Търся една от тези теми.......
Човекът в поемата септември Лис,
Величие и падение трагизъм и героизъм Лис,Между ноща и рая бунтут срещу варварст.............. лис,
Що значи смърта по отечеството есе, прекрасно но що е отечество есе,септември ще бъде маи - земята ще бъде раи есе.
Ако някои отгвоори по някоя тема ще съм му бекраино благодарен :)
т.1
RiseGirl
amazonkata90
11-26-2008, 06:38
Човекът в "Септември"
"Новото нахълтва като варварин в страната на старите господари и катурва техните идоли, руши храмовете на тяхната красота. Новото носи нова красота. Иначе то не би било ново." По този начин Гео Милев описва литературното направление на експресионистите и внушава основния принцип на постсимволистичната поетика. Експресионистите чувстват своята съвременност като период, в който всичко трябва да бъде разрушено и наново сътворено. Единствената опора, която намират е в човешката душа и тя става извор на тяхната поезия. Те търсят себе си, същността на собственото си Аз и задачата на живота си в рушенето на поезията. В списанието "Пламък" Гео Милев непрестанно призовава човека да се отклони от правия път, да се противопостави на традицията, да се устреми към непознатото, тъмното, страшното и да достигне до тайните на Вселената и човека. В търсенето според твореца "се зачеват завоеванията на човешкия дух" и неговата личност се оформя като вечно търсеща, неспокойна и непримирима. Гео Милев е изправен пред задачата да сътвори нова Библия, в която водещо място ще заема човекът. В статията си за Ал. Блок поетът открито заявява, че становището на критика трябва да бъде "не само тясно естетическо, а същевременно и етично". Човекът става централна фигура в изкуството. "Човекът преди всичко!" - прокламира Гео Милев. Обществената действителност нахлува в съзнанието на поета и събужда хуманистичните му принципи. Модерният творец открито призовава към действие и промяна, защото чрез тях човекът ще заживее в нов, истински свят. Експресионистите се противопоставят на предшестващата ги символистична школа, тъй като смятат, че тя е изтласкала от изкуството представата за живия, борбения човек и е създала измислени и абстрактни пространства, изпълнени с "егоистична" болка и тъга. А лириката на Гео Милев е изцяло алтруистична - отказва да приеме грозната действителност и се стреми в името на човека и народа да разруши старото и създаде ново. Хуманизмът отваря вратите на автора към реалността и става повод за неговия гняв и настойчивото му желание за бунт и незабавна промяна. Вярата му се ражда като рушене на всичко старо, борба с действителността и отричане на старата символистична естетика Връзката между обществените и естетическите принципи на Гео Милев е изразена най-ярко в статията "И свет во тме светится", където проблемите на човека, са и проблеми на изкуството: "Ний не можем да останем глухи зрители пред народната трагедия - унесени в нашите неземни блянове, потопени в нашите дребни чувства. Защото над нас и всичко наше стои: Народът, Масата - инертна и безименна, но и бездънна и безсмъртна, която ражда всички нас."
Издигането на народа и народната съдба в основни критерии на изкуството и в жива съвест на поета лежи в основата на неговите естетически възгледи. Неразривната връзка между общественото и личното е водещ мотив и в поемата "Септември". Всички авторови произведения до "Септември" са своеобразна подготовка за истинския му шедьовър, тъй като в предходните си творби Гео Милев не достига до сливане на естетиката и реалността. Водещото чувство е гняв, бунт и сарказъм, които са плод на хуманизма на автора. Неговите "Грозни прози", "Ад" и "Ден на гнева" са произведения, родени под напора на силно чувство. Основната тема е социалната, която поетът превръща в революционен протест. Гео Милев изразява своя стремеж към "оварваряване" на поезията и налагане на нова естетика. Той подлага на унищожителна критика символистичната поетика в статията си "Поезията на младите". За него тя е отживяла времето си, скучна и банална, водещите й мотиви за тъга и горест не сгряват човешката душа и не се противопоставят на грозната действителност. Поетовият хуманен патос е най-силен там, където има вик, тревога, провокация: "А вик е нужен на днешната българска лирика, за да се събуди тя от мъртвешкия сън, в който я приспиват младите поети от няколко години насам- нужно е стряскане от сън! Вик, тревога!" Естетическият възглед на Гео Милев за изкуството е свързан с бунт и рушене на действителността и извеждане народа на преден план. В народа живее вечният устрем към съзидание, промяна и изграждане на нова Библия. Висшият критерий в естетиката на Гео Милев е народността. Единствено високохуманната личност може да въплъти в едно народните стремежи и личните душевни преживявания. Конкретните събития в произведенията на Гео Милев трудно могат да бъдат възпроизведени, тъй като основното в тях е бунтът на една човешка чувствителност. "Септември" не е просто революционна поема, понеже в бунта и действието авторът утвърждава естетическия си принцип "Човекът преди всичко!". Образът на човека-маса, на народа е основен в поемата "Септември". Въстаналите са прости, бедни, окъсани, безименни хора, обединени под обобщаващото наименование "НАРОД". Сред тях не са споменати гении, силни и известни личности. Авторът се стреми към съзнателно огрубяване и "оварваряване" на обикновените, неуки и неизвестни никому човеци чрез изброяване:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
Хаотичната, дива и неконтролируема маса се издига до високоморален колектив,, обединен от една единствена цел, вдъхновен от една вяра и надарен с една воля. Огрубяването на народа съдържа определена художествена идея, свързана с мотива за бунта. Крайната авторова цел не е принизяването и примитивизирането на народния поток. Поетът внушава, че сънародниците му не са несъзнателна и инертна тълпа, а личности, които могат да се възвисят до идеята за свобода.
Образът на въстаналите маси придобива по-обаятелен смисъл чрез разкриване на идеалите, които са ги подтикнали към борба. Основната цел на въстанието е освобождаване от всякакво робство:
Не искаш ти никого роб-
и ето - кълнеме се в нашия гроб-
ще възкресим ний човека-
свободен в света.
Борбата придобива образа на носител и предвестник на по-справедливи и хуманни порядки. Въстанието, разкрито в поемата, няма икономически и политически цели, то е родено от жаждата за по-морални идеали и по-хуманни ценности. Борбата трябва да донесе освобождаване от духовното робство, което възпира и ограничава човека. Последният трябва да бъде дистанциран от всичко назадничаво, безстойностно, унижаващо и потискащо неговия дух, за да отправи взор към "свръхземните” въпроси, които никой век не разреши" (П. Яворов). Гео Милев не акцентира върху отделната личност, а показва че всички са слети в едно в стремежа си към разкъсване на вековните вериги, оковаващи човечеството. Идеалът им е утопичен и нереален, но хуманизмът подтиква поета да се бори за разрушаване на действителността и създаване на една нова реалност, в която водеща роля играе човекът. Във "Възвание към българския писател" (1922) Гео Милев издига лозунга "Човекът преди всичко!", който изразява авторовия принцип в цялото му творчество. В поемата "Септември" творецът най-категорично и задълбочено реализира неговия смисъл.
Първо, той разкрива народния характер на въстанието, след което от устата на народа прозвучава вярата му в духовната свобода. Символичният образ на слънчогледите изразява стремежа на масите към слънце и щастие, към пълно духовно разкрепостяване. Септемврийските събития са повод и основа, на която творецът гради и афишира своя гняв и протест срещу всякакво човешко робство. Гео Милев слива своето Аз с народната енергия, поела по пътя към опознаване на вселенските закони. Творецът възпява човешкия героизъм, който се изразява не в крайния резултат, а в решението за промяна и готовността за саможертва. Сред героите е отграничен поп Андрей, но в неговия образ е вложена силата и енергията на народ, чието дело остава неумиращо и непобедимо във вековете. Героят се слива с народа, поема неговите стремления, изпитва ударите на борбата, опълчва се с оръжие срещу враговете и чертае идеалите на бъдещето. Същевременно човекът е издигнат над масите, той е този, чиято мисия е да направлява и води народа и да го издигне до своите, свързани с вечността, идеали. Разграничаването на поп Андрей показва, че не всички са израснали достатъчно, за да умрат достойно, без страх. Страхът управлява мнозинството и принизява неговия образ. Самият Гео Милев иронизира погромъджиите и разобличава тяхното поведение, което е прикрито зад изпразнения от ценност висш идеал – отечество: "...що е отечество?" Духовното робство на народа сякаш е покорило и родината и в нея не могат да бъдат намерени покой и сигурност. Авторът не защитава отечеството, след като в него се разиграват недостойни, кървави и ужасяващи битки. Погромът на въстанието разколебава поетовата вяра в Бога и ражда неговия протест срещу унищожението на човешкия живот, изразен чрез метафората "кървав на боговете курбан". Авторът търси вина у Бога, който вместо да помирява хората, позволява погубването на човешкия живот. Септемврийските събития дават възможност авторът да "прогледне" за конкретната действителност като съществуваща от много векове насам. Конкретното събитие в политическия живот на България Гео Милев разкрива с образи на древни личности. Ахил, Агамемнон, Хекуба... взимат участие в поетовата интерпретация и показват, че проблемът не е идеологизиран и национализиран, а общочовешки. Политическите събития творецът разглежда от морална гледна точка. Чрез примери от древна Гърция поетът внушава своята основна идея за пътя към целта. Целта не може да се постигне с насилие и убийства, защото те винаги ще бъдат последвани от страшно възмездие. Гео Милев детайлно очертава образа на Ахил, у когото въплъщава пагубните и убийствени сили у човека:
Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
......
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсана
над безименни гробища с кърви орьсени
Поетът използва познат древногръцки образ - Ахил, но за разлика от "Илиада", в "Септември" неговият образ присъства с негативни щрихи. Поетът остава верен на девиза си "другояче" и разрушава традиционната представа за положителния герой. Невъзможно е човек да бъде смятан за герой, след като си служи с жестокост и убийство. Ахил е разрушителната, дива и безскрупулна сила, която съществува у човека. При гледката на толкова смърт, кръв и убийство хуманистичното чувство на поета е засегнато и той задава отчаяния си, но и гневен въпрос: "Докога, докога?". Докога насилието ще бъде основно средство, докога хората ще бъдат духовни роби, авторът не успява да даде отговор и отправя предизвикателство към бъдещите поколения, че изкуството е единственото средство, което ще промени света и човешкия характер. На изкуството цяла една епоха възлага своите надежди - то трябва да ръководи човека, а не злобата и рушенето. Минало е времето на елитарното изкуство и е необходимо ново изкуство, което да е достъпно до всички хора и тогава на земята ще настъпи рай. Гео Милев завършва с вяра в бъдещето, че границите ще се разчупят и изкуството ще спаси света:
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
Септември ще бъде май.
Човешкият живот
ще бъде един безконечен възход
— нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай -
ще бъде!
Гео Милев вярва, че изкуството е призвано да свали някога в бъдещето рая на земята. А ролята на твореца е да направлява, окуражава и дава пример на останалите хора, за да се сложи край на терора и смъртта и се възцари на земята райско щастие. Гео Милев продължава разбиранията на предхождащите го автори (Ив. Вазов, П. П. Славейков) за твореца, чиято мисия е да изведе народа от тъмата и да го открие за вечната правда и свобода. Това е израз на естетическия принцип на Гео Милев "Човекът преди всичко!", който ръководи и дава сили на поета в житейския му път и творческо дело. Човекът трябва да бъде открит за изкуството, защото то остава във времената непроменливо и значимо.
С поемата си "Септември" Гео Милев поставя вечни въпроси за смисъла на човешкото съществуване и провокира хората към създаване на един нов свят, в който да се възцарят хармонията, надеждата и човечността. Той вярва във възможностите на човека да открие стойността на изкуството и да бъдат решени сложните проблеми на Вечността.