PDA

View Full Version : Класна по БЕЛ - 9 кл.



NamelessRomantic
12-06-2008, 08:52
Ще имам класна по литературана Илиада,и понеже не искам да имам 4 както всеки път,ще се нуждая от маалко..добре,не толкова малко помощ.Темите - характеристика на Хектор,Ахил и Агамемнон/сравнение на Хектор и Ахил/щита на Ахил.Моле без флеймене и тролене.Помощта ще бъде оценена :D :D :D

Редактирано от ProstoAz
1 точка от правилника!

sladur4etyYy
12-06-2008, 11:50
виж в pomagalo аз оттам си извадих темите, моите бяха почти същите като твоите :wink:

Tedi4ka
12-06-2008, 12:01
Хектор и Агамемнон – сравнителна характеристика


I. ТЕЗА

Образите на Хектор и Агамемнон са коренно различни. „Широковластният цар” Агамемнон е избухлив , жесток , алчен , груб и неотстъпчив. Основните му принципи в живота са власт , сила и слава. Неговият каприз – да получи равностойна награда , е реакция на нараненото му достойнство и самочувствието му на цар. Хектор е воин , съпруг , баща и син. Тези четири социални роли са невъзможни за изпълнение без той да притежава нравствената сила , силен боен дух , бащина и съпружеска любов.


II. Доказателствена част

1.Образът на Хектор – епически герой
а) физическа сила и красота
б) духовна красота – носител на нравствени добродетели , олицетворява народната съдба , за него е ценно всичко , свързано с благото на колектива
в) основни воински и нравствени добродетели
- слава за себе си и за народа
- воинска чест и достойнство
- чувство за дълг
- жертвоготовност
г) Хектор е разсъдлив , търси разумни решения. В XXII песен предлага на Ахил да не оскверняват тялото на победения
д) Хектор е е искрен патриот , любящ баща и съпруг
- сцената на прощаването с Андромаха
2. Образът на Агамемнон
а) безкомпромисен , неотстъпчив , алчен – не желае да върне Хризеида
б) жестокост и егоизъм – иска по-голяма награда и не се съобразява с останалите
в) външен вид – величествената му фигура излъчва мощ и страхопочитание , но злобата в сърцето му и свирепият поглед отбльскват
г) „Мощният цар” Агамемнон е избран от народа поради необходимостта от единоначалие в ахейския стан. Но той се самозабравя във властта и себелюбието си
д) като цар на ахейците, Агамемнон е прав , че не може да остане бе награда. Неправилен е обаче подходът му , за да я получи. Той пренебрегва заслугите на вожда Ахил и на ахейците. Завистлив е и иска да бъде защитена честта му без да е заслужил това с дела.

Tedi4ka
12-06-2008, 12:01
СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
Главните герои в поемата „Илиада” на Омир са Ахил и Хектор. Възвишеността и правдивостта на „Илиада” се дължат пре¬ди всичко на тези двама герои. Като типич¬ни епически герои, те носят в себе си всички черти на героическия епос.
I. ОБЩИ ЧЕРТИ НА ЕПОСА В ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
1. Митологическа основа на образите.
Образите и на двамата герои са взети от митологията.
 Ахил е син на цар Пелей и мор¬ската богиня Тетида. Той е най-силен между ахейците, дошли при Троя, и съзнава си¬лата и величието си. Те са му подарени от боговете. Съдбата му е предопределена: да участва в Троянската война, да загине млад, но достигнал слава. Той е галеник на боговете. Много от тях го покровителстват, а между тях най-много Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп.
 За разлика от Ахил, Хектор няма божествен произход. Той е първороден син на троянския цар Приам и Хекуба. Закрилят го Апо¬лон и Афродита - богове на изкуството и любовта. Тяхната стихия не е войната и затова, когато Зевс решава с жребий съд¬бата на Хектор, те го изоставят.
2. Омировият герой - идеал за човек и воин.
а) Физическата сила - основно качество на Омировия човек
Като типични епически герои, Ахил и Хек¬тор въплъщават идеала на Омир за човек и воин. Едно от основните им качества е физическата сила. Тя се усеща в снажния и мощен ръст на героите. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят по-високо от тях в обществото.
б) Духовната красота на двамата герои
Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красо¬та и качества на ума. Съчетават се хар¬монично с високи нравствени добродете¬ли. За тях ценно е всичко, свързано с благо¬то на колектива, защото Ахил и Хектор оли¬цетворяват народната съдба.
6) Основни войнски и нравствени доброде¬тели на Ахил и Хектор
За двамата герои основна цел на живота е славата - за себе си и за рода. Заветът тогава е бил: „Постоянно да се отличаваш с доблестта си и да имаш превъзходство над всички, да не срамиш рода на баща си. ”
Чувството за дълг и чест помага на Хектор да преодолее страха и да приеме дву¬боя с Ахил (XXII песен). То става причина и за гнева на Ахил, донесъл безкрайни беди на ахей¬ците. И двамата герои са жертвоготовни - избират смъртта пред безславния живот.
 Ахейците могат да превземат Троя само ако Ахил е начело.
 Троя устоява десет години на обсадата само защото Хектор ръководи отбраната й.
3. Принципи на епическия стил, свърза¬ни с изграждане образите на Ахил и Хек¬тор.
Общите черти в образите на Ахил и Хек¬тор ги определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява преклонението си пред старина¬та. (Според историците, в „Илиада” е от¬разена древната микенска епоха - XII в. пр. Хр., която отстои с около 500 години от времето, когато твори Омир - VII в. пр. Хр.). В поемата се преплитат архаично и съвременно.
П. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ АХИЛ И ХЕКТОР
1. Външност на Ахил и Хектор.
Героите са носители и на индивидуални качества, които ги правят много различни един от друг. Ахил и Хектор принадлежат на света на старината, която в класичес¬кия героически епос се смята за образец за подражание от новите поколения. Затова те са идеализирани герои. Конкретизацията е постигната чрез постоянни епитети, представящи героите.
 Ахил е „бързоног”, „божествен”, „исполински”, „богоподобен”, „превъзходен”
 Хектор е „меднохитонен”, „сла¬вен”, „блестящ”, „снажен” и др.
2. Специфичното в характерите на Ахил и Хектор.
а) Показани ли са в развитие характерите им?
Характерите на двамата герои са пред¬ставени като напълно изградени, с утвърдени качества, а не в развитие.

 Ахил въплъщава всичко най-съвършено от гледна точка на воинска доблест. Той е мъжествен, величествен, не познава страх пред врага, има високо самочувствие и гор¬до съзнание за своята сила. Суровият и непоколебим воин обича родината си и чрез ненадминати сравнения Омир разкрива ус¬трема му в битката. Проявява жестокост, когато е оправдана (смъртта на приятеля Патрокъл). Образът му е конкретно-исторически обусловен, но същевременно непов¬торим. За древногръцкия свят Ахил е въплъ¬щение на националния идеал. Образът на Пелеевия син е сложен, изграден на основа¬та на антитезата. Героят е и безкрайно честолюбив, защото се обижда до такава степен на Агамемнон, че отказва да участ¬ва в по-нататъшни бойни действия. Мъж с чувствително сърце - плаче на брега на мо¬рето пред своята майка (I песен). Затова го определят като „една от най-сложните фигури в античната литература”. В образа на Ахил са събрани противоположни качества, характеризиращи го като герой от по-ста¬ро, варварско време.

 Хектор удивлява с храбростта и самоотвержеността си, а някои черти го пра¬вят по-земен, по-човечен, нравствено бога¬та личност. Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. За него няма по-висша цел от щастието на Троя. Допуска грешки, но ги изкупва с храброст и в крайна сметка с жи¬вота си. Чрез образни сравнения Омир пред¬ставя войнското величие на Хектор: „по¬добен на черен орел”, който с устрем напада „ято от птици крилати”. Той е по-разсъдлив от Ахил, търси по-разумни решения. Готов е дори на компромис - в XXII песен за миг допуска възможността да се спогоди с Ахил и да уредят конфликта по мирен начин, но гордостта му не му позволява. Предусещайки гибелта си, троянецът е стъписан пред лицето на Ахил и побягва, но проявеният страх не намалява героизма му. С благород¬ство и достойнство предлага на Ахил да не оскверняват трупа на победения. Така Хек¬тор се проявява като чувствителен и ми¬слещ човек за разлика от заслепения от стремежа към мъст Ахил. Образът на Хек¬тор е по-обаятелен, защото освен искрен патриот, той е любящ баща и съпруг. В трогателната сцена на прощаването с Андромаха, Хектор отправя гореща молба към боговете да запазят живота на сина му, свързвайки го с надеждите за Троя. Затова Хектор е пленителен както с воинските си качества, така и с човешките си доброде¬тели, които го представят като герой от по-ново време.
б) С какви средства Омир подчертава разликите у Ахил и Хектор?
Омир изобразява реални страни от характерите на героите, но следва епическа нор¬ма, която потопява човека в светлината на идеала. Художествените изразни средс¬тва, с които Омир си служи, най-често са: многократни повторения, постоянни епи¬тети, разнообразни сравнения, тържествена реч.
III. ОТНОШЕНИЕТО НА ОМИР КЪМ АХИЛ И ХЕКТОР
Омир обича Ахил, защото това е негови¬ят идеал за епически герой, но влага и час¬тица от своята любов в образа на човека Хектор.
 Величието на Ахил е осветено от отблясъка на пожарите на ахейския свят - свят на грабежи и войни.
 В образа на Хектор Омир изразява своята вяра в човека. Той избира вожд от враждебния лагер и въплъщава в не¬го мечтата си за човека, представите си за истинско човешко благородство. Хектор е предшественик на мирния живот, а Омир оценява мира като най-важна човешка пот¬ребност.
Героите на Омир са рожби на своето вре¬ме. При тях индивидуалността се отделя от типичното,но не като психологическа характеристика, а външно, като единство на духовно и физическо.

Tedi4ka
12-06-2008, 12:04
Хектор-човекът воин

Поемата на Омир \"Илиада\" е творба с народностен дух, защото чрез героите си и тяхната лична съдба поетът рисува народните съдбини. Героите са военни вождове, народни водачи, повели обикновените войни, които са безлична маса. Но фактът че вождовете са символи на тези предани им войни, чиято мощ се влива в тях и ги превръща в трудно сразими и величави, е показателен. И в това ни убеждава главният герой в \"Илиада\" - троянския вожд Хектор с подчертаната си човечност.
Чрез този си герой Омир набляга на хуманизма, спирайки се на богатството и сложността на човешката душевност. В условията на ужса и жестокостта които сее продължилата цяло десетилетие троянска война, моралните ценности на Хектор изпъкват, противопоставени на дивото първобитно геройство на Ахил.
Затова и Хектор възприемаме по-пълно, защото е представител на новия войн, когато войнатавойната не успява да му онеме човешкото достойнство. Принуден е да воюве, за да брани родната Троя. Този патриот и народен бранител е и дипломатът, опитващ се по мирен начин да спомогне за резрешаването на конфликта. Затова и замислен го виждаме преди двубоя с Ахил. Той би преговарял с него и е готов да \"подели с ахейци, всички богатства, що крие великата Троя\", както и да върне \"Атриту Елена .... и всички богатства що Александър донесе с дъбоките кораби в Троя\". Но героят знае че Ахил е воден от мъст - чувство, характерно застарите войни. Затова и е принуден да приеме двубоя. Мирни преговори с противник като Ахил са недопустими.
Двубоят между тези най-силни войни в пряк смисъл е сблъсък на желязо, но чувстваме, че под него туптят човешки сърца. В това няма съмнение. Облякъл доспехите на убития от него Патрокъл, светлобронният шлемовеец Хектор, е блестящ войн. Но в погледа му превес вземат човешките чувства. По свочта същност мобата му към Ахил да не поругава тялото му е хуманна:

Моля те аз за душата ти, за твойте
родители скъпи, спри се, деней ме
остявя на стръвните псета ахелийски

Макар че по природа Хектор е миролюбив човек, обичащ родната Троя и троянци, изпълнен с мечти да види невръсната си рожба пораснала и заела неговото място, прима двубоя пред стенте на града сам, не желаейки да жертва троянските войни. Той е човек но и войн, чиято чест не му позволява да допусне след време да се каже \"някой по-негоден\" от него: \"Хектор войските погуби, че в своята се храброст излъга\".
Животът му ще е осмислен, ако в решителните минути, в които съдбата на родината е поставена в ръцете му, той да я защити смело и самоотвержено, защото Хектор: синът, съпругът, бащата, е преди всичко достоен гражданин на Троя. Яростта и желанието да се прославят вонските му подвизи, отстъпват място на вовешката топлота. Той отстоява думите, казани пред любимата му съпруга Андромаха: \"свикнал съм да бъда всякога храбър и в боя сред първи троянци да тичам, светлата слава на татка и своята слава да пазя\".
Обаятелен и достъпен е той: готов на саможертва, защото е изключителен родолюбец. Мъка къса сърцето му, раздялата с баща и майка, с Андромаха и Астианакс. Много реалистично е емоционално е описана сцената на раздялата с тях. Не би изтърпал позора, ако ги види поробени. Затова и се сражава смело. Иска да победи и след години да кажат за \"милото му чедо\": \"тоя надмина баща си\". По своята емоционална пълнота и духовна възвишеност сцената на прощаването му с Андромаха, е ненадмината. Вълнува ни неговата бащина и съпружеска нежност: \"целуна юначето и на ръце залюля го\", а Андомаха \" със ръце я погали\".
Такъв е Омировият Хектор - герой, пред когото дири и Зевс се покланя:
\"Мъка за мене, аз виждам с очите си как пред стените бяга юнак , мене свиден, и плаче сърце ми за него\".
Когато усеща, че съдбата му вещае смърт, вижда и везните на Зевс да се накланят, хектовите думи са думи на герой:
\"Ала не ще аз да падна страхливо, безславно в борбата, а ще извърша тук подвиг за приказ на бъдни потомства\".
Затова и цяла Троя по-късно оплаква своя скъп и героичен син. Макар и безпристрастен като художник, рисуващ героите си, Омир ни представя извисено този си герой, наблягайки на човешките му мисли и чувства, на постъпките му на смел родолюбец и герой, които и днес ни зареждат с положителна енергия.

Tedi4ka
12-06-2008, 12:05
Образът на Ахил:
Теза: Ахил е типичен епически герой, който носи всички черти на героическия епос. В неговия образ Омир въплъщава своя идеал за воин и човек.
Ахил е сложен образ, един от най-задълбочените в психологическо отношение образи в античната литература.

Доказателство:
1.Ахил е митологичен герой – син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей.Лишен е от божествено безсмъртие, но е най-велик между земните герои. Съзнава силата и величието си. Те са му дар от боговете. Героят съчетава тази свръхчовешка сила с човешка слабост, затова е сложен образ.Съдбата му е предопределена – да участва в Троянската война, да загине млад, но постигнал завидна слава. Покровителстват го най-могъщите богини на Олимп – Хера и Атина Палада.
2. Героят е жертвоготовен. Майка му Тетида го предупреждава, че ако отиде в бой ще загине. Без коле*ание той избира славната смърт пред безславно дълголетие.
3. Ахил олицетворява идеала на древните гърци за епически герой-воин и човек. Той съчетава в едно физическа сила, мощ, храброст и наред с тях душевно благородство и нравственост.
А/ физическа сила – подробно описание на външния вид на героя в “Илиада” няма. Омир изгражда портретната характеристика на воина с помощта на постоянни епитети: Ахил е “божествен”, “богоравен”, “исполински”, “превъзходен”, “бързоног”. Представата за героя се допълва от един детайл – “руси коси”. Това е достатъчно, за да се утвърди идеята за изключителна красота и физическа сила и да се индивидуализира героят. Ахил е ненадминат по блясък във великолепните доспехи, изковани от бог Хефест.
Б/Ахил живее на границата между земния и божествения свят. Боговете бдят над него, помагат му в битките( с подкрепата на Атина побеждава Хектор). Въпреки че е галеник на боговете героят притежава силно развито чувство за нравственост. Той се включва във войната, за да изпълни дадената дума пред бащата на хубавата Елена. Ахил е воин в истинския смисъл на думата – не таи омраза към троянците, а ги възприема и уважава като достоен враг.
4. Характерът на героя е представен от Омир като напълно изграден, завършен, с утвърдени качества, а не в развитие. Ахил е честолюбив. Именно чувството за войнска чест става причина за неговия справедлив гняв от постъпката на Агамемнон. Ахил се явява защитник на реда на късното родово общество, който защитава равенството при разпределението на благата. Според него те трябва да се дават в съответствие с воинските заслуги. Гневът на Ахил не е обикновеният гняв на земен човек, а на свръхчовек, от който зависи хода на войната. Героят е преди всичко воин и за него участието в битките е въпрос на чест. От неговата смелост и сила зависи съдбата и живота на ахейските войници. Ахил се отдава на чувството за накърнено достойнство и дава воля на гнева си – взема крайното решение да се оттегли от битката. Това се оказва пагубно за войските, защото ахейците се чувстват силни, когато Ахил е начело на боя.
5. Основна цел в живота на епическия герой е славата – за себеси и за рода си(“да не срамиш рода на баща си”).
6. Омир показва героя в различни състояния – ту увлечен в битките, силен, могъщ,обзет от разрушителна стихия, жесток (изпълва с трупове реката Ксант), ту нежен и слаб (към Бризеида), ту плаче ( пред майка си).Човешко отношение Ахил проявава и към страдащите родители на Хектор и връща тялота му.

Заключение: (Отношението на Омир към героя). Омир се възхищава от величието на Ахил, който е ненадминат герой в един свят на войни и битки

Tedi4ka
12-06-2008, 12:08
Щита на Ахил


Най-пълна картина на мирния живот на древните елини Омир е нарисувал с описанието на щита на Ахил, една картина която е ярко контрастна на войната. Тази картина е изобразена върху щита на най-гневния отмъстител Ахил. Самото описание на изковаването на щита на Ахил стои в страни от основното действие на поемата и прави света отразен в “Илиада” по-пълнокръвен, истински и жив. Омир въвежда тази сцена след гибелта на Патрокъл – разумния двойник на богоравния Ахил. Силната братска привързаност и скръбта по отнетия приател пораждат в душата на героя жаждата за мъст и го връщат на бойното поле, за да отмъсти на Хектор.
Бога Хефест влага цялото си изкуство в изковаването на щита на Ахил. Щитът трябва да е сигурна предпазна мярка и затова божественият ковач му придава магическа сила. Картините, изобразени върху него дават представа за познанията на древните гърци за света, за техния бит, нравите и културата им, за света като цяло. Най-напред отлива щита огромен и плътен от пет металически пласта. После с “дивно искуство” му слага богата украса от злато разположена в концентрични кръгове.
Центъра е най-съкралната точка, в него е изобразена Земята, заобиколена от другите космически тела.
Във втория кръг между океана и космическия кръг Хефест разполага контрасна картина на два града. Единия е в мир а другия в обсада. Мирният бит на хората от първия град е изобрезан чрез сцени, които представят обредите и законите в обшеството - свадба и съд. Със сватбеният ритуал Омир създава впечатление за празнично настроение. Там хората са весели и радостни. Чрез съда поета ни показва ,че хората са справедливи. Показват ни кои е васта в града, а имено “съдниците-старци”. Във втория гад бушува война. В нея участват както хора така и ярко контрастиращите богове придройавани от Смут, Раздор и Смърт. В следващата сцена Хефест изпбразява различните страни на човешкия труд. Чрез детаилното изобразяване на орънта Омир ни показва колко е тежък този труд. Нивата е изобразена като носител на хляба и надейдите на земеделеца. По нататък са показани плодовете на вложения труд. Житото се събира от млади и стари. Изобразено е и преклонението на древните елини към бог Дионис – бога на виното. Хефест постига това като изобразява гроздобера като церемония посветена на бога. Ковача се спира и на скотовътството. Сред йивописна природа са изобразени стадо волове нападнато от лъвове, овчарски колиби и стадо овце. В последният кръг е изобразена космическата граница- океанът който огражда всичко.
Света изобразен на творението на Хефест е в пълен контраст с предназначението на щита. Омир ясно ни показва позицията си: За него мира е най-вайната човешка потребност. Той постига това като изобразява в рацете на воинът Ахил щит върху който блести в злато мирът.

Tedi4ka
12-06-2008, 12:09
Надявам се да съм ти помогнала :-)

NamelessRomantic
12-06-2008, 12:17
Мерси много.Определено помогна =D> \:D/ \:D/
П.П.
Какво пиеш ? :D

Tedi4ka
12-06-2008, 12:24
хахахаха :D :D :D Водка :D