Биосфера

[snowgirl]

Някой може ли да ми изкара теми за биосферата от помагало? Ще му бъда мн благодарна! :)

[MusicIsTheKey]

Биосферата
Влиянието на човека върху биосферата
Материал за биосферата
Биосферата и нейната структура
Биосферата - в опасност
Биосфера и нейната еволюция
Биосфера, възникване и развитие
Биосфера, ресурси и опазването им. Замърсяване на биосферата

http://4storing.com/o1cvr/881e919a759d52765889199ec343ac1f.html

[Tedi4ka]

Влиянието на човека върху биосферата

Човекът е могъщ фактор, който влияе отрицателно върху стабилността на биосферата и екосистемите. На днешния етап от еволюцията си човекът като вид практически няма конкуренция в природата, притежава най-големи възможности за влияние върху биосферата, които в известен смисъл затрудняват самия него.
Човек се нуждае от различни природни ресурси за да живее.Количеството на сладката вода в природата е почти милион пъти по-малко от количеството на солената и при това по-голяма част от нея се намира под формата на лед в Арктика и Антарктика.Благодарение е на непрекъснатия и бърз кръговрат на водата изразходваните количества бързо се връщат в природата.Бедата обаче е в това, че реките и езерата са места, където се изхвърля силно замърсената от промишлеността вода.
На пръв поглед няма нищо повече от въздух на нашата планета, при това растенията произвеждат непрекъснато огромно количество кислород.Например един лек автомобил за 100 км пробег консумира толкова кислород, колкото е необходим за дишането на един човек за 1 година.От друга страна унищожаването на растителността води до намаляване на производството на кислород, а замърсяването- до влошаване качеството на атмосферата.
Влиянието на хората върху животните е пагубно.Още в доисторическо време биват унищожени едрите мамути, пещерната мечка и др. видове.Не винаги е нужно индивиди от даден вид да бъдат избити “до крак”.Достатъчно е понякога само присъствието на човека .Когато числеността на популацията спадне под определен минимум, тя е обречена на загиване.В последните години особено отрицателно върху числеността на животните се отразява замърсяването на околната среда.Пръскането с отровни химични вещества срещу вредители довежда до унищожаване на сели популации в дадения район.Разливането на нефт по повърхността на океана е причина за унищожаването на планктона и голяма част от рибите и птиците на площ от много км2.
Времето на появата на човека съвпада с периода на усилено развитие на дървесната растителност.Огромно площи от земната повърхност са били покрити с гъсти и непроходими гори.Унищожаването им ставало не само от човека.Особено голяма роля имала обикновената домашна коза.Тя огризвала всички млади клонки и не позволявала възстановяването на горите. Старите дървета умират, млади няма и обезлесяването е факт.
През ранното Средновековие гори покривали по-голямата част от Европа, но на тях се гледало като признак на варварство.Цивилизация - това означавало градове и ниви и през 11 век големи площи били “освободени” от гори, а през 16 век вече се чувствал недостиг на дървен материал.
Накратко може да се обобщи, че унищожаването на горите води до нарушаване на водния баланс, непостоянство на реките, поява на срутища по склоновете, засилване на ерозията, която отнася почвата и оголването става необратим процес.В някои райони с подходящи климатични условия се разразяват поройни бури , които ерозират и почвата в равнините.Липсата на гори се отразява зле върху чистотата на въздуха, намалява броят на птиците, което от своя страна довежда до увеличаване на вредителите.
Отрицателното влияние на човека не пропуща и почвите.Непрекъсната интензивна обработка на почвата и ежегодното и засаждане с едни и същи култури води до изтощаване и намаляване на плодородието.Напояването е също нож с две остриета.Непрекъснатото напояване в условията на сух климат довежда до засоляване на почвите, тъй като водата бързо се изпарява и в почвата се натрупват соли.Отрицателно се отразява и прекомерната паша.Големите стада отъпкват и разрушават повърхността, опасват прекалено много трева, в следствие на което се нарушава структурата на почвата.
Целият свят е поставен пред голям проблем.Ако някога човек е можел да взема всичко от природата и да изхвърля всички отпадъци от промишлеността в нея, днес това е не само немислимо но и прекалено неразумно, равно на самоубийство.Целият свят осъзнава, че природата трябва да бъде защитена.Вече не само учени, но и политици и държавници се замислят и вземат мерки за опазването на нашата планета.Има достатъчно възможности за съчетаване на човешкия прогрес с природните закони.Ние само трябва да ги открием и приложим.

[Tedi4ka]

Биосфера


Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има живот. Живите организми на Земята образуват Биосферата, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите организми преди около 3,5 милиарда години.
Биосферата е зоната, в която съществува живота на Земята. Тя съдържа всички живи организми на Земята. Това е обвивката от газ, вода и земя, където се развива живота и която го поддържа. Живота не се развива само заради физическите условия на Земята. Условията, които поддържат живота, се променят с течение на времето. Те помагат за нашето еволюиране, което от своя страна променя и тях.
Биосферата е разделена на биоми, съставени от сродни растения и животни. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по географска ширина. Биомите на Арктика и Антрактика като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до Екватора.
Целият живот се развива благодарение на енергията, а цялата енергия идва от Слънцето, която временно може да се съхранява в нас или в храната ни. Част от енергията се усвоява директно (напр. фотосинтезата при растенията), а друга част се приема индиректно (напр. при приемане на храна).
Енергията позволява да се поддържа почти постоянна температура, където ние да се развиваме.
Ето защо малки промени в количеството на енергията, която получаваме от Слънцето, може да доведе до големи промени в биосферата на Земята. Затова и промяната на температурата на Земята дори с няколко градуса би довела до измирането на много живи организми.Биосферата се явява единна екологична глобална система, зависима от състоянието на атмосферата, хидросферата, литосферата и педосферата.
Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник - Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност и е в доминираща позиция.
Формата на Земята се нарича геоид. Земята прилича на огромно скално кълбо, въртящо се в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна.
Вътрешността на Земята, както и на другите вътрешни планети, е химически разделена на външна твърда кора, съдържаща предимно силиций, мантия, която има свойството бавно да тече поради високото налягане, под което се намира, течно външно ядро, което е много по-трудно течливо от мантията, и твърдо вътрешно ядро. Магнитното поле на Земята се поражда именно във външното ядро поради конвекцията на електрично заредени частици.
Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством вулкани и разломи по дъното на океаните. По-голямата част от земната кора е по-млада от 100 милиона години; най-старите части от кората обаче са на 4,4 милиарда години.
Взета като цяло, Земята по маса се състои от: желязо – 32,4%; кислород – 28,2%; силиций – 17,2%; магнезий – 15,9%; никел – 1,6%; калций – 1,6%; алуминий – 1,5%; сяра – 0,7%; натрий – 0,25%; титан – 0,071%; калий – 0,019%; други елементи – 3,53%.
Земята има сравнително гъста атмосфера, съставена от 78% азот, 21% кислород, 1% аргон и примеси от други газове като например въглероден диоксид и водна пара. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и Слънцето. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси.
Височината, на която се намират атмосферните слоеве варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 0,9 милионни части от общата маса на Земята.
Земята е единствената планета в нашата Слънчева система, на която има вода. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97% от водата е солена и 3% — сладководна ). На земната повърхност са обособени пет океана и седем континента. Земната орбита, вулканичната дейност, гравитация, парников ефект, магнитно поле и богата на кислород атмосфера заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три агрегатни състояния на земната повърхност.
Вулканичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата. Земната тектоника позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като варовик. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4

[Tedi4ka]

БИОСФЕРАТА И НЕЙНАТА СТРУКТУРА, ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ (ЛИТОСФЕРА, АТМОСФЕРА, ХИДРОСФЕРА ), ХАРАКТЕРИСТИКА, ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ. ЕВОЛЮЦИЯ В БИОСФЕРАТА, ОСНОВНИ ЕТАПИ, ХАРАКТЕРИСТИКА. ЕНЕРГИЯТА В БИОСФЕРАТА, ОСНОВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ. КРЪГОВРАТ НА ВЕЩЕСТВАТА. БИОГЕОХИМИЧНИ ЦИКЛИ НА БИОГЕННИТЕ ЕЛЕМЕНТИ C, H, O, N, P и S.
Биосферата е всъщност средата на обитаване, която е съвкупност от условията, при които живее организмът. Изхождайки от постановката ,че тя е обвивката на планетата ни, в която организмите играят особено важна роля в биогеохимичния кръговрат на веществата и потока на енергия (слънчевата енергия ,включена в органичната материя), обхватът на биосферата включва 3 компонента:
Структура на биосферата

Литосфера
Хидросфера
Атмосфера
Биосферата е най-голямата екологична система на Земята. Тя е относително затворена екологична система по отнашение на материалните потоци и отворена към и за Космоса за потоците енергия. Основен енергиен поток, който създава възможност да протича кръговратът на веществата в биосферата са слънчевите лъчи, т.е . на практика Слънцето е двигателят задвижващ химическите и биологични процеси в биосферата
Еволюция в биосферата
Дългосрочната еволюция на биосферата е протекла под влиянието на :
Аллогенните (външни) сили, които са геологическите и климатични изменения
Автогенните (вътрешни) процеси, обусловени от активността на живите компоненти на екосистемите.
Основни етапи
I етап – характеризира се с ъс свободен кислород в атмосферата и водата
II етап - кислороден
III етап –ноосфера (поява на разумния организъм – човекът)
Под понятието енергия се разбира общата количествена мярка на движението и взаимодействието на частиците в една система и на системата като цяло по отношение на други системи.
В природата съществуват различни форми на движение и взаимодействие, на които съответстват различни форми на енергия.
Различните форми на движението и взаимодействието се превръщат една в друга, както и съответстващата им енергия.
Спектър на слънчевата радиация








Съществуването и развитието на екосистемите, на биосферата като цяло се базира на хармоничната връзка на живите същества в обмяна на вещества и енергия. Движеща сила навсякъде, където човекът е могъл да надникне и установи е енергийният обмен. Земният живот е една проява, подчиняваща се на закономерностите , свързани с усвояване на енергия. Превръщането на лъчистата енергия на синтеза на сложни химични съединения е първичното усвояване на енергията.
Проблемите с енергетиката на биологичният вид-човек започват като проблеми на храненето.
Изхождайки от създалата се енергийна ситуация трябва да се имат предвид някои основни положения:
Човешката популация в биосферата се състои от множество популации, разделени по географски и политически причини. Тяхното икономическо състояние е различно от това на други, а и вътре в тях като социална организация има значителни различия. Това води до различен демографски растеж, потребление на енергия, хранителни ресурси и др
Потреблението на енергийни и други суровинни ресурси е достигнало в някои страни до степен, която може да се класифицира като силно отрицателна за околната среда ( която е обща за всички популации в биосферата ) и в такива количества, които са съизмерими с установените геологически запаси. Тяхната експлоатация заплашва идните поколения с изчерпване на запасите.
Появилите се философски, икономически и социални течения вече определено отчитат ненужността и дори вредността от преразходите на енергия и ресурси. Въпросите са сложни, но вече се очертават начини за излизане от тази ситуация- добила сила на криза.
Кръговрат на веществата
В природата съществуват явления и процеси на постоянно преместване и превръщане на веществата. По този начин се осъществява непрекъснато взаимодействие между литосферата, атмосферата, хидросферата и биосферата като цяло. Този процес е известен като кръговрат на веществата.
Пренасянето на даден химичен елемент между земната кора, океана и атмосферата се описва с понятието “геохимичен цикъл”. Тъй като за миграцията на елементите важна роля играят и живите същества често се говори и за “биогеохимичен цикъл”.
Според ролята, която играят отделните химически елементи те се обединяват в следните групи :
Структурни - C, H, O, N, P и S.
Те влизат в основните химични съединения, които изграждат живата материя.
Макроелементи – Mg, Ca, K и Na
Те имат влияние върху рН, стабилността на белтъчните колоиди на клетките, регулиране на осмозата и др.
Микроелементи – Fe, Cu, Zn и др.
Играят каталитична роля в ензимните реакции и процеси.






Биогеохимичен цикъл на азота



1 – ви етап - редукция на нитратния йон , съгласно уравнението:

HNO3 → HNO2 → NH2OH → NH3 → NH4+

2 – ри етап - изграждане на аминокиселини, при което минералният азот се превръща в органичен.

3 – ти и 4-ти етап - синтез и разграждане на белтъчните вещества в живите организми.

5 – ти етап - образуване на хумус от останките на организмите и продуктите на обмяна на веществата.
6 –ти етап - амонификация. Това е процес на минерализация на органичния азот, при което той се превръща в амоняк или амониева форма.

7 – ми етап - нитрификация. Тя се извършва на 2 стадия:
2NH4+ + 3O2 → 2NO2- + 4H+ + 2H2O (Nitrosomonas)

2NO2- + O2 → 2NO3- ( Nitrobacter)

8 –ми етап - денитрификация

HNO3 → HNO2 → NH2OH → N2O → N2

9 – ти етап - фиксация на азот от атмосферата
Биогеохимичен цикъл на фосфора
Кръговратът на Р в природата е много по-прост и се реализира в незатворен цикъл. Допуска се, че този елемент е главният регулатор на всички биогеохимични кръговрати в биосферата. Той участва в състава на молекули, осигуряващи преноса на енергия в организмите, на молекули, предаващи генната информация.
Биогеохимичен цикъл на S

Биогеохимичният цикъл на S се влияе от антропогенните фактори, тъй като голяма част от изкопаемите горива и руди съдържат този елемент(сулфиди). По-голямата част от кръговрата на сярата протича във водата и почвата и има утаечен характер. От химична гледна точка въздействието на човека е насочено към повишаване степента на окисление на серните оксиди, докато биологичните въздействия водят към обратното – редукция.
Биогеохимичен цикъл на кислорода

Кислородът заема уникално място в биосферата. Той е единственият елемент, който присъства в големи концентрации в атмосферата, океаните и земната кора. О-съдържащите аниони са стабилни, дори и след изветряване на съответните минерали. Затова може да се счита, че голяма част от О, включен в земната кора е химически инертна. Обратно, атмосферният кислород е химически активен.
Първоначалният източник на атмосферен кислород е океанът, по-точно дейността на фитопланктона (в процеса на фотосинтезата). Фотосинтезата, безспорно е най-важният етап от цикъла на О2. В резултат на този процес не само се получава О2, но и се създават органични съединения за сметка на консумирания СО2.
nCO2 + nH2O + hν → (CH2O)n + n O2
За да протече тази реакция е необходима енергия, която се получава чрез абсорбция на енергия.
Аналогично на дишането е разлагането на мъртвата органична материя, а също и изгарянето на природните горива, съгласно уравнението :
(CH2O)n + n O2 → nCO2 + nH2O + hν
О2 е свързан с биогеохимичните цикли на S и N. Напр. S и N, независимо от неорганичен или органичен произход се окисляват от атмосферния О2, съответно до SO2, NO2, които обикновено се превръщат в SO4-4 и NO3- аниони и се връщат на земната повърхност под формата на кисели дъждове.
Счита се, че има равновесие между скоростта на потребление и скоростта на образуване на О2. Смята се, че това равновесие е свързано с геохимичният цикъл на С.

[Tedi4ka]

Биосфера и нейната еволюция


Същност на биосферата-Земята има няколко обвивки,или слоеве.Това са литосферата,хидросферата и атмосферата.Всяка една от тях в по-голяма или по-малка своя част е населена с организми.Изследванията на учените са показали,че хидросферата е изцяло населена.Организми са намерени и в най-големите дълбочини на Марианската падина в Тихия океан,на повече от 11 000 м.В атмосферата се срещат дребни паячета,спори,цветен прашец и др. До 20км. Височина.В литосферата организмите проникват до по-малка дълбочина-в пукнатини до 1200-1500 м.Или общо животът се среща на Земята в слой,дебел около 30 км.
Тези части на земните слоеве,където са разпространени организмите,са силни променени от тях.В атмосферата например има свободен кислород благодарение на фотосинтезиращите растения.Части от литосферата са превърнати от взаимодействието й с живота в почва.Водата е богата на органични вещества,които също са продукт на живота.

! Следователно там,където е разпространен животът,земните слоеве са изменени от организмите и заедно с тях образуват биосферата. !

Понятието биосфера е употребено за първи път през изминалия век от френският учен Ж. Б. Ламарк,а по-късно от австрийският геолог Х. Зюс.То обаче влиза в науката след системните изследвания на съветският учен В. Вернадски.Според него биосферата е единство на живите организми и околната среда.Биосферата включва не само живите организми,но и минерални вещества,които участват в изграждането на организмите или са техен продукт.Залежите от каменни въглища,варовиковите пластове в планините,изградени от черупките на мекотелите и фораминифери,почвата,както и организмите са части от биосферата.
Биосферата може да се разглежда като една огромна екосистема.Тя се отличава с пълната си независимост по отношение на материята,тъй като в нея се извършва изцяло биогенният кръговрат на веществата.Биосферата е най-интензивно развита на границата между отделните земни обвивки.Такива гранични зони са почвата и повърхностните слоеве на водата.

Еволюцията на биосферата не може да се разглежда откъснато от произхода на Земята,Слънчевата система и нашата Галактика-Млечният път.Тя има няколко етапа.

Първият етап обхваща произхода и химичната еволиюция на елементите още преди появата на Земята.
Възникването на разнообразни химични елементи и съединения е сложен и закономерен процес.Той е предпоставка за развитието на живота.За това обаче е необходима и подходяща планета,която да отговаря и на редица условия.Тя не трябва да бъде много голяма,нито много малка.Орбитата на планетата трябва да е почти кръгова и да не се отдалечава и приближава много до Слънцето.Върху планетата трябва да има голяма разнообразие на елементи,да има течна вода и т.н.На всички тези условия отговаря Земята и върху нея закономерно възвиква живот.
Втория етап е произходът на живота.Океанът на Земята бил идеална среда за възникването на живота.Сравнително постоянната температура на водата,устойчивият минерален сътав,подвигността на водата,което помага за пренасяне на различните вещества,непропускливостт� � за убийственото лъчение на Слънцето и др. Са необходимите условия за развитие на живот.Това станало преди около 4 млрд. години.Много важен е въпросът дали възникването на живота е свързано с появата на определена категория организми.Като знаем,че животът е невъзможен без извършване на кръгооврат на веществата,трябва да приемем,че кръговратът е съществувал още от самото начало.И наистина учените смятат,че още от началото са възникнали такива групи организми,които могат да осъщестяв кръговрата на веществата.Знае се,че фотосинтезиращите организми са възникнали по-късно.Как обаче преди тяхната поява е ставала синтезата на органичните вещества.Слънчевото лъчение,което е носител на огромна енергия,достигайки повърхността на океана,разрушавало молекулите на метан,амоняка,сероводорода и други вещества и от тях се синтезирали молекули на органични вещества.
Така се заражда животът,като сложни органични молекули,способни да се хранят,да растат и да се размножават.
Следователно в този начален период образуването на органичната материя ставало с помоща на Слънчевата енергия.

[Tedi4ka]

“Човекът-заплаха за биосферата”

Човекът е заплаха за биосферата поради това, че нарушава биологичното равновесие в природата. Заради засилената човешка дейност изчезват ценни и редки видове растения и животни. Основните причини водещи до изчезването им е нарушаването и ограничаването на местообитанията на животните, бракониерството и спортния лов, прилагането на отрови срещу вредителите, пресушаването на влажните зони и др. В днешно време най-голяма заплаха за биоразнообразието и за неговата загуба е Човекът. Индустриалното замърсяване, изсичането на тропически и екваториалните гори, настъпването на пустините, определят глобалните заплахи за живота. В локален план, тези заплахи, съчетани с интензивно строителство, прокарване на нови пътища, ветрогенератори, водноелектрически централи, неустойчиво ползване на горски ресурси, промени във водните режими на водоемите, внасяне на неприсъщи растителни и животински видове, генно модифицирани организми, незаинтересованост на властите и гражданското общество, са причина на много места по света биоразнообразието да е безвъзвратно загубено
Човешките дейности засилват естествения парников ефект. Изгарянето на твърди горива, каменни въглища, петрол и природен газ, води до отделянето на въглероден двуокис, метан, азот и др. парникови газове. Изсичането на горите, които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата, повишава нивото на въглероден двуокис. През последното столетие човечеството измени значително химическия състав на въздуха: нивото на въглерод се е покачило с 25%, на азотен окис с 19%, а на метан със 100%. В резултат на това планетата се затопля изключително бързо.
Всичко това води до норушаване на екологичното равновесие в природата и намаляване на биологичното разнообразие. Човекът непрекъсното използва природата за задоволяване на своите потребности. В резултат на това той се явява като заплаха на биосферата.
Човекът трябва да е наистина глупав ако не разбира,че рушейки Земята, руши своя единствен дом!

[snowgirl]

благодаря ви много! :-)

[Tedi4ka]

трябват ли ти още :)

[snowgirl]

това е достaтъчно, даже предостатъчно :) още веднъж благодаря :-)

[Tedi4ka]

:-) моля няма проблем :)

[bobilampard]

“Човекът-заплаха за биосферата”

Човекът е заплаха за биосферата поради това, че нарушава биологичното равновесие в природата. Заради засилената човешка дейност изчезват ценни и редки видове растения и животни. Основните причини водещи до изчезването им е нарушаването и ограничаването на местообитанията на животните, бракониерството и спортния лов, прилагането на отрови срещу вредителите, пресушаването на влажните зони и др. В днешно време най-голяма заплаха за биоразнообразието и за неговата загуба е Човекът. Индустриалното замърсяване, изсичането на тропически и екваториалните гори, настъпването на пустините, определят глобалните заплахи за живота. В локален план, тези заплахи, съчетани с интензивно строителство, прокарване на нови пътища, ветрогенератори, водноелектрически централи, неустойчиво ползване на горски ресурси, промени във водните режими на водоемите, внасяне на неприсъщи растителни и животински видове, генно модифицирани организми, незаинтересованост на властите и гражданското общество, са причина на много места по света биоразнообразието да е безвъзвратно загубено
Човешките дейности засилват естествения парников ефект. Изгарянето на твърди горива, каменни въглища, петрол и природен газ, води до отделянето на въглероден двуокис, метан, азот и др. парникови газове. Изсичането на горите, които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата, повишава нивото на въглероден двуокис. През последното столетие човечеството измени значително химическия състав на въздуха: нивото на въглерод се е покачило с 25%, на азотен окис с 19%, а на метан със 100%. В резултат на това планетата се затопля изключително бързо.
Всичко това води до норушаване на екологичното равновесие в природата и намаляване на биологичното разнообразие. Човекът непрекъсното използва природата за задоволяване на своите потребности. В резултат на това той се явява като заплаха на биосферата.
Човекът трябва да е наистина глупав ако не разбира,че рушейки Земята, руши своя единствен дом!

[Smiling]

някои може ли да ми намери тема за бъдеще на биосферата :-(

[Malch0yy]

някой има ли доклад на тема ''Роля на живите организми в кръговрата на веществата'' ;( :( :( :( :(

[Renito0]

nqkoi mojeli da mi nameri ese po biologiq na tema: Otricatelno vazdeistvie na choveka varhy prirodata i alternativni metodi zaystoi4ivo razvitie.
molq vi trqbvami za srqda!!! blagodarq predvaritelno.