Два стола

[BeBsItO]

Докосвала ли те е снежинка бяла?
И сякаш допирът до теб я разтопява...
Докосвала ли те е страшна болест,
и сякаш...и сякаш е вина....
О,стига съм писала!!!
Защо да го правя?
Стига съм мислила –неща в забрава.
Сега нищо нямам
в самотната стая...
два стола останаха
и спомени стари....
О, стига съм писала!!!
Любов все не стига...
ту тъжна...усмихната...
ту тежка и гнила.....
О, стига съм писала!!!
Защо да го правя...
Два стола останаха ...
в самотната стая.....

[Whyniser]

Малко съм помогнал в това стихче? :oops: :-)

[BeBsItO]

Малко съм помогнал в това стихче? :oops: :-) :D Не за това...ти за едно друго ми помогна....ама него мн отдавна съм го поствала.....

[zaraaa]

Страхотно е! "Два стола останаха в самотна стая..." - с малко думи, толкова много неща...Перфектно е! :grin:

[Pliok0019]

Хубаво е, но ритъмът се губи на моменти.

[BeBsItO]

Хубаво е, но ритъмът се губи на моменти. Да, това е може би моето най-не ритмично стихотворение, но е написано в труден момент....и мисля,че има смисъл....но човек трябва да вникне много дълбоко в същността на думите.