PDA

View Full Version : Доклад по Физика. (Тема: Топлинни източници на светлина)



JustStoqn
12-06-2008, 22:14
Здравейте!
Спешно ми трябва доклад по Физика на тема, "Топлинни източници на светлина". Успях да намеря 1 в помагало, но е прекалено кратък, трябва ми по-подробен.
Моля помагаите!

KissTheSky
12-06-2008, 23:25
Телата, излъчващи светлина в околното пространство, се наричат източници на светлина. Източниците на светлина определят честотата на излъчените светлнни вълни. При всички случаи излъчването на светлина от източниците е свързано с намаляване на вътрешната им енергия или е за сметка на получената от тях енергия от други тела. Излъчената светлнина пренася енегрия от източника в пространството, която се нарича светлинна енегрия. При излъчване на светлнина става преобразуване на енергията от източника в светлнинна. Тяло, което изцяло поглъща падналата върху него светлнина, се нарира абсолютно черно тяло. В природата абсолютно черно тяло няма, но във физиката то е модел на тяло, чрез което се изследват закономерностите при излъчване и поглъщане на светлина. Излъчване на светлнина, което възниква в резултат на топлинно(хаотично) движение на молекулите и атомите на източника, се нарича топлинно излъчване на светлина, а източника – топлинен източник на светлина. Основна характеристика на топлинното излъчване на светлина е температурата на източника, при която той излъчва. Спектърът на топлинното лъчение на светлината зависи от температурата на излъчвне на източника. Колкото теммпературата на източника е по-висока, толкова интензитета на лъчението е по-голям. Пълната енергия, излъчена за единица време от единица площ на повърхността на абсолютно черно тяло, е пропорционална на четвъртата степен нанеговата температура - това е закона на Стефан – Болцман. При нарастване на температурата на тялото максимумът на интензитена в спектъра на излъчването се премества към по-късите дължини на вълните. Загретите тела излъчват при множество дължини на вълната, но обикновено при определена дължина излъчването е най-интензивно. Във видимия диапазон на електромагнитния спектър тази дължина определя цвета на светлината на тялото и може да се изчисли чрез релация, наречена закон на Вийн. Според този закон дължината на вълната, при която определено тяло излъчва най-силно е обратно пропорционална на температурата на тялото – горещите тела излъчват най-силно при по-къси вълни. При загряването на тяло цвета на видимата светлина се променя постепенно от червено до оранжево и жълто. При достатъчно висока температра светлината ще е синкаво бяла. Това не означава, че много горещите тела излъчват само синя, но не и червена светлина. По-скоро обектът излъчва повече синя светлина отколкото червена. Диаграмата показва количеството излъчена енергия при всяка дължина на вълната от три тела с различна температура. Забележете, че по-горещо тяло излъчва най-силно при по-къси вълни в сравнение с по-хладно тяло. Това му придава и различен цвят. Горещите тела излъчват повече енергия (при равни други условия) от по-хладните тела. Също така синята светлина има по-голяма енергия от червената. Черно тяло е обект, който абсорбира цялото попаднало върху него лъчение. Тъй като едно такова тяло не отразява светлина, ние го възприемаме като черно когато е хладно; от там идва и названието на тези тела. Силата на излъчването на черните тела се променя плавно при движение по дължината на спектъра – няма резки повишения или спадове на интензитета. За да обясни получените експерименално спектри на излъчване на абсолютно черно тяло, немският физик Макс Планк изказва принципно новопредложение, което излиза извънрамките на класическата електрамагнитна теория на Максуел. Според хипотезата на Планк електромагнитната енергия се излъчва от атамите и молекулите не непрекъснато, а на порции, наречени кванти. Енергията на един квант е правапропорционална на честотата на електромагнитното лъчение. Квантите са онези най-малки частици на материята/енергията, до които стигнали физиците в научното раздробяване на атома, в стремежа си да открият фундаменталния градивен елемент на вселената. След революцията на Айнщайн, учените се натъкнали на напълно необясними парадокси, свързани със същността на реалността. Докладите от експериментите обединявали в себе си противоположности, които дотогава не били допустими. Квантите наистина се държали много "непослушно". Сменяли се от един вид в друг, не допускали да бъде измерено точното им местоположение и размер. Ту се появявали, ту изчезвали, един от тях понякога се разпадал на множество от други, подобни на него. Понякога едни и същи кванти имали характеристиката на вълнообразно разпространяващи се в пространството енергийни пакети, друг път – на компактни частици. Тези хем вълни – хем частици проявявали коренно различните си свойства в зависимост от метода на наблюдение. Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата поразително напомняла жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В друг експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се държали по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия.
Закон за светимостта на едно тяло-Количеството енергия, което дадено тяло излъчва за определен период от време астрономите наричат светимост (означавана с L). Прост пример за светимост е мощността на електрическата крушка. Звездите разбира се са невероятно по-ярки. Светимостта е важна и защото от нея астрономите могат да определят разстоянието до звездата и радуса й. Законът за светимостта свързва светимостта на едно тяло с разстоянието до него и видимата му яркост. Отдалечавайки се от източника светлината се движи в прави линии, разпределяйки енергията си по-равно във всички посоки (фиг. 1). Близо до източника светлината не се е разстлала значително и следователно самия източник изглежда по-ярък за наблюдателя. Намаляването на яркостта с увеличаване на разстоянието става лесно разбираемо ако мислим за светлината като фотони. Фотоните от даден източник на светлина се разпространяват равномерно във всички посоки. С отдалечаването на наблюдателя от източника, фотоните, достигащи неговото отстояние от източника са разпределени на по-голяма площ и следователно все по-малко от тях навлизат в окото на наблюдателя, карайки източника да изглежда по-слаб. По-отдалечените източници изглеждат по-слаби, защото повечето от светлината им се е разпръснала в посоки, недостигащи до наблюдателя.

Можеш да се го попрромениш щото има много повторения на иточвик,п светлина, излъчване...
Надявам се, че стига :)

JustStoqn
12-07-2008, 14:18
Мерси! :) Жив и здрав!