TheNewReligion
12-04-2008, 11:42
Здравейте! Пиша тази тема за да споделя това, което се случи в последните два дена в училище.
Преди време госпожата по български ни беше предлагала да си купим едно помагало, но каза, че не било задължително. Някои ученици си го купиха, но аз реших, че няма да си го купя. Беше ми неудобно да искам от мама пари (10 лева), защото в последните дни ми беше хвърлила доста пари за мен. Онзи ден имахме час по български ЗИП и учителката беше заръчала на тези, които имат това помагало да го носят за да работят по него, но само двама от десет си го носеха. И като разбра даскалката започна да вика на целия клас. Реши, че няма да имаме ЗИП, а обикновен български. Никой не си беше написал домашното по страндартния предмет, включително и аз. Госпожата ме пита защо и аз и обясних, че съм мислела, че ще класа ще работи по помагалото...Тя не ме изслуша и реши, че исках да кажа, че щом момичето, което сложи до мен го има няма нужда да си го купувам. А аз нямах предвид това. Щях да кажа, че съм мислела, че тя ще пише на дъската за тези, които го нямат. Така учителката ме изкара, че използвам момичето до мен...само за да гледам от помагалото и. На съученичката си обясних какво съм имала предвид и тя каза, че ме е разбрала и да не се тревожа, но тези, които са слушали вероятно са си помислили колко съм глупава, макар че съм в добри отношения с всички в класа. Както и да е. Това го преглътнах, но се почувствах неловко, макар че се опитах да довърша мисълта си пред учителката.
Втория такъв случай беше днес. Класната ни ръководителка ни каза, че иска да ни води на дискотека по случай празниците. Почти всички се съгласиха, включително и аз. Тя ни предупреди, че ако сме били с раници охраната на входа щял да ги пребърква, за да не сме внасяли алкохол и/ или цигари. Аз вдигнах ръка и я попитах защо не е така във всички дискотеки. Тя каза, че ако сме били под 18, било задължително да се провери. Аз се задоволих с отговора и, макар, че не беше точен. Някои от съученичките ми на шега ме попитаха за това какви намерения съм имала, че съм разпитвала. Аз се пошегувах, че смятам да си сложа в чантата една бутилка водка. Засмяхме се и казах, че ако става дума за внасяне на алкохол и в дамска чанта може да се побере едно патронче ракия. Пак се засмяхме, а учителката сърдито ми каза, да не съм се правела на философка и, че я интересувало само това дисциплината в класа ни да е добра. Аз се опитах да и обясня, но тя не ме изслуша. Стана ми много неудобно.
През междучасието едно от момчетата, с което уж се пишем за приятели дойде и ме попита как съм се била почувствала, след като учителката ме била НАГРУБИЛА? :shock: Отговорих му, че ми е станало гадно, а той се усмихна иронично.
От тези на пръв поглед дребни недоразумения, наистина ми става неловко и си мисля, че съучениците ми ме смятат за глупава и ми се смеят зад гърба. Принципно съм от хората, които се интересуват от хорското мнение...прекалено много. Винаги ми става неудобно, когато си помисля, че някой има лошо мнение за мен. Това не ми дава спокойствие и започвам все повече да се затварям в себе си. Не искам да е така, а тези дребнички недоразумения са често срещани в ежедневието ми. Не знам дали грешката не е в мен...дали пък не задавам много въпроси или пък му мисля прекалено много? Според вас как е? :-o Моля ви да ми дадете съвет как да не се сдухвам в такива ситуации и да ми помогнете да открия грешката си. Благодаря предварително, на хората решили да прочетат това километрично, на пръв поглед безсмислено словоизлияние. :)
Преди време госпожата по български ни беше предлагала да си купим едно помагало, но каза, че не било задължително. Някои ученици си го купиха, но аз реших, че няма да си го купя. Беше ми неудобно да искам от мама пари (10 лева), защото в последните дни ми беше хвърлила доста пари за мен. Онзи ден имахме час по български ЗИП и учителката беше заръчала на тези, които имат това помагало да го носят за да работят по него, но само двама от десет си го носеха. И като разбра даскалката започна да вика на целия клас. Реши, че няма да имаме ЗИП, а обикновен български. Никой не си беше написал домашното по страндартния предмет, включително и аз. Госпожата ме пита защо и аз и обясних, че съм мислела, че ще класа ще работи по помагалото...Тя не ме изслуша и реши, че исках да кажа, че щом момичето, което сложи до мен го има няма нужда да си го купувам. А аз нямах предвид това. Щях да кажа, че съм мислела, че тя ще пише на дъската за тези, които го нямат. Така учителката ме изкара, че използвам момичето до мен...само за да гледам от помагалото и. На съученичката си обясних какво съм имала предвид и тя каза, че ме е разбрала и да не се тревожа, но тези, които са слушали вероятно са си помислили колко съм глупава, макар че съм в добри отношения с всички в класа. Както и да е. Това го преглътнах, но се почувствах неловко, макар че се опитах да довърша мисълта си пред учителката.
Втория такъв случай беше днес. Класната ни ръководителка ни каза, че иска да ни води на дискотека по случай празниците. Почти всички се съгласиха, включително и аз. Тя ни предупреди, че ако сме били с раници охраната на входа щял да ги пребърква, за да не сме внасяли алкохол и/ или цигари. Аз вдигнах ръка и я попитах защо не е така във всички дискотеки. Тя каза, че ако сме били под 18, било задължително да се провери. Аз се задоволих с отговора и, макар, че не беше точен. Някои от съученичките ми на шега ме попитаха за това какви намерения съм имала, че съм разпитвала. Аз се пошегувах, че смятам да си сложа в чантата една бутилка водка. Засмяхме се и казах, че ако става дума за внасяне на алкохол и в дамска чанта може да се побере едно патронче ракия. Пак се засмяхме, а учителката сърдито ми каза, да не съм се правела на философка и, че я интересувало само това дисциплината в класа ни да е добра. Аз се опитах да и обясня, но тя не ме изслуша. Стана ми много неудобно.
През междучасието едно от момчетата, с което уж се пишем за приятели дойде и ме попита как съм се била почувствала, след като учителката ме била НАГРУБИЛА? :shock: Отговорих му, че ми е станало гадно, а той се усмихна иронично.
От тези на пръв поглед дребни недоразумения, наистина ми става неловко и си мисля, че съучениците ми ме смятат за глупава и ми се смеят зад гърба. Принципно съм от хората, които се интересуват от хорското мнение...прекалено много. Винаги ми става неудобно, когато си помисля, че някой има лошо мнение за мен. Това не ми дава спокойствие и започвам все повече да се затварям в себе си. Не искам да е така, а тези дребнички недоразумения са често срещани в ежедневието ми. Не знам дали грешката не е в мен...дали пък не задавам много въпроси или пък му мисля прекалено много? Според вас как е? :-o Моля ви да ми дадете съвет как да не се сдухвам в такива ситуации и да ми помогнете да открия грешката си. Благодаря предварително, на хората решили да прочетат това километрично, на пръв поглед безсмислено словоизлияние. :)