Българин

[ScionOfStorm]

Българин

Край Онгъла чувам викове
И раждането на една държава
България се още тя зове
И с всеки ден все повече изтлява.
Край Ахелой още костите броя
И екне предсмъртен зов безкраен.
Българин, българин се аз зова
И във времена сегашни...
Не ще бъда аз болезнено нехаен.

Кръвта ми е на защитник Самуил
Пазител на заветна гордост и чест
Не съм самосъзнанието си аз изтрил
(Както и прародителите ми свещени!)
Юмруци ядни свили там, под аления фес.
Помня на братя смели бунта тъй велик
Що от гърците преди това вси спаси
И на Иван Асен втори изсечения лик;
С мощ нечувана той родината дари.

Нима са живели всички те напразно?
Кървава, короната на великий Симеон
Разграбена ще се окаже безобразно;
Обезчестен пък вековният му трон?
Всички герои гледат с хладни си очи
Залезът на с кръв изплатената държава
В сърца им жар и плам несекващо искри
Докато коренът превръща я в глуха плява.

Кръв в кръвта, чест в честта
Кога родина плаче под синовен гнет
Трябва да се борим за нашата съдба;
За това, което ще оставим „след”.

[TellMeYourName]

Много е силно, много въздействащо :)

Поздравления!

[Deadlock]

Адски добро!
Знам си аз, че трябва да те следя и се чудя защо бях позабравила. =)

[ScionOfStorm]

Хаха, мерси за коментарите (из всички теми ги прочетох, видях, че си се активизирала ^^).

Тея проблеми с ударението на римата хем се опитвам да ги изкореня, хем продължават, не знам защо. Понякога мозъкът ми сам си поставя "творческо" ударение на удобната сричка, сещаш се... :/