PDA

View Full Version : Две съчинения за класното по литература



sladurankata_meri
11-29-2008, 23:09
моля тези които имат някакви материали или знаят сайтове с такива материали да ми помогнат имам класно а нямам време темите са 1.Светът на войната в поемата Илиада'' 2.,,Човеколюбецът Прометей''

Редактирано от ProstoAz
1 и 7 точка от правилника!

Tedi4ka
11-29-2008, 23:27
Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъш¬ното развитие на литературата. Про¬изведението на Омир „Илиада” отразя¬ва развитието на елинската култура в продължение на векове.
Темата за бойната и мира е обект на художествена интерпретация в „Илиа¬да”. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на бойна и мир, на хар¬мония и дисхармония. Те са неразривно свързани.
Поемата „Илиада” започва с възпяване на „гибелния гняв” на гръцкия предводител и воин Ахил. Накърненото му достойнст¬во и войнска чест са потъпкани и „Ахил бо¬горавен” не може да се примири с това. Неговият гняв и ярост се удвояват, когато пратениците на „мощния цар Агамемнон” идват, за да отведат любимата му Бризеида. След тази разтърсваща сцена Омир описва отношенията между Ахил и неговата майка - морската богиня Тетида. Така древногръцкият рапсод очертава контраста между сцените на гняв и обич. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си Ахил. Със своята майчинска любов и привързаност тя му внушава спокойствие и душевен мир.
Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба и има го¬леми празненства, а другият град е под об¬сада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува без вой¬на и обратното. Това мнение е било споде¬ляно от всички гърци, от целия античен свят. За елинската култура войната е би¬ла като неотделима част от живота им. Те са я приемали за нещо естествено.
На щита на Ахил също е изобразена сце¬на, която показва овчари, пасящи своите стада в планината. Тази картина отново внушава спокойствие и душевен мир. Но изведнъж от гората излизат лъвове, ко¬ито нападат стадото. Сцената на хар¬мония и спокойствие е нарушена. Тук Омир отново противопоставя хармония и дисхармония, война и мир. Той показва, че едното не може да съществува без другото, че те са неразривно свързани.
Друг момент на противопоставяне в „Илиада” е сцената на сбогуването между троянския воин Хектор и жена му Андромаха. Преди Хектор е убивал безпощадно ахейците на бойното поле. В сър¬цето му няма милост, а само гняв и ом¬раза. Но при вида на жена си Андромаха и малкия си син Астианакс, той се превръ¬ща в любящ съпруг и баща. В сърцето му вече няма място за омраза и ярост, а са¬мо за обич и привързаност Към семейст¬вото му. Пред нас се разкрива един друг Хектор, който ние не познаваме – не безмилостният воин, а един човек, изпълнен с любов към семейството си. Омир цели именно това - да покаже, че във всеки човек има добро и лошо, омраза и любов. Хектор след малко ще излезе на бойното поле и ще започне да воюва, но в този мо¬мент душата му е в мир.
В „Илиада” непрекъснато са съпоста¬вяни войната и мирът. Самото произведение започва с гняв и озлобление. Въпреки че Троянската война завършва с раз¬рушаването и опожаряването на Троя, Омир избира друг финал за произведението си. Ахил смирява яростта и озлоблението си и връща тялото на Хектор на баща му. Омировата творба започва с гняв и завършва с примирение. Отново са противопоставени войната и мирът.
Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония, на душевен мир и „гибелен гняв”. Мирът и войната са представени ка¬то едно цяло. Колко би бил скучен нашият живот без изпитанията и проблемите, през които ежедневно трябва да преминаваме, а колко би бил тъжен, ако ги няма¬ше моментите на радост и щастие. Докато светът съществува, ще има и доб¬ро, и лошо; и мир, и война, защото всеки човек носи в себе си по малко от двете.


*** *** ***



В Омировата „Илиада” се преплитат представите за войната и мира. Освен като битки, кръвопролития и смърт, вой¬ната може да бъде разгледана и от друг ъгъл. Война, специално в „Илиада”, е и гне¬вът. Но както след всяко зло идва добро, и след всеки проливен дъжд на небето из¬грява пъстроцветна дъга, така и след всяка война неминуемо идва мир. И ако войната е гневът, то мирът следва да бъде примирението с него.
Още в самото начало, в Първа песен, „Илиада” започва със свада - между Ахил и Агамемнон. Връзката между двамата герои е тяхната гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд. Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Ахил защитава воинската си чест на герой. Израз на бойна в случая са свадата и гневът, а техни оръжия са думите. Обиден на Агамемнон и негови¬те думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наис¬тина държи на думата си. Но помирени¬ето идва при вестта за смъртта на най-добрия приятел на Ахил - Патрокъл. Тук се показва друго негово качество - вяр¬ност към приятелството. Той пристъп¬ва думата си, за да защити честта на приятеля си. Ето това е и мирът - помирението с гнева към Агамемнон. Но след този мир, за съжаление, започва още ед¬на война. Война, много по-страшна от предишната.
Всъщност „Илиада” е поема не само за Троянската война, но и за „гнева на Ахил”. С този гняв започва поемата и с негово¬то надмогване завършва.
Тази толкова страшна война, която за¬почва Ахил, е с Хектор. В случая с Агамем¬нон той е само засегнат, засегнато е и неговото достойнство. Той се отказва от битките, но нищо повече. Ахил отно¬во е засегнат, този път от Хектор. По-сегнато е на живота на скъп за него човек. Ахил жадува смъртта на човека, погу¬бил приятеля му. И мирът отново не закъснява. Докато „във войната” с Ага¬мемнон мирът е единствено благороден, в този случай той не е. По-скоро мирът е трагичен. Ахил се примирява със смърт¬та на Патрокъл, до някаква степен, раз¬бира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Хектор не заслужава по¬добна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а война¬та е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родината си. Той не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил.Във войната всеки убива, без да се замис¬ля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това не ще върне приятеля му.
Голяма роля в „Илиада” имат боговете, които много често се намесват в човешките дела. Единственото, по което се отличават от хората, е необикновената им сила и безсмъртие. Понякога те сто¬ят по-ниско и от хората: разделят се на враждуващи лагери, интригантстват по-между си, завиждат, променят хода на битките.
Единственият момент, когато гняв - помирение, добро - зло, се обединяват в едно, е изковаването на щита на Ахил. Там Омир съпоставя двете страни на човешката дейност - войната и мира. Божественият създател на щита създа¬ва творение, което има магическа сила. Той е съвършен. Върху него Хефест е изоб¬разил целия свят. Сцените са разположени контрастно. Изобразена е дори и са¬мата Троянска война. И накрая идва щас¬тливият финал - празникът. Животът, според щита, е процес на раждане и смърт, в който непрекъснато се прели¬ват радост и болка. Щитът е вид тълкуване на Омировата поезия от самия него.

*** *** ***

Tedi4ka
11-29-2008, 23:28
Прометей – човеколюбец и борец срещу тиранията,примирението с неправдата



Древногръцкият драматург Есхил с право е наречен баща на старогръцката трагедия.Той е автор на над 70 трагедии,сред които се откроява „Прикованият Прометей”.Не е разкрит драматичният сблъсък между хуманизма и деспотизма спиращ човешкия прогрес.Конфликтът в творбата е реализиран чрез противопоставяне на човеколюбецът Прометей на враговете на човешкия прогрес в лицето на Зевс и неговите поддръжници.
Прометей е носител на най – високите добродетели на героическата натура,символ на големите възможности на човека да отстоява своите права и да се бори срещу тиранията и примирението срещу неправдата.
Неговото противопоставяне на Зевсовата воля е принципно и е продиктувано от свободолюбието му.Героят не може да търпи тиранията и своеволието.Точно заради това той е помогнал на Зевс в борбата му срещу Кронос.Но вместо да утвърди управлението си,властникът Зевс сам се превръща в деспот.Той отрежда злочестна съдба на „бедния човешки род”,като го обрича на изтребление.Прометей единствен дръзва да се противопостави на Зевсовата воля,като иска да осуети зловещото му намерение за унищожаване на целия човешки род.
Той обсипва хората с божествени дарове,научавайки ги да строят „светли и здрави къщи”,да правят кораби и да кръстосват моретата,да откриват нови земи и най – вече – да създават сами нови блага.Прометей разкрива на човешкия род „най – великата наука за числата”,силата на писмеността,укротената мощ на животните,чудото на лекарствата,които спасяват и продължават човешкия живот.
Любовта му към хората не е само празно словоизлияние.С гордост и с вътрешно удовлетворение от стореното той изрежда всички блага,с които ги е дарил.Прометей открадва за тях огъня и им помага да променят коренно първобитното си битие и да облекчат неимоверно живота си,но това не е единствената и м придобивка.Много по – съществено е това,че те получават от него духовния огън на познанието и на вечния стремеж към съвършенството,което ги превръща в хора и им гарантира бъдещото развитие напред.
Той си поставя за цел да ги направи мислещи и действащи целенасочени същества,способни да направят и облекчат – своята съдба.Тази своя преданост към човешкия род Прометей изкупва с мъченичеството и със саможертвата си,приковат жестоко към надвисналата над бездната скала.
Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове.Нито един от тях не може да вникне в същността на великото му дело,нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана.Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост.Именно в противопоставянето на начина на мислене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между старо и ново.
Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълнееносеца,но го прави открито и с пълна увереност в правотата си.Дори и да знае,колко много болка и страдание го чакат заради любовта му към хората,титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение.
С образа на Прометей, Есхил изгражда превъзходен пример за хуманен герой.В историята има още много такива благодетели на човешкия род,но Прометей е първообразът и затова името и митът за него са символ на нов тип мислене,саможертва и прогрес за цялото човечество

Tedi4ka
11-29-2008, 23:29
Дано да съм ти помогнала :-)

sladurankata_meri
11-30-2008, 09:07
mersi mno :grin: :grin: :grin: :grin: