beachy_bunny
12-01-2008, 18:30
От къде да започна ... еми ... за начало ... имам всичко което другите искат ... , но някак това което искам аз е твърде далече от мен ...
1-влюбена съм в едно момче от моя клас ... той е някак различен ... не мисли за това което мислят момчетата на неговата възраст ... говори за обсолютно различни неща ... много добри приятели сме ... и той показва , че има някакви чувства .. ,но всичко е до там ... много сме различни .. караме се за глупусти ... никой не прави нищо за да се здобрим ... и двамата чакаме другия да е пръв ... и аз постъпвам много гадно и егоистично спрямо него ... винаги искам да е както кажа аз , но така не става ... но все пак не мога да пренебрегна гордоста и да се извиня ... когато сме скарани си мисля , че ми няма нищо , но когато видя , че на него "уж" му е безразлично и ми става още по зле и изпадам в някаква пълна изолираност ... седя си на масата ... гледам другите от страни ... стоя и като неадекватна .. някой ми приказва нещо аз ...
2-ро Бившия ми ... незнам дали имам чувства към него ... а и той самия не ме оставя да го забравя .. постоянно ми пише, звани ... точно когато вече не съм на неговата тема и изведнъж някакъв СМС ... вече е като някакъв тормоз ... говорих с приятелите му да му кажат да ме остави защото аз му казах той не ме разбра ... Сетя ли се за него .. и докато се смея с глас поглеждам навън небето иии се сещам за очите му ... отново същата депресия ....
3-то най - борите ми приятелки са на 200 километра от мен ... а тук в моя град ... нямам толкова близки хора , за да споделя това което ми е на сърцето ... а по скайп ... хм .. скайп само разваля нещата ... а и какво от това като има кажа как се чувствам .. те нищо не могат да направят не могат да се разплачат с мен нито да ме прегарнат ... нито да ме погледнат с тяхния си поглед ... а това съвсем ме сасипва , вечер заспивам със страха , че следващия път като отида при тях ще са различни ще са променени и различни от това което бяха ...
4-то .. Влюбвам се все в неподходящи ... вече 3-пъти под ред ... единия е на 22 другия на 20 , 3-тия на 19 .. а най-лошото , че сме приятели и много пъти ей така в разговора съм ги питала "Били се обвързал с момиче на моята възраст ... " а този най-големия ... най-доброто момче което познавам ... него винаги го питам когато имам някакъв проблем какво да правя и никога не ме е лъгал ... а той ми каза " Според теб ти какво можеш дами дадеш освен топлия поглед .. детската нежност , и много сълзи след раздялата ни ... това може да ми даде и всяко друго момиче на 16 , стигаш ми ти , друга малка фъстъчка не ми трябва имам теб ... най-скъпия ми човек на който всичко мога да кажа и да ме разбере " това бяха думите му със другите двама имах взимане - даване .. но , само до там ... и какво отново като се замисля в думите му ми става толкова мило и хубаво иии ... тъжно , за това , че аз го обичам толкова много , както и той мен , но не така както аз искам .. Веднъж се бяхме скарали много сериозно ... и аз глупачката си помислих , че съм го загубила завинаги ... бях много зле ... същия ден ми беше дошло , а когато ми дойде и ставам много раздразнителна ... и изпитвам страшни болки ... и бях пила един Диазипан ... и когато чух думите ... " как можа ти ми беше всичко ... как можа да ме предадеш така ... не искам да те виждам вече ... осъзнай грашката си .. и се върни .. " излязах от тях в сълзи ... беше късно ... мисляче беше Ивановден ... и отидох на имен ден. Без да мисля , испих 200 грама уйски ... и 150 грама водка ... и незнам какво е станало ... но се събудих ... в болницата .. когато отворих очи видях него ... човекът който преди няколко часа бях предала по най - долния начин .. и човека който ме попита " Защо ? " а моят отговор беше " Защото изгубих най-важния човек за мен в тоя скапан живот " а той ми каза " Как можа да си помислиш , че изобщо някога ще те оставя ... обичам те толкова много моя малка фъстъчке ... " това бяха думите му ... от 2 години аз още го обичам по същия начин ... , а той все още ме нарича " моя малка сестричке ... " или " фъстъчке малка ... " и когато се сетя , че него го няма ... (той живее под нас ) и се замислям дали сега не е с оная Барби ... (имаше там една ... ) или ако се сетя за другите двама ... и охххх отново шибаната депресия ...
проблемът не е във всичко това ... а в това , че посягам към алкохола ... и наркотиците ... , а още съм на 16 ... , но просто те ме вкарват в моя си свят със който съм със него ... приятелките ми ... и всичко което аз си искам изкарват ме от тази депресия ... Възможно ли е 16-годишно момиче да има такъв живот ... Във моя случай фразата " Живота е такъв какъвто си го направиш " на важи .. защото не избирам аз хората с който ще се сближа до такава степен , че да не мога без тях ... Не избирам аз човека в когото ще се влюбя ... и изобщо аз не мога да нправя нищо освен да ви попитам ... КАКВО ДА НАПРАВЯ ЗА ДА СПРЕ ТОВА ... тази депресия ... ако спре депресията .. ще спра и с алкохола и дрогата ...
Благодаря ви че отделихте от времето си за да прочетете тоя целия фарс тая цялата шибана история която за нерича моя живот ... това е накратко ... :-# :-k
1-влюбена съм в едно момче от моя клас ... той е някак различен ... не мисли за това което мислят момчетата на неговата възраст ... говори за обсолютно различни неща ... много добри приятели сме ... и той показва , че има някакви чувства .. ,но всичко е до там ... много сме различни .. караме се за глупусти ... никой не прави нищо за да се здобрим ... и двамата чакаме другия да е пръв ... и аз постъпвам много гадно и егоистично спрямо него ... винаги искам да е както кажа аз , но така не става ... но все пак не мога да пренебрегна гордоста и да се извиня ... когато сме скарани си мисля , че ми няма нищо , но когато видя , че на него "уж" му е безразлично и ми става още по зле и изпадам в някаква пълна изолираност ... седя си на масата ... гледам другите от страни ... стоя и като неадекватна .. някой ми приказва нещо аз ...
2-ро Бившия ми ... незнам дали имам чувства към него ... а и той самия не ме оставя да го забравя .. постоянно ми пише, звани ... точно когато вече не съм на неговата тема и изведнъж някакъв СМС ... вече е като някакъв тормоз ... говорих с приятелите му да му кажат да ме остави защото аз му казах той не ме разбра ... Сетя ли се за него .. и докато се смея с глас поглеждам навън небето иии се сещам за очите му ... отново същата депресия ....
3-то най - борите ми приятелки са на 200 километра от мен ... а тук в моя град ... нямам толкова близки хора , за да споделя това което ми е на сърцето ... а по скайп ... хм .. скайп само разваля нещата ... а и какво от това като има кажа как се чувствам .. те нищо не могат да направят не могат да се разплачат с мен нито да ме прегарнат ... нито да ме погледнат с тяхния си поглед ... а това съвсем ме сасипва , вечер заспивам със страха , че следващия път като отида при тях ще са различни ще са променени и различни от това което бяха ...
4-то .. Влюбвам се все в неподходящи ... вече 3-пъти под ред ... единия е на 22 другия на 20 , 3-тия на 19 .. а най-лошото , че сме приятели и много пъти ей така в разговора съм ги питала "Били се обвързал с момиче на моята възраст ... " а този най-големия ... най-доброто момче което познавам ... него винаги го питам когато имам някакъв проблем какво да правя и никога не ме е лъгал ... а той ми каза " Според теб ти какво можеш дами дадеш освен топлия поглед .. детската нежност , и много сълзи след раздялата ни ... това може да ми даде и всяко друго момиче на 16 , стигаш ми ти , друга малка фъстъчка не ми трябва имам теб ... най-скъпия ми човек на който всичко мога да кажа и да ме разбере " това бяха думите му със другите двама имах взимане - даване .. но , само до там ... и какво отново като се замисля в думите му ми става толкова мило и хубаво иии ... тъжно , за това , че аз го обичам толкова много , както и той мен , но не така както аз искам .. Веднъж се бяхме скарали много сериозно ... и аз глупачката си помислих , че съм го загубила завинаги ... бях много зле ... същия ден ми беше дошло , а когато ми дойде и ставам много раздразнителна ... и изпитвам страшни болки ... и бях пила един Диазипан ... и когато чух думите ... " как можа ти ми беше всичко ... как можа да ме предадеш така ... не искам да те виждам вече ... осъзнай грашката си .. и се върни .. " излязах от тях в сълзи ... беше късно ... мисляче беше Ивановден ... и отидох на имен ден. Без да мисля , испих 200 грама уйски ... и 150 грама водка ... и незнам какво е станало ... но се събудих ... в болницата .. когато отворих очи видях него ... човекът който преди няколко часа бях предала по най - долния начин .. и човека който ме попита " Защо ? " а моят отговор беше " Защото изгубих най-важния човек за мен в тоя скапан живот " а той ми каза " Как можа да си помислиш , че изобщо някога ще те оставя ... обичам те толкова много моя малка фъстъчке ... " това бяха думите му ... от 2 години аз още го обичам по същия начин ... , а той все още ме нарича " моя малка сестричке ... " или " фъстъчке малка ... " и когато се сетя , че него го няма ... (той живее под нас ) и се замислям дали сега не е с оная Барби ... (имаше там една ... ) или ако се сетя за другите двама ... и охххх отново шибаната депресия ...
проблемът не е във всичко това ... а в това , че посягам към алкохола ... и наркотиците ... , а още съм на 16 ... , но просто те ме вкарват в моя си свят със който съм със него ... приятелките ми ... и всичко което аз си искам изкарват ме от тази депресия ... Възможно ли е 16-годишно момиче да има такъв живот ... Във моя случай фразата " Живота е такъв какъвто си го направиш " на важи .. защото не избирам аз хората с който ще се сближа до такава степен , че да не мога без тях ... Не избирам аз човека в когото ще се влюбя ... и изобщо аз не мога да нправя нищо освен да ви попитам ... КАКВО ДА НАПРАВЯ ЗА ДА СПРЕ ТОВА ... тази депресия ... ако спре депресията .. ще спра и с алкохола и дрогата ...
Благодаря ви че отделихте от времето си за да прочетете тоя целия фарс тая цялата шибана история която за нерича моя живот ... това е накратко ... :-# :-k