Символи образи на няколко думички (:

[IrReplacaBle]

Здравейте :)
Бих искала помощ за значенията на следните символни образи на думите:дом,вечер,майка,икон а :)

Трябват ми чак за петък,но не мога да намеря нищо..а нямам човек,който да е на ТИ с тези неща..
Благодаря предварително на отзовалите се :)

[KissTheSky]

Нека позная - ти си 8ми клас и това е възоснова на Димчо Дебелянов - "Да се завърна в бащината къща.."?
Ако е така мога да ти помогта но в тези думи попринцип всеки автор влага различна символика. И така...
вечер:: Ами тука си е очевидно :D . Ето ти тези 2 стиха
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина
В края на живота си, преди да "залезе напълно слънцето" на живота му Дебеляновият герой си спомня за бащината къща - там той търси загубеното се щастие, невинност, майка... Вечерта най-често се характеризира и с спокойствие, но и умореност.
дом: Това е пространството, където лирическият Аз се чувства сигурен, щастлив...Споменът му за "бащината къща" го топли и го отделя от студенината на настоящето.
Преди самият дом в стихотворението са посочени още няколко символа на родното. Чрез тях пространството се стеснява и колкото по-навътре влиза, толкова по-лично става.
Първи е дворът - той е просто въвеждащ мотив. Там героят е просто "гостенин очакван с радост плаха". Следва прагът, на който седи майката на лирическия говорител. Той е символ на границата между вън/вътре, добро/зло, студ/топлина, сигурност/несигурност. Именно тука се появява майката.
майка: Тя е жената, която е отгледала и възпитала героя. Единствено от нея той може да получи опрощение и да продължи напред.
След "двора" и "прага" пространството е вече лично - "стаята". Вече лирическият Аз не е "гостенин", а е син. Тук той намира "последна своя пристан и заслона". И Най-накрая - иконата.
икона: Символ е на духовното пречистване. Иконата представлява и светостта на бащиното огнище като цяло. Не си спомням добре, но това беше 2рата колуминация на стихотворението (след момента с майката на прага, когато той и повтаряМ "мамо, мамо").
Като цяло това стихотворение е считано за едно от-най красивите произведения на България. Учих го миналата година и сега малко го карам на импровизация :D Прекрасна творба
Айде успех и дано съм помоhнала ;)

[IrReplacaBle]

Да,позна.. ;] Но както ти каза,всеки автор влага различна символика,а от мен се искаше народната символика.Затова и не посочих произведението :)

Но ти благодаря много за информацията,ще ми помогне :mrgreen:

[KissTheSky]

Ами виж сега...попринцип някои от тези символи са универсални или накратко казано имат сходни точки, но ако питаш попринцип ето ти тогава така:
дом: Това е свещенно място за човека, носещо му колкото радост, толкова и мъка. Домът е част от света ти, където винаги можеш да се почувстваш отново щастлив, затоплен от обич и да усетиш спомена почти физически. Именно тука идва мъката - за някои хора дома вече не съществува по един или друг начин. Те могат единственно да си спомнят за него (в случая с това стихотворение) и да не се докосват до него.

вечер: Ох тука вечее....нз толкова.
Има обаче 2 страни - положителна и отрицателна.
Положителната...амии през вечертта е спокойно, чуваш шума от вятъра, от щурците. Една романтична картина, носеща много спокойствие и хармония и тн
От друга страна с вечерта се описват много душевни състояния в литературата. мисля, че типичен пример са "Зимни вечери" на Смирненски, но не знам дали сте дотам.Вечерта се свързва с тъмнина, а тъмнината..е ти знаеш - страх, безпокойство, депресия, мъка, плач....
И третата страна - вечерта като прекъсване на човешкия живот. По често е използвано вместо вечер залез, но няма значение. Това е момента в който пламъкът на живота угасва. Продължаваш към друг свят и вече не си част от земята. Може да бъде обаче не само "вечер" на живота, но и "вечер" на душата, душевното състояние.

майка: амиии....сега да ти обяснявам за епоха на патриархата и на матриархата няма да ме разбереш. Така че ще ти дам обяснението на втората - матриархата. Тук участва майката - според, например древногръцката митология, жената като майка и съпруга е най висше-стоящият образ в света на човечеството. Тя трябва дъ бъде пчитана и всяко наказание срещу нея се е наказвало с жестоко убийство или терор, преддизвикан от същества, които ти внушават вина докато не погубиш живота си сам.
И така поуката? Майката е същество, без което света не може.
Но майката просто като майка - тя дава възпитание, тя се грежи за децата си, би лишила себе си от всичко, дори и от живота си ако и се налага да помогне на детето си по този начин.
Не мога да ти кажа попринцип, но отношенията между майка и дете са наистина много силни - може би това, че несъзнателно си прекарал 9 месеца в утробата и и си станал част от нея я прави толкова специална. От нея можеш да получиш )както писах и в предишния пост) опрощение, прошка.

икона: Това същност скоро го научих - защо слагаме икона или кръст в къщата.
За първи път огънят се е получил когато 2 дървета са били въвъ формата с кръст. Оттогава се вярва че дървото в къщата носи топлина и светлина (и в буквалния, и в не толкова буквалния смисъл).
От друга страна иконата е нещо сакрално (свещенно) за дома. Иконата е когато се молим и ни трябва помощ. Т.е чрез иконата ние хората говорим с Бог. Тя пази "чистотата" на хората в тази къща.

И общо взето е това общо :D:D:D:D