хора трябва ми спешно есе на тема - преди да се родя и след това
*Липсва описателно заглавие!
Точка 7 от Правила на форума (http://www.teenproblem.net/f/pravila.html).
Редакция на MakeMeLaugh
Преди да се родя и след това
Повестта “преди да се родя” предлага необичаен поглед към традициите, миналото,към скъпото,към семейството и рода.Читателя вижда като през криво огледало патриарьалният бит неговата изостаналост,безпросветно т и ограниченост.Живота в повестта е представен откъм непразничната страна на сивият делник.Благодарение на лекия и непринуден ьумор и искренността на разказваното авторът внушава без болка и озлобление истини за единн свят,осъден да остане в миналото.
Самоиронията е средство да надмогнеш оново,което не приемаш в света около себе си,да се дистанцираш и да съхраниш духовните си търсения.
Бавно,стъпка по стъпка,Иваило Петров рисува картината на селския бит,в които траино са се настанили мизерията и мръсотията,песметливостта и лукавството,невежеството и хитростта.
Най-важното събитие,което доведе до появата на разказвача на бял сят-сватосването и женидбата на родителите му, е представено максимално хъмористично,като иронията му засяга,както външния вид,шапка и духовния свят нагероите. Преговорите,сватосването и годежът са сврзани с”икономически проблеми”,”тактическа грешка”,”външни министри”,”етикеция”.
Всички тези изрази звучат сякаш не на място,те осмиват и принизяват случващото се.
Единствената цел на женитбата е”да се сдобията с още две работни ръце”.Младоженеца е на твърде незряла възраст,за да е глава на семействота”той можеше да разлайва селските кучета,да си връзва самостоятелно потурите и да си бърше носа с ръкава на антирията”.
Момъкът е длъжен да изпълнява всичко,което му наредят.Никой не се интересуваше от неговите желания.Каква красота и романтика моге да има в тпзи начин на живот,когато липсва самостоятелността на избора,а личната воля няма никаква стойност.Органичност и изостаналост определят духовния мир на момъка,кръгозорът е максимално стестнен,но по това той на се отличава от околните.Светът за него се ограничава в пределите на селото,дома и тежката работа.Бедността е съпътствана от простотия,невежество и премитивност на бита и мисълта.Със силна ирония авторът описва годежът и женитбата.
Нероденият още разказвач гледа на баща си от дистанцията на времето,на духовно разграничилия се човек.В отношението към бащата са чужди понятия като уважение и почитания.Разказвача не си затваря очите пред неговата простота,нечистоплътност,н еобразованост,духовна органичност.”Той знаеше само стотина думи от родната си реч”,”...не намери кураж да се потопи в коритото...за да не се удави...”
Авторът преобръща патриархалният свят и го представя от към делничната му сивота.В този свят жената заема неравностойно място.Задомяването и е повод за материално домогване и недостоен пазарлък.Жената също носи недостатъци,формирани от времето.Тя се стреми към по-заможен съпруг,като лубовта е последното нещо,което я интересува.Водещият материален интерес е иронизиран в епизода с крадането на невестата.По погрешка отведена в друг дом,майката няма нищо против да остане в богаташката и къща.Тя обаче безропотно се прмирява със съдбата си и в бедняшкия дом.Добрадетелите на българката са иронично представени от автора.Той отрича това поведение,което е робуване на общоприетата традиция.”...предпочете да симолира свян и невярност...”
Самоиронията се оказва за разказвача начин за оцеляване в света и за усвояване на особенната мъдрост на духовно извисената личност,които обществото напред.