БОГОВЕ И ХОРА В ПОЕМАТА „ИЛИАДА”
Основни герои в поемата на Омир са боговете и хората - военни вождове, редови войници, мирни граждани, народна маса.
Омировите богове са едновременно богове в религиозен смисъл и художествени символи. Те превъзхождат човека физически. Тяхната сила и видът им не могат да се измерват с човешките. Но освен физически, боговете превъзхождат хората и по това, че не изпитват болка и страдание и че са безсмъртни. Омир описва както влиянието на богове¬те върху хората, така и техния живот на Олимп, техните взаимоотношения. От една страна, боговете са подвласт¬ни на висша сила като хората и живеят като тях. Не са им чужди чувства като гняв, обида и тъга. Те също имат семей¬ни отношения и йерархия, спорят и се карат, обичат и мразят, хитруват и заговорничат. От друга страна, чрез нерядко комичния привкус в техните вза¬имоотношения, се подсилва предста¬вата за тяхното божествено битие, неподвластно на мъки и грижи. Тетида отива с молба при „бащата на хората и на боговете" Зевс. Дочула думите и пла¬ча на Ахил, „тя като облак изплува за миг от морето пенливо,/... нежно с ръка го погали... "Молбата й пред Зевс е да даде .,на троянците кратка победа, догдето ахейци пак почетат и отрупат със слава голяма" нейния син Ахил. Зевс е върховен бог и не може да взема страна в споро¬вете, но обещава да помогне. Това оба¬че поражда конфликт между него и съп¬ругата му Хера, която го обвинява: „Ви¬наги много обичаш далече и скришом от мене/ тайно неща да решаваш!"Свадата между божествените съпрузи за „смъртни човеци"е прекратена от сина им Хефест, който моли майка си да се смири, защото „мълниевержецът Зевс олимпипски, щом само поиска,/ би ни от тро¬нове сринал... "Лишени от страха за краткост на живота, който владее всички смъртни, боговете понякога са хладни, пресметливи, капризни и своеволни.
Между божествения и човешкия свят в „Илиада” не съществува непреодолима дистанция. Напротив, боговете общу¬ват с хората и този контакт се осъще¬ствява по два начина. От една страна, боговете се проявяват като външни сили, въздействащи върху събитията, както прави Аполон. Топ изпраща чума в стана на гърците, разгневен от нежеланието на Агамемнон да се подчини и да върне дъщерята на жреца Хриз. От друга страна, боговете са представени като сили, които влияят на вътрешни¬те мотивации на героите, както пос¬тъпва Атина, възпирайки Ахил от напа¬дение над Агамемнон. И в двата случая боговете проявяват съпричастност към действията на хората, чувстват се засегнати (Аполон) или загрижени (Ати¬на).
Човекьт от Омирово време няма дос¬татъчно сила да разсъждава и да взема решение, затова боговете се превръ¬щат в негов неизменен спътник и помощник. Те са допълнение на човешкия свят. Винаги, когато пред героя се изпречва препятствие, надхвърлящо сили¬те му, Омир намесва божества. Още в Първа песен Атина Палада се явява ка¬то образ на Ахиловата разсъдливост. Богинята възпира Ахил, който иска да се нахвърли с меч срещу Агамемнон. Ра¬зумът му е заслепен от ръководещата го идея да защити честта си и да запа¬зи славата си на воин и вожд. Под фор¬мата на заповед, идеща отвън, е наложено разумното решение:
Аз от небето се спуснах да спра
яростта ти безмерна,
стига да слушаш. Изпрати ме тук
белоръката Хера...
Хайде гнева си смири, не посягай с десница към меча!
В помощ на Ахил идва богинята на мъдростта, покровителка на науките, изкуствата и занаятите. Изпратена от богиня Хера - съпруга на Зевс, Ати¬на успява да помогне на Ахил да овладее гнева си. Намесвайки се в човешките дела, боговете не вършат чудеса, про¬тиворечащи на логиката на характерите на героите, напротив - подсилват характерните им черти. Всеки бог подкрепя или помага на герой, проявяващ ка¬чества и нагласи, свързани със сферата на неговото божествено действие. Атина покровителства Ахил и Диомед, защото те притежават в най-голяма степен воинска доблест.
Боговете са разделени на два лагера едни, подкрепящи ахейците, и други, ко¬ито помагат на троянците. В това раз¬деление боговете припомнят древния си произход. Освен Хера и Атина, Които са ахейски божества, в подкрепа на ахейци¬те са и Хефест - бог на ковачеството и огъня, син на Зевс и Хера, и Посейдон - вторият по сила бог след Зевс, бог на моретата. По молба на морската бо¬гиня Тетида - майка на Ахил, Хефест изковава нови доспехи на Ахил, тъй като старите са заграбени от Хектор. По¬мощта на Тетида не е обрисувана само Като помощ на майка към син, предста¬вена е силата на богинята, нейният ав¬торитет.
Боговете, защитаващи интересите на троянците, са Афродита, Аполон, Арес и Еос. На тяхната помощ разчита Хектор и се ползва от нея: „... Аполон далномерец и Зевса, които по-рано/ Винаги бяха ми в помощ!" И въпреки че тяхната воля в Два¬десет и втора песен е Хектор да загине, героят продьлжава да вярва в тяхната си¬ла и в закрилата им над всички троянци, затова отговаря самоуверено на заплахите на Ахил:
Но помисли да не стана причина
за гняв на безсмъртна
в оня ден, в който сам
Парис и феб Аполон далномерец
теб ще убият.
Наред с противопоставянето на двата стана - на ахейците в лицето на Ахил и на троянците чрез Хектор, Омир изобра¬зява и двубоя между боговете - Атина Палада помага на Ахил, излъгвайки Хектор в образа на брат му Деифоб. Аполон отстъпва под волята на Зевс, който узнава съдбата на Хектор и Ахил, като претег¬ля жребиите им на везни: „Зевс олимпипийски тогава опъна везните си златни/... и пад¬на ден смъртен за Хектор: /блюдото тръг¬на към Хадес: и Феб изостави героя." В то¬зи случай боговете са изпълнители на во¬лята на съдбата, но от друга страна, съдбата се отъждествява с боговете, т. е. те могат да я контролират.
Светът на боговете в древногръцкия епос е художествен паралел на човешкия свят, силно приближен до реалния живот на човека. Най-ярък пример за преплита¬нето на божествената и човешката во¬ля дава Двадесет и четвърта песен на „Илиада”. Срещата между Приам и уби¬еца на сина му - Ахил, се подготвя на Олимп. Повечето богове са Възмутени от поругаването на трупа на Хектор и от Ахиловата дързост и карат Аполон да открадне тялото. На тази идея се противопоставят Хера, Посейдон и Атина. Боговете разсъждават за правото на Хектор да бъде погребан. Аполон напада противниците на Хектор. Хера поставя като аргумент в защита на своята ка¬уза божественото потекло на Ахил, Ко¬ето му дава право да бъде дързък. В съвещанието на Олимп се намесва Зевс. Неговото мнение е решаващо. Той счита Ахил и Хектор за равни. Ахил има божествено потекло, но Хектор е любимец на боговете. От една страна, Зевс побелява, че е недостойно да се отнеме заслужената победа на Ахил чрез открадване тяло¬то на Хектор, а от друга - изисква Ахил да приеме Приам, който ще отиде в ста¬на с богат откуп, за да вземе тялото на сина си. Ахил трябва да бъде разумен и почтителен. В помощ на Приам, който трябва да влезе незабелязано в стана, ид¬ва бог Хермес. Ахил изпълнява волята на боговете, изразява почитта и състрада¬нието си и вдига умоляващия го Приам от земята. Висшата воля се намесва винаги, когато се проявяват афектът, липсата на разум и гневът на Ахил. Героят се помирява и нарежда да подготвят тялото на Хектор.
При изобразяване света на боговете и на хората Омир следва традиционните средства и похвати на епоса и създава образи на т. нар. „високи герои". Те са изключителни, „богоравни", но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.
В „Илиада" за първи път е въведено по¬нятието герой (херос). В епоса героичността присъства като необходимост да се представи фигурата на микенския Воин. Омир различава някаква йерархия в силата на героите, която те спазват най-точно. Фактор на тази йерархия е връзката с някое божество или присъст¬вието му. Ахейците отстъпват, когато зад Хектор застава Аполон. Зад Парис стои Афродита, но тя е по-слаба от дру¬гите богове, затова героят изглежда по-слаб от другите. Омировият герой е идеал за човека - за човешко достойнс¬тво, за физическа и духовна красота. В образа на епическия герой се вижда първото проявление на древногръцкия естетически принцип за хармония между физическата и духовна красота. Епическият герой задължително е надарен с физическа сила, която се представя както с външните му телесни качества, така и чрез поведението му, често необуздано, гневно. В социален план епическият герой принадлежи към аристократичното съсловие. Той е вожд, изразител и олицетворение на об¬щността, която ръководи" В този сми¬съл е носител на висока нравственост и добродетели.
Водещ стимул за действие и цел в жи¬вота на героите-воини в „Илиада” е славата, съпътствана от чувството за воинска чест, доблест и справедливост. Стремежът към слава е опит на героя да постигне безсмъртие. Омировият герой отмъщава за своя ближен по инстинкт, реакцията му не е егоистична, но от дру¬га страна, чувството за чест има егоистична окраска. Ахил страда, че му е от¬нета заслужената награда от Агамемнон и че е поругана честта му, затова не се замисля, когато се оттегля от боя и изоставя войската. Основно занимание за Омировия герой е войната. Стреме¬жът към слава и чувството за воинска чест са общовалидни за всички герои, во¬лята на колектива и индивидуалният стимул са неразчленими и преплетени. Героите уважават и почитат по-висшата сила - най-често авторитета на старейшините, на властта, волята на народа. Те притежават „айдос" - задъл¬жителна нравствена система от божествени и обществени норми на поведе¬ние, с които героят трябва да се съобра¬зява. Тя включва съвест, чувство за дълг, съзнание за отговорност, страхопочи¬тание пред авторитета на боговете, на съдбата. Затова Ахил се покорява на решението на боговете да предаде тялото на Хектор, за да не предизвика божествения гняв. Омир индивидуализира героите, преплитайки типични качес¬тва. Във връзка с изграждането на обра¬за на героя в класическата героическа епопея, Омир използва някои от принци¬пите на епическия стил като външна мотивировка на постъпките и чувствата (намесата на боговете), антипсихологизъм (външно изобразяване вътрешните преживявания на героя), зараждане на пси¬хологизъм (героят сам решава как да постъпи), съчетаване на божественото предопределение и свободната воля на ге¬роя (Ахиловата съдба е предрешена, но той може да решава как да изживее жи¬вота си - да загине, постигнал слава, или да дочака безславно старостта).
Основен човешки образ у Омир е обра¬зът на вожда, на война-водач, докато об¬разът на народната маса не е обрисуван обстойно. Неин представител е Терсит във Втора песен, чийто протест е сти¬хийна проява на масово недоволство. Сред вождовете са Ахил - ахейски вожд, цар на мирмидонците, Агамемнон - микенски цар, и Хектор - троянски вожд. Героите носят белега на епохата, която ги създава.
Хектор, като герой от по-новото вре¬ме, се отличава с чистота и нравстве¬ност. Образът на троянския вожд няма съответствие в предходните епохи. Сред добродетелите му се откроява не¬говият патриотизъм. Освен че следва съ¬ветите на божеството, Хектор действа със съзнание, че брани родината си, во¬ден е от чувството за обществен дълг (Шеста песен). Затова пред притесне¬ната си съпруга Андромаха, която го умо¬лява да не отива в битка с Ахил, а да ос¬тане при нея и невръстния им син, храб¬рият Хектор мотивира избора си:
Мен ми не дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда
винаги доблестен, пръв със троянци
да влизам във боя,
за да спечеля най-хубава слава за мене
и татко.
Според разбиранията на Хектор, съдба¬та на семейството му зависи от съдба¬та на Троя. Героят подчинява личните си интереси на колективните и щастието на семейството му е невъзможно без щас¬тието на Троя. Любовта и грижата за семейството са подчинени на дълга пред родината и народа, защото в една поробена страна не може да има щастие:
Мила съпруго, това и за мене е
грижа голяма,
но ме е срам от троянци и от
дългополи троянци,
ако избягам далече от битката
като страхливец.
„Славният Хектор" вижда съдбата си през участта на Троя. Така Хектор се оформя като първия патриот в елинската литература. С молбата си преди деубоя с Ахил (Двадесет и втора песен) - да не сквернят телата си, той се издига над варварския обичай, над грубо¬то засищане на гнева. Обра¬зът на Хектор е психологически по-сложен от образа на Ахил. Бързо и рязко се сменят чувствата на троянеца и това го прави драматичен герой. Той избира честта и достойнството в смъртта, вместо срама и позора в бягството от битката. Преодолял моментния човеш¬ки страх и чувство за самосъхранение, „шлемовеецът" влиза в битката с „бързоногия син на Пелея" и приема съдбата си. Страхът и колебанията на „конебореца" Хектор не снижават представата за благородния, горд и смел троянски вожд.
Противоположност на Хектор е ахейският воин Ахил. Това е най-сложният човешки образ В Омировото творчество. Митологическото му минало се дължи на полубожествения му произход, което се проявява най-вече в стихийния му характер. Енергията на героя е свръхчовешка и разрушителна. Върху митологическата основа са развити качествата му - неговата физическа сила, жестокост, ра¬дост от разрушението. Преди да стане герой, като всички други, в един реален етап от развитието си, той е бил разбойник. Образът на Ахил е изграден на ос¬новата на контраста. От една страна, Ахил е пазител на родовия ред в свадата с микенския цар Агамемнон, който му от¬нема плячката - награда; от друга стра¬на, чрез поведението си, той сам нару¬шава този ред. Чувството за дълг пред колектива побеждава накърненото дос¬тойнство и „Ахил богоравен" не изпълня¬ва заплахата си - не отплава за Фтия. Съчетават се стихийно индивидуалистичният характер и колективистичният дух на героя. След смъртта на приятеля си Патрокъл, Ахил забравя личната оби¬да и се връща в битката, за да подкрепи другарите си. Ахил е първият трагичес¬ки образ в елинската литература. Като син на богиня, той има правото да знае какво му предстои и да избира. Без коле¬бание предпочита слабата пред дълговечието. Обречеността му на смърт (от боговете) го прави трагичен образ (Ахил има уязвимо място - петата, където не е защитен). Ахейският вожд притежава типични черти на епическия герой. Об¬рисуван е като физически силен и красив. Отличава се с необузданото си поведе-ние, избухливост и силни чувства (Първа песен). Отстоява воинската си чест и доб¬лест. Чувството му за воинско достойнс¬тво и дълг обясняват гнева и раздразнител¬ността му пред неправдата и насилието:
... делба ли на плячката почне,
повече взимаш от мене...
... вече не искам
ту/с незачетен да сбирам за
тебе имот и богатство.
Ахил притежава качества на епически герой - смелост, ум, сила, благород¬ство.
Типично за героя е и състоянието му на гняв, ярост и стремителност, известно като „менос". Това е чувство на увереност и решимост, на порив към воински подвизи, но и на гняв. Основна цел за „бьрзоногия син на Лелея" е постигането на слава.
За разлива от първичността на Ахил, Хектор е носител на нравствени ценности; той воюва за идеал, боден от съзнанието за отговорност пред общността.
Като антипод на героичността и паро¬дия на гнева на Ахил, Омир изгражда обра¬за на Терсит (Втора песен). Чрез него пълно отрицание на епическия герой, Омир разкрива тенденцията към недоволство в обществото, резултат на начеващото разслоение. Но дързостта на героя зася¬га най-висшето благо на воинското вре¬ме - единението. Бунтът на Терсит и ду¬мите му предугаждат бъдещото народно недоволство. Безправният, обикновеният войник протестира, когато е прекъснат устремът му към родината, когато е из¬мамена и разрушена жаждата му за мирен живот. Негодуванието му е израз на сме¬лостта и дързостта му да отстоява правата и волята на народа. Протестът на Терсит е неорганизиран, но чрез него Омир успява да характеризира и героя, причинил конфликтната ситуация – цар Агамемнон, който, обявявайки края на войната, само изпитва настроението сред воюващите маси, с което ги излъгва и разочарова. Разкрита е ненаситността на „мощния цар на мъже", „син на Атрея", в чийто интерес се води войната. Алчност¬та на микенския цар е позната и описана още при свадата с Ахил, когато ахейският племенен вожд се бори за наградата, дадена му за чест и слава. Воден от сво¬ята лична изгода, от интерес, Агамемнон предизвиква гнева на Ахил и стихийния бунт на Терсит - най-смелия и дръзкия предста¬вител на народната маса. Агамемнон притежава прекомерна дързост, известна ка¬то „хюбрис", надхвърляме на мярата на поз¬воленото от боговете. Осъзнавайки грешката си, Агамемнон изпраща пратеници при Ахил, за да го склонят да се върне в битката. В другите песни на „Илиада” Омир описва микенския цар като положителен герой, отличаващ се с воински дос¬тойнства и Качества.
Образите на хората и боговете у Омир са сложни и противоречиви. Те не са нито само положителни, нито само отрицател¬ни герои. Обрисувани като „богоравни", хо¬рата имат и своите слабости. В по-късни¬те епохи възниква т. нар. съзнателна идеализация на героите, при която умишлено се скрива злото, за да се изгради идеал за подражание или се показва само злото, с цел създаване пример на отрицание. Омировият герой е мит за народната сила, кой¬то действа, пренесен в силата на народ¬ния водач. Хората в Омировия епос нямат съзнание, че първоизточникът на сила се намира в собствената им душа, затова те получават подкрепа и помощ от боговете.
Човекът в „Илиада” е непосредствен и първичен, но хармоничен. Разумът и силни¬те, неконтролируеми чувства изграждат поведението на героите. Омир създава образи типове, използва универсални епи¬тети, характеризиращи качествата на героите, но същевременно доказва умени¬ето си да съчетае типичното с индивиду¬алното, реализирано чрез художествените средства - постоянни епитети, както и чрез авторовото отношение.
Боговете у Омир са висша регулацион¬на система.Те са двигатели на човешките действия и решения в „Илиада”, допълват недостига на разум и разсъдливост у ге¬роя. Развитието на събитията се пред¬решава от техните съвети на Олимп, а перипетиите са следствие от противо¬положните интереси на различните божества.Отношенията между боговете и хората се основават на взаимен интерес.
И още една:
Светът на човека в “Илияда” би останал неразбран,ако не се вземе предвит една негова особеност – зависимостта от боговета.Светът на боговете е художествен паралел на човешкия свят,идеал за красота и блаженство,силно приближен до реалния живот на човека.
На това се дължи прелестта,привлекателност а и очовеченост на Омировите божества.Без боговете човекът не би бил способен да вземе решение по редица съществени въпроси.Винаги,когато пред героя се изпречва бариера,надхвърляща силите му,Омир намесва божества.Така в Първа песен Атина се явява,за да възпре Ахил от желанието да се нахвърли с меч срещу армията на Агамемнон.
“Аз от небето се спуснах да спра
яростта ти безмерна,
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Хайде гнева си смири,не посягай
С десница към меча!”
Водещ стимул за действие и цел в живота на героите войни в “Илияда” е славата ,съпътствана от чувството за воинска чест,доблест и справедливост.Стремежът към слава е опит на героя да постигне безсмъртие.
Основен човешки образ у Омир е образът на вожда-водач,докато образът на народната маса не е обризувана достойно.Неин представител е Терсит във Втора песен,чиито протест е стихийна проява на масово недоволство.Сред вождовете са Ахил-ахейски вожд,цар на мирмидонците,Агамемнон-микенски цар,Хектор – троянски вожд.
Хектор се отличава с чистотата и нравственост.Сред добродетелите му се откроява неговият патриотизъм.Освен че следва съветите на божеството,той действа със съзнаниемче брани родината си,воден от чувството за обществен дълг.Затова пред притеснената си съпруга Андромаха,която го умолява да не отива в битка с Ахил,храбрият Хектор обяснява избора си:
“Мен ми не дава сърцето,понеже
съм свикнал да бъда
винаги доблестен,пръв със троянци,да влизам в боя
за да спечеля най-хубавата слава.....”
Според разбираняита на хектор,съдбата на семейството му зависи от съдбата на Троя.
Любовта и грижата за семейството са подчинени на дълга пред родината и народа,защото в една поробена страна неможе да има щастие.
“Славният Хектор вижда съдбата си през участта на Троя.Така той се оформя като първият патриот в елинската литература.С молбата си преди двубоя с Ахил ( 22 песен) – да не скверняват телата си,той се издига над варварският обичай,над грубото засичане на гнева.Преодолял моментният човешки страх и чувството за самосъхранение,влиза в битката и приема съдбата си.
Противоположност на Хектор е ахейският войн Ахил.Той е най-сложният човешки образ в Омировото творчество.Митологическот му минало се дължи на полубожествения му произход,което се проявява най-вече в стихийния му характер.Енергията на героя е свръх човешка и разрушителна.Върху митологическата основа са развити качествата му-неговата визическа сила,жестокост,радост от разрушението. Ахил е първият трагически образ в елинската литература.Като син на богиня той има правото да знае какво му предстои и да избира.Без колебания предпочита славата пред дълговечието.
Ахил притежава качество на епически герой – смелост,ум,сила,благородст о,физическа красота.Основна цел на “бързоногият син на Пелея” е постигането на слава.
Образите на хората и боговете у Омир са сложни и противоречиви.те не са нито само положителни,нито само отрицателни герои.Обрисувани като “богоравни” хората имат и своите слабости.
Боговете у Омир са двигатели на човешките действия и решения.Развитието на събитията се предрешават от техните съвети на Олимп.
Отношенията между богове и хора се основават на взаимен интерес.
Боговете живеят на Олимп,но много често действат на земята,където се намесват в човешките дела и направляват събитията и съдбата на смъртните.Богове и герои играят основна роля,като направляват човешкия род в неговото развитие,така човечеството се се осъвършенства,като сабира опит,знание и мъдрост,които предава на следващите поколения.