края на войната и предстоящата възможност за тях да се завърнат в родината. Племенните вождове и обикновените воини побягват към корабите, зарадвани и доволни от вестта, но Одисей, изпратен от богинята Атина и въоръжен със скиптъра на Агамемнон, възпира бягащите. В този миг се надига Терсит, който има основателни причини за недоволство и протест. Смел и откровен, той не се страхува да изкаже мислите си. Дръзва да се изправи в словесен двубой с Агамемнон, като отправя своето порицание:
За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло
синовете ахейски.
Терсит отстоява правата на колектива, макар да не се ползва с неговата почит. Поведението му е форма на неподчинение, на пренебрегване на нормите. Терсит е заплашен и наказан от цар Одисеи с жезъла му:
„Ще те изпратя разплакан
при нашите кораби вити,
вън от света изгонен позорно
със удари тежки.”
Рече и сам го зашиба със
жезъла твърд по плещите.
Одисей го обсипва с хулни думи. Героят е унизен и се разплаква. Натъжава го и смехът на ахейците, които не разбират личния мотив за дързостта му.
Терсит е обикновен воин и затова няма право да се изправя срещу царя. Отношението на Омир към Терсит е ярко изразено чрез действията на Одисей.
Образът му олицетворява представата на древните гърци за грозно и уродливо във физически, духовен и нравствен план:
Между дошлите при Троя ахейци той
беше най-грозен,
с гърбица, куц, кривоглед,
раменете му хилави бяха,
вгънати силно навътре и
сведени чак до гърдите.
Имаше остра глава само със
няколко щръкнали косми.
Физически слаб и недъгав, Терсит е пълна противоположност на идеалния епически герой. Участвайки във войната като наемен воин по задължение, героят се стреми да спечели. Почита истината и е готов да изрази откровено своето недоволство. Това, с което не се съобразява, е социалното му положение, гражданските му права и подбуди, тласнали го към решението да вземе участие във войната.Кой всъщност е Терсит? На гръцки „терсос” означава дързост, наглост, нахалство. В неговите думи се изразява гласът на нарастващото народно недоволство. Той си позволява да съди вождовете и да се приравнява към тях.
Терсит се отнася с негодувание не само към вожда, но и към обикновените воини, които се примиряват със своето положение:
Жалки, презрени страхливци!
Ахейки, но не и ахейци!
За него жалък и презрян човек е този, който не се бунтува, а се оставя да бъде потъпкан и онеправдан, да позволи волята на вожда да надделее над неговата лична. Ето защо вождовете са горди в своето величие, крепящо се на основата на безропотното мълчание. Този бунтар, неразбран от останалите, не би могъл да спечели симпатията на Омир. Нарушил е дисциплината в колектива, отклонил се е от нормите на геройската етика. Не го разбират и не го приемат и останалите воини, макар в своя гневен устрем Терсит да изразява скрития им копнеж, порива им към свободен, мирен живот. Свидетели на жестокото наказание на Терсит от страна на Одисей, воините остават „безмълвно” на своите места. Надсмиват се над разплакания Терсит, но тъгата не ги подминава. Усещат болката на дръзкия, незаслужено наказан бунтар. Терсит се превръща в жертва, върху която сякаш са стоварени всички недъзи и несъвършенства на обществото. Образът на героя е едновременно смешен и тъжен.
Поведението на Терсит би могло да се определи като присъщо на предател, родоотстъпник, защото той е нарушил идеала за общо единство.Той е „опасен хулител” и създава пораженски настроения сред ахейците. Обикновеният воин няма право да се осмелява да негодува, да възроптае срещу установения ред, срещу самоволното управление на царя. Терсит е този, който се откроява от масата. Смело участва в битките, но неговата дързост застрашава сигурността, авторитета на царя. Изборът на името отразява характера му, а непривлекателният му външен облик е израз на пренебрежението на автора Към него. физическият портрет отблъсква, поражда отвращение. Одисей го обвинява, че е „глупав дърдорко”, „гръмогласен вития”. Реакцията на Одисей всъщност изразява авторовото мнение - отклоняване от нормите на поведение, а подобно отношение би следвало да бъде наказано.
Терсит е примирен с болката, обидата и срама: ”Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни... ...Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна, сгърчен от болка, погледна смутено, изтри си очите. Връща се при колектива, който му се надсмива.
Недоволството е все още индивидуален акт, мотивиран от личен импулс. Омир разкрива едно-единствено негово проявление. Оценяван от позицията на нашето време, Терсит изглежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбиране на образа е невъзможно, защото обществото не познава социалния бунт. Поведението на героя противоречи на геройската етика. Той е антигерой, антипод на епическия герой, защото призовава за безславно завръщане у дома. Подобен човек в древността е бил възприеман като предател, родоотстъпник, дезертьор - поведение, достойно за презрение. Затова и Омир, и воините възприемат като заслужено наказание за Терсит „думите свирепи” на Одисей. Епическият поет не приема поражението и пораженческите настроения, които този „опасен хулител” всява сред войската. Отрицателното отношение на този „неуморен във думи” ахейски воин се определя и от това, че Терсит нарушава идеала на древните за общо единство и единодействие по време на война. Но верен на епическия принцип на изображение, поетът показва всичко така, както го вижда в заобикалящата го действителност.