Спешно се нуждая от съчинение със заглавие - ... [Архив]

Tedi4ka

12-05-2008, 22:03

Заповядай :)
Хамлет и Дон Кихот
(ЛИС)

Безсмъртните образи на Дон Кихот и Хамлет са вълнували мислещите хора от различни времена и народи. Те привличат интереса и на съвременния човек. Учени литературоведи, философи и психолози са изписали много страници, за да изяснят тяхната същност, съпоставяли са ги и са търсили сходни черти и различия между тях.
Твърде общо имат двата героя Хамлет и Дон Кихот. И двамата са предани към идеала, идеала за един по-добър свят без лицемерие и подлост и са готови на всичко, за да го постигнат. И двамата страдат много от самота и неразбиране заради своята лудост, зад която се крие твърде много лудост. Хамлет и Дон Кихот не получават любовта, която те изпитват към другите и умират в самота, но оптимистично, защото са изпълнили своята мисия.
Целта на Сервантес е да създаде пародия, която да осмее “новите” рицари, докато Шекспир създава сериозна трагедия. Сервантес създава Дон Кихот, за да отрази чрез него трагичния контраст между идеалите и стойностите на своето време. Докато Шекспир създава един новаторски образ в Ренесанса, съзерцаващ и разсъждаващ. Героят му е чувствителна натура с големи интелектуални заложби. Хамлет е израснал в света на книгите във Ватенберг, а Дон Кихот в своята библиотека в Ла Манча.
Причините за полудяването на двамата герои са твърде различни. Алонсо Кехана разтрогва ума си вследствие от прекомерното четене на рицарски романи. Той иска да бъде странстващ рицар и се впуска в безброй авантюри, които не съществуват и за които е чел в рицарските романи. Неговата представа за света е напълно изкривена – крайпътните мотели вижда като замъци, простия ханджия – като граф, а селянката като благородна дама. При Хамлет е съвсем различно. Той получава първия си житейски дар, който е жесток не само заради личната загуба, а и заради осъзнаването на истината за смъртта на баща му, която е осъзнаване на истината за света на злото, с което е заобиколен. Но тъй като той е силна натура, приема и анализира всичко и намира за най-изгодна маската на лудостта.
Безспорно и двамата герои притежават огромна мъдрост. Тази на Дон Кихот е скрита подсъзнателно зад безумните му дела и мисли. Но той я показва със своите разсъждения и мисли. Много мъдри слова казва идалгото на младите козари. А много показателен за мъдростта на Хамлет е монологът му: “Да бъдеш или не. Туй е въпросът”. Героят е пред сложна дилема, но тъй като е умен и съобразителен, намира правилния начин да разобличи предателя Клавдий чрез пиеса, чийто сюжет се състои в братоубийство. Така той се убеждава в думите на Призрака. Но Хамлет е по-меланхоличен и по-нерешителен от Дон Кихот, който е постоянен, действен и активен.
Отношението на публиката към тях си прилича. И Дон Кихот, и Хамлет са смятани за луди. И двамата са самотни. Дон Кихот не толкова, защото има до себе си верния Санчо Панса, но Хамлет е предаден от чичо си, от майка си и от приятелите си. Той се съмнява и във всички останали. Дори отблъсква любимата си Офелия. Но любовта му към нея го кара да се държи така, за да я предпази от лицемерието и подлостта, които я заобикалят. Любовта на Дон Кихот към Дулсинея също е голяма, но тя отново е плод на въображението на безумния рицар. Той си създава една въображаема, перфектна, благородна дама в лицето на простата селянка Дулсинея.
Освен в мъдростта си, двамата ренесансови герои си приличат и в смелостта си. На действия Хамлет не е толкова смел, но в ума си е, защото надхвърля общо приетото. Докато Дон Кихот без страх върши всичко, което пожелае – бие се с вятърни мелници, които смята за великани, с монасите бенедектици, които взима за черни магьосници. Единственото смело действие на Хамлет е убийството на бащата на Офелия, който смята за Клавдий. След което предизвиква голяма трагедия. Дон Кихот също предизвиква много беди и неуредици. Много често героизма му е излишен, смелостта му е трагикомична, а добрините му са нежелани.
Но в крайна сметка и двамата постигат това, което искат. Хамлет изпълнява мисията си за отмъщение, като убива предателя Клавдий. Но той умира също. Смъртта му е трагична само по законите на драматургията, защото всички умират. Но освен това смъртта му е дълбоко оптимистична – той възцарява справедливостта, като премахва най-голямото зло и като неговия приятел разкаже истината на всички. Смъртта на Дон Кихот също е оптимистична – той ще остане запомнен като мъдрец. Той умира на одъра си в Ла Манча, което отново го връща в реалността. Но Дон Кихот не умира – умира Алонсо Кехана. Смъртта не значи, че идеала му изчезва – напротив, той се овековечава.
И все пак трудно можем да сравним два от най-великите образи в световната литература – Дон Кихот и Хамлет. И двата героя са сложни и неповторими образи, служещи за образец на толкова много читатели със своята искреност, хуманност и вяра в доброто.