KpucuTo0o92
11-25-2008, 18:19
И така ще започна с пред историята...познавам въпросното момче от няколко години и аз вече нз колко.Имах го за много добър приятел-за най-добрия ми приятел...но преди две години много го харесвах(тогава си мислех че това е само едно увлечение защото на мен всичко ми минава мн бързо :D ).За мен той беше човекът с когото мога да споделя всичко,знаех че каквото и да му кажа той ще ме разбере,винаги когато имах нужда той беше до мен и в хубавите и в лошите моменти :).Лятото ни мина мн хубаво и винаги за мен това лято ще си остане най-хубавото :? Помня как по цял ден бяхме заедно,как се забавлявахмв,как ходихме по кафета и дискотеки...ех колко хубаво беше(но за съжаление ще си остане само един спомен)..и така една вечер бяхме на дискотека и излязохме за малко на вън само двама и се бяхме гушнали (т'ва го приемам напълно нормално.защото ние винаги сме били така) но както се бяхме гушнали усетих как се прибличава към мен и се опитва да ме целуне..аз се дръпнах защото все пак той беше най-добрия ми приятел.И така след като се случи това не говорихме за случката но..След около две седмици отново бяхме на диско но по едно време ни стана скучно и решихме да се прибираме,само че нещо ни се стоеше още на вън и решихме да седнем на една пейка в парка.Стояхме и си говорихме докато в един момент той отново не се опита да ме целуне-аз отново се дръпнах.След няколко минути пак се опита само че този път не се дръпнах :? явно и аз съм го искала...И от там започна нашата история.Всеки ден се виждахме бяхме или у тях или у нас и ни беше мн хубаво(сега е момента да кажа че той има сериозна връзка от две години).Една вечер той ми каза че ме обича :? .По принцип аз трудно казвам на някого че го обичам и съм го казвала на мн малко хора-е той беше първото момче на което го казах и единствения човек на когото ми е било толкова лесно да кажа тези думи.Извенъж усетих как той започва да се отдалечава от мен-спряхме да се виждаме да си говорим по телефона...Един ден в даскало видях гаджето му,тя дойде до мен и поиска да поговорим..знаех че тя знае всичко.. попита ме и аз й казах всичко просто нямаше как да я излъжа след като вече знаеше всичко.Бяха скъсали но за малко,след това се събраха..С него вече нищо не е същото,не излизаме заедно дори като се видим той не ме поздравява,прави се че не ме познава,прави се че нищо не е станало,но както и да е...
Той е единственото момче за което ми е пукало толкова,усъзнах че много го обичам и мисля че той е истинската ми първа любов.Много го обичам..никога не съм мислила че мога да обичам някого,дори преди когато някоя приятелка ми е казвала че обича някое момче аз не вярввах защото не мислех че на 16 някой може да обича :D но се оказа че греша..За никой не съм плакала толкова колкото за него,за никой не ми е пукало толкова,но реших нещо!Явно той не ме обича и не иска да е с мен и няма какво друго да направя освен да се примиря :-D реших че 21.11.08 е последния ден в който плача за него.Няма смисъл да ми е гадно и да страдам,колкото и да ми е трудно и да ми е гадно за това което направи аз мога да живея и без него все пак.И все пак това което не ме убива ме прави по-силен,нали така.Няма смисъл да си съсипвам живота заради някой който не го заслужава.Продължавам напред без него и това е...
Написах темата защото знам че не съм единствения човек когото не е щастлив защото не е с човека който обича и исках да кажа на тези който са като мен :-D че живота не се върти само около човека когото обичат и че ако са силни могат да преодолеят всичко.Просто имах нужда да си излея душата...Е това е от мен :-)
Той е единственото момче за което ми е пукало толкова,усъзнах че много го обичам и мисля че той е истинската ми първа любов.Много го обичам..никога не съм мислила че мога да обичам някого,дори преди когато някоя приятелка ми е казвала че обича някое момче аз не вярввах защото не мислех че на 16 някой може да обича :D но се оказа че греша..За никой не съм плакала толкова колкото за него,за никой не ми е пукало толкова,но реших нещо!Явно той не ме обича и не иска да е с мен и няма какво друго да направя освен да се примиря :-D реших че 21.11.08 е последния ден в който плача за него.Няма смисъл да ми е гадно и да страдам,колкото и да ми е трудно и да ми е гадно за това което направи аз мога да живея и без него все пак.И все пак това което не ме убива ме прави по-силен,нали така.Няма смисъл да си съсипвам живота заради някой който не го заслужава.Продължавам напред без него и това е...
Написах темата защото знам че не съм единствения човек когото не е щастлив защото не е с човека който обича и исках да кажа на тези който са като мен :-D че живота не се върти само около човека когото обичат и че ако са силни могат да преодолеят всичко.Просто имах нужда да си излея душата...Е това е от мен :-)